№ 558
гр. Плевен, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно
гражданско дело № 20244400500795 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение №306/26.09.2024г., постановено по гр.д.
№1007/2024г. по описа на РС-Червен бряг състав на същия съд е отхвърлил
предявения от М. А. В., с ЕГН ********** от гр. *******, със съдебен адрес:
гр. ******** против ЕТ „С.И.“, с ЕИК ********, представляван от С. Б. И., с
ЕГН **********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********, иск
по чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД за обявяване нищожността на Договор за аренда
от 02.09.2021 г., сключен между страните, поради липсата на съгласие, като
неоснователен и недоказан.
Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Срещу така постановеното съдебно решение е депозирана въззивна
жалба от М. В. чрез процесуалния й представител адв. Ф. И.. В жалбата се
твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че
първоинстанционния съд неправилно е приел, че цитираното пълномощно е
редовно от външна страна, като неправилно е обсъдил писмените и гласни
доказателства по делото. В заключение прави искане обжалвания съдебен акт
да бъде отменен, като съдът постанови решението, с което да уважи исковите
претенции. Моли за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на
въззивната жалба чрез процесуалния си представител адв. Г. с който оспорва
същата като неоснователна. Твърди, че по делото не са ангажирани
доказателства, че процесното пълномощно е неистинско, както и че
нотариалното заверяван е извършено в нарушение на чл.589, ал.2 от ГПК.
Сочи, че ищцата конклудентно е потвърдила дадените пълномощия, тъй като е
оттеглила процесното пълномощно. Прави се искане съдът да остави
1
депозираната жалба без уважение и да потвърди първоинстанционното
съдебно решение. Моли за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание въззивният жалбоподател се явява лично и
с упълномощения си защитник адв. И., който поддържа въззивната жалба. В
хода на устните състезания процесуалният предствител на жалбоподателя
излага становище, че доверителката му е инвалид и не би могла да отиде в
кметството, където да подпише процесното пълномощно. Прави искане съдът
да отмени обжалвания съдебен акт и да постави друг, с който да уважи иска.
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззиваемата
страна представлява от адв. Г.. Излагат се съображения, че
първоинстанционния съдебен акт е правилен и законосъобразен, поради което
молят съда да го потвърди и да остави подадената въззивна жалба без
уважение.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Плевенски окръжен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с
правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно
обжалване по силата на чл. 258 от ГПК акт. По изложените съображения
съдът приема, че въззивната жалба е допустима и редовна.
Разгледана по същото същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.26, ал.2, предл.2 от
ЗЗД за обявяване нищожността на Договор за аренда №4937 от 02.09.2021г.,
сключен между М. А. В., с ЕГН ********** чрез пълномощник – М. Д.,
съгласно пълномощно с №266 от 16.08.2021г., и ЕТ „С.И.“, с ЕИК ********,
представляван от С. Б. И. чрез пълномощник Ц. К., съгласно пълномощно
№2040 от 07.06.2017г.,, поради липса на съгласие.
С допълнителна искова молба ищецът е депозирал искане съдът да
обяви нищожността на Договор за аренда на земеделска земя
№4984/02.09.2021г., сключен между страните. Съдът не се е произнесъл по
така заявената претенция, като същата не е обект на настоящата проверка.
Ссъгласно възприетото в ТР №1/2013 г. по т. д. №1/2013 г. на ОСГТК за
допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада въззивният
съд не следи служебно, а ги взема предвид само при съдържащо се във
въззивната жалба конкретно позоваване на страната, каквото в конкретния
случай липсва.
В исковата молба ищецът основава исковата си излагайки твърдения,
че пълномощно с рег.№ 266/16.08.2021 г. е неистински документ, тъй като не
е подписан от страната, посочена като негов автор. Правният си интерес
формира от това, че въз основа на това пълномощно е сключен Договор за
аренда №4937 от 02.09.2021г., чиято нищожност иска да бъде обявена от съда.
За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е
2
приел, че пълномощно с №266 от 16.08.2021г. е официален удостоверителен
документи, поради което е налице хипотезата на чл.164, ал.1, т. 2 и т.5 от ГПК,
установяващ забрана за установяване на факти чрез свидетелски показания.
Съдът е приел, че разпоредбите на чл.83 от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност и процедурата по упълномощаването са спазени
стриктно от страна на кмета на гр. К., действащ в качеството и на нотариус.
Съдът е приел, че не се опровергава изложеното в пълномощно с рег.№
266/16.08.2021 г. на Кметство с К., с което последната е упълномощила М. Й.
Д. от гр. К. да я представлява пред нотариуса при сключване на договора.
Поради което съдът е приел, че договорът за аренда не е нищожен на
поддържаното в исковата молба основание, като е отхвърлил предявения от
ищеца иск.
Така постановеното от страна на първоинстанционния съд е правилно,
поради следните съображения:
Исковете с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД са установителни по
своя характер, като с тях се цели да се установи по съдебен ред, че определен
договор (сделка) страда от порок, обосноваващ неговата нищожност.
Уважаването на иска с правно основание чл. 26, ал. 2 от
ГПК предполага представянето на доказателства, с които по пътя на главно и
пълно доказване от ищеца да се установят пороци на сделката, които да водят
до нейната нищожност.
В настоящия случай ищецът излага твърдения, че така сключеният
Договор за аренда №4937 от 02.09.2021г. е нищожен, тъй като ищецът не е
упълномощавал лицето, посочено в него като пълномощник - М. Д. да сключи
от името на ищеца такъв договор при такива условия. Не е спорен въпросът,
че в нотариалното производство е представено пълномощно, с което
пълномощникът на арендодателя се е легитимирал като овластен да сключи
сделката от името и за сметка на упълномощителя – М. В.. С други думи по
делото не е бил спорен въпросът за съществуването на документа, а за
неговата истинност, респ. автентичност.
При проверката относно нищожността на посочения договор следва да
се извърши косвен контрол и относно истинността на посоченото
пълномощно, въз основа на което е сключен договорът.
Настоящият състав, при преценка на събраните по делото доказателства,
приема, че по делото не са ангажирани безспорни доказателства, от които да
се установи, че пълномощното не е подписано от упълномощителя или че
липсва валидно изразена воля за подписването му от първоначалния ищец.
Свидетелстващите документи, каквото е и нотариално завереното
пълномощно, съгласно чл.179, ал.1 от ГПК, съставляват доказателство за
направените пред съответното длъжностно лице изявления и за извършени от
него и пред него действия. В този смисъл той притежава материална
доказателствена сила, която се състои в доказателственото значение на
документа по отношение на стоящ извън него факт, който се удостоверява от
материализираното удостоверително изявление. При оспорване на подпис,
който е нотариално заверен, тежестта на доказване лежи върху страната, която
го оспорва. Затова в случая ищцата е тази, която при условията на пълно
главно доказване е следвало да ангажира доказателства, въз основа на които
да се направи еднозначен извод, че подписът за упълномощител не е положен
от нея, като изключи материалната доказателствена сила на документа, която
3
обвързва съда да приеме, че фактите, предмет на удостоверителното
изявление на органа издател, са се осъществили така, както се твърди в
документа, в който смисъл е и чл.179, ал.1 от ГПК (така и в РЕШЕНИЕ №
324 ОТ 13.07.2011 Г. ПО ГР. Д. № 378/2009 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС на РБ).
При отсъствието на оригиналния документ обаче, производство по
чл.193 от ГПК не следва да се открива, тъй като съдебно-графологична
експертиза не може да бъде извършена, респ. извършването на такава
евентуално и върху копие от документа, като обект на изследване, не
позволява да се изключи извършена техническа подправка на подписа върху
първообраза. Поради това първоинстанционният съд не е уважил искането на
ищеца да открие производство по чл.193 от ГПК и да назначи съответната
експертиза, като това е причината и настоящият съдебен състав да не открие
такова производство служебно.
В настоящия случай по делото е представено писмо от кмета на гр. К.,
който представя копие от процесното пълномощно №266 от 16.08.2021г., което
копие не е оспорено от страните. В последващо писмо до съда излага
твърдения, че оригиналът на пълномощното не се намира в неговите регистри,
тъй като за сключване на договор за аренда не се образува нотариално дело и
следователно същият няма задължение да събира оригинали на документи по
сделката. Твърди, че преди заверката на подписите представените документи,
в това число пълномощни, се сверяват и след това оригиналите се връщат на
представилите ги лица.
Следователно са налице данни, че оригиналът на документа, чиято
истинност се оспорва, се намира у ищеца, като не са налице данни същото да е
изгубено или унищожено, в който смисъл не е налице хипотезата на чл.165,
ал.1 от ГПК, при която свидетелски показания биха били допустими. Освен
това, дори да бяха допустими свидетелски показания за установяване
неистинността на представения документ, то от същите не се извежда
твърдяната липса на съгласие от страна на ищеца. Това е така, тъй като в
своите показания свидетелят Димитър Вълчовски излага данни за период,
който не съвпада с периода на подписване на процесното пълномощно.
Освен това по делото е представен от ищеца и оригинал на нотариално
заверено от Уведомление, издадено от М. В. – ищец по делото, от дата
10.05.2023г., с което същата удостоверява, че оттегля даденото от нея на М. Д.
пълномощно с рег.№266 от 16.08.2021г., като същата вече няма правата по
посоченото пълномощно, считано от датата на подписването на
Уведомлението.
Така издаденото удостоверение не е оспорено от страните, поради което
по силата на чл.180 от ГПК същото съставлява доказателство, че изявлението,
което се съдържа е него, е направено от посоченото в него лице. Същото съдът
цени като извънсъдебно признание на неизгоден за представилата го страна
факт, който се ползва с материална доказателствена сила, че процесното
пълномощно №266 от 16.08.2021г. е реално подписано от посоченото в него
лице, тъй като в представеното по делото Удостоверение ищецът изрично е
признал, че оттегля именно даденото от него пълномощно. В този смисъл
страната е признала, че е издала пълномощното, като същото не е оспорено от
страните.
С оглед гореизложеното, настоящият състав, при преценка на събраните
по делото доказателства, приема, че по делото не са ангажирани безспорни
4
доказателства, от които да се установи, че пълномощното не е подписано от
упълномощителя или че липсва валидно изразена воля за подписването му от
ищеца, като не е проведено пълно и главно доказване за установяване на този
факт. Съдът приема, че не е налице твърдяното от ищеца основание за
нищожност, а именно липса на съгласие, като в настоящото производство
други основания, в това число накърняване на добрите нрави, не са били
предмет на разглеждане.
С оглед гореизложеното първоинстанционното съдебно решение следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право на разноски възниква за въззиваемата
страна. Същата претендира адвокатско вънаграждение в размер на 200лв.,
като представя пълномощно и Договор за правна помощ и съдействие, в което
е посочено, че възнаграждението е платено в брой. Въззивникът не е направил
възражение за прекомерност, поради което на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени и сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в пълния претендиран размер.
Настоящото съдебно решение не подлежи на касационно обжалване, тъй
като цената на иска е под ограничението на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Воден от горното, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №306 от 26.09.2024г., постановено
по гр.д.№1007/2023г. по описа на Районен съд – Червен бряг.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М. А. В., с ЕГН **********
от гр. *******, със съдебен адрес: гр. ******** ДА ПЛАТИ на ЕТ „С.И.“, с
ЕИК ********, представляван от С. Б. И., с ЕГН **********, със седалище и
адрес на управление: гр. *********** сумата от 200.00лв. /двеста лева/ за
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5