Решение по дело №7439/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 589
Дата: 25 март 2019 г. (в сила от 15 септември 2020 г.)
Съдия: Димитър Василев Кацарев
Дело: 20185330207439
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

                                        Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№589                     25.03.2019г.                          Гр.ПЛОВДИВ

 

 

                              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД                         ІІ наказателен състав

На двадесет и пети март               две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ

                            

СЕКРЕТАР: Величка Илиева

ПРОКУРОР: Васил Янев

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

АНД № 7439 по описа за 2018 година

 

 Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемия И.Р.И. - роден на *** ***, адресно регистриран в П., бул.“П.Ш.“ №***, б., български гражданин, с висше образование, трудово ангажиран, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН за извършено престъпление по чл.343, ал.1, буква „Б“, предл.ІІ, вр. чл.342 ал.1 от НК за това, че на 19.06.2017 г. в гр.Пловдив, обл.Пловди,в при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Пежо“ модел „407“ с регистрационен *****е нарушил правилата за движение, а именно:

-чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – „всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“,

-чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства“;

-чл.20, ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на свижението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретнтие условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“;

-чл.116 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора“,

и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Т.М.Я., изразяваща се в счупване с разместване на фрагментите на дясна ключица, довело до трайно затрудняване движенията на горен десен крайник, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК вр. чл.78А, ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.

          На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА обвиняемия И.Р.И. ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на ОДМВР гр.Пловдив направените разноски в размер на 1083 /хиляда осемдесет и три/ лева, както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр.Пловдив сумата от 100 /сто/ лева, представляваща направени разноски в съдебното производство.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок пред Окръжен съд гр.Пловдив. 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

В.И.

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

към Решение по АНД № 7439 по описа за 2018 година

на ПРС, Втори нак.състав

 

 

  С Постановление изх. № 5060/2017г. от 21.11.2018г. Районна прокуратура гр.Пловдивм е внесла в Районен съд гр.Пловдив материалите по досъдебно производство № 244/2017г. по описа на 04 РУ при ОДМВР Пловдив водено срещу обвиняемия И.Р.И. с ЕГН ********** за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, предл.второ, вр. чл.342, ал.1 от НК  с предложение обвиняемият И.И. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание по реда на чл.78а НК за това, че на 19.06.2017г. в гр.Пловдив, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Пежо“ модел „407“ с регистрационен *****е нарушил правилата за движение, а именно: -чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – „всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“, -чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства“; -чл.20, ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“; -чл.116 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора“ и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Т.М.Я., изразяваща се в счупване с разместване на фрагментите на дясна ключица, довело до трайно затрудняване движенията на горен десен крайник.

 Представителят на прокуратурата поддържа предложението при установеност на фактическа обстановка визирана в него и пледира за признаването на обвиняемия И.И. за виновен за извършване на престъпление с посочената в постановлението правна квалификация, за освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно наказание – глоба по реда на чл.78а от НК в размер над средния на законодателно определения, при смекчаващи отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало, добри характеристични данни, оказаното съдействие чрез обаждане на единния телефон за спешно повикване, както и съпричастност на пострадалата за възникването на  ПТП.

  Обвиняемият И.Р.И. се явява и лично участва в производството по делото.  Не се  признава за виновен. Дава обяснения за не извършителство на престъплението за което е привлечен като  обвиняем. Представи становище за не нарушаване на правилата за движение от негова страна като водач, както и че пострадалото лице не правилно е пресичало пътното платно извън очертаната пешеходна пътека. Чрез защитника си направи искане за изслушване на вещото лице инж.С.М.. При последната си дума поиска да бъде оневинен.

           Защитника му – адвокат Ф.П. пледира за признаване на подзащитния и за невиновен в извършване на престъпление за което е предаден на съд и изложи доводи по същество на искането си. Адв.П. направи и алтернативно искане към съда при признаването на обвиняемия за виновен, да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание глоба в минимален размер, както и по отношение наказанието лишаване от право да управлява МПС също така да е в минимален размер.

 

            Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите на страните, намери за установено следното:

 

           От фактическа страна:

           Обвиняемия И.Р.И. е роден на *** ***, адресно регистриран в Пловдив, бул.“П.Ш.“ №****, б., български гражданин, с висше образование, трудово ангажиран, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

           От приетата по делото справка съдимост на обвиняемия И.Р.И. / лист 44 от ДП/  съдът намира като установено, че същия не е осъждан, както и че не е освобождаван от наказателна отговорност и да му е налагано административно наказание глоба по реда на чл.78а от НК.

           Обвиняемият И.Р.И. е правоспособен водач на МПС и притежава СУМПС № ****, валидно до 30.08.2026г., категории  В М АМ  и се води на отчет в ОД МВР Пловдив. 

           Към инкриминираната дата обвиняемият И.И. е управлявал лек автомобил „Пежо” модел 407 с рег. № ****с десен волан, собственост на В.Й.Т. от гр.А., ЕГН ********** / лист 68 от ДП/.

 

           

          

 

            Въз основа приетите по делото доказателства съдът приема за установено, че на 19.06.2017г. около 10:20 часа свидетелката Т.Я.се прибирала пеша от лекции в Ректората на ПУ„Паисий Хилендарски” находящ се на ул.”Цар Асен” № 24 в гр.Пловдив.

           Движела се по западния тротоар на бул.”Христо Ботев” в посока на студентските общежития, находящи се на бул.”Санкт Петербург” в гр.Пловдив където живеела. Свидетелката Я.вървяла с бавен, спокоен ход /показания на свидетел К. лист 85 от ДП/.

            По същото това време, обвиняемият И. управлявал л.а марка „Пежо”, модел „407” с рег. № ****, с десен волан. Той се движел по западното платно за движение на бул.”Източен” в посока от север на юг. Пътната настилка в района била покрита с асфалт, която по време на произшествието била леко мокра, след валеж от дъжд. Времето било ясно и с добра видимост, в светлата част на денонощието. Обвиняемият И. пътувал сам в автомобила, като имал намерение да продължи по бул.”Христо Ботев” за което следвало да извърши маневра „завой на дясно” от бул.”Източен”. Преминаването от бул.”Източен” към бул.”Христо Ботев” се извършва по самостоятелно /локално/  еднопосочно пътно платно, различно  от платната за движение на бул.”Източен” и бул.”Христо Ботев” и отделено от пътните платна на посочените булеварди с пътен остров / скица на местопроизшествие – лист 157 от ДП/.

             В локалното пътно платно, за пресичащите пешеходци и за велосипедисти е била налични и надлежно обозначени  хоризонтална пътна маркировка пешеходна пътека тип „Зебра” и велоалея. Преминаването през локалното пътно платно от пешеходци и велосипедисти не е регулирано със светофарна уредба.

            Преди навлизане в локалното платно обвиняемият И. погледнал наляво, след което насочил своето внимание напред в посоката на движение на управлявания от него автомобил, който се движел със скорост от около 25 км./ч.

            Междувременно свидетелката Я., движейки се по тротоара на бул.”Христо Ботев”, се приближила към обозначените за пресичане на локалното платно места /пешеходна пътека и велоалея/ и преди достигането края на велоалеята, разположена след пешеходната пътека, навлязла на локалното платно, като се движела под ъгъл към велоалеята и намиращия се от другата страна на платното пътен остров.

            По същото това време обвиняемият И. се намирал на около 16-17 метра от свидетелката Я., в локалното пътно платно движейки се към бул.”Христо Ботев”, като по отношение на него пресичащата пешеходка се движела от дясно на ляво, в посока от запад на  изток. Обвиняемият И. като водач на л.а „Пежо 407” възприел намиращата се на пътното платно свидетелка Я.,  на около 1 /един/ метър навътре в платното и екстрено задействал спирачната система, но въпреки това след около 1,7s / една секунда и седем десети / е настъпил удар, който вече е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната дясна част на л.а.”Пежо 407”. След удара л.а. „Пежо 407” е спрял на платното да движение на място и в положението отразено в протокола за оглед и видимо от фотоалбума на местопроизшествието, а свидетелката Я.е паднала на платното за движение пред автомобила. Непосредствено след спиране на лекия автомобил, обвиняемият И. напуснал МПС и отишъл до свидетелката Я.за да провери нейното състояние. Обвиняемият И. веднага се свързал с РЦ 112 Кърджали и в 10:26:05 часа уведомил за настъпилото произшествие и наличието на пострадал пешеходец / лист 49 -50 от ДП / с болки в рамото и крака.  Обвиняемият И. до идването на екип на ЦСМП и полицията стоял до свидетелката Я..

            На местопроизшествието пристигнал и свидетел Н.К./ лист 85 от ДП/ който също позвънил на РЦ 112 Кърджали и съобщил за ударен пешеходец.

            На местопроизшествието пристигнал екип от ЦСМП в състав свидетелите М.Т. и П.П., както и екип на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Пловдив в състав свидетелите Т.Т. и Л.Д.. Полицейските служители на място тествали обвиняемия И. за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510+” с фабричен номер 0011, което техничесдко средство отчело дадена качествена проба с 0,00 промила алкохол в издишания от обвиняемия въздух.  Свидетелката Я.била откарана от екипа на ЦСМП в сградата на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАС гр.Пловдив където била прегледана и хоспитализирана. След проведено в болничното заведение лечение, свидетелката Я.била изписана на 22.06.2017г. като и били издадени и надлежните медицински документи.

           На 19.06.2017г. на основание чл.212 от НПК, с първо действие оглед на местопроизшествие, е било образувано досъдебно производство № 244/2017г. по описа на 04 РУ МВР Пловдив за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, предл.2-ро, вр. чл.342, ал.1 от НК.

           В хода на ДП са разпитани като свидетели имащи отношение към делото лица.

           Приложена е справка от РЦ 112 Кърджали / лист 49 от ДП/ съгласно която на 19.06.2017г. в 10:26:05 часа е прието обаждане от номер **** с продължителност на записа 01:56 минути, като обаждащия се е представил с име И.И.. Съгласно справката в 10:28:25ч. е прието и друго повикване от номер ****с продължителност на записа от 00:52 минути, като обаждащия не се е представил. 

           В хода на ДП е представена съдебно-медицинска експертиза / лист 24 от ДП/ изготвена по писмени данни от вещо лице д-р З.Х.Н. съгласно която: на пострадалото лице Т.Я.е било причинено счупване с разместване на фрагментите на дясната ключица, контузии на гръдния кош и корема, охлузвания. Съгласно СМЕ уврежданията са в резултат на удари с или върху твърд предмет и отговарят по време и начин да са причинени както се съобщава по делото  а именно при ПТП , с което са в пряка причинна връзка. Съгласно СМЕ счупването на ключицата е причинило трайно затрудняване движенията на горен десен крайник за около 1,5 месеца, както и че другите увреждания са причинили болка и страдание.

           По воденото ДП са били назначена автотехническа експертиза, по която вещото лице инж.С.К.М. е представил заключение / лист 27 - 41 от ДП /, комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, по която вещите лица инж.С.М. и д-р З.Н. са представили заключение / лист 93-117 от ДП/.

           По ДП на 18.06.2018г. е бил извършен нов оглед на местопроизшествието, както и извършен следствен експеримент за което са били надлежно изготвени протоколи и фотоалбум / лист 120 - 123 и лист 124 – 130 от ДП/. При провеждането на следствения експеримент на мястото се явил свидетел Н.К., на когото до този момент не е била установена самоличността, и дал разяснения относно произшествието като очевидец на същото.

           На основание установеното е била назначена допълнителна автотехническа експертиза по която вещото лице инж.С.М. е представил  заключение /лист 132 – 154 от ДП/ съгласно което:

            Ударът е настъпил на около 4,5 метра след маркираната пешеходна пътека в конфликтна точка на първоначален контакт, която се намира: по дължина срещу ориентира приет в протокола за оглед /стълб от ел.контактната мрежа на градския транспорт/ и по широчина около 2,5 – 3,0 метра източно от западната граница на платното за движение;

             Скоростта на движение на л.а.”Пежо 407” непосредствено преди задействането на спирачната система е била около 25 км./ч.;

             От момента на навлизане на пешеходката Т.М.Я. на платното за движение, водачът на л.а.”Пежо 407” е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, ако в момента в който е реагирал се е движел със скорост по-малка от 20 км./ч.

             От техническа гледна точка, вещото лице е посочило следния механизъм на ПТПроизшествие:

              Водачът И.И. е управлявал л.а.”Пежо 407” по платното за движение на бул.”Източен”  в гр.Пловдив в посока от север на юг, като е извършил завой на дясно към бул.”Христо Ботев”. През това време пешеходката Т.М.Я. е била на западния тротоар. Когато л.а. Пежо 407” е бил на около 16-17 метра, пешеходката Я.е предприела пресичане на платното за движение в посока от запад на изток, от дясно на ляво пред автомобила. Водачът на л.а.”Пежо 407” е реагирал когато пешеходката Я.е била на около 1 метър навътре в платното, като екстрено е задействал спирачната система, но въпреки това след около 1,7 s е настъпил удар , който вече е бил неизбежен. Удара е настъпил в предната дясна част на автомобила. След удара л.а. “Пежо 407” е спрял на платното за движение, на мястото и в положение отразени в протокола за оглед от 19.06.2017г. и видни от фотоалбума на местопроизшествието. Пешеходката Я.е паднала на пътното плато за движение пред автомобила.

           Съгласно вещото лице основни причини за настъпилото произшествие от техническа гледна точка са:

           че пешеходката Я.е предприела пресичане на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, без да се съобрази с приближаващия се автомобил;

            че обвиняемият И. като водач на л.а.”Пежо 407” не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходката Я., въпреки че е имал видимост към нея при навлизането и на платното за движение.

           Изслушан в съдебно заседание вещото лице инж.М. посочи, че при изготвяне на заключението си по допълнителната автотехническа експертиза са взети предвид всички събрани по делото доказателства включително показанията на свидетел Катев, както и от извършените на 18-06.2018г. оглед на местопроизшествието и следствен експеримент. Вещото лице в съдебно заседание посочи, че при извършване на следствения експеримент при разследващите е дошло лице очевидец – свидетел Н.К., който е дал разяснения относно произшествието и разпитан като свидетел по делото.

           Вещото лице посочи, че за нуждите на делото и за онагледяване на произшествието е изготвил мащабна скица на произшествието, чрез която всички отстояния от интерес за делото са измерими и същите са съответстващи на ползвания от него мащаб. Вещото лице посочи, че само стълба ориентир не е съобразен с мащаба на скицата с оглед неговата видимост  и възприемане за страните по делото.

 

          Така представената фактическа обстановка съдът намира като установена по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали - от обясненията на обвиняемия И. дадени в съдебно заседание, в кредитираната им от съда част, от показанията на свидетелите разпитани в хода на досъдебното производство прочетени и приобщени към делото, от другите доказателства събрани в хода на досъдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал.

          Заключението на вещото лице д-р З.Х.Н. не се оспори от страните. Съдът възприе и кредитира в решението си  заключението на д-р Н. като изготвено обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област.

           Съдът възприе и кредитира в решението си заключението на вещото лице инж.С.К.М. по допълнителната автотехническа експертиза като изготвено обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област, и в съответствие с всички приети по делото доказателства.

           Противоречие  между приетите по делото доказателства съдът не констатира. С оглед установяване на мястото на удара и отстраняване противоречието между показанията на свидетелката Я.и обясненията на обвиняемия И. относно това място, разследващите органи са извършили нов оглед на местопроизшествието и следствен експеримент на 18.06.2018г. За отстраняване на това противоречие  принос имат и дадените от свидетел Н.К..

            По отношение твърдението че не е била видима пешеходката Я.по време на движението и по тротоара на бул.”Христо Ботев”  съдът намира същото като неоснователно. От  приетите доказателства включително и фотоалбуми е видно че има места когато едно физическо лице, вървящо по тротоара на бул. „Христо Ботев” за кратък период от време да не е видимо поради наличните по тротоара до бул.”Източен” и до локалното платно стълбове, но това е за изключително малък период от време, тъй като и пешеходката и МПС управлявано от обвиняеми са се движели в посоки които са ги доближавали и двата видими стълба са оставали вдясно и отстрани на водача, което подобрява неговата видимост към тротоара от дясната му част където е била пешеходката.

 

           От наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството в лицето на обвиняемият И..

 

 При така описаната като установена фактическа обстановка, съдът приема, че със своите действия обвиняемият И.Р.И.  е извършил престъпление по чл.343, ал.1, буква „Б“, предл.ІІ, вр. чл.342 ал.1 от НК тъй като на 19.06.2017 г. в гр.Пловдив, обл.Пловди, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Пежо“ модел „407“ с регистрационен *****е нарушил правилата за движение, а именно: -чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – „всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“, -чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства“; -чл.20, ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на свижението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретнтие условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“;  -чл.116 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора“  и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Т.М.Я., изразяваща се в счупване с разместване на фрагментите на дясна ключица, довело до трайно затрудняване движенията на горен десен крайник.

         Престъплението е извършено при форма при форма на вината – непредпазливост, като И.И.  не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но съгласно разпоредбите на ЗДвП е бил длъжен и с оглед фактическата обстановка - обективно е могъл да ги предвиди.

         В тази връзка следва да се посочи, че от събраната по делото доказателствена съвкупност се налага извод за виновно поведение не само на обвиняемият И. но и на пострадалата Я., която е започнала пресичане на пътното платно не на обозначеното за това място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, без да се съобрази с приближаващия се автомобил.

          Ето защо, съдът призна обвиняемият И.Р.И. за виновен за извършено на 19.06.2017г. в гр.Пловдив престъпление с  посочената в постановлението  правна квалификация. Съдът счита, че по отношение на обвиняемият И.Р.И. са налице всички предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.78а НК: за престъплението по чл.343, ал.1, б.”б”, предл.второ, вр. чл.342, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода  до три години или пробация; обвиняемият И. е пълнолетен, не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по чл.78а от НК;  с деянието по чл.343, ал.1, б.”б”, предл.второ, вр. чл.342, ал.1 от НК не са причинени съставомерни имуществени вреди.

          С оглед на събраните по делото доказателства, съдът приема, че на обвиняемият И.Р.И. следва да се определи наказание глоба в минималния предвиден в закона размер, а именно 1000лв. При определяне вида и размера на наказанието, съдът приема като смекчаващи обстоятелства чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност, добрите характеристични данни за него, оказаната помощ и от друга страна тежестта на извършеното деяние, което е отегчаващо вината обстоятелство.

         Определяйки такъв по вид и размер административно наказание, съдът приема, че по отношение на обвиняемия И. ще бъде изпълнена както личната, така и генералната превенция на закона.

         С оглед изложените по - горе съображения и предвид правната възможност, визирана  в разпоредбата на чл.78а, ал.4 от НК, съдът счете, че обвиняемият И.Р.И. не следва да бъде лишаван от право да управлява МПС, поради които съображения не наложи административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия  или дейност.

          С оглед изхода на делото обвиняемият И.Р.И.  следва да заплати по сметка на ОД на МВР Пловдив направените в хода на досъдебното производство разноски за експертизи в общ размер на 1083 лева, както и да заплати по сметка на РС Пловдив направените разноски за заплащане възнаграждение на вещо лице в размер на 100 лева.

 

          По изложените мотиви съдът постанови своето решение.

 

                                                                

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

В.И.