№ 492
гр. София, 21.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000500181 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 ГПК – чл. 279 ГПК.
Образувано е по жалба на ищеца Ю. Г. К. срещу определение № 4960 от
08.12.2021г. по гр.д. 8934/2021г. по описа на СГС, ГО, I – 25 състав, с което на
основание чл. 130 ГПК е постановено връщане на исковата молба на ищеца К.
срещу УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, в частта , с която се претендира
осъждане на ответника да му заплаща сумата 4 225 лв. – претендирано
месечно обезщетение за периода от 13.07.2021г. до настъпване на
обстоятелства, обосноваващи изменението или отпадане на необходимостта
от обезщетението, за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
болногледач, рехабилитатор и психолог, ведно със законните лихви върху
посочената месечна сума, считано от 13-то число на месеца до окончателното
изплащане. Жалбоподателят поддържа обжалваното определение да е
неправилно предвид постановяването му в нарушение на процесуалния закон,
материалния закон и трайната съдебна практика, включително по
постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС. Излага мотивите на
обжалвания съдебен акт да са противоречиви и взаимно изключващи се и
необосновано да отричат законово признатото право на пострадалото лице да
претендира обезщетение и за бъдещи вреди, залегнало в чл. 51 ЗЗД. Сочи да
се касае за периодични плащания, които ще може да бъдат установени в хода
на спора при даден ход на делото. По изложените доводи и като се позовава
1
на съдебна практика, подкрепяща тезата му, моли обжалваното определение
да бъде отменено като неправилно и делото върнато на СГС за продължаване
на съдопроизводствените действия.
С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е извършил
преценка досежно допустимостта на сезиралия го иск по чл. 49 ЗЗД и е приел
исковата претенция в частта , с която се претендирано осъждане на
ответника да заплаща на ищеца месечно обезщетение за бъдещи имуществени
вреди за период след депозиране на исковата молба в съда до настъпване на
обстоятелства, обосноваващи изменението или отпадане на необходимостта
от обезщетението, за недопустима и на основание чл. 130 ГПК е прекратил
производството в тази му част. Актът е мотивиран с доводи, че чл. 124 ГПК
допуска да се търси защита само на съществуващи нарушени права, каквито
ищецът не твърди. Приел е, че в хипотезата на чл. 51, ал. 1, изр. 2-ро ЗЗД
съществува възможност за периодично изплащане на обезщетение, но следва
предварително да е ясно, че вредата ще настъпи, което не е установимо за
твърдените от ищеца вреди по бъдещи разходи, които може и да не настъпят.
По изложените доводи е приел ищецът да не разполага с право на иск по
заявената претенция за присъждане на обезщетение за бъдещи вреди и на
последното основание е прекратил производството по делото в тази му част.
Настоящият състав на съда при дължима и служебна проверка приема
обжалваното определение да е валиден и допустим съдебен акт.
Определението е неправилно на поддържаните в жалбата на ищеца
доводи за постановяването му в нарушение на процесуалния и материалния
закон, както и на установената съдебна практика на ВКС по приложението
му.
С нормата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД се предвижда обезщетение да се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То
може да бъде платимо еднократно или периодически.
По тълкуване на последната норма е налице непротиворечива съдебна
практика на ВКС, включително по постановените по реда на чл. 290 ГПК
решение № 226/20.01.2016г. по гр.д. 2530/2015г. по описа на ВКС, ГК, III
ГО, решение № 488/7.02.2012 г. по гр. д. № 899/2010 г., IV г. о., решение №
153/2.06.2011 г. по гр. д. № 526/2010 г., IV г. о., решение № 196/12.07.2012 г.
по гр. д. № 1724/2009 г., IV г. о., решение № 155/22.02.2010 г. по гр. д. №
2
3836/2008 г., ІІІ г.о., решение № 161 от 17.01.2013 г. по т. д. № 1040/2011 г., I
т. о., ТК, с която се приема, че подлежат на обезщетяване и бъдещи вреди,
стига тяхното настъпване да е сигурно, а размерът - установим. С решенията е
прието, че обезщетяването на бъдещи вреди е допустимо, а сигурното
настъпване на вредите е факт, който се преценява с оглед особеностите на
конкретното дело, по което е заявено искането за обезщетяване. С
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение на ВКС, № 243 от 01.04.2010
г. по гр. д. № 772/09 г. - ІІІ ГО, е застъпено становището, че имуществените
вреди, равностойни на разходите за специален хранителен режим, могат да се
установяват с всички допустими доказателствени средства, в това число и с
експертиза. Прието е последната да е достатъчна за установяване спазването
на хранителния режим, когато в заключението на вещото лице са посочени и
оценени нужните храни и вещото лице е категорично, че тези храни са
животоподдържащи с оглед заболяването, тоест същите са жизнено
необходими и имат такова значение, каквото има и медикаментозното
лечение. С решение № 226/20.01.2016г. по гр.д. 2530/2015г. по описа на ВКС,
ГК, III ГО, с оглед събраните по делото доказателства е счетено, че предвид
доказаната необходимост от спазване на предписания хранителен режим,
състоящ се от храни, които са жизнено необходими и имат такова значение,
каквото има и медикаментозното лечение, то искът за обезщетение следва да
бъде уважен за установения размер месечно за времето от началната
претендирана дата до настъпването на причини и условия за изменение или
прекратяване на обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в
средства за специална храна, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от датата на падежа - първо число на месеца, до
окончателното изплащане.
Аналогично е и даденото разрешение с постановеното по реда на чл. чл.
290 ГПК решение № 94 от 09.05.2014г. по гр.д. № 5666/2013г. по описа на
ВКС, ГК, III ГО, с което е прието, че е допустим иск за обезщетение на
бъдещи имуществени вреди, а предмет на доказване по същество на спора да
е сигурното им настъпване и техния размер.
По изложените от съда мотиви СГС е сезиран с допустим иск за
присъждане на месечно обезщетение за бъдещи вреди, за които се твърди, че
ще настъпват сигурно всеки месец за ищеца, а обжалвания съдебен акт, с
който исковата молба е върната на основание чл. 130 ГПК по тази искова
3
претенция, следва да бъде отменен като неправилен и делото върнато на СГС
за продължаване на съдопроизводствените действия по сезиралата го искова
молба.
По тези мотиви, САС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 4960 от 08.12.2021г. по гр.д. 8934/2021г. по
описа на СГС, ГО, I – 25 състав.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийски градски съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4