№ 147
гр. Бургас, 13.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тринадесети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Благой Г. Потеров
Десислава Д. Щерева
като разгледа докладваното от Благой Г. Потеров Въззивно частно
наказателно дело № 20212000600203 по описа за 2021 година
Сложи за разглеждане докладваното от съдия Потеров ВЧНД дело
номер 203 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК и е образувано по жалба
на лишената от свобода ЗЛ. СТ. ИЛ. чрез защитник - адвокат В.Р. от АК -
Бургас, против определение № 494 от 16.09.2021г. по ЧНД № 759/2021г. на
Окръжен съд – Бургас, с което е оставена без уважение молбата на осъденото
лице за условно предсрочно освобождаване.
В жалбата се излагат доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен и
необоснован, тъй като от доказателствата по делото, може да се направи
обоснован извод за поправяне на лишената от свобода. Изтъква се, че
посочените трудови навици обосновават различна преценка за това дали
осъденият се е поправил. Твърди,че липсата на промяна в оценката за
степента на риска от рецидив се дължи на субективни преценки.Моли за
отмяна на атакуваното определение и допускане на условно предсрочно
освобождаване.
Не е депозирано становище от началника на затвора Бургас, касаещо
възраженията по частната жалба на осъденото лице.
В становище на прокурор от Апелативна прокуратура – Бургас,
определението на БОС е оценено като правилно и законосъобразно и се
предлага същото да бъде потвърдено, а частната жалба срещу това
определение да бъде оставена без уважение. Подчертава се, че въз основа на
1
доказателствата по делото не може да се направи извод за постигнато
поправяне на осъдения, тъй като не са налице категорични доказателства за
сериозни, съзнателни и цялостни положителни промени в характера и
поведението му. Намира за доказателствено обоснован извода, че
предприетите от администрацията на затвора корекционни мерки спрямо
осъденото лице не са постигнали целения резултат.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата
оплаквания, становището на представителя на Бургаска апелативна
прокуратура и материалите по приложеното ВЧНД, намира жалбата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на материалите по делото, Бургаският апелативен съд
установи следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба
на лишения от свобода ЗЛ. СТ. ИЛ., по реда на чл. 437 ал. 2 от НПК във вр с
чл. 70 от НК, с която се иска последния да бъде условно предсрочно
освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание, което към
момента на разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е в размер
на 1 месец и 23 дни.
На осъдения И. е наложено наказание „лишаване от свобода“ от три
години, с Присъда №111 от 28.05.2020г. по НОХД№1024/2019г. на ОС
Бургас, в сила от 20.05.2021г.И. е започнал да изтърпява наказанието си на
05.02.2019 г. при първоначално постановен общ режим.Към 16.09.2021г
молителят фактически е изтърпял повече от половината от наложеното му
наказание три години „лишаване от свобода“.
Видно от затворническото досие на И. същия е постъпил в Затвора
Бургас на 24.09.2019 г. В корпуса на затвора, л.св. И. е полагал доброволен
труд като хигиенист и бакар.От 09.06.2021 г. е разпределен в ЗООТ
„Строител“. След превеждането му в ЗООТ „Строител“ е трудово ангажиран
да полага доброволен труд на външен работен обект - в НАП - Бургас, където
работи до настоящия момент. Включвал се е в организираните спортни
мероприятия. По време на изтърпяване на наказанието, л. св. И. не е
нарушавал реда и дисциплината и не са му били налагани дисциплинарни
наказания. Поощрен е с награда „писмена похвала“. В специализираната
програма „Подготовка за живот на свобода“, л.св. И. не е бил включен,
поради малкия остатък от наказанието „лишаване от свобода“.По отношение
на проведената от администрацията на затвора корекционната работа с л.св.
И. по изготвения план на присъдата е прието, че е необходимо създаването на
определени условия за третиране за постигане на целите на наказанието. И. се
отнасял с разбиране към изготвения план на присъдата, въпреки, че при
обсъжданите в него цели и задачи, категорично отричал да е извършил
престъплението за което е осъден. Считал съдебния процес за опорочен, а
2
размера на наказанието завишен. Основна тема при консултациите била
възможността за по-бързо освобождаване от затвора. Считал, че формалните
предпоставки са гаранция за неговото поправяне.
Във връзка с подадената молбата за условно предсрочно
освобождаване, с И. е било проведено интервю, касаещо отношението му към
извършеното престъпление, мотивацията за промяна на поведението,
отношенията с близките, възможностите за трудова реализация.
Въз основа на проведеното интервю е била изготвена нова оценка на
риска в която е прието,че И. демонстрира относителна способност за
разпознаване на проблемите. Решенията му обаче били ситуационно
мотивирани и не добре обмислени. Нямал ясна идея за резултатите от
предприетите действия. Трудно изразявал плановете си за живот на свобода,
изразявал краткосрочни цели в необозримото бъдеще, когато ще има
възможност да покрие финансовите си загуби, не представял адекватна визия
за социално приемлив модел на живот. Споделял силната си привързаност
към съпругата и децата си. Твърдял, че при освобождаване, че ще живее на
адрес: гр. Б, кв.М.р., .... със семейството си. Относно перспективата за работа
- заявявал, че след освобождаване от затвора ще се ангажира с отглеждане на
селскостопански животни в с. Бродилово.Първоначалната оценка на риска от
рецидив е била в средни стойности - 64 точки. Като проблемни зони са
констатирани: отношение към правонарушението; управление на финансите и
доходите; умения за мислене. Риск за обществото - среден, но не
непосредствен от извършване на престъпления против собствеността.
При втората оценка, рискът от рецидив е бил с непроменени стойности -
отново 64 точки. Не е установена промяна в проблемните зони, които са
останали със същите стойности, както и в първоначалната оценка на риска.
Рискът от вреди бил определен като среден за обществото, а целите и
задачите по първоначалния индивидуален план за изпълнение на присъдата
по чл. 156 от ЗИНЗС според оценката не били изпълнени в планираната
степен и то след като осъдения е изтърпял почти цялото наказание лишаване
от свобода.
Първоинстанционния съд въз основа на доказателствата по делото е
приел, че по отношение на И. първата от кумулативно предвидените
предпоставки в чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК за допускане на условно предсрочно
освобождаване е на лице.
По отношение на втората предпоставка - доказателства за поправяне на
осъденото лицеи, съдът е приел, че същата не е на лице. При тази преценка
първоинстанционният съд е възприел становището на администрацията на
затвора Бургас, като правилно и обосновано е приел,че е на лице запазване на
риска от рецидив, което е доказателство, че спрямо осъденото лице следва да
продължи корекционната дейност.
3
Съдът правилно е приел, че въпреки изтърпяване на почти цялото наказание
лишаване от свобода, рискът от вреди в обществото е останал непроменен и е
останал среден във връзка с извършеното криминално деяние, а именно
отнемане на чужди движими вещи от владението на различни лица.
Поведението на И. се характеризира с импулсивност, незрялост и
необмисленост. Фактор, който отключва противоправното му поведение е
липса на средства за удовлетворяване на основни потребности. В живота си
на свобода не приема ограниченията върху личната си свобода, като с
поведението си демонстрира, че не се интересува от вредите, които може да
причини на обществото или конкретна личност.
Настоящия съд се солидаризира с изводите на първонинстанционния
съд относно преценката, че липсват убедителни доказателства за поправянето
на осъдения, като е правилно е прието в тази насока, че приложените спрямо
И. мерки за въздействие до настоящия момент, не са довели до желаната
промяна, с оглед изготвената последна оценка опасността от рецидив се е
запазила.
Апелативният съд споделя становището на решаващия съд, че за
осъдения З.И. е налице само едната от формалните юридически предпоставки
за прилагането на института на УПО - фактическото изтърпяване на повече от
половината от наложеното наказание. При извършване на преценката за
наличието на втората предпоставка по смисъла на чл.70, ал.1 от НК- дали
осъденото лице със своето поведение е дало доказателства за своето
поправяне, решаващият съд е направил обоснован и законосъобразен извод,
че не са настъпили трайни положителни промени в нейното поведение.
Липсата на една от изискуемите предпоставки за условно предсрочно
освобождаване – поправяне на осъденото лице – води въззивната инстанция
до извод за неоснователност на подадената жалба и правилност на атакувания
с нея съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Поради изложените съображения, жалбата на осъденото лице срещу
определение № 494/16.09.2021г по ЧНД № 759/21г на Бургаския Окръжен съд
за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от един месец и 23 дни, наложено
му с Присъда №111 от 28.05.2020г. по НОХД№1024/2019г. на ОС Бургас, в
сила от 20.05.2021г., е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 494/16.09.2021г по ЧНД № 759/21г на
Бургаския Окръжен съд.
4
Настоящото определение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5