В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 345 във вр. чл. 270 ал. 4 НПК. Образувано е по частна жалба на П. Й. И., подадена чрез пълномощника му адв. Р. Димов от ГАК, против протоколно определение от 18.06.2012г. по НОХД № 88/2012 г. на РС Павликени, с което е изменена мярката му за неотклонение „подписка” в по – тежка такава „задържане под стража”. В жалбата се излагат твърдения, че И. никога не се е укривал от органите на правосъдието. Същият не е открит на известните по ДП адреси, тъй като от началото на месец януари 2012г. живее на адреса на своята майка в гр. Севлиево. Обстоятелство, което било известно по време на разследването. Твърди се допуснато от органите на разследването съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неустановяване на действителния адрес на който пребивава И., доколкото никога не са искали от него да посочи актуалния си адрес. Излагат се аргументи, че връчването на съобщението е следвало да стане по някой от другите предвидени в закона начини. Изтъква се, че мярката за неотклонение „задържане под стража” създава множество затруднения на И., тъй като не може да работи и да полага грижи за болната си майка. В тази връзка се отправя искане за отмяна на обжалваното определение или за изменението му като се определи друго по – лека мярка за неотклонение. Великотърновският окръжен съд, като обсъди направеното в молбата оплакване, становищата на страните и събраните доказателства, прие за установено следното: Жалбата, макар и адресирана до районен съд, настоящият състав разглежда като такава по чл. 342 ал. 1 НПК, доколкото правото на отзив по чл. 344 НПК не е някакво самостоятелно производство, а част от производството по обжалване на определенията по глава XXII пред въззивната инстанция. С оглед изложените твърдения, че на 04.10.2012г., с връчване на призовка, И. е узнал за какво е задържан, съдът намира, че жалбата е срочно подадена, от лице имащо право и интерес от обжалването, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Досъдебното производство № 46/2010г. по описа на ОСО при ОП Г. е водено за престъпление по чл. 195 ал. 1 НК извършено на територията на Кралство Белгия. В хода на същото, с постановление от 12.01.2012г. П. Й. И. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 пред. 2 вр. чл. 194 ал. 1 НК. Със същото постановление му е взетата мярка за неотклонение „подписка”. След привличането си И. е разпитан като обвиняем. като в протокола за разпит е отбелязано, че същият живее в с. Батак, общ. Павликени, ул. „Двадесет и шеста” № 1. Въз основа на изготвения обвинителен акт в РС – Севлиево е образувано НОХД №81/2012г., което е прекратено и делото, на основание чл. 37 ал. 1 т. 2 НПК, е изпратено по подсъдност на РС Павликени, където е заведено под номер 88/2012г. по описа на последния. В кориците на НОХД №81/2012г. по описа на РС Севлиево се съдържа справка от НБД Население от 24.02.2012г., в която са посочени постоянния и настоящия адрес на подсъдимия. Първото съдебно заседание по делото е проведено на 20.04.2012г., на което П. И. не се е явил. Изпратена му е призовка за подсъдим на настоящият му адрес в с. Батак, общ. Павликени, ул. „Двадесет и шеста” № 1, който е посочен и като такъв в ДП. Призовката е върната в цялост с отбелязване, че същият не е намерен на посочения адрес и няма други лица, които да получат призовката. Делото е отложено за 18.06.2012г. като съдът е разпоредил ново призоваване на подсъдимия И. на другия известен по делото адрес в гр. Севлиево, ул. „Христо Ботев” № 38 вх. А . 5 ап. 15. Призовката се е върнала с отбелязване, че лицето не живее на адреса от 2005г., когато го продало жилището си. На проведеното заседание на 18.06.2012г. районният съд е приел, че подсъдимият И. без да уведоми компетентните органи е напуснал заявения по делото адрес, с което е нарушил мярката си за неотклонение „подписка”, поради което е изменил последната в „задържане под стража”. Обявил е същият за местно и общонационално издирване и е постановил по отношение на него „забрана да напуска пределите на Р България”. Проведено е още едно съдебно заседание, на което подсъдимият не се е явил, поради неустановяването му до този момент. В изпълнение на така определената нова мярка за неотклонение П И. е бил издирен и задържан в РУП Севлиево на 02.10.2012г., а след това приведен в сектор „А.” при ОС „ИН” Г.. По повод на настоящата жалба, с определение в закрито заседание от 10.10.2012г., постановено по реда на чл. 344 НПК РС Павликени е приел жалбата за неоснователна и е отказал да отмени или измени атакуваното определение. С оглед на изложеното настоящият състав на ВТОС намира следното от правна страна: В разпоредбата на чл. 66 ал. 1 НПК са уредени трите хипотези, при които наложената на обвиняемият респ. подсъдимият мярка за неотклонение се заменя с по – тежка, а именно, когато обвиняемият не се яви пред съответния орган без уважителни причини или когато промени местоживеенето си, без да го е уведомил за това, или когато наруши взетата мярка. При това процесуалният закон не въвежда изискване за спазване на определена последователност при тази замяна, тъй като за съдът липсва пречка да премине от най – леката по вид мярка за неотклонение към най – тежката „задържане под стража” или направо да наложи такава. Важното е в случая да се прецени конкретиката на казуса, в смисъл коя мярка за неотклонение е най – подходяща с оглед целите по чл. 57 НПК. Понастоящем подсъдимият П.Й. И. е бил надлежно уведомен, че срещу него се води ДП, след като е бил привлечен като обвиняем по него за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 вр. чл. 194 ал. 1 НК, което е тежко по смисъла на чл. 93 т. 7 НК. Бил е уведомен, че спрямо него е взета мярка за неотклонение „подписка”. Били са му разяснени задълженията му по чл. 59 ал. 2 и чл. 60 НПК, че следва да не променя местоживеенето си, без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес, както и задължението да не напуска местоживеенето си, без разрешение на съответния орган. Въпреки това, подсъдимият се е отклонил от тези си задължения и не е открит на адреса си в с. Батак, видно от направената в призовката отметка. Нещо повече видно от самата жалба подсъдимият е променил същият без да уведоми писмено за това съответния орган. Последното представлява очевидно нарушение на взетата му мярка за неотклонение „подписка”. Съгласно чл. 269 ал. 1 НПК, присъствието на подсъдимия е задължително в съдебно заседание по дела с обвинение за тежко престъпление, каквото се явява това по чл. 195 ал. 1 т. 4 вр. чл. 194 ал. 1 НК. Невъзможността на първостепенният съд да осигури участието на подс. И. в наказателното производство, въпреки положените усилия, се явява последица от неправомерното му процесуално поведение и е станала повод за неколкократното отлагане на делото. Това поведение на подсъдимият говори за наличието от опасност същия да се укрие, поради което следва да бъде санкционирано чрез изменение на мярката му за неотклонение от „подписка” в „задържане под стража”. В този смисъл обжалваното определение на районния съд се явява правилно и законосъобразно. При постановяването на същото са спазени изискванията на закона и определената мярка за неотклонение е съобразена с чл. 56 ал. 3 НПК и целите по чл. 57 НПК, поради което липсват основания за отмяната му. Твърденията в жалбата, че органите на разследването никога не са питали подсъдимия за актуалния му адрес и са знаели за промяната на същият, съдът намира за голословни и неподкрепени с доказателства. Няма логика, разследващият орган, когато е уведомен за промяна в адреса на обвиняемия да не отрази същата. Твърденията, че данните за местоживеенето на подсъдимия в съответните протоколи са предварително изготвени не кореспондира с материалите по делото. В протокол за разпит от 27.01.2011г. като адрес на пребиваване на П. И. е посочен с. Батак, ул. „Тринадесета” № 1. В протокола за разпит от 12.01.2012г., като адрес на местоживеене е посочен пак същото село, но на друга улица „Двадесет и шеста” № 1. Логически следва, че към последната дата разследващия орган е нямал възможност предварително да посочи адреса на подсъдимия, тъй като по делото му е бил известен друг адрес. Нещо повече, с полагането на подпис върху този протокол за разпит И. е удостоверил, че посочения там адрес е такъв по местоживеене. Останалите оплаквания в жалбата съдът намира за неоснователни, доколкото по делото не са представени доказателства за трудовата ангажираност на подсъдимият, нито за влошеното здравословно състояние на негов възходящ. Относно сочените в жалбата начини, по които е следвало да стане връчването на призовката, следва да се спомене, че връчването на призовките, съобщенията и книжата се извършва по реда на чл. 180 НПК. В него не е предвиден ред за връчване на призовките чрез залепяне на съобщение на адреса, нито е предвиден института на съдебния адрес. В обобщение следва да се посочи, че според настоящият състав на окръжния съд, задържането по стража ще подейства дисциплиниращо на подс. И., за когото не е преклудирана гарантираната му от закона възможност да направи последващо искане за изменение на мярката си за неотклонение по чл. 270 ал. 1 НПК. С оглед на гореизложеното жалбата срещу атакувания съдебен акт следва да се остави без уважение като неоснователна, а същият като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден. Водим от горното и на основание чл. 345 НПК, съдът О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 18.06.2012г. по НОХД № 88/2012 г. на РС Павликени, с което на подсъдимия П. Й. И. е изменена мярката за неотклонение „подписка” в по – тежка такава „задържане под стража”, като правилно и законосъобразно. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |