Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 26.01.2018
г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданска колегия, I отделение, 13 състав, в публично заседание на втори ноември през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Росен Димитров
при секретаря Стефка
Александрова, като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 654 по
описа на 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.
Ищецът К.А.Д.
излага в исковата си молба, че е служила в органите на М.НА В.Р.от 1987 год. Поддържа, че със Заповед на Министъра на вътрешните
работи № 8121К-130/22.01.2015 г. е прекратено служебното
й правоотношение с МВР и на основание
чл.234,ал.1 от Закона за МВР ответникът й дължи обезщетение в размер на сумата
от 29 232 лв.
След образуване на делото, на 18.12.2015 г. на ищцата е било изплатено горното
обезщетение,поради което се отказала от тази претенция и поддържа само тази с
основание чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати лихва за забава върху
размера на обезщетението за времето от 01.05.2015 г.
до 20.11.2015 г.
Претендира заплащане
на горната сума,както и на законната
лихва върху нея от исковата молба до погасяване на главното задължение, както и присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът М. на в.
р. оспорва исковата претенция като неоснователна и моли съда да я
отхвърли. Твърди,че в Закона към датата на прекратяване на правоотношението няма
указан задължителен срок за изплащане на обезщетенията.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не спори по делото, че със заповед Заповед на
Министъра на вътрешните работи № 8121К-130/22.01.2015 г.
на основание чл.226,ал.1 т.13 ЗМВР е прекратено служебното
правоотношение с
К.А.Д. на длъжност
началник на група към отдел «Охранителна полиция» по допълнителен щат при СДВР.
По делото е приложено заявление от
ищцата с дата 19.05.2015 год. , с което е поканила МВР да й изплати законна
лихва за неизпълнение на паричното задължение на МВР за обезщетение по чл.234 ЗМВР,от деня на забавата. Представено е и известие за доставяне на писмо с
подател К.А.Д.,получател МВР и дата на получаване-03.06.2015 год. без посочване на съдържанието
на писмото.
Няма спор между страните, а и от представеното по делото платежно
нареждане от 18.12.2015 г. се установява, че
МВР е изплатило на ищеца обезщетение в размер на 29 232
лв.
При тази фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.234, ал.1 от ЗМВР при прекратяване на служебното
правоотношение държавните служители имат право на обезщетение в размер на
толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от
20.
Няма спор,че с горната заповед от 22.01.2015 г.
е прекратено служебното правоотношение със К.А.Д.,а също,че след образуване на
делото,на 18.12.2015 год. ответникът е изплатил на ищцата сумата от
29 232 лв. представляваща сбора от 20 брутни трудови
възнаграждения и последния се е отказал от главния иск.
Към датата на прекратяване на служебното правоотношение в
чл.234 ЗМВР няма разпоредба сочеща срока за заплащане на обезщетението и към
тази дата падежа на задължението на МВР е след получаване на покана-по общите
правила на ЗЗД. Правото на паричното обезщетение настъпва с факта на
прекратяване на служебното правоотношение и доколкото няма определен ден за
изпълнение възниква като задължение съобразно разпоредбата на чл.84,ал.1 ЗЗД от
деня на поканата.
Няма доказателства по делото ищцата да е канила ответника
да й заплати горното обезщетение- първо няма доказателства,че заявлението на
л.19 от делото е било предмет на писмото,за което има обратна разписка и второ-дори
да е така,в текста на заявлението съдът не открива ясна покана за плащане на
обезщетението,което да доведе до изпадане на ответника в забава,а по-скоро
такава за заплащане на лихва,но без конкретика.
Ето защо при липса на покана ответникът не е изпаднал в
забава и претенцията на ищеца за обезщетение за забавеното плащане за посочения
период е неоснователно и следва да се отхвърли.
Претенцията за присъждане на законовата лихва върху главницата за периода от датата на исковата молба 23.11.2015
год. до датата на плащането на главницата 18.12.2015 год. обаче е основателна. По
изчисление на съда - размерът на законната лихва върху сумата на главницата, за
посочения по- горе период възлиза на 211.54
лева. Изчислението е осъществено с оглед извършеното плащане на задължението в
хода на съдебния процес, което дава яснота за началото и края на лихвения
период.
При този изход на делото ищцата следва да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение от 100 лв.
Водим от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля предявения от К.А.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу М. на в. р. с адрес: гр.
София, ул. „*********иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на сумата от 1659.30
лв. -
мораторна лихва върху 29 232 лв. /размер на обезщетението
по чл. 234 от ЗМВР/ за пероида от 01.05.2015 г. до 20.11.2015 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА М. на в. р. да заплати на К.А.Д.,
ЕГН ********** на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 211.54 лв. - законова лихва върху сумата от 29 232 лв. за периода от 23.11.2015 год. до 18.12.2015 год.
ОСЪЖДА К.А.Д.,
ЕГН ********** да заплати на М.. на в. да заплати на С.Г.А.- Д. на основание чл.78,ал.3 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
решението подлежи на въззивно обжалване
пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: