№ 311
гр. Благоевград, 18.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20221210200501 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Я. Р. М. с ЕГН **********, с адрес гр. С.,
ж.к. „К.“ против електронен фиш серия К №2666187 издаден от ОДМВР-Благоевград, с
който за извършено нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 300 лева.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакувания електронен фиш,
както и че същият е издаден при допуснати нарушения на процесуалните правила.
Оспорва се наличието на поставен пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта в
мястото на санкционираното нарушение. Твърди се, че на описаните в електронния
фиш време и място жалбоподателят не е управлявал автомобила, с който е извършено
нарушението на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП. Поддържа се липса на описание на
нарушението, както и незаконосъобразното му санкциониране с издаване на
електронен фиш. По изложените съображения се прави искане за отмяна на
обжалвания електронен фиш.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание жалбоподателят,
редовно призован не се явява и не се представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, също не изпраща представител. Депозира
становище, с което моли да бъде потвърден обжалвания електронен фиш.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните
и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
На 10.04.2019г. в 11.34 часа в обл. Благоевград извън населено място по ПП 1
E79 на км 361+200 в посока към гр. Симитли при ограничение на скоростта 60 км/ч,
въведено с пътен знак В26 с мобилна радарна установка ARH CAM S с №11743d4 била
засечена скорост на движение на МПС „М.“ с рег.№ С от 98 км/ч при разрешена такава
- 60 км/ч – т.е превишение от 38км/ч.
Лекият автомобил бил регистриран като собственост на Я. Р. М. с ЕГН
1
**********.
Въз основа на тези данни от ОДМВР- Благоевград е издаден електронен фиш
серия К №2666187 срещу Я. Р. М. с ЕГН ********** за налагане на глоба в размер на
300 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 ЗДвП.
От приложения към делото снимков материал –снимка № 0036440, (заснета с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип с фабричен номер SN11743D4) се установява, че на
процесната дата -10.04.2019г, в 11:34:06 ч при локация ПП1 Е 79 км.361+200 при GPS
координати 42.010601 23.074187 е измерена скорост на движение от 101км/ч, като са
записани датата, часа, фиксираната скорост, разстоянието на автомобила от
техническото средство и е заснет регистрационния номер на автомобила.
По делото е приложен и протокол рег №1116р-2490/10.04.2019г. за използване
на АТСС от 06.03.2019г, по чл.10,ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата
Използваната за установяване на процесното нарушение преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 с фабричен номер SN11743D4 е одобрена и вписана в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване на 07.09.2017г., със срок на
валидност на одобряването 07.09.2027г. Съгласно Закона за измерванията
периодичността на последващите проверки на видео-радарните системи е една година,
като с протокол № 14-С-ИСИ/13.06.2018г. установено съответствие с одобрения тип,
както и наличието на всички необходими надписи и означения върху средството за
измерване. При извършената проверка е установена и допустимата грешка при
измерване на скоростта от 3 км/ч до 100 км/ч и от 3 % при движение със скорост над
100 км/ч.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитания по делото свидетел К. и от приобщените към доказателствения материал по
реда на чл. 283 НПК писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетеля К., доколкото същите са
последователни и логични и се подкрепят от приетите по делото писмени
доказателства. От показанията на този свидетел се установява процедурата по
установяване на нарушението с мобилна система за видеоконтрол, както и това, че
мястото, където е било заснето нарушението попада в обхвата на пътен знак В26.
Съгласно показанията на К. използваното АТСС се монтира на пътя, като след
въвеждане от страна на полицейския служител на указаната с пътния знак максимално
допустима скорост на движение, техническото средство автоматично заснема
автомобилите със скорост на движение над допустимата такава, като генерираните
снимки се изпращат автоматично за последващо издаване на електронен фиш.
Съдът основа фактическите си изводи и въз основа на надлежно приетите
писмени доказателства, относими към предмета на доказване.
Съгласно постъпилото от ОПУ-Благоевград писмо с приложени пътни схеми в
района на км.361+200 на ПП1 Е 79 към 10.04.2019г допустимата максимална скорост
на движение е била 60 км/ч., въведена със пътен знак В 26.
От показанията на свидетеля К. и приетите по делото писмени доказателства се
установява по несъмнен начин, извършеното нарушение, датата и мястото на
извършване, пътната сигнализация към датата на нарушението, техническата годност
на АТС, както и процедурата, по която е установено нарушението и издаден
електронния фиш.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прие от
2
правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, като предвид липсата на
представени доказателства за връчването на електронния фиш, жалбата следва да се
счита и за подадена при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН вр. чл.189, ал.8 ЗДвП. Същата е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени електронни фишове, районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка
относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че електронният фиш
е издаден от териториално компетентна ОД на МВР, в рамките на предоставени със
ЗАНН и ЗДвП правомощия.
Същият е съставен съобразно предвидените в чл.189, ал.4, изр. 2-ро ЗДвП
изисквания към неговото съдържание, и отговаря на утвърдения от Министъра на
вътрешните работи образец.
С Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013г.,е
разяснено, че електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Процесуалната законосъобразност на издадения електронен фиш е
обусловена от съответствието му на предвидените със специалната разпоредбата на
чл.189, ал. 4 ЗДвП изисквания.
Съобразно цитираната разпоредба, електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното
заплащане.
Всички тези реквизити се съдържат в атакувания пред настоящия съд
електронен фиш, като описанието на мястото на извършване на нарушението е
направено по начин, с който се създава необходимата яснота, гарантираща
упражняване правото на защита на санкционираното лице, като е посочена както
разрешената скорост, така и установената такава на движение на процесното МПС.
Съставен е и предвиденият с чл.10 на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Протокол от използване на АТСС рег.№1116р-2490 на 10.04.2019г. /л.15/, в който е
вписано, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство ARH CAM S1 с фабричен номер SN11743D4, което съответства на отразеното
в приложеното по делото копие от разпечатка от снимка.
На следващо място от приложените Удостоверение № 17.09.5126 от 07.09.2017
г. и протокол № 14-С-ИСИ/ 13.06.2018г. /л.16/ от проверка, съдът установи вида, типа,
техническата годност и изправност на техническото средство. От посочените писмени
доказателства, се установява, че техническо средство ARH CAM S1 с фабричен номер
SN11743D4 представлява преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации.
Съгласно чл.189, ал.4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и
3
на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш
е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е.
нарушението да е установено без човешка намеса, за да се избегне субективният
човешки фактор.
С публикуваните в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г. изменения на ЗДвП, законът е
съобразен с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС относно използването
на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта,
като в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е добавен терминът "автоматизирано"
техническо средство. А съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП -
"Автоматизирани технически средства и системи" са както стационарните системи
(прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган), така и
мобилните технически средства, които могат да са прикрепени към превозно средство
или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Следователно, при мобилните системи за видеоконтрол същественото обстоятелство
след законодателните промени е независимо от присъствието му при установяване на
нарушението, контролният орган да не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само да постави начало и край на работния
процес, което се изразява в позициониране, включване и задаване ограничението на
скоростта, а след преустановяване на контрола, изключване и демонтиране/ спазването
на този ред се установи и от показанията на св. К./. В този смисъл е са и предписанията
на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение
по пътищата.
Предвид горното и като взе предвид обстоятелството, че използването на
мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който намеса на
контролния орган се свежда единствено до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство, районният съд намира, че с използваната в
случая мобилна система законосъобразно е установено процесното нарушение.
Ето защо при спазването на законово предвидените изисквания изцяло
законосъобразно установеното с мобилната система нарушение е санкционирано чрез
електронен фиш.
От представената снимка № 0036440/10.04.2019г. е видно, че измерената
скорост на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил е била 101 км/ч, в
който случай допустимата грешка при измерването е 3%, поради което коректно във
фиша е отразена скорост от 98 км/ч. При издаване на обжалвания електронен фиш,
административнонаказващият орган е съобразил т.нар."толеранс", като
инкриминираната скорост е намалена на 98км/ч, и е отчетено превишение от 38км/ч, за
което превишение е санкциониран жалбоподателят.
Тук е мястото да се отбележи, че независимо от това, че на посочената снимка
освен автомобила на жалбоподателя е заснет още един автомобил, предвид
параметрите и техническите възможности на използваното АТСС, същото предоставя
възможност за изключително точно определяне на автомобила, чиято скорост е
засечена като надвишаваща въведената максимално допустима. Съгласно Инструкции
на производителя маркерите в средата на страните на изображението показват, че в
момента на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на
преминаващото превозно средство определени от пресичането на тези маркери. В
настоящия случай посочените маркери се пресичат именно върху изображението на
л.а. С, поради което въззивната инстанция намира за установено по безспорен начин,
че измерената с АТСС превишена скорост касае именно л.а С.
4
Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 ЗДвП, собственикът или този, на когото
е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В
случай че различно от собственика лице е управлявало автомобила, разпоредбата на
чл. 189, ал.5 ЗДвП, предоставя на жалбоподателя възможност в 14-дневен срок след
получаване на електронния фиш, да подаде писмена декларация до териториалната
структура на МВР с данни за лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
С разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП законодателят е въвел законова
презумпция, че при неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от собственика,
същият се смята за извършител на констатираното с електронния фиш нарушение.
Предвид тази презумпция, за административнонаказващия орган не съществува
задължение да издирва лицето, управлявало засечения с техническо средство лек
автомобил.
В изпълнение на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, наказващият орган е връчил електронния
фиш на лицето по чл. 188, ал. 1 ЗДвП, като в него изрично е указана възможността за
подаване на посочената по-горе декларация.
В конкретния случай, жалбоподателят не се е възползвал от предоставената му
с чл.189, ал.5 ЗДвП възможност да обори пред административнонаказващия орган
законовата презумпция, поради което правилно е ангажирана отговорността му като
собственик на лекия автомобил.
С оглед гореизложеното съдът намира, че по безспорен начин въз основа на
събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 ЗДвП,
според която при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава установената с пътен знак В26 скорост – в случая
от 60 км/ч.
От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като деецът
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасните последици и пряко ги е целял.
Управлението на МПС с превишена скорост е санкционирано с разпоредбата
на чл. 182 на ал.2, т. 4 ЗДвП, според която при превишаване на скоростта от 31 до
40км/ч се налага глоба от 300лв.
Ето защо при установеното в случая превишение от 38км/ч, правилно е
определена наложената глоба в размер на 300 лева. Предвид абсолютно определения от
законодателя размер на санкцията, съдът не следва да обсъжда въпроса за
евентуалното му ревизиране.
Въпреки липсата на наведени такива доводи от страна на жалбоподателя, съдът
намира, че в случая не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, доколкото
констатираното превишаване на разрешената скорост е значително такова, а именно с
38 км/ч, и е повишило опасността от реализиране на ПТП. Ето защо, обществената
опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет,
непозволяващ на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
С оглед изложеното и при извършената цялостна служебна проверка на
атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира основания за
неговата отмяна или изменение, поради което, същият следва да бъде изцяло
потвърден.
При този изход на делото право на разноски възниква за въззиваемата страна,
която обаче не е претендирала такива в установения за това срок, поради което такива
5
на следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2, т.5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №2666187 издаден от ОДМВР-
Благоевград, с който на Я. Р. М. с ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „К.“ за
извършено нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6