№ 917
гр. Казанлък, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. Д.А
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20255510102013 по описа за 2025 година
Гражданско дело № 2013/2025 г. по описа на Районен съд-К. е
образувано по предявен иск от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ********************
чрез юрисконсулт Д. К. срещу Н. К. Б., ЕГН ********** постоянен адрес:
гр./с. ********************, п.к. ****
Правно основание: чл.422 ГПК във връзка с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК
във връзка с вземането, обективирано в заповед за изпълнение, издадена по ч.
гр. д. № ***/2025 г. по описа на PC- К..
Цена на иска: 1 455.08 лева.
Ищцовото дружество чрез процесуалния си представител сочи, че на
******** г. между Кредитора „ОББ” АД, ЕИК ******** (Банката) и Н. К. Б.
(Кредитополучател) е бил сключен Договор за предоставяне на кредитен
\лимит по револвираща кредитна карта № 20R- ********. По силата на
договора Банката предоставила па кредитополучателя потребителски кредит
под формата на кредитен лимит по револвираща банкова кредитна карта, като
кредитополучателят се задължил да ползва кредита съобразно договореното
и да го върне в срок, ведно с дължимите лихви, такси и комисионни.
Предоставеният кредитен лимит бил в размер на 1 000,00 лева и била
издадена кредитна карта VISA Classic.
Съгласно чл. 6 от договора, приложимият лихвен процент по кредита
бил 14,90 % по редовен дълг, формиран от покупка/плащане на ПОС
устройства; 15.90% по редовен дълг, формиран от теглене на суми в брой от
АТМ/ПОС устройства. Променливият годишен лихвен процент бил равен на
сбора от референтен лихвен процент п фиксирана надбавка в първата хипотеза
14.70% годишно и 15.70% годишно, като към датата на сключване на договора
РАП е в размер на 0.20%.
1
В чл. 8 и чл. 9 от договора било посочено, че годишният процент на
разходите (ГПР) е в размер на 17.11 % а общата дължима сума — 1 088,20
лева. В чл. 15.5. били изброени допусканията, взети предвид при определяне
па ГПР, а в чл. 15.6. — тези, при които е изчислена общата дължима сума по
кредита.
Страните договорили, че олихвяването се извършва ежемесечно на
датата на издаване на извлечението. Съгласно чл. 16.1. картодържателят поел
задължението ежемесечно да погасява задължението си към Банката до датата
на падежа, която била 24 дни след датата на издаване на извлечението.
Обстоятелството, че картодържателят не е получил извлечение не го
освобождавало от задължение за заплащане на дължимите във връзка с
ползването на картата суми. Картодържателят се задължил при частично
погасяване да погаси на договорения падеж не по- малко от 3% от общата
сума на тегленията, плащанията при търговци и годишната такса за
поддържане на карата, заедно с цялата сума на начислените лихви за
предходния период, неустойки, такси и комисионни за предходния месец, като
сумата на частичната погасителна вноска не можело да е по-малка от 10
(десет) лева.
Съгласно чл. 14.5., договорът бил в сила от деня на подписването му до
изтичане на срока на валидност на картата. Срокът на договора се подновявал
автоматично на всеки две години от датата на преиздаване на картата, срокът
на валидност на последно издадената кредитна карта изтекъл на ******** г.
Предоставеният кредитен лимит бил усвояван многократно по сметката
на кредитополучателя, но последният не изпълнил своите задължения за
внасяне на месечни погасителни вноски и изпаднал в забава, като не
извършил дължимите плащания по договора. Датата на първото просрочие по
кредита била ******** г., от която дата настъпвала изискуемостта на
претендираното вземане.
Сочи, че с договор за прехвърляне на парични вземания от ******** г.
кредитодателят „ОББ” АД (цедент) прехвърлил вземанията си по
горепосоченото правоотношение на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД
(цесионер). Към настоящата искова молба приложено представя и моли съда
да приеме доказателства относно настъпилото частно правоприемство, а
именно — договор за прехвърляне на парични вземания от ******** г.,
извлечение от Приложение №1 към договора за цесия относно вземането
спрямо ответника, потвърждение за извършената цесия и пълномощно от
цедента, съгласно което ищецът бил упълномощен с правото да уведоми
длъжника за прехвърлянето на задължението му. Ищецът, в качеството на
пълномощник па цедента, изпратил чрез препоръчана пратка на „Български
пощи“ ЕАД, уведомление за цесия, връчено на длъжника на ******** г.
В случай, че съдът приемел, че уведомлението за цесия не е надлежно
връчено, с настоящата искова молба представя и моли съда да приеме и връчи
на ответника уведомление на осн. чл. 99 ЗЗД.
След придобиване на вземането, ищецът, в качеството си на кредитор,
начислил на основание чл. 86 ЗЗД законна лихва за забава върху дължимата
главница, изчислена спрямо действащия процент на законната лихва.
Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните
му задължения ищецът, в качеството си на цесионер по договора, предявил
претенцията си по съдебен ред и подал заявление по чл. 410 ГПК. По
2
образуваното ч. гр. д. № ***/2025г. по описа на PC - К., имало издадена
заповед за изпълнение, срещу която постъпило възражение от длъжника.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
Н. К. Б., ЕГН ********** дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД в
качеството му на частен правоприемник на „ОББ” АД по силата на договор за
цесия от ******** г. следните суми: 994,62 лева - главница, ведно със
законната лихва от входиране на заявлението до окончателно изплащане на
задължението; 329,27 лева — договорна лихва, начислена за периода от
******** г. до ******** г.; 131,19 лева — лихва за забава, начислена за
периода от ******** г. до ******** г.;
Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмени отговори от
ответника. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и
приложенията към нея.
В проведеното открито съдебно заседание по делото исковата молба се
поддържа от процесуалния представител на ищцовото дружество – депозира
писмена молба.
Ответницата, редовно призована, се явява лично и заявява, че може да
остане без работа, не отрича, че има задължение, желае да го заплаща за по-
дълъг период.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от приложеното ч. гр. д. № ***/2025 г. по описа на Районен съд -
К., съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 410 ГПК № ******** г. в полза на „Фронтекс Интернешънъл”
ЕАД, ЕИК *********, срещу длъжника Н. К. Б., ЕГН ********** за сумите:
994,62 лева главница, представляваща парични задължения по Договор за
издаване на кредитна карта 20R-********, сключен на ******** г. с 329,27
лева – договорна лихва за периода от ******** г. до ******** г.; със 131,19
лева – лихва за забава за периода от ******** г. до ******** г.; и законна
лихва върху главницата, считано от ******** г. до изплащане на вземането,
както и сумата 79,10 лева – разноски по делото, от които 29,10 лева –
държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, срещу която е
подадено възражение по чл. 414 ГПК от длъжника и с оглед разпоредбата на
чл. 415 ГПК, съдът е дал указания на заявителя да предяви иск относно
вземането си.
По делото не е спорно, а това се установява и от представения по делото
Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта
№ 20R-******** от ******** г., сключен между „ОББ“ АД от една страна
като кредитор и Н. К. Б. като кредитополучател, че е предоставен на
кредитополучателя потребителски кредит под формата на кредитен лимит по
револвираща банкова кредитна карта в размер на 1000,00 лева с лихвен
процент - 14,90 % по редовен дълг, формиран от покупка/плащане на ПОС
устройства; 15.90% по редовен дълг, формиран от теглене на суми в брой от
3
АТМ/ПОС устройства. Променливият годишен лихвен процент е равен на
сбора от референтен лихвен процент п фиксирана надбавка в първата хипотеза
14.70% годишно и 15.70% годишно, като към датата на сключване на договора
РАП е в размер на 0.20%. Годишният процент на разходите е в размер на
17,11%.
Видно от предоставения по делото Договор за прехвърляне на парични
вземания от ******** г. кредитодателят „ОББ” АД (цедент) прехвърлил
вземанията си на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД (цесионер). Към исковата
молба са приложени и доказателства относно настъпилото частно
правоприемство - извлечение от Приложение №1 към договора за цесия,
потвърждение за извършената цесия и пълномощно от цедента, съгласно което
ищецът е упълномощен с правото да уведоми длъжника за прехвърлянето на
задължението му. Ищецът, в качеството на пълномощник па цедента,
изпратил чрез препоръчана пратка на „Български пощи“ ЕАД, уведомление за
цесия, връчено лично на длъжника на ******** г.
Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя Н. К. Б.
по Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна
карта № 20R-******** от ******** г., „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 на ********
г., по което е образувано частно гражданско дело №***/2025 г. по описа на
Районен съд – К..
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
възприема като правилно, обективно и законосъобразно, неоспорено от
страните по делото, се установява, че процесният кредит в размер на 1000,00
лева е усвоен на дата ********година, след подписване на Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически
лица в размер на 1000,00 лева. Последното плащане е направено на дата
******** година в размер на 3,14 лева. Размерът на дължимите и неизплатени
суми за главница е 994,62 лева или 508,54 евро. Договорната възнаградителна
лихва е 329,27 лева или 168,35 евро. Размерът на законната лихва за периода
от ********г. до ********г. начислен върху главница - 994,62 лева е 133,08
лева или 68,04 евро.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с
искане за установяване със силата на присъдено нещо съществуването на
парични вземания на ищеца срещу ответника, удостоверени в Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК по
частно гражданско дело № ***/2025 г. по описа на Районен съд – К..
Съдът, като съобрази, че установителните искове са предявени в срока
по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсеното
установяване.
Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
4
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Ал. 2 предвижда,
че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. От обсъдените
по-горе доказателства съдът намира, че ищецът е изпълнил задълженията си
по договора. По делото се установи, че от своя страна ответникът Н. К. Б. не е
изпълнила задълженията си по договора. Подписът под Договор за
предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта № 20R-
******** от ******** г. не е оспорен от ответника, поради което се налага
извода, че страните са обвързани от валидно облигационно отношение по
договор за банков кредит.
По делото няма данни задълженията да са погасени чрез някой от
способите за погасяване на задължения /плащане, подновяване, опрощаване,
давност и прочие/.
Освен това ответницата в съдебно заседание не отрича, че дължи суми
по договора за кредит.
Предвид гореизложеното, събраните доказателства и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, съдът намира, че предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен. При определяне конкретния размер на
вземанията, съдът съобрази изводите на вещото лице по съдебно – счетоводна
експертиза с отразените в същата данни за непогасените от ответника
задължения и техния размер датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК.
Следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда на ******** г. до окончателното изплащане на
сумата.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът
възприема следното:
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк.дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска
колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производства, включително и когато не изменя разноските по издадена
заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва,
въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния
иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на
разноски, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер
на 79,10 лева представляващи държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер на 629,10 лева,
представляващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице,
възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия
случай ищецът е представил списък на разноските.
5
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по
отношение на Н. К. Б., ЕГН ********** постоянен адрес: гр./с.
******************** съществуването на вземането на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ******************** чрез юрисконсулт Д. К., следните
суми: 994,62 лева главница, 329,27 лева – договорна лихва за периода от
******** г. до ******** г.; 131,19 лева – лихва за забава за периода от
******** г. до ******** г. и законна лихва върху главницата, считано от
******** г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ******** г. по
частно гражданско дело № ***/2025 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА Н. К. Б., ЕГН ********** постоянен адрес: гр./с.
******************** да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
******************** чрез юрисконсулт Д. К. сумата от 708,20 лева,
представляващи разноски по заповедното и настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.З.а с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се приложи по ч.гр.д. № ***/2025 г. по описа на
РС-К..
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
6