№ 410
гр. Плевен, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20214400500824 по описа за 2021 година
С решение №678 от 07.07.2021 г. по гр.д. №2277/2021 г. Плевенски
Районен съд е ОТХВЪРЛИЛ като НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от СВ. Н.
Б. от гр. Плевен, с ЕГН: ********** против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ към МВР
искове с правно основание чл. 178, ал.1, т.3 във вр. с чл. 179, ал.1 от ЗМВР и
чл. 86 от ЗЗД.
С определение №2848 от 06.10.2021 г. по гр.д. №2277/2021 г. Плевенски
Районен съд е ОТХВЪРЛИЛ като НЕОСНОВАТЕЛНА молбата по чл.248 от
ГПК на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“ към МВР, подадена чрез юриск. СТ. Н..
Недоволен от решението е останал ищецът СВ. Н. Б. и е подал въззивна
жалба срещу него с искане да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове, съобразно
изчисленията в Таблица 2 в отговора на исковата молба.
СВ. Н. Б. моли на основание чл.38 от ЗА в полза на упълномощения от
него адв. В. П. да бъде определено и присъдено възнаграждение за
процесуално представителство и защита в двете инстанции.
Препис от въззивната жалба е връчен на 04.08.2021 г. на ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“ към МВР и в указания срок – на 16.08.2021 г. е депозиран
1
отговор чрез юриск. СТ. Н.. Моли се да бъде потвърдено обжалваното
решение и се претендират разноски за юриск. възнаграждение.
С определение №1455 от 26.10.2021 г. въззивната жалба е приета за
допустима и редовна и делото е насрочено в о.с.з. за разглеждането ѝ.
На 04.11.2021 г. ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ към МВР е представила счетоводни
изчисления, съобразно дадените му от въззивната инстанция указания. В
становище от с.д. юриск. Н. моли да бъде потвърдено обжалваното решение и
претендира присъждане на разноските, направени във въззивната инстанция.
Процесуалният представител на СВ. Н. Б. – адв. В. П. е представила на
09.11.2021 г. писмено становище с искане да бъде отменено
първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено друго, с
което да бъдат уважени предявените искове. Поддържа се и искането по чл.38
от ЗА.
В о.с.з. на 25.11.2021 г. не са се явили представители на страните.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Плевенски Районен съд е бил сезиран със следните искове:
1. да бъде осъдена на основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.179, ал.1 от
ЗМВР ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“ – МВР да заплати в полза на СВ. Н. Б. сумата от 915.20
лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие
преобразуването на нощен към дневен труд за периода от 01.04.2019 г. до
01.08.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на делото – 07.04.2021 г. до окончателното ѝ заплащане.
2. да бъде осъдена на основание чл.86 от ЗЗД ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ – МВР да
заплати в полза на СВ. Н. Б. сумата от 50 лв., представляваща мораторна
лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд, начислена за
периода от 01.07.2019 г. до датата на подаване на исковата молба.
В о.с.з. на 18.06.2021 г. ищецът е поискал и съдът е допуснал изменение
на исковете, съгласно което този по т.1 да се счита предявен за сумата от
881.66 лв., а този по т.2 – за сумата от 101.77 лв.
Не е спорно, че през периода от 01.04.2019 г. до 01.08.2020 г. СВ. Н. Б. е
бил „старши пожарникар“ в Районна служба “Пожарна безопасност и защита
на населението“ – Плевен при Областна дирекция “Пожарна безопасност и
защита на населението“ – Плевен към Главна дирекция “Пожарна безопасност
и защита на населението“ към МВР, работещ на 12-часови смесени смени.
Не е спорно, че в Областна дирекция “Пожарна безопасност и защита на
населението“ – Плевен е установено сумирано изчисляване на работното
време – за тримесечен период.
2
В исковата молба се твърди, че през периода от 01.04.2019 г. до
01.08.2020 г. СВ. Н. Б. е положил общо 800 часа нощен труд. Според ищеца, е
приложима разпоредбата на чл.9, ал.2 от НОСРЗ, предвиждаща, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Ищецът сочи като съответен коефициент 1.143, който се получава при
отношение „8 часа дневно работно време : 7 часа нощно работно време“.
След преизчисление с този коефициент процесните 800 часа стават 914.40
часа.
Според ищеца, разликата от 114.40 часа /914.40 – 800/ се явява
извънреден труд, който следва да му бъде възмезден при часова ставка 8.00
лв.
В отговора на ответника се съдържат счетоводни изчисления в табличен
вид, според които положеният през периода от 01.04.2019 г. до 01.08.2020 г.
нощен труд е 736 часа, а часовата ставка, изчислена на база основните
работни заплати на ищеца през процесния период, в т.ч. и 50 % за извънреден
труд, варира между 8.04 лв. и 8.81 лв. Така за 105.248 /841.248 – 736/ часа при
съответните за тримесечието часови ставки се получават 881.66 лв., а лихвата
за забава възлиза на 101.77 лв. Именно с този вариант на счетоводните
изчисления е съобразено поисканото и допуснато изменение на исковете.
Плевенски Районен съд е счел, че не е налице твърдяната от ищеца
празнота в правото, която да бъде запълнена чрез субсидиарното приложение
на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НОСРЗ. Нещо повече – в обжалваното
решение е прието, че дори и да бяха приложими в случая общите трудови
норми, е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с
коефициент 1.143 да служи за генериране на извънреден труд.
Плевенски Окръжен съд констатира, че първоинстанционният съд е
квалифицирал спорното материално право неправилно, без при това да е
нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес,
произнасяйки се извън определеният от страните предмет на делото и обхвата
на търсената от ищеца защита. При това положение погрешната правна
квалификация на спора обуславя правилността на решението и налага след
неговата отмяна въззивният съд да определи вярната правна квалификация и
да разреши спора по същество.
Спорното право се индивидуализира от ищеца чрез изложените в
исковата молба релевантни фактически обстоятелства. В случая – никъде в
исковата молба СВ. Н. Б. не сочи каква е нормата за положения от него труд и
не твърди, че тя е надвишена, т.е. че е работил извънредно.
СВ. Н. Б. твърди единствено, че е работил на 12-часови смени и че е
полагал нощен труд, т.е. такъв между 22 часа и 6 часа. Това означава, че
3
смените са били смесени. Нито ищецът сочи изрично, нито по дедуктивен път
е възможно съдът да извлече извод за някакво установено за него работно
време, респ. за надвишаване на нормата и за полагане на извънреден труд.
Ищецът сочи общо – за процесния период определен брой часове нощен
труд и претендира допълнително възнаграждение за него. По правилото на
чл.261 от КТ нощния труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните
по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от
Министерския съвет, т.е. с НОСРЗ. С увеличение означава повече от
заплащането на дневния труд. За това в НОСРЗ – в чл.9, ал.2 се урежда
преизчисление на нощния труд в дневен чрез коефициент. За сравнение – по
правилото на чл.262 от КТ извънредния труд също се заплаща с увеличение,
чиито минимални размери обаче са конкретно посочени и не е нужно
преизчисление чрез коефициент. Без да сочи основание /факти/, ищецът е
квалифицирал нощния си труд като извънреден и е поискал за него плащане с
увеличение по двата начина – и чрез преизчисление чрез коефициент, и чрез
прилагане на завишена с 50 % часова ставка.
Според въззивната инстанция, фактите сочат за положен нощен труд, а
претенцията е да бъде платено допълнително възнаграждение за него. Съдът
не е обвързан от посочения от ищеца алгоритъм за изчисляване на това
допълнително възнаграждение. В случая за часовете нощен труд трябва да е
платено възнаграждение като за часове дневен труд /т.е. основно
възнаграждение/. За да се получи увеличение, каквото се дължи за нощния
труд, се прави преизчисление чрез коефициента по чл.9, ал.2 от НОСРЗ и от
полученото се вади базата преди преизчислението /защото тя вече е платена
като дневен труд/ и разликата се плаща също като дневен труд, а не при
завишена с 50 % ставка. Казано по друг начин – преизчислението с
коефициента се прави, за да се определи база за заплащане на допълнително
възнаграждение при прилагане на дневната ставка. Това се налага, защото
няма два вида ставки – дневна и нощна. Има една ставка – дневната и за това
нощния труд се превръща в дневен и разликата между преизчислените дневни
и действителните нощни часове, която всъщност се явява увеличение, се
възмездява чрез прилагане на дневната ставка. Ако се увеличи и ставката / +
50 %/, ще се получи второ увеличение, за каквото няма основание в закона.
Въззивната инстанция споделя тезата на ищеца, че празнотата в
специалната нормативна уредба относно служителите в МВР налага
прилагането на общата нормативна уредба, в частност НСОРЗ. В
потвърждение на този извод е нормата на чл.188, ал.2 от ЗМВР, съгласно
която държавните служители, които полагат труд за времето между 22 ч. и 6
ч., се ползват със специалната закрила по КТ. Част от тази специална закрила
е закрепена в чл.140 от КТ, предвиждащ, че при 5-дневна работна седмица
нормалната продължителност на работното време през нощта е 7 часа.
Именно тази нормална продължителност на нощния труд трябва да се ползва
при определяне на коефициента по чл.9, ал.2 от НОСРЗ.
4
Видно от представените във въззивното производство счетоводни
изчисления, не е спорен общия брой часове нощен труд за процесния период
– 736. Не е спорен и резултата от преизчислението с коефициент 1.143 –
841.248. Часовата ставка без увеличение с 50 % варира между 5.36 лв. и 5.87
лв., което означава, че се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд
в размер на 587.78 лв., както и лихва за забава в размер на 67.85 лв. Именно
за 587.78 лв. се явява основателен и доказан предявения иск, чието уважаване
предпоставя основателността и на акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за
67.85 лв.
При този изход на спора по същество на основание чл.78, ал.6 от ГПК
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“ – МВР следва да заплати в полза на Плевенски Окръжен
съд ДТ за двете инстанции в размер на общо 75 лв.
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“ – МВР следва да бъде осъдена да заплати в полза на СВ.
Н. Б. сумата от 166.67 лв., явяваща се разноски по компенсация, направени в
първата инстанция, както и сумата от 166.67 лв., явяваща се разноски по
компенсация, направени във въззивната инстанция. При определяне на тези
суми, съдът е определил на основание чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение за
юриск. Н. в размер на 100 лв. за всяка инстанция, респ. на основание чл.38,
ал.2 от ЗА във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. –
възнаграждение за адв. В. П. в размер на 300 лв. за всяка инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№678 от 07.07.2021 г. по гр.д. №2277/2021 г. по описа на Плевенски Районен
съд и вместо него ПОСТАНОВИ следното:
ОСЪЖДА на основание чл.179, ал.1, предл.2 от ЗМВР във вр. с чл.188,
ал.2 от ЗМВР, чл.140, ал.1 от КТ и чл.9, ал.2 от НОСРЗ ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“ – МВР, с адрес: гр. София, ул. „***“ №*** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на СВ. Н. Б. от гр. Плевен с ЕГН: ********** сумата от
587.78 лв., явяваща се неизплатено допълнително възнаграждение за нощен
труд, положен в периода от 01.04.2019 г. до 11.07.2020 г. , ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото –
07.04.2021 г. до окончателното заплащане, а иска за разликата до
претендираните 881.66 лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ –
5
МВР, с адрес: гр. София, ул. „***“ №*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на СВ. Н. Б.
от гр. Плевен, с ЕГН: ********** сумата от 67.85 лв., представляваща сбора
на лихвите за забава, начислени върху дължимите за всяко тримесечие от
процесния период допълнителни възнаграждения за нощен труд, считано от
деня, следващ края на съответното тримесечие до 07.04.2021 г., а иска за
разликата до претендираните 101.77 лв. ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ –
МВР, с адрес: гр. София, ул. „***“ №*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД държавна такса в размер на 75 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ –
МВР, с адрес: гр. София, ул. „***“ №*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на СВ. Н. Б.
от гр. Плевен, с ЕГН: ********** сумата от 166.67 лв., явяваща се разноски
по компенсация, направени в първата инстанция, както и сумата от 166.67
лв., явяваща се разноски по компенсация, направени във въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6