РЕШЕНИЕ
№ 280
гр. Ямбол, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело №
20232330103249 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по молба на Р. Г. П. против
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която се иска от съда да постанови
решение, с което да бъде да прието, че договор №*** за предоставяне на
потребителски кредит от 17.10.2023г., сключен с „Фератум България“ ЕООД,
е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и
чл.19 ал.4 от ЗПК.
В условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.5 от Договор
№*** за предоставяне на потребителски кредит от 17.10.2023г., сключен с
„Фератум България“ ЕООД, въз основа на която клауза е сключен Договор за
гаранция/ поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД,
чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП
Моли да й бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че е страна по Договор №*** за предоставяне на
потребителски кредит от 17.10.2023г., сключен с „Фератум България“ ЕООД,
според който трябва да върне сумата по кредита която се явява сума от 3025
лева, при сума на получаване 2500.00 лева, при лихва от 525 лева, при ГПР:
48.79 %, ГЛП: 25.00%, при срок на кредита от 11 на брой вноски.
Съгласно чл.5 от Договор №*** за предоставяне на потребителски
кредит от 17.10.2023г., ищцата следва да сключи Договор за гаранция с
дружеството „Multitude Bank“c цел да бъде обезпечен, сключеният Договор
1
№*** за предоставяне на потребителски кредит от 17.10.2023г. По сключения
Договор за гаранция, следва да заплати сумата от 2325 лева.
Счита, че Договор №*** за предоставяне на потребителски кредит от
17.10.2023г., сключен с „Фератум България“ ЕООД, е нищожен на основание
чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. ,
В условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.5 от Договор
№*** за предоставяне на потребителски кредит от 17.10.2023г., сключен с
„Фератум България“ ЕООД, въз основа на която клауза е сключен Договор за
гаранция /поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД,
чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
Договор №*** за предоставяне на потребителски кредит от 17.10.2023г.,
сключен с „Фератум България“ ЕООД е недействителен на специалните
основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9
от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени
приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в
Договор №*** за предоставяне на потребителски кредит от 17.10.2023г.,
сключен с „Фератум България“ ЕООД е посочен годишен лихвен процент, но
липсват каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично
посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или
е променлив. Нарушението е още по съществено доколкото нито в договора,
нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на
дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с
главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи
проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително
прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничава
правата на ищцата и е основание за недействителност на Договор №*** за
предоставяне на потребителски кредит от 17.10.2023г„
В чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК е предвидено, че в договора трябва да се
съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В този случаи има
погасителен план, но той изцяло не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в
2
него липсва задължителната информация по ЗПК. Доколкото в Договор №***
за предоставяне на потребителски кредит от 17.10.2023г., е предвидена
дължимостта на главница, договорна лихва, такса гарант, същите е следвало
да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната
периодичност. Това не е сторено от кредитодателя, а единствено и само се е
задоволил с посочване на обща дължимата сума, без да става ясно, какво
точно се съдържа в тази обща сума. Това създава невъзможност за ищцата да
разбере заплащаните от нея вноски по погасителния план, какви компоненти
включват, как са изчислени и на каква база. Посоченото се явява още едно
самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем.
На следващо място, процесния договор не отговаря на изискванията на
чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването
на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор №*** за
предоставяне на потребителски кредит от 17.10.2023г., е посочена само
абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК,
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В настоящият случай не става ясно
какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е
предвидена дължимостта на такса гарант. Не става ясно дали същите са
отразени в ГПР. Не става ясно, изобщо какво все включва в ГПР. Счита, че не
е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и
3
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на
заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него
финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват,
следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено
в тях.
Наред с това Договора за кредит е нищожен и поради неспазване на
разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на
ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира
чрез Договор за гаранция в размер на 2325 лева не е включена в ГПР и ГЛП. В
договора за кредит е посочен ГПР в размер на 48.79%, чрез включването на
възнаграждението предвидено по Договор за гаранция/ поръчителство към
ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и
повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на
разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за
заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаля и
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е
част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в
годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи /
лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на
сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като
елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко
свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се
4
заплаща от потребителя. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4
от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по
Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута определена с ПМС№***
Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по
Договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответства на
действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в
отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика
по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С
преюдициално заключение по дело ***е прието , че използването на
заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в
кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от
елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния
характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от
тези две хипотези - нищожната клауза на процесния Договор №*** за
предоставяне на потребителски кредит от 17.10.2023г., относно определянето
на ГПР да бъде заместени по право от повелителни норми на закона, или че
договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е
включена клаузата определяща ГПР, тъй като ГПР е въведено като изрично
изискване в чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е
приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената по-горе
клауза на процесния договор обуславя недействителността на целия договор.
В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е
приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично
посочва, че когато не са спазени изискваната на конкретни разпоредби от
5
закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като
между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за
определяне на ГПР. Въз основа на това счита, че Договор №*** за
предоставяне на потребителски кредит от 17.10.2023г., следва да се прогласи
за недействителен.
В условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.5 от Договор
№***за предоставяне на потребителски кредит от 17.10.2023г., въз основа на
която клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на
основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
Сочи, че сключването на договор за поръчителство е въздигнат в
условие за отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено, няма да
бъде отпуснат последния. Посочената клауза, води до нееквивалентност на
насрещните престации. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и
да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено
чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. За да се
приеме, че е налице нищожност, е необходимо да се установи значителна
липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната
страна да е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация,
като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване, какьвто е
настоящият случай. С оглед тази конкретна преценка, се прави извод, че
клаузата на чл.5 от договора за кредит е нищожна, доколкото с нея се
задължава доверителят ми да сключи договор за поръчителство, чието
възнаграждение е в размер на 100% от отпусната сума. В тази връзка клаузата
на чл.5 от Договора за кредит, противоречи на добрите нрави.
Наред с това, счита клаузата на чл.5 от Договор за кредит за нищожна
като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, т.к. същата е във вреда на
потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност и води до
неравновесие в правата на страните, като по този начин са в ущърб на
доверителя ми като потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП / . Посочените по-горе
клаузи не са формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл.147 ал.1 ЗЗП/ и
6
разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/
не позволявят на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП .
На следващо място сочи, че клаузата на чл.5 от Договор за кредит е
нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузата на чл.5
от Договор за кредит не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл.
146, ал.2 ЗЗП. Видно от самия Договор за кредит по безспорен начин се
установява, че клаузата на чл.5 от същия е част от едни стандартни и
бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите
нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на
сключване на договора. В този смисъл е и Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
В съдебно заседание ищецът не изпраща преставител, като е депозирал
писмено становище чрез процесуалният си представител , с което заявява, че
поддържа изцяло исковата молба и приложените към същата писмени
доказателства. Представил е списък на разноските.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалният
представител на ответника, с който счита предявените искове за
неоснователни.
Не оспорва наличието на сключения договор с ищцата, по силата на
който, ответникът е отпуснал кредит на ищеца за сума в размер на 2 500 лв.
Уговорено е, че кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да
заплати лихвите но кредита на 11 броя вноски.
Ищецът е поел задължение (чл. 3 от договора) да заплати на ответника
възнаградителна лихва за ползвания кредит в размер на 22.91 %, при ГПР в
размер на 48.79%. Общата сума, която ищецът е трябвало да заплати на
ответника е в размер на 3025 лв. По силата на чл. 5 от договора ищецът е бил
длъжен също да даде подходящо обезпечение на своето задължение като
преди сключване на договора, ищецът е избрал това да стане чрез
поръчителство от Мултитюд Банк (***). Моли да се приеме, че твърдението
за нищожност на договора е неоснователно.
Относно твърдяното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и чл. 19, ал. 4
7
от ЗПК излага твърдения за неоснователност.
Съгласно чл. 5 от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от
предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит,
кредиторът предоставя своевременно на потребителя необходимата
информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за
потребителски кредит. Тази информация се предоставя във формата на
Стандартен европейски формуляр (СЕФ) за предоставяне на информация за
потребителските кредити съгласно Приложение № 2 от ЗПК. Такъв СЕФ е
бил предоставен на електронната поща на ищеца при кандидатстването за
кредит, с който се е запознал.
Лихвеният процент, съответно ГПР, описани в СЕФ, впоследствие са
възпроизведени в Договора за кредит, сключен между двете страни. Изрично
посочено е в самия договор, че връщането на кредита става съгласно
погасителния план. Лихвеният процент е посочен като число, съответно не е
възможно лихвеният процент да е променлив, доколкото променлив лихвен
процент се уговаря спрямо друга величина, а не като абсолютна цифрова
стойност. Условия за прилагане на лихвения процент могат да съществуват
само в последния случай, тъй като потребителят трябва да е наясно от коя
друга величина, зависи размера на дължимата от него лихва. В процесния
договор за кредит ясно е посочен твърд лихвен процент, поради което счита
възраженията на ищеца за изцяло неоснователни.
На следващо място, счита за неоснователни твърденията за нарушаване
на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. В посочената разпоредба се съдържа задължение
за включване на погасителен план, включващ размер, брой и периодичност па
вноските. Видно от договора за кредит, към същия е приложен погасителен
план, в кой го ясно и точно са описани всички дължими вноски, техните
размери и падежи, съответно размер на главница и лихва. Посочване на
твърдяното в исковата молба „съотношение между главница и лихва“ е
направено още в чл. 3 на процесния договор за кредит, като ясно и изрично са
посочени размерите на главница и лихва. Следователно не е налице
твърдяната от ищеца неяснота. Същото се отнася и до посочване на дължими
суми при различни лихвени проценти, доколкото не е налице променлив
лихвен процент.
Относно възнаграждението, което ищецът се е задължил да плати на
8
трето лице, сочи че същото въобще не се дължи на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, поради което няма как да бъде посочено в погасителен план, нито
представлява главница или лихва.
Сочи, че формирането на ГПР е императивно установено, като същият
се изчислява съгласно посочената в Приложение №1 към ЗПК формула.
Законът не поставя условие да бъде включена тази формула в договора
за кредит, а само изчисленият съгласно нейните правила ГПР, съответно
сумата по договора за кредит, която потребителят се задължава да заплати.
Формулата за изчисление на ГПР включва като елементи при изчисляване
единствено главница, лихви, разходи по кредита, погасителни вноски.
Съгласно nap. 1 от ДР на ЗПК, общите разходи по кредита включват
известните на кредитодателя суми по допълнителни услуги, чието сключване
е задължително условие за отпускане на кредита. Обратно на твърдяното в
исковата молба, ищецът е можел да обезпечи отпуснатия кредит по различни
начини, включително с поръчителство от избрани от него физически лица.
Следователно, сключване на договор за поръчителство с „Мултитюд Банк“
(***), не е задължително условие при отпускане на кредита.
Твърди, че включване на клаузата за обезпечение чрез Мултитюд Банк
(***) в чл. 5 от Договора за кредит е следствие от направения от ищеца избор
в рамките на преддоговориите отношения между страните. Именно след този
избор, е изготвен договора, в чиито чл. 5 е отразен начина на обезпечаване
задължението на ищеца. Ищецът е избрал да кандидатства за кредит с
опцията задължението му за връщане на отпуснатия кредит да бъде
обезпечена по определен начин, който избор е отразен в предложения му
договор. Договорът за гаранция е възмездна услуга, предоставяна от лице,
различно от кредитодателя. Ако кредитополучагелят избере да сключи
договор за гаранция с гарант, предложен от кредитодателя, този разход не се
включва в ГПР по кредита, тъй като не влиза в общия разход по кредита
съгласно § 1.1. от Закона за потребителския кредит. Посочената разпоредба се
обхваща именно услуги, предоставяни oт трето лице Мултитюд Банк (***),
която е с незадължителен характер по смисъла па закона.
Счита, че твърдението на ищеца, че сключването на Договор за
гаранция с Мултитюд Банк (***) има за цел единствено начисляване на
допълнителни разходи по кредита е напълно неоснователно. Сочи, че
необходимостта от обезпечение за кредитора се явява следствие на
9
извършваната от него оценка на кредитоспособността на потребителя
(съгласно чл. 16 от ЗПК, кредиторите са длъжни да извършат такава оценка
във всеки отделен случай) и има за цел да гарантира финансовия риск, който
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД носи от възможността да има неизпълнение
от страна на ищеца. „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД има интерес от
получаването на обезпечение именно за да си гарантира, че няма да търпи
вреди от неплатежоспособността на длъжника.
Предвидените разходи в СЕФ са били включени в последствие по ясен
и разбираем за Ищеца начин и в Договора за кредит. В чл. 3 от Договора за
кредит ясно е посочен общата сума, която следва да бъде върната от ищеца,
съответно по пера - главница и лихва. Следователно, за ищеца е била налична
и индивидуално уговорена всяка една сума, която той е следвало да върне с
оглед на сключения от него Договор за кредит, като тези стойности са били
на разположение на ищеца през целия процес на кандидатстването, а именно:
1. При попълването на електронния формуляр на интернет страницата на
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за отпускането на кредит; 2. Чрез
предоставения СЕФ на електронната поща на ищеца след подаване на
заявката за кредит; 3. Чрез предоставения проект на договор за кредит, който
е бил надлежно одобрен от ищеца с изпращането на код за потвърждение в
този смисъл.
Според ответника посоченият ГПР в Договора за кредит е в
съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не е по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута.
Възнаграждението за предоставената от Мултитюд Банк (***) услуга за
гаранция, от своя страна, не се включва в размера на ГПР, тъй като не е
задължителна за сключването на Договора за кредит. Твърденията на ищеца,
че е бил принуден да сключи Договор за гаранция с Мултитюд Банк не
отговаря на обективната действителност, като ищецът е разполагал и с
правото по чл. 29 ЗПК, съгласно което той има субективно, потестативното
право да се откаже oт сключения договор за потребителски кредит в срок от
14 дни от сключването му без да дава обяснения за това и без да дължи
обезщетение и неустойки. Това негово право е предвидено и в чл. 9 от
Договора. Той не е упражнил това свое право. След като не е упражнил
правото си да се откаже от договора в предвидения в закона срок може да се
направи обоснованото предположение, че той е разбрал и приел смята
10
клаузата на чл. 5 от Договора за кредит.
Относно правото на избор от страна на потребителя спрямо начина на
обезпечаване на задължението за връщане на кредитните средства.
Не е основателно твърдението, че предоставяне на поръчителство от
Мултитюд Банк (***) е условие за сключване на договор за кредит.
Сключването на договор за гаранция от Кредитополучателя не е
задължително условие за сключването на договор за кредит и не увеличава
възможностите на Кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от
него размер и при предлаганите от Кредитора условия.
Неоснователно е становището на ищеца, че сключването на договор за
кредит е обусловено от сключване на договор за гаранция и същото е вменено
като задължение на потребителя. Видно от Приложение N° *** към
настоящия отговор - извлечение от интернет страницата на „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД - потребителят може да избере какво обезпечение да
предостави - поръчител, който сам той е избрал или Мултитюд Банк (***) -
дружество партньор на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
Избраната възможност заляга в процесния чл. 5 на Договора за кредит,
който се генерира автоматично въз основа на избора, който потребителя е
направил при подаването на заявка за кредит-т.е. същата уговорка се явява
индивидуално договорена но избор на потребителя.
Следователно, ищецът сам е избрал в електронния формуляр като
обезпечение поръчителство от Мултитюд Банк (***) и след като се е запознал
с дължимите от него такси по Договора за гаранция, е подал заявлението за
сключване на договор за потребителски кредит. След това, ищецът е получил
по e-mail преддоговорна информация, в която е посочено изрично, че за
сключването на Договора за кредит „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД изисква
от ищеца да обезпечи задълженията си чрез поръчителство, заедно с проекти
на Договора за кредит. Отделно потребителят получава по електронна поща и
цялата документация от Мултитюд Банк (***), а именно Договора за
гаранция и прилежащите му документи. Ищецът, след като първо сам е
посочил Мултитюд Банк (***) като поръчител и е получил информацшгга,
съответно проектите на договорите, е потвърдил изрично чрез CMC, че желае
да сключи договора за потребителски кредит при посочените условия.
С оглед изложеното, не е налице твърдяната от ищеца заблуждаваща
11
търговска практика по смисъла на чл. 68е от 3311. По никакъв начин и с нито
едно от действията си, ответникът не е въвел в заблуждаване ищеца относно
условията по сключване на договора за кредит, възможността за избор на
гарант (лично избран от ищеца) или дължимите от ищеца суми при всяка
една от опциите. При всяка една от стъпките за сключване на договора за
кредит, ищецът е бил информиран изцяло относно последиците от неговия
избор, като дори са посочени сумите, които той би дължал спрямо Мултитюд
Банк (***), ако избере дружеството за поръчител и сключи Договор за
гаранция с него.
Оспорва като неоснователни и твърденията, че е налице нарушение на
чл. 143 от ЗЗП. Клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит ясно
посочва избраната от самия ищец опция за поръчител, като дори на този етап
същият не е задължен да сключи договора. Видно от представения с
настоящия отговор Стандартен европейски формат на преддоговорна
информация (СЕФ), в него отново ясно и недвусмислено са посочени
възможностите за обезпечаване на кредита, съответно икономическите
последици за ищеца, ако избере поръчителство чрез сключване на договор за
гаранция с Фератум Банк ***). Дължимите към Мултитюд Банк (***) суми са
описани подробно и в договора за гаранция, който ищецът доброволно е
сключил.
Твърдението на ищеца за нищожност на клаузата съдържаща се в чл. 5
от договора поради противоречие с добрите нрави счита за напълно
неоснователно. Съгласно чл. 9 от ЗЗД. свободата на договаряне се ограничава
от изискването да бъдат спазвани добрите нрави, които в правната теория се
възприемат като морално-етични възгледи и правила на поведение, възприети
от no-голямата част от обществото. Уговарянето на неустойка при
неизпълнение на съществено договорно задължение, поето доброволно от
едната страна, не нарушава добрите нрави, особено при условията на пазарна
икономика.
Неоснователно е твърдението, че клаузата на чл. 5 от договора за
кредит не била уговорена индивидуално, съответно било налице нарушение
на чл. 146 от ЗЗП.
Не е налице и заобикаляне на закона, тъй като дължимото на трето лице
възнаграждение, не следва да се включи при изчисляване размера на ГПР.
12
Претендира се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
С отговора ответника е предявил насрещни искове срещу ищцата, при
условията на кумулативно обективно съединяване: иск с правно основание чл.
79. ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 от ЗЗД за сума в размер на 2 500.00 лева,
представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит №
***г. и искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а именно за заплащане
на законна лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите.
Описаните искове се основават на следните обстоятелства:
На 24.11.2022г. между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и Р. Г. П., с
ЕГН ********** е сключен описания по-горе Договор за потребителски
кредит. По силата на договора „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е отпуснал
кредит на Р. Г. П., с ЕГН ********** под формата на заем за сума в размер от
2 500 лева. Уговорено е, че кредитополучателят е длъжен да върне главницата
и да заплати лихвите по кредита в договорения срок на 11 вноски съгласно
погасителния план към договора.
Ищецът е поел задължение (чл. 3 от договора) да заплати на ответника
възнаградителна лихва за ползваната кредита в размер на 22.91 % на годишна
база, при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48,79%. Общата
сума, която ищецът е трябвало да заплати на ответника, е в размер на 3 025.00
лева.
Съгласно т. 2 от договора за кредит, кредитът е следвало да бъде
изплатен на 11 вноски. Към момента на предявяване на насрещния иск, Р. Г.
П., с ЕГН **********, не е заплатила по нито една от вноските си.
Общото задължение е в размер на 3025 лева от които - 2 500.00 лева
главница и 525.00 лева договорна лихва.
Предвид сериозното неизпълнение на задълженията от страна на
кредитополучателя Р. Г. П., е ЕГН ********** c настоящия насрещен иск и на
основание чл. 6 от Договора за предоставяне на потребителски кредит във вр.
с чл. 13, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на потребителски кредити
на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, правят изявление за обявяване на всички
вземания по договора за кредит за предсрочно изискуеми.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
13
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представен по делото Договор № *** за предоставяне на
потребителски кредит от 17.10.2023г., сключен между ответника „Фератум
България“ ЕООД – „кредитор“ и ищцата Р. Г. П., в качеството на
„кредитополучател“, последната е получила сумата в размер на 2500лв., като
е поела задължение да я върне на 11 бр. месечни вноски, с първа падежна
вноска на 16.11.2023г. и последна падежна вноска на 11.09.2024г., съгл.
приложения погасителен план. От договора се установява, че същият е
сключен при лихва в размер на 525,00лв. и лихвен процент в размер на 21 % и
ГПР 48,79%.
Според чл.5 на посочения Договор, е уговорено обезпечение , като
кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank“ в
полза на кредитора. В чл.7 от договора, кредитополучателят е дал съгласие,
предоставеният му от кредитора „код за потвърждение“, който е електронен
подпис по смисъла на
чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, във взаимоотношенията му с дружеството да има
силата на негов саморъчен подпис. В чл.2 „Дефиниции“ от представените по
делото и приложими към договора за кредит Общи условия е дадено
определение на понятието „Код за потвърждение“, а именно персонален код,
предоставян на всеки кредитополучател, който ще се използва във
взаимоотношенията между страните, в това число, но не само за сключване на
Договора за потребителски кредит и приемане и подписване на общите
условия, а кодът за потвърждение ще има силата на електронен подпис на
кредитополучателя по силата на чл.13, ал.1 от Закона за електронния
документ и електронния подпис. Посочено е, че страните заявяват изричното
си съгласие да признават кода за потвърждение на кредитополучателя за
негов саморъчен подпис във взаимоотношенията му с кредитора. Видно от
Договор № *** за предоставяне на потребителски кредит от 17.10.2023,
същият е подписан от последния с Код за потвърждение ***. По делото са
представени, освен договора за кредит и приложимите Общи условия,
уреждащи отношенията между „Фератум България“ ЕООД и неговите
клиенти по повод предоставяните от дружеството финансови услуги /заеми/
от разстояние и СЕФ. Установява се от представена и приета Разписка за
извършено плащане № *** от 17.10.2023г. от Изи Пей, че ищецът ответникът
14
„Фератум България“ ЕООД е превел по сметката на ищцата сумата от 2500
лв., с посочено основание на превода номера на сключения между страните
договор за кредит – ***. Тези факти не се оспорват, нито се оспорват
представените от страните доказателства.
Не се оспорва, че на 17.10.2023г. между ищцата Р. Г. П., в качеството й
на клиент и третото неучастващо по делото лице „Multitude Bank“, със
седалище в ***, и даден лиценз от финансовия орган на ***, в качеството на
гарант е сключен договор за гаранция
(поръчителство), по силата на който гарантът се е задължил солидарно с
клиента да отговоря спрямо кредитора по договор за потребителски кредит
№ *** от 17.10.2023г., съгласно разпоредбите на ЗЗД за изпълнение всички
задължения, произтичащи от договора за потребителски кредит, сключен
между кредитора и клиента, а клиентът се е задължил да заплати на гаранта
такса за предоставяне на гаранцията в размер на 2325,00лв., която да преведе
по банковата сметка на гаранта на месечни вноски. Съгласно чл. 2.2. от
договора за гаранция (поръчителство), клиентът във взаимоотношенията с
гаранта изявленията, направени до него от идентификационния номер на
клиента, подписани с неговия код за потвърждение, се считат за негови
изявления, а изходящите от идентификационния номер на клиента съобщения
със съдържание, посочено в Общите условия, имат силата на електронни
изявления, удостоверение с електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.3 от
ЗЕДЕП.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са искове по чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11
и чл.19 ал.4 от ЗПК, евентуален по чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146
от ЗЗП и чл. 79. ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Страните не спорят, че са обвързани от сключеният между тях Договор
за предоставяне на потребителски кредит № *** от 17.10.2023г.
Съдът приема, че този Договор №*** за предоставяне на
потребителски кредит от 17.10.2023г., отговаря на изискванията на чл.9, ал.1
от ЗПК, поради което попада в приложното поле на потребителската защита,
като приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/.От сключения между страните по делото
15
Договор за предоставяне на потребителски кредит, се установява, че същият
има характеристиката на договор, сключен от разстояние по смисъла на Закон
за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Съгласно
нормата на чл.6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването
на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние – едно или повече. Страните не спорят и съдът приема, че с оглед
изявлението на
кредитополучателят в договора, че дава съгласието си Кодът за
потвърждение, предоставен му от кредитора, който е електронен подпис по
смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕП, във взаимоотношенията му с дружеството
да има силата на негов саморъчен подпис, процесният договор за кредит е
подписан от ищеца с електронен подпис.
С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за
неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и
20
и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
В случая, съдът намира, че са спазени изискванията, уредени от
законодателя в чл.11, ал.1, т.7, т.9, т.11 и т.12, както и че чл.11, ал.1, т.8 и т.9а
и чл.12, ал.1, т.7-9 са неприложими към посочения договор, предмет на
делото.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на
нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според
която годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи/, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими
на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
16
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ
разход по кредита за потребителя“ е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги , свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин
се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на
финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от
сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да
сключи или не договора за кредит. В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че
договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в Приложение №1 начин.
Според съда в съдържанието на договора за паричен заем е
допуснато
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на
48,79 % е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/.
Това е така, тъй като предвиденото в чл.5 от Договора за
предоставяне на потребителски кредит условие за предоставяне на
обезпечение, представляващо поръчителство и дължимата по него сума,
следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК, в
противен случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и
действително прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР
по кредита.
17
В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения процент ГПР /48,79%/, което води и до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин – чл.10, ал.1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна
стойност,
при неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което не е
позволило на ищцата да прецени икономическите последици от
сключването на договора, поради което съдът намира, че той е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
Съгласно чл.5 от Договора за предоставяне на потребителски кредит,
получаването на кредита е обвързано с условие за предоставяне на
обезпечение, представляващо поръчителство. В посочения в договора за
потребителски кредит ГПР от 48.79%, не е включена сумата, представляваща
възнаграждение за поръчителство, тъй като то е по договор за поръчителство,
сключен с „Multitude Bank“. С тази сума кредитът се оскъпява, най-малкото
защото с нея се покриват разходи, свързани с него и същите са били известни
на кредитора.
В чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че
Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република Б.
Заплащането на такса за поръчителство води до заобикаляне на нормата
на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като максималният размер на ГПР по
потребителския кредит ще надхвърли допустимия петкратен размер на
законната лихва. Налице е неяснота при определяне на ГПР, което е
самостоятелно основание , което води до недействителност на договора.
Съдът счита, че неравноправна и поради това нищожна е клаузата на
чл.5 от договора, предвиждаща обезпечение, чрез сключване на договор за
поръчителство с „Multitude Bank“. Кредиторът разполага със задължение и с
достатъчно много източницина информация, да оцени предварително
кредитоспособността на потребителя (чл.16 ЗПК) и ако оценката му е лоша,
той може да откаже да предостави кредит (чл.18 ЗПК), вместо да сключи
договор.
18
В случая, включването на клаузата за обезпечаване на задължението по
кредита в Договора за кредит , чрез поръчителство на посочено и одобрено
от кредитора дружество, за което се дължи отделно възнаграждение
противоречи освен на закона и на добрите нрави, а също е налице и
заобикаляне на закона, каквато забрана предвижда чл.26, ал.1 ат ЗЗД. На
практика тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на
кредитора за предварителна оценка на кредитоспособността на длъжника
върху последния и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията му.
Посоченото в съвкупност и поотделно обуславя извод, че клаузата на
чл.5 от договора за кредит, изискваща предоставяне на поръчителство от
кредитополучателя е сключена в условията на неравноправност по смисъла на
ЗЗП, което я прави нищожна поради противоречие с чл.146 ал.1 ЗЗП, а също и
на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Възражението на ответника, че сключването на договор за
поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита, тъй като
ищецът е могъл да посочи избрано от него лице за поръчител е
неоснователно. Това е така, тъй като отказът да бъде сключен договор за
поръчителство, може да доведе до отказ да бъде сключен договора за
потребителски кредит от страна на кредитора. Единствената „привилегия“,
която е била предоставена на кредитополучателя е това, че той е могъл да
избере физическо или юридическо лице, се обезсмисля от изискването, то да
бъде предварително одобрено от кредитора. Фактът, че ищецът е избрал
поръчителя да бъде предварително одобреното от кредитодателя лице и
договорът за кредит да бъде сключен при предоставено от това лице
поръчителство не променя извода, че сключване на договор за поръчителство
е задължително условие за получаване на кредита.
Съгласно нормата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не и лихви и други разходи по кредита. В случая чистата
стойност на кредита е 2500лева, която сума ищцата следва да върне на
ответника, по предявеният от него насрещен иск. Следва да се уважи и искът
за заплащане на законната лихва, считано от подаване на иска в съда –
22.01.2024г.
19
При този изход на делото всяка страна има право на разноски. Ищеца е
направил разходи за държавна такса от 121.00лв. и за адвокатско
възнаграждение от по 723,00лв., определен на осн.чл.38,ал.1 т.2 от ЗА /според
представения списък/. Ответника е направил разходи за заплатена държавна
такса по насрещния иск от 100лв. , които разноски следва да се присъдят.
Воден от изложеното , ЯРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Р. Г. П., ЕГН
********** от гр.Я., к-с*** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул.***, представлявано от И. В. Д. и Д.
В. Н. , че сключеният между тях Договор за предоставяне на потребителски
кредит № *** от 17.10.2023г. е нищожен на осн.чл.26,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Р. Г. П. на осн.чл.240 от ЗЗД да заплати на „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата от 2500лв. по Договор за предоставяне на
потребителски кредит № *** от 17.10.2023г., ведно със законната лихва за
забава, считано от 22.01.2024г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати на Р. Г. П.
направените по делото разноски в размер на 1567,00лв.
ОСЪЖДА Р. Г. П. да заплати на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
направените по делото разноски в размер на 100лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
20