№ 2417
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20251110205281 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. И. К., ЕГН **********, против наказателно
постановление № СОА23-РД11-6 от 04.01.2023 г., издадено от заместник-кмет
на Столична община – ***, с което за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателката е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.183,
ал.2, т.1 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно. Твърди се, че в хода на административнонаказателното
производство са били допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон. Сочи се, че била налице неяснота при описание на
нарушението, а освен това липсвало и извършено нарушение. Дори да имало
нарушение, то се касаело за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката
поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна
на издаденото НП. Счита, че не били нарушени указаните със знака метри.
Претендира разноски.
1
Процесуалният представител на АНО счита, че в хода на производството
не са допуснати съществени процесуални нарушения, като са налице
законовите реквизити, съгласно изискванията на ЗАНН, в това число подробно
е описано нарушението. Относно възраженията на процесуалния представител
на жалбоподателя, че не била налице пътна маркировка, то в случая
нарушението не било за неспазване на пътна маркировка, а за неспазване на
знак, поради което било без значение дали има пътна маркировка или не.
Счита, че от свидетелските показания и снимковия материал безспорно се
установявало, че автомобилът е бил паркиран на по-малко от 23 метра от
знака. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, с оглед
правната и фактическа сложност на производството. При евентуална отмяна
на акта, моли да бъде намалено адвокатското възнаграждение. Моли за
юрисконсултско възнаграждение в справедлив размер, определен от съда за
трите съдебни инстанции.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена
от надлежна страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано
пред РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.11.2022 г. около 14:50 часа свидетелят К. К. – полицай в Сектор
„Общинска полиция“ при Отдел „Охранителна полиция“ - СДВР установил,
че в град София, на ул. „Брегалница“ срещу номер 30, с посока към бул.
„Александър Стамболийски“ бил паркиран лек автомобил марка „***“, модел
„***“ с рег. № ****** в зоната на действие на пътен знак В27, Т17 (23 метра) и
Т18.1, а именно били забранени престоят и паркирането на разстояние до 23
метра след знака, като нарушителите се отстранявали принудително с
репатрираща машина. Автомобилът бил паркиран от жалбоподателката В. К.
на около 10-15 метра след забранителния знак, тоест в рамките на посочените
23 метра, което наложило превозното средство да бъде отстранено
принудително с репатрираща машина и откарано на наказателен паркинг в кв.
„Подуяне“.
По-късно същия ден на наказателния паркинг се явила
жалбоподателката В. К., на която свидетелят А. Г. обяснил за извършеното
2
нарушение, което тя оспорила и срещу нея бил съставен АУАН № 003439 от
24.11.2022 г. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Актът й бил връчен лично, а тя
го подписала с отбелязване, че била паркирала извън посочените 23 метра и
липсвала маркировка на пътното платно. Актът бил подписан от
актосъставителя и един свидетел на неговото съставяне.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз
основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление
№ СОА23-РД11-6 от 04.01.2023 г., с което за нарушение на чл.6, т.1 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателката е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.183,
ал.2, т.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява категорично от
показанията на свидетелите К. К. и А. Г., както и от приложения по делото
снимков материал на нарушението. Свидетелят К. подробно разказа как на ул.
„Брегалница“ установил неправилно паркиран автомобил, който пречел на
хората, които искали да влязат в близкия обект и именно в тази връзка бил
подаден сигнал за репатриране на автомобила. На място свидетелят
установил, че имало пътен знак, който забранявал престоя и паркирането на
разстояние до 23 метра след знака. Автомобилът бил паркиран на около 10-15
метра от знака в зоната на действие на посочените 23 метра. Понеже водачът
не бил при автомобила, превозното средство било репатрирано на
специализиран паркинг.
Свидетелят А. Г. е съставил впоследствие акта за установяване на
административно нарушение на наказателния паркинг. Той споделя, че
съставил акта по докладна записка, изготвена от полицай от Общинска
полиция, който е присъствал на мястото на нарушението и е разпоредил
вдигането на автомобила. На паркинга се явила дамата, която е паркирала
автомобила, обяснил й за нарушението, което е извършила, за констатацията
на полицая на Общинска полиция, но тя не била съгласна с това нарушение,
поради което й съставил АУАН. Тогава свидетелят все още не разполагал със
снимковия материал, понеже бил направен същия ден и все още бил в
полицая. От снимките после се виждало, че било снимано в дълбочина и
където е самият знак имало 6-7 колчета на тротоара. В тази връзка
автомобилът бил на не повече от 10-12 метра от знака, понеже около 1,20
3
метра било разстоянието между колчетата. Показанията на двамата свидетели
са логични, последователни, непротиворечиви и съответстват изцяло на
снимковия доказателствен материал по делото, поради което съдът им дава
пълна вяра. Действително на снимките на лист 33 и 34 от НАХД №
17812/2023 г. по описа на СРС се вижда, че автомобилът е паркиран в рамките
на около 10-15 метра след знака, съпоставено с обектите по тротоара и
разстоянието между колчетата на тротоара, което е около 1,20 метра, за да не
могат между тях да влизат автомобили. Дори разстоянието да не е измерено с
техническо средство с точност до метър, то ясно се вижда, че автомобилът е
паркиран много преди да свършат указаните със знака 23 метра. Това се вижда
ясно от съда на приложените снимки, а и се потвърждава от двамата
разпитани свидетели. Тук не става въпрос за някакви сантиметри или за
паркиране на границата на указаните метри, а ясно се вижда, че автомобилът е
паркиран много преди да свършат тези 23 метра. Неоснователно е и
възражението, че не била налице пътна маркировка, тъй като в случая
нарушението е за неспазване на пътен знак, поради което е ирелевантно дали е
имало хоризонтална маркировка на пътното платно.
Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установена
описаната по-горе фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
жалбоподателката да се защити. АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП. Спазени са императивните
изисквания на нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и сроковете по чл.34
от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е извършено
нарушението. Същото е точно, ясно описано и са отразени обстоятелствата,
при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат с всички
съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу
административното обвинение. Отразени са правилно нарушените законови
разпоредби и основанието, на което се налага глобата. Поради това не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на
4
жалбоподателката не са допуснати съществени процесуални нарушения,
водещи до порочност на административнонаказателното производство, до
нищожност на съставения АУАН или до нищожност на издаденото НП.
Съдът установи, че действително е била допусната техническа грешка в
акта при посочване на метрите на действие на пътния знак, като в акта са
посочени 25 метра, а действително са били 23 метра. В случая обаче, тази
нередовност в акта е била отстранена по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН с
издаване на наказателното постановление, в което вече правилно са били
посочени 23 метра.
Относно липсата на втори свидетел при съставянето на акта, то съдът
следва да се съобрази с решението на АССГ, че макар да е налице нарушение,
то не е съществено такова, понеже по никакъв начин не е ограничило правата
на наказаното лице и възможността му да разбере нарушението, за което е
санкционирано. Именно поради приетата от АССГ липса на съществено
процесуално нарушение, касаещо втория свидетел по акта, делото е било
върнато за ново разглеждане от друг състав.
Разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП гласи, че участниците в движението
трябва да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. По
делото категорично се доказа, че на процесната дата лекият автомобил марка
„***“, модел „***“ с рег. № ****** е бил паркиран в зоната на действие на
пътен знак В27, Т17 (23 метра) и Т18.1, които са забранявали престоя и
паркирането на разстояние до 23 метра след знака, като нарушителите се
отстранявали принудително с репатрираща машина. Автомобилът е бил
паркиран от жалбоподателката В. К. на около 10-15 метра след забранителния
знак, тоест в рамките на посочените 23 метра, което е наложило превозното
средство да бъде отстранено принудително с репатрираща машина и откарано
на наказателен паркинг в кв. „Подуяне“. Ирелевантно за съставомерността на
нарушението се явява обстоятелството, дали е имало хоризонтална пътна
маркировка, тъй като нарушението е за неспазване на пътен знак. Съгласно
разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, участниците в движението са длъжни да се
съобразяват с пътните знаци, като при несъответствие между пътен знак и
хоризонтална маркировка водачите на МПС са длъжни да се съобразяват с
5
пътните знаци, съгласно чл.7, ал.3 от ЗДвП. С оглед на това, жалбоподателката
е следвало да съобрази поведението си с поставените пътни знаци В27, Т17
(23 метра) и Т18.1, указващи забрана на престоя и паркирането на разстояние
до 23 метра след знака. Законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката като лице,
което не е спазило указаната забрана и е паркирало автомобила си в зоната на
действие на знака. От снимките на лист 33 и 34 от НАХД № 17812/2023 г. по
описа на СРС се вижда, че автомобилът действително е паркиран в рамките на
около 10-15 метра след знака, съпоставено с обектите по тротоара и
разстоянието между колчетата на тротоара, което е около 1,20 метра, за да не
могат между тях да влизат автомобили. Дори разстоянието да не е измерено с
техническо средство с точност до метър, то ясно се вижда, че автомобилът е
паркиран много преди да свършат указаните със знака 23 метра. Това се вижда
ясно от съда на приложените снимки, а и се потвърждава от двамата
разпитани свидетели. Тук не става въпрос за някакви сантиметри или за
паркиране на границата на указаните метри, а ясно се вижда, че автомобилът е
паркиран много преди да свършат тези 23 метра.
От субективна страна деянието е извършено виновно, тъй като К. е била
длъжна да се съобрази с указанията на пътните знаци, но не го е сторила. Без
значение за субективната съставомерност на деянието е дали го е направила
умишлено, след като изрично е видяла знака или не го е видял, тъй като тогава
нарушението ще е извършено непредпазливо, но отново е наказуемо, понеже
тя е била длъжна и обективно е могла да спази указанията на пътните знаци.
В случая превозното средство е било паркирано, тъй като в чл.93, ал.1 от
ЗДвП е дадено легално определение на понятието престой, а такъв има, когато
пътното превозно средство е спряно за ограничено време, необходимо за
качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни
работи в присъствието на водача. Паркирано е пътно превозно средство,
спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо. В
случая категорично се доказа по делото, че лекият автомобил не е бил спрян за
качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни
работи, като жалбоподателката дори не е била в близост до автомобила.
Относно възраженията за неясно посочване на мястото на нарушението,
то същите са абсолютно неоснователни, тъй като изрично е описано в
6
издаденото НП, че превозното средство е било паркирано в град София, на ул.
„Брегалница“ срещу номер 30, с посока към бул. „Александър
Стамболийски“.
Разпоредбата на чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП предвижда глоба в размер на
20 лева за водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно.
Санкционната норма за извършеното нарушение е правилно определена, като
наказанието е във фиксиран размер, поради което съдът не може да го изменя.
Макар съставът на извършеното нарушение да не предвижда
настъпването на вредни последици и самото нарушение да е формално, то
същото не може да се счете за маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Нарушението се явява типично, обичайно, тоест не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид.
Освен това, глоба в размер на 20 лева по никакъв начин не може да бъде
приета за прекомерна и несъответна на тежестта на извършеното нарушение,
нито пък може да се твърди, че същата би създала неописуеми трудности на
жалбоподателката във връзка със заплащането й, независимо от нейното
финансово състояние. Всички тези обстоятелства карат съда да приеме, че
случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Въз основа на изложеното съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4
от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ. На основание чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв., поради което
съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от закона
минимум от 80 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна
сложност. В случая обаче, делото се разглежда за втори път от СРС, тоест вече
7
трети съдебен състав се произнася по него, като в тази връзка и съобразно
искането на юрисконсулта, то трябва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение за всяка една от трите инстанции, през които делото е
преминало до момента (два пъти през СРС и веднъж през АССГ), поради
което следва да се присъдят три минимални юрисконсултски възнаграждения
за всяка инстанция или общо 240 лева.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4 от
ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № СОА23-РД11-6 от
04.01.2023 г., издадено от заместник-кмет на Столична община – ***, с което
за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на В.
И. К., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателката В. И. К., ЕГН ********** да заплати на
Столична община сумата от 240 /двеста и четиридесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за три съдебни инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8