№ 1463
гр. *, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
202331*0* по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени субективно съединени искове от
К. Г. Д., ЕГН **********, и Г. Г. Т., ЕГН **********, срещу И. И. Ш., ЕГН **********, и К.
И. И., ЕГН **********, с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответниците да
преместят изградената от тях ограда, като същата да бъде ситуирана на регулационната
линия между ПИ с идентификатор № * по Кадастралната карта и кадастралните регистри на
град *, одобрени със Заповед № *27.03.2019 г. на ИД на АГКК, находящ се в град *, Район
„*“, ул. "*, с площ от 258 кв.м. по скица, а съгласно документ за собственост с площ от 220
кв.м., трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./, номер по предходен план 2, квартал *, при съседи на целия имот: * по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на град *, одобрени със Заповед №
*/27.03.2019 г. на ИД на АГКК, находящ се в град *, Раайон „*“, ул."Т* с площ от 232 кв.м.
по скица, а съгласно документ за собственост с площ от 214 кв.м.. трайно предназначение:
урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по
предходен план 1, квартал *, при съседи на целия имот: *, *, * и *.
В исковата молба и уточнителните такива се излага, че ищците, по силата на
наследствено правоприемство от баща си – *, починал на 01.08.2014 г., и Община * са
собственици на дворно място, цялото с площ от 214 кв.м. по документи за собственост,
описано в Нотариален акт № *, в кв. *, по плана на 11 подрайон на град *, съгласно КККР,
съставлява ПИ с идентификатор *, с площ от 232 кв.м.. с адрес: град *, ул. "*, съгласно
Заповед */27.03.2019 г. на ИД на АГКК. Твърди се, че посочената в документа за собственост
площ на имота е неточна, т.к. границите не са променяни от 1967 г., когато баща им *
придобил ½ ид.ч. от него, включително и тези с ПИ *.
Сочи се, че ответниците са съсобственици на дворно място - цялото с площ от 220
кв.м., находящо се в град *, ул. "*" /бивша „*, представляващо ПИ № 2, включен в УПИ № *
общ, в кв. * по плана на 11 микрорайон на град *, при граници на целия имот: от двете
страни улици, УПИ № * и УПИ № *, като И. И. Ш. е собственик, съгласно Нотариален акт №
44, том *, дело № */1981 г., а К. И. И. е собственик, съгласно Нотариален акт с вх.рег.№
1
*/3.08.2010 г., акт № */2010 г. на СВ към АВ-*.
Сочи се, че имотите на страните били част от един общ парцел, преди праводателите да
придобият права върху тях, и с оглед последващо проведени регулации, част от едноетажна
жилищна сграда, отдясно при влизане в двора, собственост на И. Ш., попадала с 27 кв.м. в
имота на ищците, което било известно на страните и на техните праводатели, като същото
никога не е било свързано с каквито и да е претенции и спорове помежду им. Излага се, че
през 2010 г. ответниците премахнали старата сграда, за което ищците дали съгласие да се
строи двуетажна сграда на общата им граница, без да се спазват нормативно определените
съгласно ЗУТ отстояния. Сградата била въведена в експлоатация през 2016 г. След
изграждане на сградата ищците настоявали за изграждане на ограда по регулационна
граница между имотите им, в т.ч. с осигуряване на достъп до дворното място на мястото на
несъществуващата сграда от 27 кв.м., което било собственост на ищците. Ответниците
поставили плътна, масивна, бетонна ограда в източната част на имота, несъобразявайки се с
регулационата граница между имотите им, поради което се моли същата да бъде преместена
на регулационната граница, тъй като се нарушава правото им на собственост върху
процесните 27 кв.м.
В открито съдебно заседание ищците, чрез процесуалните си представители,
поддържат исковата претенция, като изразяват становище за нейната основателност и
доказаност от събраните в хода на производството доказателства. Претендират заплащане на
сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в който
изразяват становище за неоснователност на иска.
Счита се, че не е ясно в какво се изразявало отклонението в регулационната линия –
дали оградата е изградена на нея или на недопустимо разстояние от нея. Оспорва ищците да
са собственици на 27 кв.м. Възразяват, че в тяхна полза е изтекла придобивна давност, тъй
като оградата е изградена през 2010 г., поради което считат иска за недопустим. Настоява се,
че от 1937 г. имотът е закупен от *, като имот с идентификатор *, находящ се в град *, ул. „*
и винаги е бил с площ от 256 кв.м., които са владели непрекъснато, необезпокоявано и
постоянно, което е така и към настоящия момент. Сочи се, че с акт за непълноти в одобрен
кадастрален план, изд. от Община *, Район „*", и Заповед № РО - 3/02.06.2010 г., изд. от
Кмета на Район „*", е одобрено попълването в кадастралния план на 11-ти м.р. имотната
граница между ПИ № *, кв. *. Сочи се, че съгласно местоположението й е разположена и
оградата, която пък е изградена върху основата на старата къща, която служила за ограда,
поради което считат, че са спазени изискуемите благоустройствени норми. Сочи се, че при
изграждане на строежа на новата сграда са съобразени границите на имота и оградата.
Излага се, че преди строителството за ограда служили къщите. Настоява се, че оградата
между двата имота е материализирана на едно и също място през годините и не е
променяна. Излага се, че имотите са заснети с действителните площи, като липсва документ
за собственост за 27 кв.м. на ищците и не е ясно къде са ситуирани. Сочи се, че подробният
устройствен план е приложен по отношение на застрояването, като всичко построено в
имота им, в т.ч. и оградата, отговаря на нормативните изисквания. Излага се, че от Община *
е дадено съгласие за строителство на границата с общински поземлен имот №1, от който
ищците притежават 107 кв.м. ид.ч., като такова съгласие било налице и от ищците.
Собствениците на съседния имот са дали съгласието си да строят на общата граница, което
включвало и оградата, направена на мястото на старата къща, служила повече от половин
век за ограда. Оспорва се ответниците да са извършвали действия, с които да са накърнили
или ограничили правото на собственост на ищците.
В открито съдебно заседание и в представени писмени бележки ответниците, чрез
процесуалния си представител, искат отхвърляне на исковата претенция като неоснователна
и недоказана. Претендират се разноски за производството.
2
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от Нотариален акт № *, том *, дело № * от 29.03.1967 г. и Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № *, том *, дело № * от 26.12.1983 г., * е придобил правото на
собственост по отношение на ½ идеална част от къща и дворно място с площ от 214 кв.м.,
находящо се в град *, ул. „*, след което дарил на дъщеря си – К. Г. Д. ½ идеална част от
собствената си жилищна сграда и ¼ идеална част от дворното място.
Съгласно Удостоверение за наследници изх. № * от 03.04.2024 г. на Община *, ищците
К. Г. Д. и Г. Г. Т. са наследници по закон на *, починал на 01.08.2014 г.
Приобщени като писмени доказателства по делото са Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 44, том *, дело № * от * г., Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 46, том *, дело № * от * г., Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 27, том *, рег.
№ *, дело № * от * г., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *,
рег. № *, дело № * от * г. и Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от
недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № * от * г., видно от които ответниците И. И. Ш. и
К. И. И. са съсобственици по отношение на дворно място с площ от 220 кв.м. с адрес: град *,
ул. „*“ /старо име „Георги Кирков“/ № 61.
Видно от нотариално заверена Декларация от 24.02.2010 г., К. Г. Д. и *, като
съсобственици на имот с пл. № * по плана на град *, 11 подрайон, са дали съгласието си
ответникът и собственик на имот с пл. № * по плана на град *, 11 подрайон, И. И. Ш. да
строи на общата граница между двата имота, без да се спазват нормативно установените
отстояния, съгласно ЗУТ.
Представени по делото са: Разрешение за строеж № * от 06.04.2011 г., с възложители
ответниците, за обект двуетажна постройка със застроена площ по 30 кв.м. на всеки етаж за
всеки собственик, находящ се в УПИ I – 1,2,5, кв. *, 11 м.р. на град *, и Удостоверение за
въвеждане в експплоатация на строеж № 0-10 от 07.03.2016 г. на Главен архитект на Район *
при Община *, съгласно което е въведена в експлоатация.
Приобщен по делото е Акт за непълноти в одобрен кадастрален план на Община *,
Район * от 30.04.2010 г., ведно с приложени към същия скици, за допусната грешка при
изчертаване на границата между поземлени имоти ПИ № * в кв. *.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на двама свидетели,
от показанията на които, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установяват
следните обстоятелства:
Свидетелят Добринка Стоянова Станкова твърди, че е съсед на страните в
производството, като от родителите на ответниците знае, че преди години имало построена
стара къща, която навлизала в имота на ищците с няколко квадратни метра. Заявява, че
същата била съборена и на нейно място построена нова на границата на съседните имоти на
страните, както и била изградена бетонна ограда с мрежа отгоре на основата на старата
сграда. Сочи, че ответниците имали разрешение от ищците да строят на границата между
имотите.
Свидетелят И. Христов Дюлгеров твърди, че имотът на ответниците е с площ от 260
кв.м., като той проектирал новата къща на калкан, на няколко метра по-навътре от старата
къща и границата с имота на ищците, като не знае да е имало спорове относно имотите.
В производството е проведена Съдебно-техническа експертиза, съгласно заключението
на която е налице различие в границите на процесните имоти по КП от 1950 г., КП от 1965 г.
и по КККР, одобрени със Заповед № */27.03.2019 г. на ИД на АГКК. Площта на ПИ № 1 на
ищците по КП от 1950 г. е 181 кв.м., по КП от 1965 г. – 294 кв.м., по КК ПИ № * - 232 кв.м., а
при замерване на място – 231 кв.м. Площта на ПИ № 2 на ответниците по КП от 1950 г. е 260
3
кв.м., по КП от 1965 г. – 197 кв.м., по КК ПИ № * - 258 кв.м., а при замерване на място – 260
кв.м. Разликите в площите между КК и замерване на място са в рамките на допустимата
грешка. По КП от 1950 г. няма навлизане в имота на ищците, като разликата между имотната
граница и местоположението на спорната ограда е в рамките па допустимата грешка, като
местоположението й дублира западната стена на съществуващата към момента сграда. По
КП от 1965 г. има навлизане в имота на ищците. По действащата КК спорната ограда
приблизително съвпада с границата по КК, като навлизането в имота на ищците е
минимално (8см) и е в рамките на допустимата грешка. Спорната ограда е изпълнена върху
основата на старата къща.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Производството е образувано по предявени субективно съединени искове с правно
основание чл. 109 ЗС.
При така релевираните от ищците твърдения възникването на спорното право по иска
се обуславя от установяване от същите, при условията на пълно и главно доказване, на
следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти): че ищците са
собственици на ПИ с идентификатор *; наличието на твърдяната бетонна ограда и че
изградената в съседния имот, собственост на ответницитеу бетонна стена попада в имота на
ищците и обема на навлизането й в собствения им имот.
В тежест на ответниците, от друга страна, е да установят твърдените факти, на които
основават своите правоизключващи и правопогасяващи възражения, вкл. че бетонната стена
е изградена след съответно разрешение; че имот с идентификатор *, находящ се в гр. *, ул.
„*" 61, е с площ от 256 кв.м., както и твърдението, че е упражнявана фактическата власт
върху имота постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно над 10 години, като
всеки от ответниците е държал вещта като собствена, чрез извършване на фактически и
правни действия, които съответстват на вещните правомощия, част от предметното
съдържание на сложното вещно право на собственост, за процесните 27 кв.м. на мястото на
старата сграда в имота.
Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството на
следните факти и обстоятелства: че Община * е дала съгласие и ищците са предоставили
декларация с нотариална заверка на подписите с рег.№ 2041/24.02.2010 г., за да бъде
изградена „двуетажна пристройка със застроена площ от 30 кв.м. на всеки етаж за всеки
собственик", находящ се в УПИ *, кв. *, 11 м.р. на град *, с административен адрес: ул."*; че
сградата е въведена в експлоатация през 2016 г.
Не се спори между страните, а същото се установява и от събраните в производството
писмени доказателства, че ищците са собственици на ПИ с идентификатор № * по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на град *, одобрени със Заповед №
*/27.03.2019 г. на ИД на АГКК, находящ се в град *, Раайон „*“, ул."Т* с площ от 232 кв.м.
по скица, а съгласно документ за собственост с площ от 214 кв.м.. трайно предназначение:
урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по
предходен план 1, квартал *, при съседи на целия имот: *, *, * и *. Ответниците, от друга
страна, са собственици на ПИ с идентификатор № * по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на град *, одобрени със Заповед № *27.03.2019 г. на ИД на АГКК, находящ се в
град *, Район „*“, ул. "*, с площ от 258 кв.м. по скица, а съгласно документ за собственост с
площ от 220 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план 2, квартал *, при съседи на
целия имот: *, *35.1.85, *35.1.81, * и *.
Не е спорно в производството, също така, че в имота на ответниците и от последните е
4
изградена бетонна ограда.
Спорен в производството е въпросът дали бетонната ограда навлиза в имота на ищците
и в какъв обем.
Настоящият съдебен състав намира, че ищците в производството не проведоха пълно и
главно доказване на посочените обстоятелства, възложени им изрично в доказателствена
тежест от страна на съда.
Съгласно изслушаното в производството заключение по допуснатата Съдебно-
техническа експертиза, налице е различие в границите на процесните имоти по КП от 1950
г., КП от 1965 г. и по КККР, одобрени със Заповед № */27.03.2019 г. на ИД на АГКК, като
разликите в площите между КК и замерване на място са в рамките на допустимата грешка.
По действащата КК спорната ограда приблизително съвпада с границата по КК, като
навлизането й в имота на ищците е минимално – 8 см и е в границите на допустимата
грешка. Спорната ограда е изградена върху основата на старата къща в имота на
ответниците. Последното се установява и от показанията на разпитаните в производството
свидетели.
Не бяха ангажирани по делото доказателства от страна на ищците, по силата на които
да се установи с категоричност, че процесната бетонна ограда навлиза в техния имот и в
какъв обем. Настоящият съдебен състав намира, че обоснован извод в посочената насока не
може да бъде формиран единствено въз основа на заявеното от разпитания свидетел
Добринка Стоянова Станкова за наличието на навлизане в имота на ищците, доколкото
същите са уклончиви, неясни и неподкрепени от останалия събран в производството
доказателствен материал.
Липсата на доказано неправомерно действие, осъществено от ответниците, водещо до
нарушаване на пълноценното ползване на собствения на ищците недвижим имот, налага
извод за неоснователност на предявената искова претенция, поради което и същата следва да
бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответниците
следва да бъдат присъдени сторените от тях разноски за производството. Същите
претендират такива за депозит за вещо лице в размер на 100 лева, както и за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева, които следва да им бъдат присъдени в
цялост.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Г. Д., ЕГН **********, и Г. Г. Т., ЕГН **********,
срещу И. И. Ш., ЕГН **********, и К. И. И., ЕГН **********, субективно съединени
искове с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответниците да преместят изградената
от тях ограда, като същата да бъде ситуирана на регулационната линия между ПИ с
идентификатор № * по Кадастралната карта и кадастралните регистри на град *, одобрени
със Заповед № *27.03.2019 г. на ИД на АГКК, находящ се в град *, Район „*“, ул. "*, с площ
от 258 кв.м. по скица, а съгласно документ за собственост с площ от 220 кв.м., трайно
предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10 м./, номер по предходен план 2, квартал *, при съседи на целия имот: * по Кадастралната
карта и кадастралните регистри на град *, одобрени със Заповед № */27.03.2019 г. на ИД на
АГКК, находящ се в град *, Раайон „*“, ул."Т* с площ от 232 кв.м. по скица, а съгласно
5
документ за собственост с площ от 214 кв.м.. трайно предназначение: урбанизирана
територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план
1, квартал *, при съседи на целия имот: *, *, * и *.
ОСЪЖДА К. Г. Д., ЕГН **********, и Г. Г. Т., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на
И. И. Ш., ЕГН **********, и К. И. И., ЕГН **********, сумата от общо 1 600 (хиляда и
шестстотин) лева – разноски за настоящото производство, от която: 100 (сто) лева –
депозит за вещо лице и 1 500 (хиляда и петстотин) лева - адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - * в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
6