Р Е Ш Е Н И Е
№ 885 16.07.2019 г. ГРАД ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ РАЙОНЕН СЪД 44-ТИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На осми юли 2019 Г.
В публично заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
Секретар: К.А.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия НЕНКОВА НАХД № 1928 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е oбразувано е по жалба на Л.Б.М., ЕГН: **********, с адрес: *** и адрес за връчване на съобщения: гр. ***,
ж.к.“***“, бл.**, вх.Б, ет.6 срещу Наказателно постановление №18-0769-006385/12.03.2019 г.,
издадено от Началник група Сектор
Пътна полиция към ОД на МВР – ***, сектор „ПП”- Росица Паязова, с което на жалбоподателя за извършено
нарушение на чл.5, ал.3, т.2
ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
100 /сто/ лв.
С жалбата се моли за отмяна на НП.
Посочва се, че процесната ЗППАМ не е била надлежно връчена на лицето и
следователно същата не била породила своето действие.
В проведеното с.з. жалбоподателят Л.Б.М.,
редовно призована, се явява лично и с адв. Панайот Велков – представящ
пълномощно. В пледоарията си по същество на делото адв. Велков, посочва, че
счита, че към датата на АУАН-а на извършителя не е връчена заповедта, въз
основа на която управляваният от нея автомобил е бил спрян от движение. Моли атакуваното НП да бъде отменено. В даден
срок от съда, са представени и допълнителни писмени бележки, в които
възраженията отново са доразвити.
За административнонаказващият орган,
редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание. Съдът е докладвал постъпило по делото на
01.07.2019 г. становище от АНО, копие от писмо с рег. № 264р-9964/27.06.2019 г.
и писмо с рег. № 769р-6243/27.06.2019 г. Становището е изготвено от Росица
Паязова – началник група „АНД, ОПТП, Профилактика и ПОВ” в с-р „ПП” ОД на МВР –
*** относно подадената от жалбоподателката жалба от Л.М. против НП, в което
началник Паязова в хронологичен порядък е изложила и по дати начина на
разбиване на производството пред АНО и как се е стигнало до издаването на
процесното НП, като е взела становище и по възражението в жалбата относно
заповедта за прилагане на ПАМ. Посочено е, че законът предвижда предварително
изпълнение на тези заповеди и и невръчването няма отношение към отговорността и
не променя фактът, че жалбоподателката към момента на проверката е шофирала
МПС, спряно от движение. Посочена е и релевантна съдебна практика. Моли се за
потвърждаване на атакуваното НП.
По делото са били събрани и допълнителни
гласни доказателства, посредством разпита на свидетеля- актосъставител- Л.В.Д.,
мл. автоконтрольор към ОД на МВР – ***,
сектор „ПП“.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено от фактическа страна следното:
На 01.12.2018 г. в 09.10 часа в гр.***, свидетелят Л.В.Д., мл. автоконтрольор към ОД на МВР – ***, сектор „ПП“, бил на работа съвместно със свои колега- Йордан Илиев, и други колеги когато спряли за рутинна проверка- лек автомобил- модел/марка- „***“, с рег. № ***, който се движел в гр. ***, ж.к.“***“, по ул. „***“ в посока ул. „***“. Като водач на автомобила била установена жалбоподателката- Л.Б.М., ЕГН: **********. Жалбоподателката била сама в автомобила. По време на проверката свидетелят Л.В.Д. извършил проверка с радиостанция за отдалечен достъп /РСОД/, за автомобила, като резултат излязла информация, че автомобилът, за който прави справка, е спрян от движение, като пишело и към коя дата е станало това- към дата 17.09.2018 г. След тази констатация, свидетелят направил още една задължителна справка с дежурния ОДЧ, който влизал в системата на КАТ, за да извърши допълнителна справка. Получил потвърждение на констатираното нарушение, а именно че жалбоподелката управлявала МПС, което е спряно от движение с ПАМ. Свидетелят нямал задължение да проверява дали ЗППАМ е била връчена на лицето. Попитал водачката за констатираното нарушение, като същата казала, че във връзка с него имала съставен акт, с който „са й били спрели автомобила от движение“. При тези констатации на място свидетелят Л.В.Д. пристъпил към съставяне на нов АУАН на жалбоподелката М. за нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т.2 от ЗДвП, а именно, като описал горните констатации, посочил, че същата управлява МПС, спряно от движение. Към момента на съставяне на акта, жалбоподателката вписала възражение, че не била уведомена, че автомобилът й бил спрян от движение, като се касае за неин личен автомобил, видно и от справката за собственост на МПС-то по делото. Връчен и бил екземпляр от акта, като й било обяснено, че има възможност да подадена възражения в тридневен срок. Същата в срока по чл.44 от ЗАНН до АНО подала възражения, сходни на тези, поддържани и в съдебното производство, като АНО счел, същите за неоснователни и на база съставения акт и при дословно възпроизвеждане на съдържанието на същия, издала атакуваното понастоящем НП. При справката по данни на актосъставителя се установило, че автомобилът е бил спрян от движение, заради техническа неизправност в резултат на произшествие, което се потвърждава и от останалите събрани по делото писмине доказателства, в това число и обменена кореспонденция между Сектор ПП –*** и ОД МВР-Габрово, където ЗППАМ била изпратена за връчване. Видно от приобщените по делото писмени доказателства, в това число и постъпило по делото на 01.07.2019 г. становище от АНО, копие от писмо с рег. № 264р-9964/27.06.2019 г. и писмо с рег. № 769р-6243/27.06.2019 г., като становището е изготвено от Росица Паязова – началник група „АНД, ОПТП, Профилактика и ПОВ” в с-р „ПП” ОД на МВР – *** относно подадената от жалбоподателката жалба от Л.М. против НП, в което началник Паязова в хронологичен порядък е изложила и по дати начина на разбиване на производството пред АНО и как се е стигнало до издаването на процесното НП, както е от представената ЗППАМ № 18-0769-002122 от 29.08.2018 г. /стр.12 от делото/, е посочено, че на 28.08.2018 г., около 21.25 часа, в гр. ***, ж.к. „***“, до бензиностанция „ПЕТРОЛ“, жалбоподателката е управлявала процесния автомобил, като при проверка се констатирало, че МПс е технически неизправно- липсва елемент за закрепване на джантата към главината на задно дясно колело. Описано е, че същото представлява Нарушение на чл.139, ал.1, т.1 ЗДВП и е била наложена ПАМ по чл.171, т.2, б. „А“ здвп – СПИРАНЕ от движение на МПС одо отстраняване на нередовността. Действително по делото няма данни за връчване на ПАМ. Видно от справка – стр. 7 от делото е посочено, че МПС –то е спряно от движение към дата 17.09.2018 г. Видно от писмо на Началник сектор ПП- ***- инспектор Дачев /стр.17 от делото/, до М. е било изпратено писмо, с което е била уведомена, че след отстраняване на неизправността, следва да подаде заявление за пускане на автомобила в движение /изг. На 12.10.2018 г./. Такова заявление, видно от материалите по делото, както и от справката за нарушител водач, не е било подадено от лицето до момента на проверката. Видно от писмо от ОДМВР, сектор ПП –Габрово /стр.29/ е посочено, че процесния ЗППАМ не е бил връчен на лицето, като е посочено и като номер писмо, с което отнетото СРМПС 2, е било изпратено за прилагане към архив. Видно и от становището на АНО /СТР.28-29 от делото/, то актът досежно това първо нарушение по чл.101, ал.3, т.6 ЗДВП е с прекратено производство по реда на чл.54 ЗАНН, но Заповедта за ПАМ е останала в сила. По делото са представени и писмени доказателства за ремонт на автомобила, но видно от същите не се установява, точно тази нередовност да е вписана и отстранена, като са посочени данни, че са подменени съвсем други части на автомобила.
На Л.Б.М., ЕГН: **********,
с адрес: *** и адрес за връчване на
съобщения: гр. ***, ж.к.“***“, бл.**, вх.Б, ет.6 с при тези данни АНО е издал Наказателно
постановление №18-0769-006385/12.03.2019 г., издадено от Началник група Сектор
Пътна полиция към ОД на МВР – ***, сектор „ПП”- Росица Паязова, с което на
жалбоподателя за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.2 ЗДвП, на основание
чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени
средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния
срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Настоящият състав след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят
неговата отмяна.
В разгледаният случай се доказа, че на 01.12.2018 г. в 09.10 часа в гр.***,
свидетелят Л.В.Д., мл. автоконтрольор
към ОД на МВР – ***, сектор „ПП“,
бидейки на работа съвместно със свои колега-
Йордан Илиев, и други колеги спрял за рутинна проверка- лек автомобил-
модел/марка- „***“, с рег. № ***, който
се движел в гр. ***, ж.к.“***“, по ул. „***“ в посока ул. „***“. Като водач на
автомобила била установена жалбоподателката- Л.Б.М., ЕГН: **********.
Жалбоподателката била сама в автомобила. По време на проверката свидетелят Л.В.Д. извършил проверка с радиостанция за
отдалечен достъп /РСОД/, за автомобила, като резултат излязла информация, че
автомобилът, за който прави справка, е спрян от движение, като пишело и към коя
дата е станало това- към дата 17.09.2018 г. /това е и датата от горецитираната
справка – на въвеждане на Заповедта в
системата от Сектор ПП-Габрово/. След тази констатация, свидетелят направил още
една задължителна справка с дежурния
ОДЧ, който влизал в системата на КАТ, за
да извърши допълнителна справка. Получил потвърждение на констатираното
нарушение, а именно че жалбоподелката управлявала МПС, което е спряно от
движение с ПАМ. При тези констатации на място свидетелят Л.В.Д. пристъпил към съставяне на нов АУАН на
жалбоподелката М. за нарушение на
разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т.2 от ЗДвП.
По отношение на нарушението по чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП следва да се отбележи, че съгласно цитираната норма се забранява на водачите да управляват спряно от движение пътно превозно средство (ППС). Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал.1, т.4 се наказва с глоба от 100 до 300 лева този, който управлява ППС спряно от движение. Свидетелят Л.В.Д., потвърди, че още към проверката на дата- 01.12.2018 г. в 09.10 часа, е направена освен справка по РСОД и справка от дежурния ОДЧ и оттам е приета информацията, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил спрян от движение. Съдът не кредитира възражението н жалбоподателя, че не е знаел, че МПС-то, макар и негово лично такова е спряно от движение. Нещо повече, видно от горецитираните писмени доказателства, то жалбоподелката е била санкционираното лице и по отпадналия на основание чл.54 ЗАНН, първоначален акт и по горецитираната ЗППАМ, с която МПС е било спряно от движение. Не се спори и по делото, че заявление за отпадане на основанието за спиране и отстраняване на нередовността на автомобила, установена при първата проверка не е било подавано до КАТ. Напротив, безспорно се установи, че такова не е било подавано. Основното възражение на защита е, че ЗППАМ не е била връчена на лицето, поради което и същото не е знаело за нея и е нямало как да бъде санкционирано от АНО с атакуваните понастоящем АУАН и НП. Това възражение е основно правно такова, като по гореизложената фактическа обстановка, приета от съда не се и спори. Съдът по правото намира следното:
По отношение на вмененото нарушение по чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП, то следва отново да се посочи, че съгласно цитираната норма се забранява на водачите да управляват спряно от движение пътно превозно средство (ППС). Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал.1, т.4 се наказва с глоба от 100 до 300 лева този, който управлява ППС спряно от движение. От горецитираната доказателствена съвкупност, безспорно се установи, че на процесната, дата, час и място, жалбоподелката, е управлявала своя автомобил, като същият към 17.09.2018 г., е бил спрян от движение поради техническа неизправност. Тук следва да се посочи, че незнанието за определени факти, регламентирани в ЗДвП за извършване на правнорегламентирана дейност, каквато е управлението на ППС, не оневинява жалбоподателя. Същият е бил длъжен при ползването и то на собственото си МПС да бъде осведомен за това дали същото е спряно от движение, още повече че при първата проверка, с която е последвало и издаването на ЗППАМ, отново именно жалбоподелката е била санкционираното лице.
Относно ЗППАМ е безпротиворечива практиката на касационната инстанция, съгласно която- предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона, съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, и в този смисъл връчената след датата на издаване на НП заповед или невръчена такава дори, е породила своето правно действие веднага след нейното издаване /в този смисъл виж Решение по КАНД номер 357 по описа за 2019 година на БАС /, където изрично е застъпено, че ЗППАМ е породила своето правно действие веднага след нейното издаване по силата на закона. В случая, административното нарушение е извършено на 01.12.2018 г., и доколкото няма данни да е решен въпроса за отговорността, и несъмнено няма данни МПС-то да е било приведено в технически изправен вид и да е било подадено заявление до сектор ПП в този смисъл, то безспорно, същото се води спряно от движение и вмененото нарушение е реализирано от жалбоподателката, както от субективна, така и от обективна страна. В този смисъл, съдът намира за неоснователно и възражението, че не е спазена разпоредбата на чл.57, т.5 от ЗАНН- напротив, целият правотораждащ фактически състав на нормата, посочена за нарушена е било описан, съотнесен към конкретните факти, като правилно е била посочена и датата 17.09.2018 г., като към тази дата, видно от представената справка по делото, МПС е било посочено като спряно- е въведено от сектор ПП към ОД МВР-Габрово в системата. В този смисъл, съдът намира, наведените доводи на защитата за неоснователни. Не са били и ангажирани доказателства, които да ги оборват, като АУАН има презумптивна доказателствена сила, като няма доказателства към момента на проверката и ЗППАМ да е отпаднала по някаква причина, напротив, видно от гореизложеното, същата е все още в сила. От субективна страна е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК.
С оглед изложеното съдът намира, че наказателното постановление за нарушение на чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП, с което на М. и на основание чл. 177, ал.1, т.4 предложение първо от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 (сто) лева е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Съдът счита, че санкцията е в минималния от закона размер, който се явява съответен на целите на наказанието в случая и е съобразена с обществената опасност на дееца и деянието. Същата е определена справедливо.
В случая не са налице предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с
настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като
се касае за важни задължения на лицето, свързани с правнорегламентирана дейност
/която същото видно от справката му за нарушител водач, има и други нарушение
по ЗДВП/. За да е налице
"маловажен случай" на административно нарушение, то следва
извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Касае се за лице с трайно установени навици по неспазване
правилата за движение по пътищата.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът на основание чл. 63 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0769-006385/12.03.2019
г., издадено от Началник група Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – ***, сектор
„ПП”- Росица Паязова, с което на Л.Б.М., ЕГН: **********, с адрес: ***
и адрес за връчване на съобщения: гр. ***, ж.к.“***“, бл.**, вх.Б, ет.6
за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд - *** в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К.Ненкова
Вярно с оригинала: М.Р.