РЕШЕНИЕ
№
23.08.2019 г.
гр. София,
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети август две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА ДОНЧЕВА
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ
въззивно частно гражданско дело № 570
по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 278 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на взискателите В.К.И., Р.В.И. и Л.К.Б., чрез адв. Л.А. - САК
срещу постановление от 02.07.2019 г. на Държавен съдебен изпълнител при Районен
съд – гр. Сливница /ДСИ при РС Сливница/ по изпълнително дело № 20191890400011
г., с което приетият първоначално адвокатски хонорар на взискателите е бил
намален от 600 лева на 260 лева.
В
частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното постановление.
Излагат се доводи, че адв. А. е била пълномощник на трима взискатели,
изпълнителното дело се характеризира с фактическа сложност, както и че искането
за намаляване на адвокатския хонорар е направено несвоевременно. По изложените
съображения се прави искане да бъде отменено обжалваното постановление.
Препис от жалбата е връчен на длъжниците
по изп. дело В.С. и П.Ц., които в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК са се
възползвали от възможността да подадат отговор на жалбата. Считат жалбата за
неоснователна и молят да бъде оставена без уважение.
Постъпило
е и становище на ДСИ при Районен съд – гр. Сливница, според който жалбата е
неоснователна. Като доводи за това са изтъкнати, че с молба по изп. дело
длъжниците са поискали намаляване на адвокатското възнаграждение, която е била
уважена. Съдебният изпълнител е съобразил размера на уговореното адвокатско
възнаграждение и действително извършените действия по процесуално
представителство в хода на изп. дело и е преценил, че адвокатското
възнаграждение е прекомерно. Съобразено е и, че половината от дълга е бил
изплатен преди образуване на изп. дело.
При
служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира,
че същата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от страна
по делото, която има интерес да обжалва акта, и е подадена в срока по чл. 436,
ал. 1 ГПК.
При
служебната проверка за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря
на изискванията на чл. 436, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7
и чл. 261 от ГПК.
Съгласно
чл. 437, ал. 3 от ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в
изпълнителното дело и представените от страните доказателства. В тази връзка и
след осъществената проверка съдът намира, че оспореният акт на съдебния
изпълнител е валиден и допустим.
Съдът намира следното за установено от
фактическа страна:
Изп.
дело № 20191890400011 по описа на ДСИ при Районен съд - Сливница е образувано
по молба с вх. № 26/29.01.2019 г. /л. 2 от изп. дело/ от В.К.И., Р.В.И. и Л.К.Б.,
чрез адв. Л.А. - САК и въз основа на изп. лист № 172 от 25.01.2019 г., издаден
по гр.д. № 172/2017 г. по описа на Районен съд – Сливница /л.3 от изп. дело/, с
който В.С. и П.Ц. са осъдени да заплатят солидарно на Веселин К.И., Р.В.И. и Л.К.Б. сумата от 900
лева, представляващи сторени по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, както и сумата от 5 лева.
Процесуалното
си представителство по изпълнителното дело взискателите са възложили на адв. Л.А.
– САК като са заплатили възнаграждение в размер на 600 лева, което
се установява от представения по изп. дело договор за правна защита и
съдействие, в който е посочено, че сумата е платена в брой и в тази част
представлява разписка за плащане /л. 4 от изп. дело/.
Поканата
за доброволно изпълнение на вземането по изпълнителен лист № 172 от 25.01.2019 г.
е била връчена на длъжника В.С. на 16.02.2019 г. В поканата е посочено, че задължението
към взискателите е в размер на 1525 лева – неолихвяема сума и 142 лева – такса
по чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК.
От
представените по делото разписки /л. 30- 34 от изп. дело/ се установява, че
длъжницата е заплатила сумата от общо 900 лева по сметка на взискателите, като
сумата от 300 лева на 23.01.2019 г., а сумата от 600 лева на 05.02.2019 г. Това
обстоятелство се потвърждава и от направеното в тази насока признание,
извършено от процесуалния представител на взискателите в молба от 13.02.2019 г.
С
молба от 01.07.2019 г. длъжницата В.С. е поискала намаляване на адвокатското
възнаграждение платено от взискателите поради прекомерност. По тази молба ДСИ
при Районен съд – гр. Сливница се е произнесъл и е постановил обжалваното
постановление като е уважил молбата и е намалил размера на приетото адвокатско
възнаграждение от 600 лева на 260 лева на основание чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба № 1/09.06.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира жалбата за неоснователна поради следното:
Съгласно
чл. 435, ал. 1 от ГПК взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител
да извърши исканото изпълнително действие; отказа на съдебния изпълнител да
извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485, както и спирането,
прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.
Според
чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнителното дело по правило са в тежест
на длъжника. В настоящия случай същите са обективирани в поканата за доброволно
изпълнение, подписана от съдебния изпълнител, поради което липсата на отделно
постановление за определянето им не обосновава извод за допуснато съществено
закононарушение.
Предпоставка
за уважаване на искането за присъждане на разноски в производствата по ГПК
винаги е представянето на доказателство за реално извършване на тези разноски.
Такова може да бъде разписка за плащане в брой или банков документ /така т. 1
от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Взискателите са възложили
на адв. Л.А. от САК образуването на изп. дело и процесуалното си представителство
по него, като е било уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. В договора за правна защита и
съдействие е посочено, че възнаграждението е заплатено в брой, поради което в
тази си част има значението на разписка за плащане и представлява доказателство
за реалното извършване на тези разноски.
Разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 от ГПК, която намира приложение и в изпълнителния процес с
оглед систематичното й място в общите правила на ГПК относно отговорността за
разноски, урежда право на длъжника да иска намаляване на разноските на взискателя
за адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. В правомощията на съдебния изпълнител при основателно
релевирано възражение от длъжника е да намали разноските за адвокат до размер
не по-нисък от предвидения съобразно чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. минимум, определен
за отделните видове правни услуги в приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
За да
прецени законосъобразността на обжалваното постановление на ДСИ, съдът следва
да прецени дължимостта на адвокатското възнаграждение, дали същото е прекомерно
с оглед фактическата и правна сложност на делото и дали ДСИ правилно го е
намалил. Тази преценка следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за
обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените
процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа
сложност на делото – така и ТР № 6/2013 г. на ОСГКТ на ВКС.
Изпълнителното
дело в случая е образувано за принудително удовлетворяване на парични вземания
на взискателите, като с оглед обема и естеството на предприетите по него
изпълнителни действия не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност.
В хода на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е
сезиран ДСИ при Районен съд – гр. Сливница и посочения в нея начин на
изпълнение /което е задължителен реквизит съгласно чл. 426, ал. 2 от ГПК/,
пълномощника на взискателите не е направил други искания за извършване на изпълнителни
действия. Освен това, доколкото дължимата по изпълнително дело сума е била
заплатена от длъжниците, като една част още преди образуването на
изпълнителното дело /сумата от 300 лева на 23.01.2019 г./, а друга след
образуването му, но преди получаване на поканата за доброволно изпълнение /сумата
от 600 лева на 05.02.2019 г./, то относно дължимото адвокатско възнаграждение е
приложима единствено разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.,
според която за образуване на изпълнително дело адвокатското възнаграждение е
200 лв. Тълкуването на разпоредбата води до извода, че размерът на адвокатския
хонорар не е обусловен от стойността на вземането, предмет на изпълнение, а
представлява твърд размер. Това решение намира резон и в обстоятелството, че и
критериите към молбата за образуване на изпълнително дело са еднакви независимо
от стойността на вземането.
Настоящият
съдебен състав намира, че в случая не следва да се приложи т. 2 на чл. 10 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. Посочената разпоредба касае процесуално
представителство по изпълнителното дело извън подаване на молба за образуване,
а именно процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричните
вземания. Както беше посочено, участието на представителя на взискателите в
настоящия случай се свежда единствено до подаване на молба за образуване на
изпълнително дело, като предвид извършеното от длъжниците плащане, то в хода на
изпълнителното дело не са били необходими и не са извършвани никакви
изпълнителни действия и не са прилагани никакви изпълнителни способи. Поради
това недължимо се явява и адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. Доколкото обаче настоящият съдебен състав не е сезиран с
искане за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение, то не може
същото да бъде намалено до сумата от 200 лева, а следва да остане в определения
от ДСИ размер от 260 лева.
По
изложените съображения съдът приема, че жалбата е неоснователна доколкото
намаляването на адвокатското възнаграждение от страна на ДСИ при Районен съд –
гр. Сливница е правилно.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 02.07.2019 г. на Държавен съдебен
изпълнител при Районен съд – гр. Сливница по изпълнително дело № 20191890400011
г., с което приетият първоначално адвокатски хонорар на взискателите е бил
намален от 600 лева на 260 лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.