РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 859
гр. Пловдив, 22.05. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХІI състав, в
открито заседание на четиринадесети май две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и с участието на прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа
докладваното от съдия Михайлова адм. дело № 186
по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1 ал.2 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от Ф.Г.С.
с ЕГН **********,***, чрез адв. С.,***, със седалище:
ул. „Стефан Стамболов“ № 1, Булстат *********, с която се претензира
сумата в размер на 30.00 лв. /тридесет лева/, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на нищожна
принудителна административна мярка от 14.12.2018 г., наложена от служители на
Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ при община Пловдив по чл.167
ал.2 т.2 от ЗДвП.
С исковата молба е предявена претенция за осъждане на ответната страна да
заплати на ищеца имуществени вреди, претърпени в резултат на нищожна
принудителна административна мярка по чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП, наложена спрямо
ищеца на 14.12.2018 г. от служители при ОП „Паркиране и репатриране“ при Община
Пловдив, представляващи заплатена сума от 30 лева за освобождаване на блокиран
със скоба автомобил. Претендират се и направените в хода на настоящото
производство разноски – 10 лева държавна такса за образуване на делото и
адвокатско възнаграждение
по чл.38 ал.1 от Закона за адвокатурата.
От ответника по иска - община
Пловдив е депозиран писмен отговор по исковата молба, с който се моли
исковата молба да се остави без уважение, като неоснователна и недоказана, като
се твърди липса на всички кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника по чл.1 от ЗОДОВ. Възразява се за прекомерност на
разноските за адвокатско възнаграждение.
Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Задължително участващият по реда на чл.10 ал.1 от ЗОДОВ прокурор от Окръжна
прокуратура Пловдив изразява становище за неоснователност на исковата молба и
счита, че същата не следва да бъде уважена.
Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че искът е ДОПУСТИМ. С оглед на съдържанието на
исковата претенция, се касае до иск с правно основание по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,
доколкото е заявено искане за присъждане от съда на обезщетение за имуществени
вреди, за които се твърди да са настъпили в резултат от незаконосъобразен
/нищожен/ акт на общински орган при
изпълнение на административна дейност. Съгласно чл.204, ал.1 от АПК за
допустимостта на иска е необходимо да е налице предхождаща отмяна на
административния акт по съответния ред.
В случая исковата претенция е
основана на налично решение на Административен съд Пловдив, с което по жалба на
ищеца е обявена нищожност на посочената принудителна административна мярка
/ПАМ/.
Искът е предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да
търсят обезщетение в разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, респ.чл.203 от АПК.
Искът е предявен и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205
от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите.
В случая, дейността по налагане на въпросната ПАМ е била осъществена от
служители на ОП „Паркиране и репатриране“, което, съгласно приложената по адм. дело № 3937/2018 г. Заповед № 12ОА680/23.03.2012 г. на
и.д. кмет на община Пловдив е определено за звено на община Пловдив /служба за
контрол/, съгласно чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП, което да използва техническо
средство за принудително задържане на пътно превозно средство. Следователно, и
община Пловдив е юридическото лице, от чийто състав е административният орган,
издал незаконосъобразният /нищожен/ акт /в този смисъл е Решение № 8911/2016г.
по адм.дело № 10424/2015г. на ВАС.
По същество исковата претенция се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От приетите и приложени по делото доказателства се установява от фактическа
страна, че срещу ищеца Ф.Г.С. действително е била наложена ПАМ на 14.12.2018 г.
по чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП, а именно принудително задържане чрез блокиране със
скоба на автомобил на ищеца, като след заплащане от ищеца С. на сума от 30
лева, за което й е издаден фискален бон от същата дата, автомобилът е освободен
чрез премахване на техническото средство - скоба.
Ищецът е обжалвал наложената му ПАМ пред Административен съд Пловдив, като
по жалбата му било образувано адм. дело № 3937/2018
г. по описа на ХІ състав на съда. С решение № 934/23.04.2019 г., постановено по
посоченото дело, ПАМ от 14.12.2018 г. била обявена за нищожна. Решението на
съда е влязло в сила на 14.05.2019 г.
За да възникне
правото на иск за обезщетение по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да са налице
няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: да има причинена вреда -
имуществена или неимуществена; да съществува незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината;
незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод
изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не
може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай, както се посочи, е установено по делото обявяване за нищожен на издаден при
изпълнение на административна дейност, административен акт – принудителна
административна мярка по чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП, наложена спрямо ищеца на
14.12.2018 г. от служители при ОП „Паркиране и репатриране“ при Община Пловдив.
Установено, според съда е и, че в резултат на наложената принудителна
административна мярка ищецът е претърпял имуществени вреди. Същите се
изразяват в заплатената от страна на
ищеца С. цена на услуга, предоставяна от общински предприятия в община Пловдив,
определена в Приложение № 8.1 към Наредба на Общински съвет Пловдив за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община Пловдив, съответно от ОП „Паркиране и репатриране“, наименована „Монтаж и демонтаж на техническо средство
(скоба) за блокиране на колелата на МПС, което е в нарушение на режима на
паркиране“. В посоченото приложение таксата за описаната услуга е определена в
размер на 30 лева, като именно това е размерът на сумата, по отношение на която
е налице представен от ищеца фискален бон от 14.12.2018 г., издаден от ОП
„Паркиране и репатриране“ Пловдив с посочване в съдържанието на фискалния бон
„ПАМ Блокир.Колело“. Поради това и съдът намира, че
са доказани претендираните имуществени вреди от
ищеца, доколкото същият е направил действителен разход от 30 лева, именно
поради наличието на административен акт - наложената принудителна административна
мярка, която е обявена за нищожна от съда. Заплатената от ищеца такса в размер
на 30 лв., действително е такава за освобождаване на автомобила му, който е бил
принудително задържан, защото съгласно чл.29 ал.1-3 от Наредбата за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град
Пловдив, на основание на която е наложена ПАМ, за принудителното задържане със
„скоба” водачът на ППС заплаща разхода по прилагането на техническото средство
плюс цената на престоя в зоната. Размерът на разхода по прилагане на
техническото средство се утвърждава с Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община
Пловдив, като разходите и цената за паркиране се заплащат на мястото на
блокиране на ППС, при неговото отблокиране и се
събират от служители на звеното на общината, определено със заповедта на кмета
по чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП, сиреч служителите на ОП „Паркиране и репатриране“.
Както се посочи по-горе, в Приложение 8.1 на Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Пловдив за услугата „Монтаж и демонтаж на техническо средство (скоба) за
блокиране на колелата на МПС, което е в нарушение на режима на паркиране“ е
определена такава такса в размер на 30,00 лева с ДДС и тя е събрана именно от
служителите на определеното от кмета на общината звено, за което е издаден и
фискален бон.
Налице е и пряка причинна връзка между приложената ПАМ, обявена за нищожна
с решението на Административния съд и направеният имуществен разход от ищеца за
заплащане на въпросната такса от 30 лева, доколкото, ако нищожната принудителна
административна мярка не бе наложена от административния орган, за ищеца не би
възникнало изобщо задължението за заплащане на въпросната такса.
Не е част от фактическия състав на разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ
установяване виновно причиняване на щетите за реализиране отговорността на
държавата, респективно общината, като в тази връзка съдът съобразява и
съдържанието на изричната разпоредба на чл.4 предл. посл. от ЗОДОВ.
При това положение и исковата претенция срещу община Пловдив за претърпени
от ищеца имуществени вреди в размер на 30 лв. се явява основателна и доказана, като твърденията в
обратна насока, съдържащи се в отговора на исковата молба са неоснователни.
Не
се установява освен това от доказателствата по делото нито една от хипотезите
на чл.5 от ЗОДОВ, които са основание за отхвърляне на иска или намаляване
размера на присъденото обезщетение. Следва в тази насока да се има предвид, че
дори и да е установено извършване на административно нарушение от страна на
ищеца, във връзка с което е била издадена обявената впоследствие за нищожна
ПАМ, това не прави неоснователна претенцията за обезщетение на вреди при
отмяна, респективно обявяване за нищожна на ПАМ. Основание за намаляване
размера на обезщетението по вина на ищеца също не е налице, защото липсва
причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния
резултат, която иначе подлежи на изследване при всеки конкретен случай,
съгласно ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, доколкото заплащането на сумата от 30
лева е било предопределено от издадената нищожна ПАМ, сиреч от
незаконосъобразна дейност на административен орган, а не е следствие от
поведението на ищеца. Това, дали същият е извършил или не административно
нарушение в тази насока като предходно поведение на ищеца, подлежи на преценка
в производството по оспорване на ПАМ и не е в пряка причинно-следствена връзка
с направения от него разход, който, както се посочи, е сторен поради издадената
нищожна ПАМ.
На основание специалната разпоредба
на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, на ищеца се дължи и следва да бъде присъден и размерът
на внесената държавна такса за образуване на делото, която е в размер на 10
лева, както и възнаграждение за един адвокат. Ищецът претендира разноски за
адвокатско възнаграждение съгласно разпоредбата на чл.38 ал.1 от Закона за
адвокатурата, видно от приложения договор за правна защита и съдействие от
Предвид
разпоредбата на чл.38 ал.1 от ЗАдв, представения договор
за правна защита и съдействие от 13.01.2020 г. и разпоредбата на чл.8 ал.1 т.1
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (действаща разпоредба, ДВ, бр. 84 от 2016 г.) съдът намира, че
дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 300.00 лв.
С оглед така
изложените мотиви, Административен съд – Пловдив, XII
състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Община Пловдив, гр. Пловдив пл.“Стефан
Стамболов“ № 1, да
заплати на Ф.Г.С. с ЕГН **********,***, сумата в размер на 30.00 лв. /тридесет лева/,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат
на нищожна принудителна административна мярка от 14.12.2018 г., наложена от
служители на Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ при община Пловдив
по чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Община Пловдив, гр. Пловдив пл.“Стефан
Стамболов“ № 1, да заплати на Ф.Г.С. с ЕГН **********,***, сумата в размер на
10,00 лв. /десет лева/, направени разноски за държавна такса за образуване на
делото.
ОСЪЖДА
Община Пловдив, гр.
Пловдив, пл.“Стефан Стамболов“ № 1, да заплати на адв.
И.Г.С.,***, сумата от 300 /триста/ лева адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: