Р Е Ш Е Н И Е № 29
Гр.Сливен, 18.06.2020
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
в открито съдебно заседание на
осемнадесети май, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
При
секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното
от съдията т.дело № 724 по описа за 2020г,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е положителен установителен
иск с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК, вр. чл. 124 ал.1 ГПК.
В
исковата молба се твърди, че на 08.05.2008г. банката сключила договор
за банков кредит с Е.К.И. като
кредитополучател и Н.К.И., и ЕТ “ЕНИТРАНС - Е.И.“, като солидарни длъжници. По
силата на този договор, кредитополучателят получил банков кредит в размер на
82 400 лв. за рефинансиране и текущи нужди, който бил усвоен на 14.05.2008
год.
Твърди, че след допусната забава в плащанията
по договора и настъпила предсрочни изискуемост на вземанията по договора, по ч.гр.дело № 696/2019 год. на РС - Нова
Загора, банката се снабдила със заповед по чл. 417 ГПК с изпълнителен лист
срещу тримата ответници, за сумата 74 053.24 лв. - главница и 6 456.09лв. дължими лихви за периода 05.03.2015г -
29.10.2015г.
След подадено възражение от ответниците срещу
вземането по заповедта, банката предявила иск по чл. 422 ал.1 ГПК срещу тях, по
който било образувано т.дело № 16/2016г на СлОС. С постановеното по същото дело
решение № 30/21.06.2017г, съдът отхвърлил иска.
След влизане в сила на решението, банката преосчетоводила дължимите месечни вноски за главница и възнаградителни лихви за периода 05.08.2017г - 05.03.2018г,
както и дължимите такси за същия период, които били прихванати с надвзета
сума от банката по същия договор
- общо в размер на 8 173.76лв.
След извършеното прихващане, банката дължала
връщане на остатък от надвзета сума в
размер на 3 711.10лв.
За
извършеното преосчетоводяване на дълга и извършеното прихващане, кредитополучателят
бил уведомен на 21.03.2013г чрез
нотариална покана, връчена му от Нотариус Я. В.. Със същото покана бил
уведомен, че е изготвен нов погасителен план, който следва да получи от филиала
на банката в гр.Нова Загора, както и да
представи писмено банкова сметка, ***т надвзета сума в размер на
3 711.10лв. До настоящия момент,
нито получил погасителен план, нито посочил банкова сметка, ***.03.2018г, не е
извършил никакви плащания за погасяване на задължението си по договора за
кредит.
Твърди, че
за периода 05.04.2018 год. - 05.10.2018 год., дължимите главница и възнаградителна лихва били
общо 3 742.98лв, които били
частично прихваната с остатъка от надвзетата сума 3 711.10лв, като след
извършеното прихващане, към 05.10.2018г, оставала непогасена сума 31.88лв,
която била част от дължимата месечна вноска за главницата с падеж 05.10.2018г.
Твърди, че
на 05.10.2018г, кредитополучателят изпадал в забава на плащане на
дължимите вноски за главница и възнаградителна лихва, като до 05.04.2019г, той не платил изцяло или
отчасти общо седем месечни вноски, включващи главница и възнаградителна
лихва. Тъй като забавата за плащане
продължила повече от 6 последователни месеци, на основание чл. 16.1 и чл. 16.1.1. от договора, вземането на банката било обявено
предсрочно изискуемо в пълен размер
преди настъпване на падежа, за което Е.К. лично и в качеството му на ЕТ, както
и Н.К.,
били уведомени от ЧСИ Г.Г., чрез съобщение,
връчено им по реда на чл.18ал.5 ЗЧСИ.
Твърди се, че по ч.гр.дело № 592/2020г на РС
- Нова Загора банката се снабдила със заповед по чл. 417 ГПК срещу тримата
длъжници, които дължали солидарно сумите:
62 662.37лв -
главница по Договор за овърдрафт кредит № 246
от
08.05.2008г., 1678.24лв - възнаградителна лихва за периода 05.11.2018г-
06.04.2019г; 11 169.24лв - лихва за забава за периода 05.10.2018г - 12.08.2020г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 14.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата и
разноски в заповедното производство в размер на 3 505.38лв.
Въз основа на издадения изп.лист било
образувано изп.дело № 24/2020г по описан а ЧСИ Г.Г.,
като в срока по чл. 414 ал.2 ГПК длъжниците подали възражение срещу издадената
заповед, за което били уведомени от заповедния съд на 05.11.2020г, след което,
в 1-месечен срок предявили настоящия иск.
Моли за постановяване на решение, с което се признае за установено, че кредитополучателя Е.К.И. и солидарните
длъжници: Н.К.И. и ЕТ “Енитранс - Е.К.“, дължат солидарно на “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, сумата 75 509.85лв, от която: 62
662.37лв - главница по договор за кредит № 246 от 08.05.2008г.; 1 678.24лв - възнаградителна лихва за периода 05.11.2018г - 06.04.2019г; и сумата 11
169.24лв. – дължими лихви за забава за периода от 05.10.2018
- 12.08.2020г, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.08.2020г. до
окончателното изплащане и разноски в заповедното производство в размер на 3 505.38лв, за които суми по
ч.гр.дело № 592/2020г по описа на
РС-Нова Загора е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист.
Претендират се разноски по делото и по заповедното производство.
Ответниците са подали общ отговор на исковата молба в
срока но чл.131 ГПК, с който оспорват
изцяло исковете като неоснователни.
Оспорват
изложените в исковата молба факти
относно преоформяне на дълга. Считат, че е ясно защо банката приела като надвзета сума
8173.76лв и с част от тази сума направила прихващане със задълженията по
договора, тъй като по т.д.№16/2016г на СлОС, вещото лице приело два варианта на надвнесени суми по двата договора
на кредит, първия от които бил сключен с ищеца. И по двата варианта сумите били
различни. По първият вариант сумата била
17 654.58лв за двата кредита, а по втория вариант надвнесената сума била 65 258.61лв за двата кредита.
Считат,
че погасителния план е неразделна част от договора и докато не бъде подписан
от кредитополучателя, не може да го
задължи.
Оспорват
размера на възнаградителната лихва.
Твърдят,
че от исковата молба не става ясно как е определена лихва за забава от 11 169.24лв,
за периода 08.05.2020г.12.08.2020г.
Оспорват вземане за лихвата в размер на
11 169.24лв, т.к. не било ясно основанието, на което е начислена тази сума
и дали е лихва за забава по чл. 86 ал.1 ЗЗД или неустойка по см. на чл. 92 ЗЗД.
Твърдят, че клаузите за заплащане
на тази обезщетителна
и санкционна лихва са нищожни на основание чл. 143 ал.1 и ал.2 т.5 от ЗЗП. Били
във вреда на потребителя, т.к. не отговаряли на изискванията за добросъвестност
и водели до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца
и потребителя.
Считат за необосновано високото обезщетение за
забава или неустойка и то за един не толкова дълъг период от време.
Цитират
ТР №1/15.06.2010 по т.д. №1/2009г на ВКС, ОСТК, според което, нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза на неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Преценката за нищожност се правела за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, като един от
критериите бил наличие на друго обезпечение за неизпълнението на кредита, както
било случая, а именно наличие на договорна ипотека.
Цитират ТР
№3 / 27.03.2019г по т.д. № 2/2017г на ОСГТК, според което, размерът на
вземането при предсрочна изискуемост на договора за кредит, следва да се
определен в размер само на непогасения остатък от главницата и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочна изискуемост до датата на плащане .Така изчислена, лихвата била в
значително по-малък размер от претендираната.
В с.з. ищецът се представлява от процесуален
представител, който поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Уточнява,
че сумата по издадената заповед за
изпълнение в размер на 11 169.24лв включва два компонента : 1/ 5 851, 65 - неустойка по чл. 4.2 от договора за кредит, за
периода от 05.10.2018 - 12.08.2020г, означена
в извлечението като лихва върху просрочена главница и 2/ 5 317,59 лв - неустойка по чл. 4.3 от
договора, за периода 05.10.2018 г – 12.08.2020г, означена в
извлечението като наказателна лихва за просрочена главницата.Претендира за
разноски съгласно списък. Подробни съображения излага в писмени бележки.
В
с.з. двамата ответници се представляват от процесуален представител, който изразява
поддържа отговора на исковата молба. Претендира разноски съгласно
представен списък по чл. 80 ГПК. Подробни аргументи излагат в
писмени бележки.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 08.05.2008г. е сключен
договор за банков кредит №
246/08.05.2008г между „Уникредит
Булбанк“АД и Е.К.И. като
кредитополучател, и Н.К.И., и ЕТ
“ЕНИТРАНС - Е.И.“, като солидарни длъжници, по силата който, банката
предоставила на кредитополучателя банков ипотечен кредит в размер на 82 400 лв. , за
рефинансиране и текущи нужди.
Солидарната отговорност е уговорена в договора.
Кредитът е усвоен на 14.05.2008г., а срокът на погасяване
на задълженията е 04.05.2033г.
Подписан е погасителен план за погасяване на
дължимите анюитетни месечни вноски, който следвало да
се плащат до 5-то число на месеца.
В чл. 4 от договора е уговорен
годишен лихвен процент за съответния период на олихвяване, който се начислява
върху главницата и който се формира от базисен лихвен процент/БЛП/ плюс постоянна надбавка.
Съгласно чл. 4.1а от договора, погасяването
на кредита се извършва чрез анюитетни /равни месечни/
погасителни вноски, при лихвен план за периода 08.05.2008г-04.05.2033г, при БЛП
към датата на сключване на договора - 6.449 % и надбавка 2.251 % , или общо
8.70 %.
Страните подписали и Условия за усвояване , обслужване на кредита и
изпълнение на задължението по договор за кредит № 248/08.05.2008г.
В чл.11.1.3 от същите Условия, страните
уговорили, че при кредити, издължавани чрез анюитетни
вноски, годишния лихвен процент по кредита
за съответния период от лихвения план, се фиксира в размера по чл. 4.1а
от договора за кредит и не се променя, освен когато пазарните условия водят до
необходимост от увеличаването му най малко с 1 пункт.
За
обезпечаване на кредита, кредитополучателят и солидарните длъжници учредили в
полза на банката договора ипотека върху недвижим имот, оформена с нотариален
акт № 75/13.05.2008г, т.6, дело № 412 на
Нотариус Я. В. *** действие РС-Нова Загора.
Съгласно пункт първи от нотариалният акт
за договорна ипотека: „главницата по
кредита се издължава съгласно погасителен план на анюитетни
погасителни вноски, дължими по 5-го число на месеца, с краен срок на кредита-
04.05.2033г, и отделни вноски за лихвата по редовен дълг, дължими в същите срокове.
Дългът по заемната сметка са олихвява с
общ размер на годишната лихва, равен на
8.70% годишно, образуван по начина,
уговорен в договора за банков кредит, а именно: сбора на едномесечния SOFIBOR/БЛП/,
който към момента на сключване на договора е 6.449 % и надбавка в размер на
2.251 %. При кредити, издължавани чрез анюитетни
вноски, годишния лихвен процент за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размера по
т.4.1а от договор № 246/08.05.2008г и не се променя, освен, когато пазарните
условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с 1 пункт“.
Между
същите страни, е сключен още един договор за банков ипотечен кредит, а именно: №
296/27.10.2008г, по силата на който, на
кредитополучателя Е.К. е отпуснат кредит
в размер на 69 000лв.
На 04.09.2016г банката обявила предсрочна изискуемост на първия договор за банков кредит №
246/08.05.2008г, след което по ч.гр.дело № 696/2015г на РС-Нова Загора се
снабдила със заповед по чл. 417 ГПК изпълнителен лист срещу кредитополучателя и
солидарните длъжници, за следните суми: 74 053.24
лв. - главница и 6 456.09лв. - дължими лихви за периода 05.03.2015г -
29.10.2015г.
След подадено
възражение от длъжниците срещу вземането по заповедта, банката предявила иск по
чл. 422 ал.1 ГПК срещу тях, по който е образувано т.дело № 16/2016г по описа
на СлОС.
С
постановеното по делото решение № 30/21.06.2017г, съдът отхвърлил изцяло иска
на банката, приемайки, че не са били налице условията за обявяване на
предсрочна изискуемост на договора за кредит към 04.09.2016г, нито банката е
имала основание да начислява наказателни лихви. Съдът е приел също, че не са били налице основания за увеличаване
размера на договорната лихва, но въпреки това, банката е начислявала по-висока
лихва, в резултат на което е надвзетата сума по двата договора за банков кредит
в общ размер на сумата 17 654.58лв.
След
влизане в сила на съдебното решение, банката преоформила
/преосчетоводила/ задълженията на кредитопополучателя
по договор за банков кредит № 246/08.05.2008г в несъдебни и редовно обслужвани.
Съставен бил нов погасителен план с коригиран
договорен лихвен процент. Банката преизчислила лихвения процент по погасителния план с 8,70%
до м.12.2008г. До м.10. 2009г. лихвения процент варира, като достига до 10,61%.
От м.11.2009г. е 8,92%, от м.04.2010г. е 7,84 % , от м.06.2012г, -6,75% , от
м.09.2013г. до 01.08.2018г. е 5,73%.
От
01.08.2018г. договорната лихва е 5,381%, когато банката замеря SOFIBOR с
осреднен депозитен индекс/ОДИ/ в размер на 3,13% + надбавката от 2,251% = 5,
381% и този размер фигурира в погасителния план
от 05.08.2018г до издължаване на кредита.
След като банката преизчислила
погашенията по договора, установила, че внесената сума от кредитополучателя е 72 370,05лв., но същевременно при преразглеждане
на кредита открила погасена сума за застраховка в размер на 2 181,26лв. Така
общата внесена сума от кредитополучателя по договор №246/2008г. възлиза на 74 551,31лв.
За периода от 05.06.2008г. до 05.07.2017г. банката погасила
задълженията по преосчетоводения кредит /по
погасителен план/ - главница- 16 434,86лв., договорна лихва - 49 077,81лв. и
комисионна за управление на кредита - 671,12лв., в общ размер на 66 183,79лв.
Разликата от внесената сума 74 551,31лв. минус
погасената сума в размер на 66 183,79лв. формира надвнесена сума от 8 367,52лв.
С надвнесена сума от 8 367,52лв. банката погасила следните задължения по процесния договор на кредит :
-вноски
по главница в размер на 3 334,65лв. за периода 05.08.2017г.-
05.10.2018г.включително.
-вноски
по договорна лихва - 4 576,07лв., за периода 05.08.2017г. - 05.10.2018г. и част
от погасителна вноска от 05.11.2018г.;
-такса
за управление на кредит- 63,78лв. с падежна дата 08.05.2018г.;
-
застрахователна премия за застраховка имот за две годишен период 2015г.-2016г в
размер на 231,14лв.
След извършеното погасяване,
останала сума в размер на 3 711.10лв.
След преосчетоводяване и на
двата договора за кредит, банката изпратила до кредитополучателя Е.К. писмо, връчено
му на 21.03.2018г, с което го уведомила, че след преоформяне
на кредитните му задължения, към 09.03.2018г са надвнесени общо 14 390.52лв,
от които: 3 711.10лв – по процесния договор № 246/08.05.2008 и 10 679.42лв- по договор №
296/27.10.2008г.
Кредитополучателят
бил поканен да представи банкова сметка, ***а от 14 390.52лв, но той не се
отзовал на поканата и преустановил плащанията по кредита, изпадайки в забава, считано от
05.04.2018г.
Тогава,
със сумата 3 711.10лв банката
погасила месечните вноски за главница и възнаградителна
лихва за периода 05.04.2018-05.10.2018г, както и дължими такси, след което
останала сумата 31.88лв, с която е погасена част от месечната вноска за
главница с падеж - 05.10.2018г.
Според
заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическата експертиза, тъй
като надвнесената сума е 8
367,52лв., а погасените от банката задължения
били размер на 8173.76лв, с разликата от 193.76лв следвало да се погаси
задължението за главница за м. октомври 2018г и част от м. ноември 2018г, в
размер на 31.88лв.
По данни на банката, за периода
05.08.2017г- 14.08.2020г кредитополучателят и солидарните длъжници не са внасяли суми за погасяване на вноските по договора за
кредит и са изпаднали в забава в плащане
на 5 падежирали месечни вноски, считано от 05.11.2018г до 05.04.2019г., в размер на
2 941.62лв, от които: 1434.72лв-главница и
1506.90лв- договорна лихва.
На 06.04.2019г
банката обявила кредита за предсрочно
изискуем, поради забава в плащането на 5 месечни вноски с падеж от 05.12.2018г
до 05.04.2019г., след което размера на задължението се променя на 64 146.54лв и включва : 1/
просрочена главница – 1434.72лв за периода 05.11.2018- 05.04.2019; 2/
предсрочно изискуема главница- 61 195.77лв и 3/договорна лихва -
1516.05лв за периода 05.11.2018г- 06.04.2019г.
Банката начислила и лихва върху просрочената
главница от 62 630.49лв, в размер на сумата 5 630.65лв, за периода 05.11.2018г-07.08.2020г. Начислила и
наказателна лихва върху предсрочно изискуемата главница от 61 195.77лв, за
периода 12.08.2019г- 07.08.2020г, е
размер на сумата 2
557.41лв.
Към 14.08.2020г, задължението по договора за
кредит е в общ размер на 72 335.05лв
и включва сумите: 1 434,72лв -
просрочена главница за периода от
05.11.2018г. до 05.04.2019г.; 61 195,77лв. - предсрочно изискуема главница, считано от 06.04.2019г.
; 1 516,05лв - договорна лихва от 05.11.2018г до 06.04.2019г. ; 5 630.65лв.- лихва
върху просрочена главница от 05.11.2018 до 07.08.2020г.; 2 557,41лв - наказателна
лихва върху просрочена главница за периода от 12.08.2019г до 07.08.2020г и 0.45лв - лихва за
просрочена периодична такса.
На 07.11.2019г банката връчила на
кредитополучателя уведомление за предсрочна изискуемост, с което го уведомила,
че считано от 06.04.2019г обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
На
същата дата е връчено уведомление за
предсрочна изискуемост на солидарния длъжник –Н. К.И.. Уведомлението е връчено е на нейния
съпруг и кредитополучател Е.К.И..
Ако
се приеме, че кредитът е предсрочно изискуем, считано от 07.11.2019г.
и банката начислява законна лихва за забава, към 14.08.2020г. лихвите за забава
са в размер на 5 089,71лв. както следва:
-Лихва върху просрочена главница /3 169,56лв./ -
121,12лв./начислена за периода 05.11.2018г.-06.11.2019г./
- Наказателна лихва върху просрочена главница/3 169,56лв/-
79,93лв. /начислена за периода 05.11.2018г.- 06.11.2019г,
-Законна лихва - 4
888,б6лв. за периода 07.11.2019г.- 14.-08.2020г.
За периода 07.11.2019г. - 14.08.2020г., законната лихва за забава
върху просрочената главница 62 630,49лв. е в размер на 4 888,66лв. изчислена
върху 281 брой дни закъснение.
Ако се приеме, че лихвата за забава е нищожна и недължима, то тогава задължението на кредитополучателя до
07.11.2019г. е в размер на 6 632,12.,
в т. ч. главница - 3 169,56лв., договорна лихва - 3 401,61 лв.и
такса управление на кредит- 60,95лв.
Въз основа на подадено от банката заявление на 17.08.2020г,
е образувано ч.гр.дело № 592/2020г по описа на РС-Нова Загора., по което е издадена заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за
солидарното осъждане на тримата длъжници
- кредитополучател и солидарни
длъжници за сумата 75 509.85лв, от която: 62 662.37лв - главница
по договор за ипотечен кредит № 246 от 08.05.2008г.; 1 678.24лв - възнаградителна лихва за
периода 05.11.2018г-06.04.2019г; и
сумата в размер на 11
169.24лв. – лихви за забава за периода 05.10.2018г-12.08.2020г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 14.08.2020г. до окончателното изплащане и разноски в
заповедното производство в размер на 3 505.38лв.
В първото с.з., процесуалният представител на
банката уточни, че сумата по заповедта и по исковата молба, в размер на 11 169.24лв., включваща два
компонента: 1/ 5 851,
65 - неустойка по чл. 4.2 от договора за кредит за периода от 05.10.2018 -
12.08.2020г, и 2/ 5 317,59
лв - неустойка по чл. 4.3 от договора, за
периода 05.10.2018г – 12.08.2020г.
Въз основа на издадения изпълнител лист е образувано
изп.дело № 24/2020г на ЧСИ Г.Г. с рег. № 915 и район
на действие СлОС.
Тъй като срещу вземането по заповедта за
изпълнение са възразили тримата длъжници, в изпълнение на дадените от
заповедния съд указания, кредиторът е предявил настоящия иск за установяване на
вземането си в 1-месечен срок по чл.415 ал.1 ГПК.
По
делото е изготвена допълнителна експертиза, с която вещото лице преизчисли
размера на възнаградителната лихва , респ. и
месечната вноска за периода 08.05.2008г- 05.06.2018г, на база променящата се
стойност на едномесечния индекс SOFIBOR, към 5-то число на съответния
месец плюс твърда надбавка от 2,251 %, с
уточнението, че от м.юли 2018г няма данни за индекса, тъй като БНБ е
преустановила неговото изчисляване.
Считано от 01.08.2018г банката-кредитор
заменя индекса SOFIBOR с осреднен депозитен индекс/ОДИ/, който е 3,13% +
твърдата надбавка от 2,251%=5,381% ,който се запазва като процент до издължаване
на кредита
Вещото
лице е взело предвид погасените от банката компоненти по задължението на
кредитополучателя и изготвения погасителен план за периода 05.06.2008г-
05.04.2019г /деня преди обявяване на кредита за предсрочно изискуем/ и е
изготвило погасителен план съобразен с променящия се индекс SOFIBOR, като е преизчислило погасителните вноски за периода
05. 06.2008г-05.04.2019г. Според неговите изчисления, общия размер на
погасените задължения по договора за кредит № 248/08.05.2008г възлиза на
54 428.28лв и включва сумите: главница:
21 204.23лв ; възнаградителна лихва-
32 258.01лв, комисионна за управление на кредита- 734.90лв и застрахователна премия за застраховка имот за
две години 2015 и 2016г в размер на 231.28лв.
По данни на банката, внесената сума от
кредитополучателя по договор за банков кредит № 246/08.05.2008г е в размер на 74 551.31лв
Ако с тази сума се извърши погасяване на задълженията по
кредита остава надвнесена сума от 20 123.03лв.
Изчисленията
показват, че към дата 06.04.2019г, има надвнесена сума от 20 123.03лв и ако с
нея се погасят задължения по
погасителния план, ще се погасят:
главница - 10 255.77лв за периода 05.05.2019г-
05.06.2022г; възнаградителна лихва - 9 642.48лв за периода 05.05.2019г- 05.06.2022г
и част от вноската за м. юли 2022г., както и комисионна управление за
кредита - 224.78лв за периода 08.05.2019г- 08.05.2022г.
При този вариант на изчисления, към
06.04.2019г няма непогасени вноски, а надвнесена сума по договора за кредит в
размер на 20 123.03лв,
достатъчна за погасяване на вноските по кредита до м. юни 2022г. вкл.
Ако се приеме, че
предсрочната изискуемост е настъпила на 07.11.2019г./датата на получаване на
уведомлението/, с внесената сума от кредитополучателя ще се погасят задължения
в размер на 58 121,81лв.. в т.ч. главница - 22 939,07лв., възнаградителиа
лихва - 34 155,75лв., комисионна за обслужване на кредита - 795,85лв. и
застрахователна премия за застраховка имот за периода 2015г.-2016г в размер на
231,14лв.
След така
извършеното погасяване, надвнесената сума е 16 429,50лв.
Съгласно заключението на втората
допълнителна експертиза, на 14.07.2017г банката преосчетоводява
задълженията по договор за банков кредит №246/08.05.2008г и съставя нов
погасителен план, по който, за периода 05.06.2008г.- 05.11.2018г начислява и
погасява възнаградителна лихва в размер на 53
815,76лв.
По
първоначалния погасителен план, съставен при сключване на договора за банков
кредит№246/08.05,2008г. е начислена възнаградителна лихва
съгласно уговорения годишен лихвен процент 8,70%.
За периода 05.06.2008r.-05.11.2018г.
възнаградителната лихва е в размер на 69 184,80лв,
т.е. след преосчетоводяването на дълга, банката е
начислила с 15 369.04лв по
- малко възнаградителна лихва.
Горната фактическа обстановка е
установена въз основа на събраните писмени доказателства, ценени като относими ,
допустими и неоспорени.
Съдът приема заключенията на изслушаните
по делото три съдебно-икономически експертизи/основна и две допълнителни/, като
обосновани, ясни и неоспорени от страните.
Така установеното от фактическа страна,
води до следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК е допустим, тъй като е предявен в едномесечен
срок от уведомяване на ищеца за подаденото от кредитополучателя и солидарните
длъжници възражение за недължимост на сумите по издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът е неоснователен
и недоказан.
Предмет на делото е вземане, основано на представен документ по
чл. 417 т. ГПК-извлечение от счетоводните книги на банката, за вземане,
произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискумостта
са определени от страните при
сключването му.
Заповедта
за изпълнение на парично задължение е издадена въз основа на документ по чл.417 т.2 ГПК- извлечение от счетоводните
книги на банката, което е частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни
за издателя си факти, не се ползва с обвързваща доказателствена сила. Затова, в
исковото производство ищецът- кредитор следва да установява при условията на
пълно и главно доказване основанието, изискуемостта и размера на вземането си
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта по чл. 417.
Предвид обусловеността на предмета на
делото по установителния иск по чл. 422 ГПК от
основанието и размера на заявеното в заповедното производство вземане, не е
допустимо да се въвеждат от ищеца в исковото производство нови основания за възникване
на вземането.
Такова
ново основание според съда е внесеното в първо с.з. уточнение, че сумата от
11 169.26лв, означена в заповедта
като :“ лихви за забава по договор за кредит за периода
05.10.2018г-12.08.2020г“ включва два компонента: 1/ 5 851, 65 - неустойка по чл. 4.2 от договора
за кредит, за периода от 05.10.2018 - 12.08.2020г и 2/ 5 317,59 лв - неустойка по чл. 4.3 от
договора, за периода 05.10.2018г – 12.08.2020г.
Лихвата за забава и
неустойката имат различна правна природа и е недопустимо в издадената заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК да е упомената една сума, обозначена като лихва, а
в с.з. да се уточнява, че това всъщност са две отделни суми, които не са лихва, а неустойка.
Дори да е дължима неустойка, съдът не би могъл да признае тази дължимост, тъй като трябва да има пълна идентичност по
основание и размер на вземането по заповедта и
исковата молба.
Вземането
на ищеца произтича от обявяване на предсрочна изискуемост на договор
за ипотечен кредит № 246/08.05.2008 г..
Съгласно т.18 на ТР №4/18.06.2014г на ВКС по
т.д. №4/2013г на ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал.1 ГПК,
вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита също преди подаване на заявлението до заповедния съд.
Предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл. 60 ал.2 ЗКИ.
Предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а ал.2 ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на една от страните и при наличието на две
предпоставки: 1/обективния факт на неплащането и 2/упражнено от кредитора право
за обяви кредита за предсрочно изискуем.
Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитира,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Следователно, проверка за настъпване на
условията, при които банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем
следва да се извърши към датата на получаване на уведомленията от всеки един от
солидарните длъжници, която дата в настоящия казус е 07.11.2019г.
Съдът
намира ,че към тази дата не са били налице условията за обявяване на предсрочна
изискуемост, нито към приетата от
банката дата 06.04.2019г, нито към датата на връчване на препис от исковата
молба на ответниците- 01.12.2020г.
Спорният
по делото въпрос е какъв е размера на
дължимите месечни вноски с оглед уговорената в договора възнаградителна
лихва и дали годишния
лихвен процент за съответния лихвен период е променлива величина или е фиксиран в размера по т.4.1а от
договора и не се променя, освен, когато пазарните условия водят до необходимост
от увеличаването му най-малко с 1 пункт.
Размерът
на възнаградителната лихва е уговорен с договора, а
именно: годишния лихвен процент за срока на договора се състои от базов лихвен индекс в размер на едномесечния SOFIBOR, към 5-то число на съответния
месец плюс постоянна надбавка от 2,251 %.
Съгласно
чл. 4.1а от договора, погасяването на
кредита се извършва чрез анюитетни /равни месечни/
погасителни вноски, при лихвен план за периода 08.05.2008г-04.05.2033г, при
БЛП, който към датата на сключване на договора е 6.449 % и надбавка 2.251 % ,или общо 8.70 %.
Месечният SOFIBOR към датата на сключване на
договора е 6.449%, но той е променлива величина, която се променя ежемесечно.
Следователно, БЛП не е фиксиран на
индекса SOFIBOR към датата на сключване на
договора, а се променя ежемесечно, което се отразява на договорената от
страните възнаградителна лихва, а оттам и на
обусловените от нейната стойност лихви за забава и наказателни лихви.
Фиксираният лихвен процент не позволява
на кредитополучателя да се възползва от благоприятната пазарна обстановка.
В чл.11.1.3 от Условията за усвояване ,
обслужване на кредита и изпълнение на задължението по договор за кредит № 246/08.05.2008г, страните уговорили,
че при кредити, издължавани чрез анюитетни вноски,
годишния лихвен процент по кредита за
съответния период от лихвения план, се фиксира в размера по чл. 4.1а от
договора за кредит и не се променя, освен когато пазарните условия водят до
необходимост от увеличаването му най малко с 1 пункт.
Съдът намира, че при конкретно
уговорени условия по индивидуален договор, сключен между страните, на основание
чл. 20а ал.1 ЗЗД, уговорките в договора
имат предимство пред ОУ на банката.
В отношенията между страните, по
конкретния договор, уговорената възнаградителна лихва
е тази, посочена в договора, където не е уговорено, че ГЛП се фиксира в
размера по чл. 4.1а от договора.
Действителната воля на страните и
постигнато между тях съгласие е възнаградителната
лихва за срока на договора да не бъде във
фиксиран размер, а да се променя в зависимост от промяната на SOFIBORА.
Това
изменение на приложимия лихвен процент за възнаградителната
лихва е в съответствие с визираното в чл. 144 ал.3 т.1 ЗЗП изключение,
доколкото се основана единствено на влиянието на обективен фактор, чието
изменение е извън контрола на банката.
В тази насока е решение №
30/20.05.2020г, постановено по т.д. № 739/2019г на ВКС, първо т.о.
Съдът намира, че разпоредбата на чл.
11.1.3 от Условията за усвояване ,
обслужване на кредита и изпълнение на задължението по договор за кредит № 246/08.05.2008г, е неравноправна и като такава - нищожна, на основание чл. 146 ал.1
ЗЗП, поради което не следва да се прилага в отношенията
между страните.
Възражение за неравноправност на тази разпоредба от Условията не е
направено от ответниците, но съдът е
длъжен, ако констатира такава, да се произнесе служебно.
В чл.11.1.3 от Условията е предвидена
възможност не само годишния лихвен процент по кредита се фиксира в размера по
чл. 4.1а от договора, но и възможност за едностранно увеличение от страна на
банката на базовия лихвен процент,
при необявени предварително ясни
правила и методика, при които този размер ще се променя, включени като част от
съдържането на договора.
Тази клауза не отговаря на изискването
за добросъвестност, поради което, при нея изключението по чл. 144 ал.3 т.1
ЗЗП е
неприложимо.
Не
отговаря на изискванията за добросъвестност и равнопоставеността
между потребител и търговец клауза, която предвижда цената на финансовата
услуга при промяна на пазарните тенденции само да нараства, но не и да
намалява, т.е. предвидена е единствено възможност за нарастване цената на
финансовата услуга при увеличаване на лихвения процент, без да има възможност
за намаляване на същата, в случай че падне лихвения процент, което от своя
страна води до значително наравновесие между правата
на потребителя и търговеца.
Ето защо, съдът счита за нищожна на основание чл. 143 ЗЗП вр. с чл. 146
ал.1 ЗЗП клауза, която предвижда, че при
промяна на пазарните условия цената на финансовата услуга /възнаградителна
лихва/ може само да нараства, но не и да намалява.
Прилагайки тълкуването на съда на Европейския
съюз на Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, следва извода, че промяната на
цената на договора следва да се налага от обективни, външни, извън контрола на
търговеца фактори, които да са подробно разписани в договора, а методиката на
банката за изменението да е част от договорното съдържание, а не да представлява
външен акт на банката, съответно при изменение на договора да липсва възможност
за субективна едностранна преценка на доставчика на услугата.
В решение № 92/09.09.2019г
по т.д. № 2481/2017г на ВКС, второ т.о.,решение № 87/06.11.2019г по т.д. №
848/2017г на ВКС, първо т.о. и др., е направено ясното разграничение, че клауза в
договор за банков кредит, с която е постигнато съгласие дължимата от
кредитополучателя цена по възмезден договор да банков кредит да се формира от
два компонента- БЛП с точно определен към датата на подписване на договора в
размер проценти и договорна надбавка, с възможност за промяната на цената/ възнаградителна лихва/, обусловена от промяната на БЛП, но
при липса на ясна методика и условия за
промяната, доведена до знанието на кредитополучателя, е неравноправна по
смисъла на чл. 143 т.10 и т.1.2 ЗЗП и нищожна съгласно чл. 146 ЗЗП, но само в
частта, даваща право на банката-кредитор за променя едностранно лихвата при промяна на БЛП, не и в частта,
определяща дължимата към момента на сключване на договора лихва, включваща БЛП
и договорна надбавка в определен размер.
Тъй като повдигнатият спор е и за
правото на банката за променя едностранно дължимата месечна възнаградителна
лихва по договора единствено в посока
увеличение, съдът намира, че клаузата на чл.11.1.3 от Условията е неравноправна
по смисъла на чл. 143 т.10 и т.1.2 ЗЗП, и нищожна, тъй като липсва
ясна методика и условия за промяната.
По изложените съображения съдът възприема
варианта на заключение на в.л., който дава преизчисление
на възнаградителната лихва съобразно променящият се
ежемесечно SOFIBOR и е
констатирано, че има надвзета сума в размер на 20 123.03лв, достатъчна за
погасяване на вноските по кредита до м. юни 2022г. включително.
Това
означава,че към датата на обявяване на предсрочна изискуемост – 06.04.2019г,
няма непогасени падежирали месечни вноски.
Основателно е възражението на ответниците за неравноправност на клаузата за неустойка на основание чл. 143 ал.1 и ал.2
т.5 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда
на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност.
Съгласно ТР № 3/27.03.2019г по т.д. №2/17 ОСГТК, при предсрочна изискуемост
се дължи единствено непогасения остатък
от главницата и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. Въпреки това, от изготвените по делото
съдебно-икономически експертизи и уточнението на банката в първото с.з,. стана
ясно, че е начислена наказателна лихва /неустойка/ по
договора за периода 12.08.2019г.-07.08.2020г,
т.е. след датата на
предсрочната изискуемост – 06.04.2019г., поради което неустойка е недължима.
Съдът намира, че разпоредбите на чл. 4.2 и т.
4.3 от договора за банков кредит
са нищожни с оглед неравноправния им характер, на основание чл. 146 ЗЗП, вр. чл. 143 ЗЗП.
Чл. 4.2 гласи гласи, че се дължи надбавка от 5
пункта върху лихва за редовен дълг при просрочие на
лихвата по т.11.2.2 или на главницата по т.11.2.1.1.
Чл. 4.3 гласи, че се дължи надбавка от 2
пункта върху лихва за главница по т.11.2.1.2, при просрочие
на главницата по т.11.2.1 и/или лихва и главница по т.11.2.3.
Тези две разпоредби са изключително неясни и
не отговарят на изискването на чл. 147 ал.1 ЗЗП, че
клаузите на договорите трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен
начин.
Клаузата по чл.4.2 се отнася до надбавка върху лихва за редовен дълг при
просрочие на лихвата по т.11.2.2.
или просрочие на главницата по т.11.2.1.1 от Условията
за усвояване и обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договора
за банков кредит или така наречената от страните „лихва за забава върху
просрочена главница“
Коментираните клаузи предвиждат, че при забава се начислява лихва
/надбавка плюс ГЛП/ върху основа, формирана не от вземане, чието изпълнение е
причина за изпадане в забава, а от бъдещи неизискуеми вземания / цялата
неиздължена част от наличния кредит с ненастъпил падеж-редовен дълг по
главницата/, още повече, че в чл. 4.3 от договора за кредит изрично е уговорена
и наказателна лихва /неустойка/ при просрочие на
лихви и/или главница като част от анюитетни вноски, като олихвяването е с ГЛП плюс надбавките по чл. 4.2 и чл. 4.3 от договора,
а именно: 5% + 2%, но вече основата е неиздължена просрочена и изискуема част от кредита, на
основание чл. 4.3 от договора във връзка с т.11.2.1.2 от Условията за усвояване и
обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договора за банков кредит.
В тази насока е решение № 142/30.03.2020г,
постановено по т.д. № 2970/2018г на ВКС, първо т.о.
При този изход от спора, ищецът следва за
заплати на ответниците разноски в общ размер на 3200 лв., съгласно представения
списък, в т.ч.: 2 800лв –адв. хонорар, платен
в брой и 400лв- възнаграждение за
в.л.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „ УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД,
със седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане“, ***,
представлявано съвместно от двамата Изпълнителни Директори Т.А.П. и С.П., с ЕИК-
*** и съдебен адрес:***, чрез адв.И.И. срещу солидарните длъжници: Е.К.И. с ЕГН- **********, Н.К.И. ЕГН- **********,***
ТРАНС - Е.И.“ със седалище и адрес на управление гр.Нова Загора,
ул.“Преславска“41, с ЕИК- ***, представляван от Е.К.И., иск по
чл. 422 ал.1 ГПК за признаване на
установено, че в полза на банката съществува вземане по договор за банков
ипотечен кредит № 246/08.05.2008г в размер на 75 509.85лв, от които: 62
662.37лв - главница.; 1
678.24лв - възнаградителна лихва за периода
05.11.2018г-06.04.2019г; 11 169.24лв. – лихви за забава за
периода 05.10.2018г-12.08.2020г, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2020г. до
окончателното изплащане и разноски в заповедното производство в размер на 3 505.38лв, за които суми по
ч.гр.дело № 592/2020г по описа на
РС-Нова Загора е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Възраждане“, ***, представлявано заедно от двамата Изпълнителни Директори Т.А.П. и С.П., с ЕИК- *** да заплати на Е.К.И.
с ЕГН- **********, Н.К.И. с ЕГН- **********,*** ТРАНС - Е.И.“ със седалище и
адрес на управление гр.Нова Загора ул.“Преславска“41, представляван от Е.К.И.,
ЕИК- ***, общата
сума 3 200 лв, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: