№ 626
гр. гр. Добрич, 15.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на петнадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно
гражданско дело № 20223200500418 по описа за 2022 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна
жалба от Д. Д. К. с ЕГН ********** и Т. Д. Т. с ЕГН **********,двете от
гр.Т.,срещу протоколно определение от 17.05.2022 г. по гр.д.№35/2022 г. на
Т.ския районен съд,с което е прекратено производството по евентуалните
искове на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД поради тяхната недопустимост.С
доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение се настоява за
отмяната му.
В писмен отговор насрещната страна КР. Д. ИВ. от гр.В. изразява
становище за неоснователност на жалбата и настоява за оставянето й без
уважение,респ. за потвърждаване на атакуваното определение.
Насрещната страна Т. Н. П. от с.К.,общ.Т. не е подала отговор на
частната жалба и не изразява становище по нейната допустимост и
основателност.
Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбоподателите са уведомени за обжалваното определение в деня на
постановяването му в открито съдебно заседание на 17.05.2022 г. пред ТРС,на
което са присъствали.Частната жалба е подадена на 23.05.2022 г.,т.е. в
рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК,който е изтекъл за
страната на 25.05.2022 г.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и
1
като изхождаща от активно легитимирани лица-страна по делото с правен
интерес от атакуване на неизгодното за тях определение,респ. като насочена
срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК,подлежащ на
самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност.Разгледана по
същество,жалбата е основателна.
Гр.д.№35/2022 г. на ТРС е образувано по повод искова молба,с която са
предявени от Д. Д. К. с ЕГН ********** и Т. Д. Т. с ЕГН **********,двете от
гр.Т.,срещу КР. Д. ИВ. с ЕГН ********** от гр.В. и Т. Н. П. с ЕГН
********** от с.К.,общ.Т. главни искове на основание чл.26 ал.1 предл.3 от
ЗЗД за прогласяване нищожността поради противоречие на добрите нрави на
три договора за продажба на земеделски земи,обективирани в нотариален акт
№110,т.V,рег.№3730,д.№533/2021 г. на нотариуса Р.Д. с район на действие
ТРС,сключени между наследодателя на ищците Д.К.П. и Т. Н. П. като
продавачи и ответника КР. Д. ИВ. като купувач,евентуални искове на
основание чл.26 ал.2 предл.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на горните
договори поради липса на съгласие,евентуални искове на основание чл.27 от
ЗЗД за унищожаване на сделките като сключени при крайна нужда и
евентуални искове на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД за унищожаването им като
сключени от продавача Д.К.П. като дееспособно лице,което при сключването
им не е могло да разбира или ръководи действията си.
С обжалваното определение ТРС е прекратил производството по
евентуалните искове на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД,като ги е преценил за
недопустими поради това,че са предявени след смъртта на наследодателя на
ищците при неналичие на изключенията по чл.31 ал.2 предл.2 и 3 от ЗЗД,а
именно преди смъртта му да е било поискано поставянето му под запрещение
или доказателствата за недееспособността да произлизат от самите договори.
Определението е незаконосъобразно.Въпросът за наличието или липсата
на условие по чл.31 ал.2 от ЗЗД,когато искът за унищожаемост е предявен от
наследниците,след като лицето е починало,не е въпрос по допустимостта на
иска,а подлежащ на разглеждане по същество въпрос,тъй като не се касае за
абсолютни процесуални предпоставки за предявяване на иска.В тази насока е
определение №202/23.03.2018 г. по гр.д.№3731/2017 г. на ІІІ г.о.,ГК на
ВКС,определение №136/10.03.2010 г. по ч.гр.д.№94/2010 г. на ІІІ г.о.,ГК на
ВКС и цитираното в тях решение №556/13.06.2006 г. по гр.д.№472/2005 г. на
2
ІІ г.о.,ГК на ВКС.Предпоставките,визирани в чл.31 ал.2 от ЗЗД,не са
процесуални такива за предявяване на иска,а касаят въпроса по същество дали
съществува потестативното /преобразуващо/ право на ищците да претендират
по исков ред унищожаване на договора.Предмет по съществото на такъв
конститутивен иск е именно дали потестативното право съществува,а
съществуването му е предпоставено от това дали спрямо починалия
наследодател на ищците е било инициирано производство за поставяне под
запрещение приживе или доказателства за недееспособността произлизат от
самия договор,като последното може да бъде преценено само след събиране и
обсъждане на доказателствата по делото.
Предвид горното обжалваното определение като неправилно следва да
бъде отменено,а делото следва да се върне на ТРС за продължаване на
съдопроизводствените действия по исковете по чл.31 ал.1 от ЗЗД.
Частните жалбоподателки са претендирали сторените от тях разноски в
настоящото производство,на които същите имат право поради уважаване на
жалбата им.Същите са сторили разноски в размер на 15 лв държавна такса за
обжалването и 1 лв банкова такса,които следва да им се присъдят.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 17.05.2022 г. по гр.д.№35/2022 г. на
Т.ския районен съд,с което е прекратено производството по евентуалните
искове на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД поради тяхната недопустимост.
ВРЪЩА делото на Т.ския районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по исковете по чл.31 ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА КР. Д. ИВ. с ЕГН ********** от гр.В.,*** и Т. Н. П. с ЕГН
********** от с.К.,общ.Т.,ул.*** да заплатят на Д. Д. К. с ЕГН ********** от
гр.Т.,ул.*** и Т. Д. Т. с ЕГН ********** от гр.Т.,ул.“*** сторени съдебно-
деловодни разноски в размер на 16 лв /шестнадесет лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4