№ 697
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500652 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 22.12.2021г по гр.д. № 8584/2020г СГС, ГО, І-18 състав е осъдил
ЗК“Лев инс“АД да заплати на В. Т. И. сумата от 30 000лв, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди и 1550.28лв- обезщетение за имуществени вреди,
всички вреди претърпени от ПТП , настъпило на 06.08.2017г, причинено от водач ,
застрахован по договор за ЗЗГО при ответника , на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ, като е
отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над
30 000лв до 150 000лв. Съдът е приел, че по делото не се установява съпричиняване на
увреждането от страна на ищцата. С решението си съдът е възложил разноските по
делото съобразно изхода от спора.
Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано, в осъдителната част за
сумата от 30 000лв- присъдено обезщетение за неимуществени вреди и за цялата
претендирана сума от 1550.28лв- обезщетение за имуществени вреди.
Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ищеца В.И.,
представляваена от адв. П., в отхвърлителната част . Въззивникът счита, че решението
в посочената част е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е
1
необосновано. Поддържа, че определеното обезщетение по размер е занижено, не е
справедливо, че не са съобразени всички претърпени от ищцата болки и страдания, че
не са съобразени всички относими към размера на обезщетението обстоятелства. Ето
защо, моли апелативния съд , след като съобрази установените болки и страдания,
претърпени от ищцата, да постанови решение, с което да отмени решението на СГС в
обжалваната част и да постанови ново, с което да уважи предявеният иск изцяло, ведно
със законната лихва считано от 11.12.2018г. Претендира разноските, направени пред
двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата , ответник пред СГС, ЗК „Лев инс”АД депозира писмен
отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Заявява, че решението на СГС е
правилно и законосъобразно , а определеният размер на обезщетението за
неимуществени вреди- справедлив и съобразен с вредите на ищцата.
В о.с.з. въззивникът В.И. не се представлява. Адв. П. депозира писмена молба, с
която заявява, че поддържа въззивната си жалба , моли същата да бъде уважена.
Претендира разноски по делото , за които представя списък по чл.80 от ГПК. Прави
възражение за прекомерност на възнаграждението, претендирано от застрахователя.
Въззиваемата страна ЗК”Лев инс”АД се представлява в о.с.з. от юрк. А., която
моли решението на СГС да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото , за които
представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на
възнаграждението, претендирано от застрахователя.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения , развити във
въззивната жалба.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
2
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи, че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото/ ищецът обжалва
решението в отхвърлителната му част и решението на СГС е влязло в сила за
обезщетението за неимуществени вреди за сумата от 30 000лв, както и в частта, с която
е присъдено обезщетение за имуществени вреди на процесното основание / се
установяват със сила на пресъдено нещо горепосочените предпоставки за ангажиране
на отговорността на застрахователя по договор за ЗЗГО. Между страните по делото и
за съда е установено по обвързващ начин, че ЗК „Лев инс”АД дължи на ищцата
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП, настъпило
на 06.08.2017г от водач ползващ се от застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” , сключена с ответника.
Единствено спорен е размера на дължимото се от ответника на ищеца
обезщетение, определен по реда на чл.52 от ЗЗД.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищцата е била на
36години.
В о.с.з. на 03.06.2021г е изслушано заключението на КСМСПЕ, изготвено от
вещото лице д-р К., невролог и психиатър, от което се установява,че ищцата страда от
навяхване и разтягане на шийния отдел на гръбначния стълб, централен
отоневрологичен синдром и разстройство на адаптацията. Според вещото лице ЦОНС
при ищцата е следствие на автоимунни артрити, при нея няма усложнения , а
проявления на придружаващи заболявания, няма травматични увреди на главен мозък
и шия.
Поради оспорване на заключението на в.л. К. и назначена и в о.с.з. на 02.12.2021г
изслушана повторна и разширена КМЕ, като заключението е изготвено от в.л. д-р Х.
М.- неврохирург и д-р К.- психиарът. От това заключение се установява, че при
процесното ПТП ищцата е получила съчетана черепно-мозъчна и шийна гръбначна
травма. Черепно-мозъчната травма, макар и неубедителна, е диагностицирана като
3
мозъчно сътресение с контузия в челната област на главата. Гръбначната травма е
диагностицирана като контузия и навяхване на врата. Според вещите лица ЧМТ
протича нестандартно. Изявяват се множество оплаквания, които изграждат
диагнозата: Изразен посттравматичен церебрастенен синдром. Според вещите лица
церебрастенният синдром е представен от персистиране на симптомите на сътресение
след периода на възстановяване. Прогнозите на възстановяване след този синдром са
добри, но не във всички случаи. Вещите лица сочат, че при ищцата е проведено
многократно амбулаторно и болнично лечение, периодът на възстановяване при
пострадалата е удължен значително и не може да се приеме, че към момента е напълно
приключил. Сочат освен това, че следствие получените травми и настъпилите
усложнения пострадалата е претърпяла значителни болки и страдания за
продължителен период от време - в рамките поне на 2-3 години. Според вещите лица в
резултат на получените усложнения в резултат на претърпените травми, е възможно
ищцата да търпи болки и страдания и за в бъдеще, като категорична прогноза в това
отношение не може да се даде. Вещите лица установяват, че към момента ищцата се
намира в задоволително общо състояние, ясно съзнание, адекватна, критична,
ориентирана. Не се установява отпадна двигателна симптоматика. Сочат, че е налице
изразен церебрастенен синдром, централен отоневрологичен синдром, шиен
вертебрален синдром. Освен това е установен неизяснен тежък болестен процес на
дланите и пръстите на двете ръце, който обаче няма травматичен характер и не е
свързан с процесното ПТП, за разлика от останалите травматични увреждания. Според
вещите лица през възстановителния си период ищцата е имала нужда от чужда помощ
и подкрепа. Установяват, че ищцата е претърпяла психотравма /пътния инцидент/,
която е довела до невротично-депресивна симптоматика, която се определя в
параметрите на Протрахирана депресивна реакция в границите на Адаптационно
разстройство. Сочат още, че при ищцата невротичната симптоматика е претърпяла
обратно развитие. Налице е компенсирано психично състояние, не се установява
клинична патология по време на изследването. Възстановено е професионалното й
функциониране. Налице са само анамнезни данни за страхово напрежение при
управление на лек автомобил.
В о.с.з. на 03.06.2021г е изслушан свид. Б., която установява, че е прибрала
първоначално ищцата и детето й у дома си, за да се грижи за тях. Ищцата
първоначално била неадекватна, после плачела , че не може да се грижи за детето си.
След седмица се прибрала вкъщи. След месец започнала да ходи по лекари, имала
оплаквания, пиела различни лекарства. Според свидетелката на периоди е добри, на
периоди-зле, ръцете й започнали да се изкривяват, веднъж получила припадък.
Свидетелката установява,ч ищцата спряла да шофира, за да не застрашава живота на
детето си. Според свидетелката ищцата е имала първоначално световъртеж, болки в
шията, дразнела я светлината. Сега от време на време изпуска предмети, движенията й
4
се забяват, а такива оплаквания преди ПТП не е имала.
Съдът счита, че може да кредитира свидетелските показания, доколкото същите
се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал , не се
опровергават от изслушаната СМЕ и свидетелят описва лично възприети от като
очевидец факти.
С оглед установените претърпени неимуществени вреди, като съобрази
претърпените от ищцата травми на черепа и шийния отдел на гръбнака, като съобрази
първоначалните инеприятни изживявания свързани с мозъчното сътресение,
установени от свид. Б., изклюително дългия възстановителен период, неприключил
към изготвяне на повторната КСМЕ- м.11.2021г, нуждата от помощ в ежедневието,
претърпения стрес установен от СМЕ и изслушаните свидетелски показания, като
невротичната симптомакита е претърпяла вече обратно развитие, промените в живота
на ищцата - плашливост , нежелание да шофира, съдът приема , че по справедливост
паричното обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди възлиза на
сума от 50 000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да
се съобразят конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищеца и спрямо
тях да се определи дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по
справедливост вреди съдът съобразява и момента на настъпване на вредата, както и
стандарта на живот в страната, доколкото обезщетението не следва да служи за
неоснователно обогатяване.
С оглед изложеното съдът приема, че предявеният осъдителен иск следва да бъде
уважен за сумата от 50 000лв, а над тази сума- отхвърлен като неоснователен.
Върху така определената главница застрахователят дължи лихва за забава, която
СГС е приел за дължима от 11.12.2018г и срещу който извод на съда няма въззивни
оплакавния.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
претенция е отхвърлена за сумата от 30000лв до 50 000лв и в тази част предявеният иск
следва да бъде уважен, като върху главницата следва да бъде присъдена лихва за
забава считано от 11.12.2018г. В останалата обжалвана част първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора решението на СГС следва да бъде изменено в частта за
разноските.
Против размера на възприетите от СГС разноски на страните, направени пред
първата инстанция, няма постъпила жалба по чл.248 от ГПК, поради което тези
размери обвързват и настоящия състав.
5
С оглед изхода от спора на пълномощника на ищцата се дължи възнаграждение от
още 587.07лв, до общо дължимия се размер при така уважения иск от 1540лв.
Решението на СГС следва да бъде отменено в частта, с която ищцата е осъдена да
заплати на ответника разноски за сумата над 560.87лв.
Застрахователят дължи държавна такса по сметка на СГС в размер на още 800лв,
както и съдебно-деловодни разноски в размер на още 30.00лв.
За настоящата инстанция застрахователят дължи държавна такса по сметка на
САС в рзамре на 400.00лв.
Пред настоящата инстанция и двете страни претендират разноски.
На адв. П. се дължи възнаграждение за защита пред въззивната инстнация в
размер на 655.00лв. Сумата се получава като се съобрази минималния размер на
възнаграждение на един адвокат при интерес от 120 000лв- 3930лв и изхода от спора –
жалбата е уважена за 20 000лв.
Застрахователят претендира разноски за защита от един юрисконсулт. Съдът
определя дължимото се възнаграждение за един юрисконсулт в размер на 300.00лв и
съобразно изхода от спора приема, че ищцата дължи на ответника заплащане на сумата
от 250.00лв- разноски по делото.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 267077 от 22.12.2021г , постановено по гр.д. №
8584/2020 на Софийски градски съд , ГО, І-18 състав в частта, с която е отхвърлен
предявения иск от В. Т. И. против ЗК”Лев инс”АД за сумата от 30 000лв до 50 000лв-
претендирано обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта , с която В. Т. И.
е осъдена да заплати разноски по делото за сумата над 560.87лв и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК”Лев инс”АД с ЕИК ********* да заплати на В. Т. И. с ЕГН
********** сумата от още 20 000лв, представляващи разликата между присъдените
30 000лв и дължимите се 50 000лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от ПТП, настъпило на 06.08.2017г, на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 11.12.2018г до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 267077 от 22.12.2021г , постановено по гр.д. №
8584/2020 на Софийски градски съд , ГО, І-18 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК”Лев инс”АД с ЕИК ********* да заплати на адв. Р. М. П. от САК
сумата от още 587.07лв- възнаграждение за защита пред СГС, както и сумата от
655.00лв- възнаграждение за защита пред САС, на осн. чл.38 от ЗА.
6
ОСЪЖДА В. Т. И. с ЕГН ********** да заплати на ЗК”Лев инс”АД с ЕИК
********* сумата от 250.00лв- разноски, направени пред настоящата инстанция, на
осн. чл.78,ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗК”Лев инс”АД с ЕИК ********* да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от още 800лв- държавна такса и още 30.00лв- съдебно-деловодни
разноски, а по сметка на Софийски апелативен съд – сумата от 400.00лв- дължима
държавна такса, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7