Р Е Ш Е Н И Е
град Добрич, 26.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, двадесети състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Николай Николов
при участието на секретаря Ирена И......................................................
сложи за разглеждане гр.дело № 01386 по описа за 2018г. на
ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от Д.Й.И.,
ЕГН ********** с адрес ***, срещу “Водоснабдяване и канализация” AД Добрич със седалище и адрес на
управление: град Добрич, бул. „Трети март” № 59, ЕИК *********, представлявано
от изп.директор Тодор Гикински, за постановяване на решение, по силата на което да се отмени Заповед №
ЛС-9#1 от 31.01.2018г., с която е
прекратено трудовото правоотношение на ищцата с
ответното дружество на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ и същата се
възстанови на заеманата преди това длъжност.
В исковата молба се навеждат
твърдения, че между страните е бил сключен трудов договор, по силата на който
ищецът е заемал длъжността „***” с място на работа * *. Същият е прекратен със
заповед № ЛС-9#1 от 31.01.2018г. на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ – поради „спиране на
работа повече от 15 работни дни”, връчена на 01.02.2018г. Счита се, че
уволнението е незаконно, а издадените заповеди незаконосъобразни. На първо място
– заповедта била издадена от лице без представителна власт. На второ място –
липсват предпоставките за упражняване правомощията на работодателя в хипотезата
на чл.328, ал.1, т.4 КТ. Самата заповед е немотивирана, тъй като не съдържа
конкретни данни, които са формирали воля за прекратяване на трудовото
правоотношение, липсват основание и конкретни обстоятелства за уволнението. Не
са били използвани конкретните възможности, уредени в закона – работодателят
първоначално е приложил едностранно промяна характера и мястото на работа,
докато трае престоят, а впоследствие е действал недобросъвестно и е прекратил
трудовото правоотношение.
В отговора си ответникът счита,
че исковата молба е допустима, но неоснователна. Заповедта е подписана от
зам.-управител - ръководител направление административно, който е изрично
упълномощен. Навеждат се доводи за наличие на предпоставки за законосъобразно
прекратяване на трудовото правоотношение в хипотезата на чл.328, ал.1, т.4 КТ.
Добричкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
По силата
на трудово правоотношение, произтичащо от трудов договор № 280 от 24.06.1996г.,
ищцата е заемала в ответното дружество длъжността „инкасатор”, а впоследствие е
преназначена на длъжността „касиер на електронна каса”, със задължения,
утвърдени от работодателя в длъжностна характеристика, представляваща
неразделна част от посочения трудов договор, връчена на работника. По делото е
представено в пълен обем трудовото досие на ищеца. Издадени са ЕР № 0109 от заседание № 004 от 21.01.2016г.,
откъдето е видно, че е налице 60% работоспособност и ЕР от 30.01.2017г., откъдето
е видно, че ищцата има 20% трайно намалена работоспособност. По делото е
представен Договор за възлагане на управлението на акционерно дружество с
държавно участие в капитала № РД-02-16ф-14 от 30.08.2017г., сключен между
министъра на регионалното развитие и благоустройството и Тодор Илиев Гикински. Със
заповед № РД-03-175 от 05.09.2017г. техническият секретар на дружеството * * *
е упълномощена да подписва заявления и заповеди за платен полагаем отпуск, след
изразено становище на началника на отдела/района, да резолира входящи и
вътрешни преписки на дружеството. Със заповед № РД-03-175#1 от 21.12.2017г. и в допълнение на предходната заповед, *
* * на длъжност „ръководител направление административно” при ответното
дружество, е упълномощена да подписва входяща, изходяща и вътрешна
документация, свързана с дейността на дружеството, в това число съдебна
кореспонденция, свързана с финансово-счетоводна дейност, административна и др.,
включително да подписва предизвестия и заповеди за прекратяване на трудови
провоотношения, но без право да подписва заповеди за налагане на дисциплинарни
наказания. Във връзка с издаването на тази заповед е извършена разпечатка на
документооборота за периода 20.12. – 22.12.2017г.
Със заповед
№ РД-03-5 от 05.01.2018г. е разпоредено спиране на работата /престой/ на
ел.касите в експлоатационни райони * /считано от 09.01.2018г./, * * /считано от
09.01.2018г./ и Добрич /считано от 10.01.2018г./. По време на престоя, за който
не е посочен краен срок, служителите на ел.касите е наредено да изпълняват
трудовите функции на длъжността „Отчетник измервателни уреди”. Ищцата е била
преназначена на основание чл.120, ал.1 КТ да премине на длъжността „*” в район *
* за срок от 24 календарни дни за периода 08.01.2018г. до 31.01.2018г. със
заповед № КЗ-1 от 08.01.2018г.
С
предизвестие изх.№ ЛС-9 от 31.01.2018г. ищцата е уведомена, че след изтичане на
30 дни ще й бъде прекратено трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1,
т.4 КТ., като същото е било прекратено със заповед № ЛС-9#1 от 31.01.2018г., връчена на 01.02.2018г. В нея е посочено
да й се изплатят обезщетения за неспазен срок на предизвестието и обезщетение
за неползван платен отпуск. В тази връзка е представено извлечение от трудова
книжка на Д.Й., л.24-27.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
От изложеното съдът намира, че са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
Прието е в доктрината и съдебната практика,
че спирането на работата по смисъла на чл.328, ал.1, т.4 КТ означава временно преустановяване на
дейността на предприятието или на част от него поради организационно-технически
или икономически причини, без да е от значение конкретното им проявление, като
определяща е в тази хипотеза невъзможността на работодателят да генерира
продукция и оттам-доходи, с които да заплаща трудовото възнаграждение на
работниците си. От
това следва, че без значение е
дали работникът или служителят по същото време не е можел да полага труд и по
друга причина и да е налице фактическо състояние на спиране на работата или
престой по обективни причини, продължило за повече от 15 дни, което дава възможност на работодателя да избере
няколко възможности и да промени едностранно мястото и характера на работата на
работника или служителя за времето на престоя, да даде ползването на платения
годишен отпуск без съгласие на работника, да предложи ползването на неплатен
отпуск, да му плаща или да не му плаща трудово възнаграждение или да прекрати
трудовото правоотношение с работника или служителя. Елементите от фактическия състав на прекратителното основание на трудовото
правоотношение по чл.328, ал.1, т.4 КТ са следните: реално спиране на работата, продължило повече от 15 работни дни, изтекли
към момента на прекратяването на трудовото правоотношение, като спирането на работа означава временно
преустановяване на дейността на цялото предприятие, на негово поделение или
звено, отдел или на отделна трудова функция, т.е. на работата от определен вид,
но не и на определен работник; отсъствие на необходимите
организационно-технически условия за извършване на определена работа.
Искът по чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ е главен и
конститутивен. Включва в себе си две искания, които са неразривно свързани – признаване уволнението за незаконно
и искане на отмяна на незаконното уволнение. Ако бъде отхвърлен, решението има
установително действие, а ако е уважен – конститутивно (промяна в правната
действителност – от прекратено трудово правоотношение, към отмяна на прекратяването). Тежестта на
доказване законосъобразността на уволнението по този иск е изцяло на
работодателя, който следва да проведе пълно главно доказване на факта, че е
упражнил правото си в съответствие със закона.
Искът за
възстановяване на предишна работа – 344, ал.1, т.2 КТ, е конститутивен, като
предпоставките са две: уважаване на главния иск по т.1, както и наличие на
безсрочно трудово правоотношение или срочно такова, което да прави възможно
възобновяване на трудово-правната връзка към момента на постановяване на съдебното решение. Това право на
работника/служителя възниква от незаконното уволнение и то предпоставя
признаването му за незаконно и неговата отмяна, но също така и съществуване към
момента на постановяване на решението на материалното субективно преобразуващо
право на възстановяване. Съдебната практика и доктрината приемат, че по иска с
правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ доказателствената тежест пада върху
работодателя. Независимо от това обаче работникът/служителят следва да установи
фактите, от кoито желае да
черпи благоприятни правни последици. Поради това същият следва да представи с
исковата молба или в хода на съдебното производство доказателства за наличието
на безсрочно, респективно срочно трудово правоотношение, чийто срок не е
изтекъл.
Не се спори по
делото, че между страните е имало сключен безсрочен трудов договор, който е бил
прекратен с обжалваната заповед. Спорно е налице ли са предпоставките за прилагане на
нормата на чл.328, ал.1, т.4 КТ, както и дали процесната заповед е издадена от
надлежно упълномощено лице.
Лицата, които имат
право да представляват търговеца, включително да сключват сделки от негово име,
са управителят/изпълнителният директор, прокуристът и търговският пълномощник в
рамките на неговото пълномощно. Съгласно разпоредбите на чл.235 ТЗ членовете на съвета на директорите, съответно на управителния съвет,
представляват дружеството колективно освен ако уставът предвижда друго. В
случая с Договор за възлагане на управлението на акционерно дружество с
държавно участие в капитала № РД-02-16ф-14 от 30.08.2017г., на изп.директор на
ответното дружество е възложено да го представлява. Чл.235, ал.4 ТЗ предвижда,
че ограничения на представителната власт на съвета на директорите, на
управителния съвет и на овластените от тях лица по ал.2 нямат действие по
отношение на трети лица и не подлежат на вписване в търговския регистър, а
ал.5, че овластяването и неговото оттегляне има действие срещу трети
добросъвестни лица след вписването им. От служебната справка в ТР се
установява, че към процесния период изп.директор на ответното дружество е бил
Тодор Гикински, който е имал право да издаде оспорваните заповеди, с които е
овластил лицето * * * с посочените изрично права, включително и да подписва
заповеди за уволнение. Но дори и да не беше налице изричното пълномощно, то
съобразно нормата на чл.301 ТЗ - когато едно лице действа от името на търговец
без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако
не се противопостави веднага след узнаването, действията на подписалата
процесната заповед не са оспорени, поради което същите са валидно извършени. В
настоящото производство представляващият дружеството не само не е оспорил, но и
с действията си е одобрил/потвърдил издадената заповед за уволнение. Поради
изложеното всички възражения от страна на ищеца във връзка с представителната
власт на * * * следва да се отхвърлят като неоснователни.
Спиране на работа
за повече от 15 работни дни е период от време, през който работникът или
служителят не изпълнява трудовите си задължения поради независещи от него
причини. Спирането може да касае само работата на конкретния работник или
служител /ако само той заема съответната длъжност/, работата на отделно
самостоятелно обособено звено или работата на цялото предприятие. Основното при
него е, че за периода на спиране на работата трудовата функция на работника или
служителя не се осъществява. Това означава, че спирането настъпва за всички
работници или служители, осъществяващи тази работа, а не само за част от тях.
Самото спиране трябва да се дължи на организационно-технически или икономически
причини, без да е от значение конкретното им проявление, които пречат на
работодателя да осъществява съответната дейност, като по този начин отпада и необходимостта
от работната сила на заетите с дейността работници или служители. Затова не
може работодателят, по свое усмотрение, без да са налице такива причини, да
разпорежда спиране на работата на съответното предприятие или самостоятелно
обособено звено от него, като впоследствие прекрати трудовите договори на
работниците или служителите на основание
чл.328, ал.1, т.4 КТ. Поради това при оспорване на законосъобразността
на уволнението работодателят е този, който трябва да установи съществуването на
причините за спирането на работата, даващи му правото да прекрати трудовите
договори на работниците или служителите на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ. Недопустимо е, без да
са налице обстоятелства от организационно-технически или икономически характер,
които да създават пречки работодателят да осъществява съответната дейност, той
по свое усмотрение да разпорежда спирането на работата и по този начин сам да
създаде условие за приложението на
чл.328, ал.1, т.4 КТ. В тези случаи не са налице предвидените в чл.328, ал.1, т.4 КТ предпоставки за
прекратяване на трудовото правоотношение и извършеното на това основание
уволнение би било незаконосъобразно.
Спирането на
работата е обективен факт. Ако към датата на прекратяването на трудовия договор
дори и работата да е вече възобновена, това не влияе върху правото на
работодателя по чл.328, ал.1, т.4 КТ,
щом престоят е продължил в рамките на законоустановения минимум – повече от 15
работни дни. В конкретния случай не са налице посочени фактически основания в
уволнителната заповед, наложили спиране на работата в сектора, в който е работила
ищцата, за повече от 15 дни. Причините, поради които работодателят е мотивиран
да спре работата на предприятието или негова структура за повече от 15 работни
дни, имат вътрешнослужебен характер, а взетото решение в тази насока е
автономно и не подлежи на съдебен контрол /Решение № 298 от 28.10.2014г. на ВКС
по гр.д. № 977/2014г., ІV г.о. и др./. В случая по делото са приложени
доказателства, от които е видно, че е налице взето решение от СД за
преструктуриране на дружеството и по-ефективното му функциониране, следствие на
което са издадени заповед № РД-03-5 от 05.01.2018г. и заповед № КЗ-1 от
08.01.2018г., които са връчени на ищцата. Не се спори по делото, че ищцата е
работила в периода 08.01.2018г. – 31.01.2018г. на длъжността „отчетник
измервателни уреди” в район Генерал Тошево, което е 24 календарни или 18
работни дни.
Установено е по
делото, че трудовото правоотношение с Д.Й.И. е прекратено на
основание чл.328, ал.1, т.4 КТ със
заповед, връчена й на 01.02.2018г. Не се оправдава от данните по делото /това
следва и от заявеното в исковата молба/ твърдението на ищцата, че в
уволнителния акт не са посочени мотиви за прекратяването. В процесната заповед №
ЛС-9#1 от 31.01.2018г. освен основанието в цифрово изражение е посочено и че
уволнението е поради спиране на работата за повече от 15 работни дни. Без
значение за законността на уволнението на това основание са възраженията на
ищеца, че работодателят трябвало да използва други възможности, уредени в
закона, и едва след това да пристъпи към прекратяване на трудовото
правоотношение. За да е завършен
фактическият състав на уволнението, достатъчно е към тази дата вече да е налице
спиране на работата /престой/, което да е продължило повече от 15 /т.е. поне
16/ работни дни; не е необходимо престоят да продължава и към момента на
уволнението Рреспективно изтичане срока на предизвестието/, а ползването на
отпуск от ищеца не намалява броя на дните, в които работата обективно е била спряла
поради производствена необходимост.
При това положение се
налага извод, че уволнението е извършено съобразно изискванията на закона,
поради което искът за отмяната му, а с оглед обусловеността му от него - и
искът за възстановяване на заеманата преди това длъжност, са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени /вж. Решение № 218 от 18.07.2012г. на ВКС по гр. д.
№ 195/2011г., IV г. о. и др./.
Предвид изхода на
спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника 612
лева адвокатско възнаграждение съобразно представения списък по чл.80 ГПК. Това
е така, тъй като работниците, служителите и членовете на кооперации са
освободени от разноски за производството, по искове, произтичащи от трудови
правоотношения. Те не дължат внасянето на такива разноски по сметка на съда,
тъй като за тях производството по трудови дела е безплатно. Същите лица обаче,
при неблагоприятен за тях изход на делото, дължат на насрещната страна
разноските, които тя е направила за такси по делото, разноски за производството,
както и изплатеното възнаграждение за един адвокат, ако насрещната страна е
била представлявана от адвокат или юрисконсулт.
Водим от горното, Добричкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Й.И., ЕГН ********** с адрес ***, срещу “Водоснабдяване и канализация” AД
Добрич със седалище и адрес на управление: град Добрич, бул. „Трети март” № 59,
ЕИК *********, представлявано от изп.директор Тодор Гикински, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1
и т.2 КТ да бъде признато за незаконно уволнението на ищцата, извършено със Заповед ЛС-9#1 от 31.01.2018г. на изпълнителния директор на
ответното дружество, да бъде
отменено същото и да бъде възстановена ищцата на предишната работа – на длъжност „***”.
ОСЪЖДА Д.Й.И., ЕГН ********** с адрес ***,
да заплати на “Водоснабдяване и канализация” AД Добрич със седалище
и адрес на управление: град Добрич, бул. „Трети март” № 59, ЕИК *********, представлявано
от изпълнителния директор Тодор Гикински, сумата от 612 лева (шестстотин и дванадесет),
представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата за обявяване на
решението, посочена на страните в открито съдебно заседание, а именно 26.06.2018г.
Районен съдия: