Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 124/9.7.2019г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла
Горчева, като разгледа докладваното
гр. дело №442/2018 г. по опис на РС
Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и
субективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл.127, ал.2, вр.
чл.123, ал.2, изр.2, вр. чл.143, ал.2, вр. чл.142 СК. Ищецът Д.Д.Т., ЕГН **********,
твърди, че на 17.07.2015 г. с ответницата Р.Л.Г., ЕГН **********, заживяли на
семейни начала в гр. С., *** – къща, собственост на неговата майка. Твърди, че
от началото на фактическото съжителство ответницата рязко променила отношението
си в негативна посока, започнала да проявава агресивност спрямо ищеца и
разширения му семеен кръг – майка му С. Т. и сестра му В. А. Твърди, че
ответницата забременяла и през този период неколкократно изпадала в истерии,
нападала ищеца с ножове и други предмети от покъщнината, изчезвала за ден-два,
проявявала склонност за самонараняване, а веднъж направила и опит да се
самоубие. Твърди, че на *** г. се родило детето им Ш.Д.Т. като непосредствено
след това ответницата отново започнала с явната агресия спрямо него като
заплашвала да нарани и детето. Твърди, че тя често напускала семейното жилище с
дни и никой не знаел къде е. Твърди още, когато детето било на два месеца
напуснала с него семейното жилище и месеци наред била в неизвестност, за което
депозирал жалба вх.№253000-4900 от 18.08.2016 г. в РУ МВР Девня и сезирал ДСП Девня
и Вълчи дол с молба за съдействие и установяване местонахождението на детето Ш.
Твърди, че с ИМ от м. август 2016 г. било образувано гр. дело №584/2016 г. по
опис на РС Девня с правно основание чл.127 и чл.143 СК, но в срока за отговор
ответницата заедно с детето се прибрала в дома им, поради което той оттеглил
предявения иск. Твърди, че в продължение на почти две години детето се отглежда
от бащата и разширения семеен кръг, като майката спорадично изпада в истерии,
взема си багажа, напуска семейството и след няколко дни се връща обратно.
Твърди, че две седмици преди предявяване на настоящия иск, ответницата отново
събрала багажа на детето и под претекст, че отива на гости, напуснала семейното
жилище заедно с детето, за което ищецът отново подал увеедомил ДСП и полицията.
Моли съда, да постанови решение, с което да предостави упражняването на
родителските права спрямо детето Ш.Д.Т. на ищеца, да определи местоживеене на
детето Ш. при неговия баща, да се определи режим на лични отношения на майката
с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. до 12.00 ч.
в присъствие на бащата или на упълномощено от него лице в гр. С., както и
петнадесет дни през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск,
както и да бъде осъдена ответницата да заплаща месечна издръжка за детето Ш. в
размер 130.00 лв с падеж първо число на месеца за който се дължи, считано от
датата на предявяване на иска – 25.04.2018 г., до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска от падежа до окончателното плащане. Претендира и
присъждане на направените разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба, с който ответницата оспорва изцяло
наведените с исковата молба фактически твърдения. Твърди, че с ищеца са живяли
на семейни начала, като от съжителството на *** г. се родило детето Ш. Твърди
още, че в края на м. март 2018 г. се разделили с ищеца, тъй като след раждането
на детето той станал изключително агресивен, през две-три вечери я биел по
главата с юмруци без да е дала повод. Твърди също, че ищецът употребява алкохол
и наркотици под чието влияние ставал агресивен и нанасял побой в присъствие на
детето, отправял закани, че ще я заколи с нож. Твърди, че постоянните закани,
побой, обиди и тормоз без причина я принудили да напусне жилището в гр. С. и да
отиде да живее при родителите си. Ответницата твърди, че откакто се е родило
детето не го е оставяла за един час само, изцяло тя се е грижила за него.
Излага, че разполага с добри жилищни условия, има подкрепата на разширения
семеен кръг, както и че детето е силно привързано към нея и родителите й и
съществува силна емоционална привързаност помежду им. Отправя искане за
предоставяне упражняването на родителските права за детето Ш.Д.Т. на нея,
местоживеенето на детето да е при майката в с. Г., общ. К., определяне режим за
лични отношения на бащата с детето всяка първа и трета събота от 9.00 ч. до
12.00 ч. без преспиване до навършване на 6-годишна възраст на детето в
присъствието на майката, а след навършване на 6-годишна възраст – всяка първа и
трета събота с преспиване в неделя от 9.00 ч. до 18.00 ч. в неделя и 15 дни
през лятото когато майката не е в отпуск, както и осъждане на ищеца да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер 150.00
лв, считано от датата на предявяване на иска – 25.04.2018 г. Претендира присъждане на разноски.
За
контролиращата страна Дирекция “СП” гр. Вълчи дол, редовно призовани, в с. з. представител не се явява.
Съдът, след
преценка на представените доказателства, приема за установено следното:
Видно от
представеното удостоверение
за раждане от *** г.
издадено въз основа на акт №1092 от *** г., детето Ш.Д.Т. е родено на *** г.,
като негови родители са ищецът Д. Т. и ответницата Р. Г.
Видно от
представеното удостоверение
за раждане от *** г.
издадено въз основа на акт №0399 от *** г., Р.Л.Г. е родена
на *** г., с родители: майка – Л. Г. и баща - невписан в акт за раждане.
Видно от
представени НА №175, том V, рег.№4216, дело №590 от 18.08.2015 г. и НА №69, том
І, рег.№430, дело №41 от 24.01.2018 г., В. А. е дарила на майка си С. Т.
собствените си недвижими имоти, придобити чрез покупко-продажба, представляващи:
1. УПИ І-256 в кв.19 по план на гр. С., обл. Варна, с площ 960 кв.м., заедно с
построени в имота жилищна сграда с площ 62.00 кв.м. и прилежащо мазе с площ
62.00 кв.м., второстепенна постройка с площ 18.00 кв.м., жилищна сграда
двуетажна с обща застроена площ 168.00 кв.м.; 2. УПИ ХХІІІ-1497 в кв.137 по
план на гр. С., обл. Варна, с площ 624 кв.м., заедно с изградени в имота кафе-бар
със застроена площ 71 кв.м. и автомивка с шест бр. паркоместа и слънцезащитно
устройство - навес със застроена площ 56 кв.м.
Видно от
представена заповед №ЗД-Д-Вд-01/№№25 от 20.04.2015 г. на директор на ДСП гр.
Вълчи дол, в семейството на С. Т. е настанено детето А. А. Представени са и
становище относно годността на С. Т. и социален доклад относно предприемане
мярка по ЗЗДт – настаняване в семейството на близки и роднини, изготвен от
социален работник при ДСП гр. Вълчи дол.
От представен НА
№65, том І, дело №102 от 16.06.1976 г., е видно, че Ц. Т. е признат за
собственик на недвижим имот, находящ се в с. Г., обл. Сливен, представляващ
къща с дворно място, съставляващо имот пл.№339 по плана на с. Г., състоящо се
от общо 195 кв.м. застроена и незастроена площ.
От представено
свидетелство за основно образование рег.№135-7 от 19.06.2013 г. е видно, че
през учебната 2012/2013 г. Р. Г. е завършила основно образование с много добър
успех в ОУ „Климент Охридски” с. Стефан Караджа, обл. Варна.
Видно от
представено свидетелство за управление на МПС, Р. Г. е придобила правоспособност на 11.01.2018 г.
Видно от представена декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, Д. Т. е несемеен, семейството му се състои от С. Т.
– майка и В. А. – сестра, и освен получаваните трудови възнаграждения, които
възлизат на 1000.00 лв, той и членовете на семейството му имат и други доходи
от търговия с билки около 800.00 лв.
От представено удостоверение изх.№9 от 28.01.2019 г.,
издадено от Център за подкрепа и развитие на деца и семейства гр. К., е видно,
че детето Ш. ползва социални услуги към “Център за работа с деца на улицата”
гр. К., като на 28.01.2019 г. е сключен договор за ползване на социални услуги
с майката Р. Г., и детето Ш. посещава полудневна “Група за образователна
подкрепа на 2.5-5 годишни деца” в с. Г.
Видно от
представения
доклад от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Вълчи дол, от раждането до месец
май 2018 г. непосредствените грижи за детето Ш. са полагани от двамата
родители. Сочи се, че през периода на съжителство майката често е напускала
семейното жилище в гр. С., както и че на 14.06.2018 г. в ОЗД Вълчи дол постъпил
сигнал за детето Ш., подаден от бащата Д. Т. за това, че майката заедно с
детето е напуснала семейното жилище и детето е поставено в риск от майката, тъй
като в дома на майката не са налице подходящи условия за отглеждане на дете в
такава възраст. Сочи се също, че след проведено проучване е установено, че
семейството на бащата има възможности да задоволи в добра степен нуждите и
потребностите на детето, което до момента на раздялата на родителите е
отглеждано в семейството. В доклада се сочи, че между детето и семейството на
бащата има изградена емоционална връзка. Излага се, че бащата има желание и
възможности да полага преки грижи за детето в семейна среда, като има пълната
подкрепа на разширения семеен кръг. Излага се още, че в дома на бащата са
създадени много добри социално-битови и хигиенни условия, детето има обзаведена
детска стая с необхидимите вещи. Излага се становище, че семейството има
възможности да задоволи в добра степен нуждите и потребностите на детето.
Видно от представения доклад от
Дирекция „Социално подпомагане” гр. К., детето Ш. заедно с майка си живеят в
къща, собственост на баба и дядо по майчина линия. Сочи се, че родителите на
детето са живели на семейни начала три-четири години, като към момента са
разделени. След проведено проучване е установено, че майката не желае да
съжителства с бащата на детето, тъй като в семейството няма спокоен тон, има
напрежение в отношенията им. Сочи се, че детето Ш. се отглежда в режим на
обичайна домашна среда. Грижи за отглеждането полага майката, която получава
морална и финансова подкрепа отсвоите родители, както и от баба си и дядо си по
бащина линия. Сочи се още, че основните потребности на детето в дома на майката
са осигурени. За детето е осигурен сигурен подслон, самостоятелен кът за
отглеждане, почивка и сън, детски играчки, подходящо облекло според възрастта и
сезона, достъп до личен лекар, при необходимост и други специалисти. В доклада
се сочи, че детето е силно привързано към майка си, в нейните прегръдки е
спокойно и с усмивка. Излага се, че майката живее в дом, в който се чувства
сигурна, защитена с подкрепата на своите родители и близки, които осигуряват за
нея и детето стабилност и сигурност в морално и финансово отношение. Майката Р.
и детето Ш. живеят в добра подкрепяща ги среда.
По делото са допуснати гласни
доказателства – показания на свид. С. Т. (майка на ищеца), С.
Ф., Й. В. (биологичен родител на ответницата), и М. А.
Видно от
приобщените показания на свид. С. Т. – майка на ищеца, бащата на детето Ш.
живее в жилището на своята майка, където разполага с много добри битови условия
за отглеждане на детето и получава редовни доходи от работа в стопанисваната от
нея автомивка. Наведените от нея твърдения за неполагане на достатъчно и добри
грижи от ответницата за детето Ш. са непотвърдени чрез други доказателствени
средства и не се кредитират от съда. За наличието на добри материално-битови
условия за отглеждане на детето при бащата данни се съдържат и в кредитираните
като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени лични възприятия, показания
на свид. С. Ф.
Видно от
приобщените показания на свид. Й. В. – биологичен баща на ответницата, след
раздялата с ищеца, ответницата живее с детето Ш. в дома на нейните родители,
където са устроени в самостоятелна стая, разполагат с всички необходими
материално-битови условия за отглеждане на детето като се издържат основно чрез
осигурявани от този свидетел средства и се подпомагат в грижите за детето от
двамата родители на ответницата. Отправените от този свидетел твърдения за алкохолна
и наркотична зависимост на ищеца са непотвърдени чрез други доказателствени
средства и не се кредитират от съда. За наличието на добри материално-битови
условия за отглеждане на детето при майката и за полагането на пълноценни грижи
от майката и разширения семеен кръг при нейните родители данни се съдържат и в
кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени лични
възприятия, показания на свид. М. А.
Видно от
кредитираната като компетентно и безпристрастно изготвена съдебно-химическа експертиза
вх.№6766 от 05.12.2018 г., при проведени изследвания на предоставени кръвни
проби не е открито наличие на наркотични вещества или техни метаболити,
установено чрез имунохимичен скрининг и газхроматографски анализ с масспектрална
детекция и от химико-токсикологична гледна точка липсват данни за употреба на
наркотични вещества от ищеца Д. Т.
Видно от
кредитираната от съда като компетентно и безпристрастно изготвена
съдебно-психиатрична експертиза вх.№1291 от 15.02.2019 г., Д. Т. не е зависим
към ПАВ и алкохол. При проведеното изслушване на експерта в с. з., същият
изтъква, че вещества като бензодиазепин, оксазепам, марихуана и кокаин може да
бъдат установени в кръвта и урината до 14 дена след употребата.
Съдът, въз основа на
установеното от фактическа страна, направи следните правни изводи:
Предвид
невръстната възраст на детето и обстоятелството, че то трайно живее при своята майка, както и съобразно данните от
социалния доклад за подходящи условия в дома на майката,
за пълноценна емоционална връзка с нея и с разширеното семейство, полагащи
пълноценни непосредствени грижи за детето, както и поради факта, че контактите
на детето с бащата са прекъснати и имат само спорадичен характер от
продължителен период поради раздялата на родителите, докато връзката на майката
с детето е трайна, непрекъсвана и стабилно изградена, съдът намира, че е изцяло
в интерес на детето, упражняването на родителските права да бъде предоставено
на неговата майка, при която са осигурени нужните материално-битови условия за
правилното му отглеждане и възпитание и която полага пълноценни и адекватни
грижи. По този начин детето расте в сигурна семейна среда с формирана силна
емоционална привързаност и евентуална промяна на тези благоприятни за развитието
му условия би поставило детето в риск поради нарушената към момента емоционална
връзка с неговия баща, непознаване от бащата на навиците и потребностите на
детето и неформирани способности у бащата за постоянно, пълноценно и адекдватно
ежедневно обгрижване на детето.
Визираните
фактически констатации и правни изводи сочат неоснователност на отправената от
ищцовата страна основна претенция за предоставяне родителските права върху
детето Ш. Т. на бащата, при което неоснователни се явяват и обусловените искове
за определяне на режим за лични отношения с другия родител и за присъждане на
издръжка.
При
изтъкнатите по-горе аргументи относно преценката за най-добрия интерес на
детето и наличието на по-подходящ родителски капацитет за майката Р. Г.,
упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на нея и при
същата да бъде местоживеенето на детето. При определяне на режима на лични
отношения на бащата, предвид ниската възраст на детето, съдът намира, че до навършване на четиригодишна възраст на детето следва да бъде определен
ограничен режим – всяка първа и трета неделя от месеца от 9.00 ч. до 12.00 ч. в населеното място по местоживеене *** и в присъствие на майката, а след
навършване на четиригодишна възраст на детето – всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 09.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, както и петнадесет
дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
Разпоредбата на
чл.143,
ал.2 СК гласи,
че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Безспорно
се установява,
че ответникът е баща на детето Ш.,
последното е малолетно и няма имущество от което да се издържа. Нормата на
чл.143,
ал.2 СК е императивна и вменява в задължение на родителите да издържат своите
непълнолетни деца, независимо дали са работоспособни и дали имат имущество от
което да се издържат, т. е. при всички случай
родителите дължат издръжка по силата на закона. Установява се, че
ответникът реализира доходи в размер над минималния за страната. Не се установи ответникът
да има задължения за издръжка към трети лица. Майката,
която самостоятелно полага непосредствените грижи за отглеждането и
възпитанието на детето, не е трудово ангажирана предвид ниската възраст на
детето.
При така
направените констатации, за да определи размера на месечната издръжка за детето
Ш.Т., съдът прецени нуждите на детето, съобразно възрастта му, от средства за
прехрана, облекло, занимателни пособия и други консумативни разходи от
първостепенна необходимост за правилното му отглеждане и възпитание. При така
преценените потребности на детето, както и обстоятелството, че майката сама
отлежда и обгрижва детето, и съобразно крайно ниската покупателна стойност на
регламентирания с чл.142, ал.2 СК минимален размер на издръжка за ненавършили
полнолетие деца – 140.00 лв (1/4 от актуалната минимална работна заплата в страната, възлизаща на 560.00 лв), съдът определи обща месечна издръжка в размер 260.00
лв, от която бащата следва да заплаща 160.00 лв, а разликата да се поеме от ответницата.
На основание
чл.78,
ал.6 ГПК следва да се осъди бащата да заплати държавна такса върху размера на
присъдената издръжка в размер 230.40 лв.
Предвид отправеното искане по чл.78, ал.3 ГПК с доказателства за
платено възнаграждение 250.00 за адвокат и представен списък на разноски по
чл.80 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата съответното
обезщетение в пълен размер.
Поради факта, че причина за назначените и платени от бюджета на съда
експертизи, са наведени от ответната страна фактически твърдения, останали
непотвърдени чрез съответните експертизи, в тежест на ответната страна следва
да се възложат направените разноски на обща стойност 315.38 лв.
Водим от
гореизложеното, съдът :
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Д.Д.Т., ЕГН **********, срещу Р.Л.Г.,
ЕГН **********, с
правно основание чл.127, ал.2, вр. чл.123, ал.2, изр.2, вр. чл.143, ал.2, вр.
чл.142 СК, за предоставяне на бащата упражняването
на родителските права спрямо детето Ш.Д.Т., ЕГН **********, определяне
постоянното местоживеене на детето при бащата, определяне режим на лични
отношения на майката Р.Л.Г. с детето и осъждане на майката да заплаща месечна
издръжка за детето.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права спрямо детето
Ш.Д.Т., ЕГН **********,
на майката Р.Л.Г., ЕГН **********, и ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Д.Д.Т., ЕГН **********, с детето Ш.Д.Т.,
както следва: до навършване четиригодишна възраст на детето – всяка първа и
трета събота от месеца от 9.00 ч. до 12.00 ч. в присъствие на майката в
населеното място по нейно местоживеене, а след навършване четиригодишна възраст
на детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 ч. в събота до
18.00 ч. в неделя и 15 дни през лятото когато майката не ползва платен отпуск,
на основание чл.127, ал.2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на
детето Ш.Д.Т.,
ЕГН **********, при майката
Р.Л.Г., ЕГН **********, с адрес: ***.
ОСЪЖДА Д.Д.Т.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка в полза на детето Ш.Д.Т., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Р.Л.Г.,
ЕГН **********, в размер 160.00 лв (сто и шестдесет лева, 00 ст.), с падеж
първо число на месеца, за който се дължи, считано от влизане в сила на съдебния
акт до настъпване на законна причина за прекратяване или изменение на
издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от
съответния падеж до окончателното плащане, на основание чл.143, ал.2 СК.
ОСЪЖДА Д.Д.Т., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ Р.Л.Г.,
ЕГН **********, сумата 250.00 лв (двеста
и петдесет лева, 00 ст.), представляваща обезщетение за
направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Д.Т., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на РС Девня, сумата 235.40 лв (двеста тридесет и пет лева, 40 ст.),
от която 230.40 лв д. т. върху размера на присъдената издръжка и 5.00 лв такса
за изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Р.Л.Г., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС Девня, сумата 315.38 лв (триста и петнадесет лева, 38
ст.) за възстановяване на сторени от бюджета на съда разноски за експертизи.
УКАЗВА на страните, че при липса на
представено доказателство за доброволно плащане на дължимите суми към бюджета
на съда в седемдневен срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт, съдът ще
пристъпи към изпълнение на вземанията чрез издаване на изпълнителни листи,
включително с присъждане на държавни такси за служебно издадените изпълнителни
листи, а при доброволно изпълнение в указания срок, изпълнителни листи няма да
бъдат издавани и допълнителни държавни такси няма да бъдат присъждани.
РЕШЕНИЕТО, в частта относно
присъдената издръжка, подлежи на предварително изпълнение, на основание чл.242,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: