Р Е Ш Е Н И Е
260249/16.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Варна - 3-ти
наказателен състав в публично съдебно заседание на седемнадесети септември през
две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Ерна
Якова-Павлова
при секретаря Петя Великова, като
разгледа докладваното от съдията нахд № 2681 по
описа на съда за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Й.Д.“
ЕООД, ***,представлявано от И.Г.против НП № 03-012222/27.12.2019 г., издадено
от Директора на Дирекция "Инспекция по труда"гр.Варна, с което на
дружеството е наложено административно наказание за нарушение на чл.224
ал.1 от КТ вр.чл.128 т. 2 от КТ „имуществена
санкция“ в размер на 150 лева.
В жалбата се излагат доводи, че нарушение не е извършено, поради което незаконосъобразно е наложена санкция. На това
основание се иска отмяна на обжалвания акт. В условия на евентуалност, се иска случаят да бъде преценен като маловажен по см.
на чл.28 от ЗАНН, а алтернативно и с оглед на това че нарушението е отстранено
веднага след установяването му, НП да бъде измемено като наложеното наказание бъде определено в минимален размер.
В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа
жалбата вкл. и исканията към съда.
Представителят
на адм. наказващия орган
оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на НП. Сочи, че при
издаване на НП са отчетени всички доказателства за приложение на нормата на
чл.415В от КТ, което АНО е и направил. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимирано
лице в законоустановения срок, поради което, е
допустима за разглеждане.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 04.12.2019г. по повод постъпил на
25.11.2019 г. сигнал/жалба от М.Д. за неизплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск служителя на Дирекция ”Инспекция по труда”-Варна – свид. М.Д.,извършила проверка на „Й.Д.“
ЕООД, стопанисващо обект „***“.
Тогава било установено, че
дружеството в качеството си на работодател е прекратил на 18.09.2019 г. трудовото правоотношение с М.С.Д., работила
на длъжност „работник кухня“, но не й е изплатил обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 2019 г., пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж в дружеството. От представените й платежни ведомости свид. М.Д. констатирала, че в тази за м. септември е
начислена заплата за М.Д., а
обезщетението за неползван платен годишен отпуск само е начислено във
ведомостта за м. ноември. Констатациите
от проверката, били обективирани в протокол №ПР1939078/19.12.2019г.
На 19.12.2019г. срещу „Й.Д.“
ЕООД, бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, в който били описани обстоятелствата на извършеното
нарушение и дадена правна квалификация. Актът бил връчен по надлежния ред, като упълномощения
представител на търговеца не вписал възражения.
В хода на административнонаказателното производство срещу АУАН е
постъпило писмено възражение, към което било приложено копие на изявление от М.Д., че не е посещавала счетоводството на работодателя си до 23.12.2019
г., поради което до тази дата не била получила обезщетението си за неизползван
отпуск за 2019 г. и не била представила и банковата си сметка.
Въз
основа на АУАН на 27.12.2019 г. е издадено процесното
наказателно постановление, предмет на проверка в настоящото производство.
Видно
от съдържанието на приложеното писмо с
изх. № 143/19.12.2019 г. и разписка от същата дата за изпращането му
чрез „Български пощи“ ЕАД, „Й.Д.“ ЕООД е
поканила М. Ст.Д. да се яви в офиса на дружеството за получаване на обезщетение
за неползван платен годишен отпуск.
От
обективираното
в двете копия на платежна
ведомост за месец 11.2019 г. се
установява, че върху това, направено в хода на проверката липсва подпис срещу сумата
за получаване, представляваща обезщетение по КТ на М.Д., а върху копието
представено с възражението срещу АУАН има такъв.
Гореописаното съдът прие за установено от
показанията на свид. М.Д. и приобщените по делото писмени доказателства. Съдът ги кредитира изцяло като взаимно
допълващи се и непротиворечиви.
При така установената фактология съдът
формулира правно убеждение в следния смисъл:
По приложението на процесуалния
закон:
Процесното Наказателно постановление е издадено
от компетентен орган - Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Варна
съгласно чл. 6 ал.5 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” и заповед № 3-071/12.01.2010
г. на изп. Директор на ИА „ГИТ“.
АУАН и НП са формално редовни актове,
съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН. Препис от АУАН е връчен на нарушителя, който е депозирал писмено възражение в срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН. Издавайки НП административно наказващият орган явно е счел, че е налице
нарушение, извършено от конкретното лице и не е съгласен с тези възражения.
Основателността или неоснователността на тази преценка не представлява
задължителен реквизит на наказателното постановление и предпоставка за
редовността му от външна страна, а е въпрос по същество.
По
приложението на материалния закон:
Нормата на чл.224 ал.1 от КТ регламентира правото
на работника или служителя на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение. Срещу това
право стои задължението на работодателя по см. на чл.128 т.1 и 2 от КТ да начислява във ведомости за заплати трудовите
възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд и да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа в установените
срокове. С оглед разпоредбата на чл.270 от КТ, регламентираща начина и мястото
на изплащане на трудовите възнаграждения, в тежест на работодателя (безспорно по-овластената страна в трудовото правоотношение) е да
докаже изпълнение на горепосоченото задължение в определения срок.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са
отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства – платежни ведомости за м.септември и ноември 2019 г. и собствените си възприятия. Административно наказващият орган, на база на
събраните доказателства е направил единствения възможен извод за извършено
административно нарушение по чл.224 ал.1 от КТ вр.чл.128
т. 2 от КТ, поради което
законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на въззивното дружество като работодател.
От друга страна нарушението е отстранено след установяването
му, видно от писменото изявление на работника от 23.12.2019 г. и не са събрани доказателства от
това да са произтекли вредни последици за М.С.. За това съдът счете, че АНО
правилно е квалифицирал нарушението по чл.415в от КТ.
Твърдението, че случаят е маловажен
по см.чл. 28 ЗАНН не се споделя от съда. Не са налице смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да го отличават по степен на обществена опасност от
обикновените случаи от този род. Напротив, налице са констатации, подробно
описани в протокола №ПР1939078/19.12.2019г., които навеждат на извод, че и по
отношение на други работници са допуснати нарушения на трудовото законодателство.
В този смисъл изводът на съда е
за адекватност на размера на
наложената имуществена санкция със степента на обществена опасност на процесното
нарушение, поради което, няма основание за изменението й в посока на
намаляване.
При този изход на делото
и съобразно искането на процесуалния представител на АНО, на основание
чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. чл.143 от АПК, съдът намира,
че на Дирекция “ Инспекция по труда “- Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП, в която е предвидено, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя съгл. Наредба за заплащане на правната помощ. Съгласно
чл.27е от посочената Наредба за
защита по дела по ЗАНН е предвидено
възнаграждение от 80 лв. до 120лв. Поради това и като прецени продължителността
на делото и неговата сложност, съдът присъди на Дирекция“Инспекция по
труда“-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
По изложените
съображения съдът
счете,
че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-012222/27.12.2019 г., издадено от
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на "Й.Д.“
ЕООД, ***,представлявано от И.Г.е наложено административно наказание за нарушение на чл.224 ал.1 от КТ вр.чл.128
т. 2 от КТ „имуществена санкция“ в размер на 150 лева.
ОСЪЖДА "Й.Д.“
ЕООД, ***, представлявано от И.Г.да
плати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна
сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Варна в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: