Р Е Ш Е Н И Е
№ 252
гр.Враца, 22.07.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Пети състав, в публичното заседание на 21.07.2021
г. /две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при участието на
секретаря Маргаритка Алипиева, като разгледа докладваното от съдия М. РАДЕНКОВА адм. дело
№ 335 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс, във вр. с чл. 62, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано
е по жалба на Я.Г.Д.,*** против Заповед № Л-1748/27.05.2021 г. на Зам. Главен
директор на ГДИН, с която е отхвърлена молбата му за преместване от Затвора -
Враца в Затвора - София за доизтърпяване на наложеното му наказание.
В жалбата са наведени доводи, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Твърди
се, че не са налице основанията, въз основа на които е издадена. Отправено е
искане към съда да отмени изцяло обжалваната заповед. В съдебно заседание
жалбоподателят поддържа жалбата.
Ответникът – Зам. Главния
директор на ГДИН – София, редовно призован, не се явява и не се представлява. Чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Х., в представеното по делото писмено становище, оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана и моли да остане в сила оспорената
заповед, като законосъобразна.
Административният съд, като се запозна с доводите на страните, доказателствата
в административната преписка и след служебна проверка съгласно разпоредбата на
чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, в законоустановения по чл.
149, ал. 1 от АПК срок и отговоря на изискванията за форма и съдържание,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна по следните съображения:
Видно от справка рег.
№ 3196/20.07.2021 г. на Затвора – Враца, л. 48 от делото и мотивите на
оспорената в настоящето производство заповед, жалбоподателят е постъпил на 11.12.2018
г. в Затвора – София, като по ЧНД № 2617/2018
г. по описа на Районен съд – София е осъден на 6 години лишаване от свобода и
му предстои да изтърпява и наказание в размер на 1 година лишаване от свобода,
наложено по ЧНД № 8888/2019 г. на Районен съд – София. Тези обстоятелства не са
спорни по делото.
С молба вх. № М-391/29.04.2021 г. жалбоподателят е поискал от Главен директор на ГДИН да бъде
преместен от Затвора – Враца в Затвора – София, с доводи за необходимост от
поддържане на контакти със семейството и аргументи, че в гр.София живеят
съпругата му и дъщеря му, а родителите му, за кратък период от време са живели
в гр.К., след което отново са се върнали да живеят в с.Г., обл.София.
С
оспорената в настоящето производство Заповед № Л-1748/27.05.2021 г. на Зам.
Главен директор на ГДИН № Л-5000/01.12.2020 г., на жалбоподателя е отхвърлена
молбата на Я.Г.Д., понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в
Затвора - Враца, за преместване в Затвора София за доизтърпяване на наложеното
му наказание.
Посочено е, че лицето
първоначално е настанено да изтърпява наложеното наказание в Затвора – София,
предвид постоянният му адрес на територията на област София. По повод изложено
в негова и на близките му молби и във връзка със смяна на адресна регистрация
на родителите му на територията на гр.К., обл.Враца, със Заповед
№Л-2363/11.06.2020 г. на Зам. Главен директор на ГДИН, на
основание чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, лишеният от свобода е преместен в
Затвора – Враца.
Мотивите, които
органът е изложил е, че пребиваването на лишения от свобода в Затвора – Враца
не затруднява и не ограничава социалните му контакти с широк кръг лица, а
епизодичните свиждания с родителите му, след като е преместен, за да се улеснят
контактите им, не налага извод за основателност на молбата.
Изложени са доводи,
че честата смяна на местата за лишаване от свобода, породена от обрати в
желанията, е пречка пред постигане целите на наложеното наказание.
Като доказателство по делото са представени билети за свиждане, копие на
удостоверение за раждане, лична карта, удостоверение за постоянен и настоящ
адрес на родители, справка за адресна регистрация на жалбоподателя, от които се
установява, че лишеният от свобода, родителите му, съпругата, дъщеря му и
сестра му, са с адресна регистрация с.Г., общ.Столична и гр.София.
Въз основа на така
приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Оспорената заповед е
издадена от материално компетентен орган - Зам. Главен директор на ГДИН,
оправомощен със Заповед № Л-94/11.01.2021 г. на Главния директор на ГДИН, на
основание чл. 13, ал. 6 от ЗИНЗС – л. 44 от делото.
Като основание за
издаване на оспорената заповед е посочен текста на чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Съгласно изискванията
на чл.
168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за
законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен
акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Според чл.
62, ал. 1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в
друг се извършва със заповед на Главния директор на ГДИН. Съгласно чл.
62, ал. 4 от ЗИНЗС Главният директор на ГДИН може със заповед да делегира
правомощия по ал. 1 на своите заместници или на началник на отдел в главната
дирекция, който е с висше юридическо образование. По делото са представени
заповеди от Министъра на правосъдието и от Главния директор на ГДИН, от които е
видна компетентността на Главния директор и тази на издателя на заповедта. Предвид
изложеното, обжалваната заповед е издадена от териториално и материално
компетентен орган – ст. Комисар Ц.Ц. (Зам. главен директор в ГДИН), на който
със Заповед № Л-94/11.01.2021 г. на Главен директор на ГДИН са възложени
функциите по чл.
62, ал. 1 от ЗИНЗС да премества лишени от свобода от един затвор в друг,
както и да прави отказ за преместване.
Оспорената заповед е
постановена в надлежна писмена форма и съдържа мотиви, доколкото са изложени
фактически основания за непревеждането на лишения от свобода от Затвора - Враца
в Затвора - София. Следователно е осигурена възможността на жалбоподателя да
разбере мотивите на органа и да реализира правото си на обжалване.
Независимо от
горното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с
приложимите материалноправни разпоредби, както и с целта на закона.
Редът и условията за
преместване на лишените от свобода от един затвор в друг са уредени в раздел ІV
на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Съгласно чл.
62, ал. 1 от ЗИНЗС преместването се извършва със заповед на главния
директор на ГДИН при едно от следните условия: 1. при включване в обучения, в
курсове за придобиване на специалност или за повишаване на квалификацията – при
изявено желание от лишения от свобода; 2. при настаняване на лечение в болнично
заведение по лекарско предписание; 3. по молба на близките или на лишения от
свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които
осъденият поддържа контакти; 4. по предложение на началника на затвора при
възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени
от свобода – пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление,
или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с
безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода.
В настоящия случай
производството е инициирано по молба на лишения от свобода Д., т. е. в
хипотезата на чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Преди
произнасяне по съществото на същата ответникът е бил длъжен на основание чл.
40а от ППЗИНЗС да извърши вмененото му от подзаконовия нормативен акт
задължение за проверка наличието на данни за поддържане на социални контакти с
близките му или с посочените от него лица. В конкретния казус органът е посочил
избирателно част от осъществените посещения, едни от които са били по време на
престоя на л/св в Затвора – София.
Настоящият състав
намира, че преди произнасянето си административният орган само формално е
извършил проверка по чл.
40а от ППЗИНЗС на основание вписаните в досието на л/св. свиждания, но без
да извърши дължимата проверка в цялост и при необходимост да изиска от молителя
информация и доказателства с кое лице в какво качество е провеждал свиждания,
колко пъти е посещаван от родителите си (с които е свързано преместването му
във Затвора – Враца) и какви са причините за този брой свиждания. При това
положение административния акт е постановен при неизяснена фактическа
обстановка.
Органът не е събрал,
разгледал и обсъдил допълнителни доказателства, за да прецени наличието на
допълнителните критерии и налице ли са основанията за преместване в Затвора
София в изтъкнатата от лицето хипотеза на чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС – необходимост
от поддържане на контакти със семейството – съпруга, дете, сестра, родители и
познати, при спазване разписаната законова процедура по чл.
40а от ППЗИНЗС. Това е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 35 от АПК, защото е довело до издаване на административният акт, без да са
изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Най-малкото органът
преди произнасянето си е следвало да укаже на молителя, че не представя
достатъчно доказателства в подкрепа на искането си, като допуснатото
процесуално нарушение е съществено.
Поради изложеното
настоящият състав намира, че при постановяване на оспорената заповед са
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата и
интересите на жалбоподателя и постановяването на административен акт, без да са
спазени изискуемите по закон процесуални предпоставки.
Съдът след съвкупна
преценка на приобщените по делото доказателства намира, че оспорената заповед е
издадена и при неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с
неговата цел.
Правото на личен и
семеен живот (чл.
32, ал. 1 от Конституцията) е основно право на човека, което не следва да
бъде ограничавано от изтърпяване на наказанието в по-голяма степен, отколкото
налага самото наказание. Една от целите на изпълнение на наказанието е
осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на
осъдените и зачитане на правата и достойнството им (чл.
2, т. 3 от ЗИНЗС). Съгласно чл.
40, ал. 1 и ал.
2, т. 3 и т.
4 от ЗИНЗС, наказанието „лишаване от свобода“ се изпълнява чрез настаняване
на осъдените в определени места за лишаване от свобода и подлагането им на
поправително въздействие. Поправителното въздействие се осъществява и чрез
ограничаване на отрицателните последици от действието на присъдата и вредното
влияние на средата на осъдените, както и чрез осигуряване на условия за
упражняване правата на осъдените, за да се осигури в максимална степен
реализирането на правото им на семеен живот въпреки изтърпяване на наказанието
с оглед тяхната ресоциализация. Подкрепата на роднини и близки по време на
изтърпяване на наказанието, също има положителен ефект за съхраняване на
личността на лицето, изтърпяващо наказанието, за по-лесното му понасяне като
цяло и за по-пълноценното постигане на целите на самото наказание.
В тази връзка следва
да се има предвид и разпоредбата на чл. 72
от ППЗИНЗС, с която законодателят е възложил на администрацията на затвора
да съдейства активно на лишените от свобода за поддържане и съхраняване на
семейните връзки и контакти с външния свят – свиждания, кореспонденция и
телефонни разговори, като осигурява подходящи условия за това. В случая
преценката относно наличието или липсата на материалните предпоставки за процесното
преместване е предоставена на административния орган, който преди да се
произнесе по депозираното искане, следва да извърши проверка в съответствие с
мотивите на решението и в зависимост от резултатите мотивирано да разреши или
откаже преместването. Дължимата от органа преценка следва да обхване както
желанието на л/св., така и факторите разстояние, време и средства на близките
му да пътуват от гр.София до гр.Враца, за да осъществяват по-чести свиждания с
него, трудова заетост и здравословно състояние на близките му и доколко оставането
му в Затвора - Враца ще улесни контактите му с тях.
Констатираните от
съда пороци при издаването на оспорената заповед обуславят нейната
незаконосъобразност и са основание за отмяната й от съда, като преписката следва
да се изпрати на компетентния административен орган за ново произнасяне по
молбата на Я.Д., при спазване на задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Водим от горното и на
основание чл.
172, ал. 2, предл. второ и чл.
173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № Л-1748/27.05.2021 г. на Зам.
Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, с
която е отхвърлена молбата на Я.Г.Д., понастоящем изтърпяващ наказание лишаване
от свобода в Затвора - Враца, за преместване в Затвора София за доизтърпяване
на наложеното му наказание.
ИЗПРАЩА преписката на Зам. Главния директор
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София за ново произнасяне по
подадената от Я.Г.Д., понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в
Затвора - Враца, в съответствие със задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174
от АПК едномесечен срок за произнасяне на Зам. Главния директор на ГДИН,
считано от получаване на преписката.
Решението
е окончателно и не подлежи на оспорване на основание чл.
62, ал. 3, изр. второ от ЗИНЗС.
Препис
от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМ. СЪДИЯ: