МОТИВИ на ПРИСЪДА № 8 от 22.01.2019 год. постановена по НЧХД № 525/2018 год. по
описа на Районен съд Нова Загора.
/изготвени
01.02.2019 год./
Производството
е образувано по частна тъжба на Д.И.К. с ЕГН ********** ***, с която против Ж.Ж.Б. с ЕГН ********** ***, е повдигнато обвинение, за
това, че на 02.11.2015 год. в 22.39 часа, в
отворено писмо до министър-председателя Борисов, е казал по отношение на
тъжителката К., в качеството и на длъжностно лице – младши полицейски инспектор
при РУ МВР Сливен, по повод изпълнение на службата и, унизителни за нейната
чест и достойнството думи и изрази, които разпространил чрез публикуване на
писмото в социалната мрежа – „Блог.БГ”, а именно: „че е заинтересувана, че прикрива престъпление, че е поръчкова
полицайка и безнаказан и ненаказуем полицай от РПУ Сливен, с комбинация на
прокурори, че е манипулирала свидетелските показания в полза на виновните, като
е прикривала закани отправени срещу него, а и също че е подкупна и че проявява
цинизъм и липса на морал” – престъпление по чл.148, ал.1, т.2 и т.3, вр.
чл.146, ал.1 НК.
По реда
на чл.84 и сл. НПК частната тъжителка се конституира в качеството на граждански
ищец в наказателното производство и встъпи в същото, предявявайки против подсъдимия
граждански иск за
сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинените и от
престъплението по чл.148, ал.1, т.2 и т.3, вр. чл.146, ал.1 НК неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането
– 03.11.2015 год. до окончателното изплащане на задължението.
Частният тъжител и граждански ищеца се явява лично в
съдебно заседание и с повереник адв. К.К. ***, чрез когото в хода на делото по
същество, се поддържа, че деянието и вината на подсъдимия са доказани като
пледира да бъде признат за виновен и да му бъде наложено съответното наказание.
Пледира и да бъде уважен предявения иск в заявения размер от 5 000 лева,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане
на задължението.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и с
упълномощен от него защитни адв. Д.Д. ***, чрез когото в хода на делото по същество
се поддържа, че с процесната статия се цели не само подсъдимия да защити себе
си, но и семейството си, както и да защити честта и достойнството на други хора
в същото положение, че тя защитава една обществена позиция. Пледира подсъдимия
да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
При даденото му право на лична защита и последна дума, подсъдимият
не се признава за виновен, сочи, че не е написал статията с тази цел, както и
че нито полицията, нито районната прокуратура си е свършила работата, както и
че това са извадки от блога му.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на всички
събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 04.11.2013 год. подсъдимият подал писмен сигнал до
Окръжна прокуратура Сливен, в който изложил оплакване, че на 02.11.2013 год. на
стационарния му телефон му е позвънило неизвестно лице, представило се за
съдружник на Трифон Стефанов Стефанов от фирма „Екопром” ООД Сливен, като
същото това лице отправило към него закани, казвайки, че ще го потърси пак и
тогава ще се справи с него. В сигнала били наведени и данни за извършени
нарушения на трудовото законодателство в това число по отношение съпругата на
подсъдимия, която работила в предприятието на посоченото юридическо лице.
По така подадения сигнал в Районна прокуратура била
заведена преписка вх.№ 3897/2013 год. Проверка по преписката била извършена от
РУ „Полиция” Сливен, като по нея работила частната тъжителка К. в качеството и
на мл. полицейски инспектор. Същата приключила проверката изготвяйки за
резултатите от нея докладна записка от 04.12.2013 год., с предложение да бъде
изпратена на Районна прокуратура Нова Загора, с мнение за прекратяване.
С резолюция от 11.12.2013 год. на прокурор при Районна
прокуратура Сливен е била прекратена преписка с вх.№ 3897/2013 год. по описа на
същата, която е била обжалва и потвърдена с постановление на Окръжна
прокуратура Сливен от 06.01.2014 год., което постановление от своя страна е
било потвърдено с постановление на Апелативна прокуратура Бургас от 08.01.2016 год.
На 15.01.2015 год., подсъдимият депозирал до Главният
прокурор на Р България писмен сигнал съдържащ оплакване, че на 10.01.2015 год. след
проведен телефонен разговор с управителя на „Екопром” ООД Сливен Трифон
Стефанов, последният му отправил закани, че ако се потърсят правата чрез
прокуратурата, съда или чрез медиите подсъдимия ще се види на некролог от него.
С постановление на Районна прокуратура Нова Загора от
22.04.2015 год. било образувано досъдебно производство /ДП 502/2015 год. по
описа на РУ Сливен; пор.№ 497/2015 год. по описа на РП Сливен/ срещу неизвестен
извършител, за това, че през м. януари 2015 год. в гр. Сливен, се е заканил с
убийство на Ж.Ж.Б. *** и това заканване би могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК.
С постановление от 18.06.2015 год. на РП Сливен и на
основание чл.24, ал.1, т.1 НК било прекратено наказателното производство по ДП
502/2015 год. по описа на РУП Сливен.
На 02.11.2015 год. подс. Б. публикувал на блога си в
интернет отворено писмо до представителите на местните и национални медии; до Министър
председателя на Р България; до Главният прокурор на Р България; до министъра на
МВР; омбудсмана на Р България; до председателя на правната комисия в НС; до
зам. председателя на Европейската комисия и Комисар за правосъдие, основни
права и гражданство, в което цитирал отделни текстове от Конституцията на Р
България, наказателния и процесуален закон, изразявайки недоволството си от
работата на прокуратурата и полицията във връзка с отправените му закани и
нарушения на трудовото законодателство в страната от страна на соченото
юридическо лице, включително и по отношение на неговата съпруга.
Изложил е изводите си, че отправените срещу него закани
са били прикрити от полицията и
прокуратурата като е посочил и конкретни лица, частната тъжителка – К. и
прокурор Красимир Маринов, използвайки в публикуваното писмо, следните думи и
изрази: „... Не е ли проява на цинизъм и липса на морал, че вместо да
сезирате прокуратурата за действията ПОЛИЦИЯТА ГИ ПРИКРИВА?!....”; „...Там
всеки си е платил за това да работи в полицията, прокуратурата и съответно се е
корумпирал!!!! Жалко, но факт!!!...”; „....Но един квартален полицай и прокурор
трябва да се бори срещу МЕН, за да прикрие престъпленията на фирма, която
ограбва държавата, като прикрива истината да НЕ излезе такава каквато е.....”; „.....Именно
това се извършва от разследващ Мл.полицейски инспектор Д.И.К. във връзка с
пр.пр. № 3897/2013 г. при Районна прокуратура Сливен. К. приключва с докладната
записка с искане за прекратяване, като по този начин прикрива заканите и
саморъчно пише свидетелски показания, но никога не е открила телефона от който
ми са отправени заканите, „че ще бъда ликвидиран”. В приложението са фактите.
Точно това е сторила „уважаемата поръчкова полицайка с лицата”, без да
предполага, че това ще стане достояние за мен и Вас....”; „...Налице е ПРИМЕР
за комбинация на безнаказан и ненаказуем полицай от РПУ С. М.Инспектор К. с
комбинацията на прокурори, като прокурор Маринов. Налице е пример, КАК СЕ
МАНИПУЛИРАТ и пишат свидетелските показания от полицай, който работи в полза на
виновните с цел прикриване престъпленията на Стефанов и заканите отправени, с
цел да бъдат оправдани и освободени от отговорност „виновните за заканите” с
дознание....”; „....Вие смятате ли, че това става ей така, безплатно?...”..
Свидетелят
И.Т.С. бил полицейски служител и колега на тъжителката, като в началото на м.
ноември, по време на нощна смяна влязъл в интернет през телефона си, видял
първо снимката на колежката си с полицейска униформа, отворил статията и я
прочел, след което я копирал и я е изпратил до нея по месинджъра. След
публикацията тъжителката била разстроена и притеснена, за което споделила на
св. Г.П.Г. /полицейски служител, неин колега/, а след това излязла в болнични,
като след завръщането си споделила за това и със св. М.В.П., която работила
като старши специалист в център за административно обслужване кв. Речица, общ.
Сливен.
За
публикацията на подсъдимия знаела и неговата дъщеря – св. Т.Ж.Б., която е била
редактирала откъм запетайки и т.н., както и св. Н.Г.К., който от своя страна
дал съвет на подсъдимия, какво да направи и до кого да го адресира.
Видно от
заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото съдебна
компютърно техническа експертиза: Според сайта blog.bg, „Отворено писмо до г-н
Министър-председателя на Р България г-н Бойко Борисов” е публикувано в 22.39
часа на 02.11.2015 г. не мога да отговоря на втората част от въпроса, защото
няма информация за това от администраторите на сайта, които въпреки усилията
ми, не отговориха на писмата ми, както и единствения телефон, посочен в
медийното пространство, не работи.
Сайта е
собственост на investor.bg; От блога на г-н Б. от дата 02.11.2015
г. е извлечена пълната негова публикация, както и коментарите /три на брой/, и
те са разпечатани и приложени към експертизата; От датата на първото
публикуване на текста до 11.11.2015 г., броят на разглежданията на публикациите
на г-н Б. /три на брой в този период/ е 9 396. На втората част от въпроса
не мога да отговоря по гореизброените причини, както съм обяснил в отговора на
първи въпрос; ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Във връзка с поставените въпроси за експертизата
искам да посоча, че за краткото време от възлагането до делото беше възможно да
се даде отговор само частично на въпросите, поради това, че не ми беше оказано
съдействие от модераторите на сайта blog.bg, въпреки че не съм искал директна информация за логовете
на блогъра, дори не съм споменавал псевдонима му, но и до днес /03.12.2018 г./
нямам информация от тях. Прилагам извлечената и отпечатана информация от сайта,
касаеща публикациите през времевия период, поискан от съда. Разпитан в хода на
съдебното следствие, вещото лице заявява, че е получил писмо от „Ивестор.БГ”
изискано чрез издадено му съдебно удостоверение, в което пишело, че няма
допълнителни публикации във времевия период. От 01.11.2015 год. до 11.11.2015
год. не били правени корекции в публикациите в сайта, включая и в „отвореното
писмо”. Това било отвореното писмо и то било публикувано на 02.11.2015 год.
......
Възприетата от съда и изложена по-горе фактическа
обстановка се установява след съвкупен анализ, заедно и поотделно на събраните
по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите: Г.П.Г., И.Т.С.,
дадени в хода на съдебното следствие и в хода на НЧХД 700/2016 год. и НЧХД
753/2017 год. и двете по описа на РС Сливен и приобщени към доказателствената
съвкупност по делото чрез прочитането им в съдебно заседание, показанията на
св. Мелена В.П. дадени в хода на съдебното следствие, които свидетелката
потвърди в съдебно заседание пред съда, за сметка на дадените от нея пред друг
състав на съда по НЧХД 753/2017 год. по описа на РС Сливен; показанията на
свидетелите Т.Ж.Б. и Н.Т.Б., както и тези на свидетеля Н.Г.К. приобщени към
доказателствената съвкупност чрез прочитане показанията на свидетеля дадени
пред друг състав на съда по НЧХД 753/2017 год. по описа на РС Сливен; събраните
по делото писмени доказателства: представеното с частната жалба копие от
процесното отворено писмо; кадрова
справка за лицето Д.И.К. на л. 44 от НЧХД № 700/2016 г. по описа на РС Сливен;
амбулаторен лист № 008387 от 04.11.2015 г. за лицето Д.И.К. на л. 126 от НЧХД №
700/2016 г.по описа на РС Сливен; болничен лист № Е 2015 3636686 на л. 127 от
НЧХД № 700/2016 г. на РС Сливен; жалба от Д.И.К. против Ж.Ж.Б. ***/2015 г. от
11.11.2015 г. на л. 151 от НЧХД 700/2016 г.; преписка вх.№ 3897/2013 г.по описа
на РП Сливен и вх. № 8017/2013 по описа на РУП Сливен.; делото ДП № 502/2015
г.пор.№ 497/15 г. на РП Сливен срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл. 144 ал.3 вр. ал.1 от НК, справка за съдимост рег. № 810/30.10.2018 год., както
въз основа заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото компютърно
техническа експертиза, ведно с представените към нея от вещото лице извлечение
и разпечатки от сайта касаеща публикацията и писмо от „Инвестор.БГ” до вещото
лице.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Г.П.Г., И.Т.С.
и М. Венилинова П., досежно частта им в която по същество твърдят, какво им е
известно за процесната статия, какво им е споделила частната тъжителка и какви
са били техните субективни, лични впечатления за състоянието и, доколкото и
отчитайки, че същите в голямата си част представляват възпроизвеждане на тяхното
лично психично отношение към публикация, респ. и за психичното и здравословно състоянието
на частната тъжителка преди и след публикуването и.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Т.Ж.Б. и Н.Т.Б.,
като намира същите за житейски правдоподобни, вътрешно непротиворечиви, и
кореспондиращи се с писмените доказателства по делото /подадените от подсъдимия
до прокуратурата писмени сигнали за извършено спрямо него престъпление, както и
за установени от него нарушения на трудовото законодателство засягащи и
неговата съпруга/ досежно фактическите обстоятелства предшестващи публикуването
на процесното отворено писмо.
Съдът кредитира и обясненията на подс. Ж.Б., досежно
сочените от него обстоятелства, които са го мотивирали да публикува отвореното
писмо и преследваната от него цел, които обяснения се подкрепят от писмените
доказателства по делото - подадените до прокуратурата писмени сигнали за
извършено спрямо него престъпление, както и за установени от него нарушения на
трудовото законодателство засягащи и неговата съпруга, а и тъй като същите
кореспондират в тази насока с показанията на свидетелките Т.Ж.Б. и Н.Т.Б..
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства
и заключението на вещото лице, като намира че същото е компетентно и
безпристрастно, доколкото липсват данни, които да обосноват извод за
противното, поради което гради и изводите си върху тях.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
В настоящият случай инкриминираните с частната тъжба думи
и изрази съдържащи се в посочените по-горе от съда пасажи от отвореното писмо от
една страна са изведени от целият контекст на процесната публикация, от друга, една
част от тях представляват риторично зададени въпроси към някои от адресатите на
писмото, а в друга част по своето естество представляват по-скоро твърдения отколкото
обидни по своето естество думи и изрази, други пък са поставени от самия автор
в кавички, например израза – „уважаемата поръчкова полицайка”. Всъщност, при
внимателен прочит на процесното писмо, в неговата цялост, е видно, че то
представлява и обективира в себе си оценката на подсъдимия към действията на
прокуратурата и полицията, на работата им по подадените от него сигнали, която
не е довела до нужния според него резултат и не е осигурила разкриване автора
на извършено спрямо него престъпление. Изразил е своето становище за това кои
са според него причините за липса на конкретен резултат от работа на
съответните институции по подадените от него сигнали, посочвайки и конкретни
лица, които според него са виновни, в това число и частната тъжителка.
Конституционно прогласено право на гражданите е да
изказват мнение, което право е закрепено и в чл.10, т.1 ЕКПЧ, като
ограничителното основание по чл.10, т.2 от Конвенцията изисква пропорционалност
между двата правнозащитени интереса – правото на гражданите да изказват мнение
и правото на отделния гражданин за ненакърнимост на честта и достойнството му.
В конкретния случай частната тъжителка е била полицейски
служител, извършила проверка по подаден от подсъдимия сигнал за извършено
спрямо него противоправно деяние. В този смисъл същата е представлявала
полицейски орган, орган на власт, поради което се явява допустимо и по-високо
ниво на негативна оценка от страна на обществото, в частност от подсъдимият към
нейната работа, дори когато тази оценка се възприема като необективна и
накърняваща честта и доброто име. И това е така, защото и съдии, и прокурори, и
съответните полицейски органи са натоварени с правомощия по събиране, проверка
и оценка на факти и доказателства, с каквито правомощия гражданите не
разполагат, поради което и оценката за дейността им от страна на останалите
членове на общество, търпи по-високо ниво на критичност, включително и когато отрито
се поставя под съмнение тяхната компетентност, обективност и безпристрастност,
още повече, че самите граждани не разполагат с правомощия да извършват проверка
работата на съдебните и полицейските органи.
На тия съображения, решаващият съд намери, че подсъдимият
не е осъществил от обективна и субективна страна престъплението за което му е
повдигнато обвинение с частната тъжба, поради което го призна за невиновен в
това, че на 02.11.2015 г. в 22.39 часа, в отворено писмо до
министър-председателя Борисов, е казал по отношение на тъжителката Д.И.К., в
качеството й на длъжностно лице – младши полицейски инспектор при РУ МВР
Сливен, по повод изпълнение на службата й, унизителни за нейната част и
достойнството думи и изрази, които разпространил чрез публикуване на писмото в
социалната мрежа – „Блог.БГ”, а именно: „че
е заинтересувана, че прикрива престъпление, че е поръчкова полицайка и
безнаказан и ненаказуем полицай от РПУ Сливен, с комбинация на прокурори, че е
манипулирала свидетелските показания в полза на виновните, като е прикривала
закани отправени срещу него, а и също, че е подкупна и че проявява цинизъм и
липса на морал”, и на основание чл. 304 НПК го оправдава по обвинението по
чл. 148 ал.1, т.2 и т.3, вр. чл. 146, ал.1 от НК.
По гражданския иск:
Тъй като съдът призна подсъдимия за
невиновен по повдигнатото му обвинение, съдът отхвърли предявения срещу него от
гражданския ищец иск за сумата от 5 000 лева, ведно със законната лихва
върху нея считано от датата на увреждането – 03.11.2015 год. до окончателното
изплащане, като неоснователен и недоказан.
По
разноските:
При този
изход на делото и доколкото такова искане е направено и , на основание чл.190,
ал.1 НПК, съдът осъди частната тъжителка да заплати на подсъдимия сторените от
него по делото разноски за един адвокат в размер на 300 лева
Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: