РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Монтана, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20211600500282 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260312 от 14.07.2021година постановено по гр.д.
№368//2021година по описа на Районен съд гр.Монтана е осъдена ЕОС“М.“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр.*, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.А.
сумата от 3 103.36 лева, представляваща получена сума по образувано
изп.дело №518/2014г. по описа на ЧСИ М. И., на отпаднало основание, чл.55,
ал.1, предл.3 ЗЗД, ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска,
09.02.2021г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 860.00 лева
разноски в производството, адвокатски хонорар, държавни такси и депозит за
вещо лице.
Това решение е обжалвано от„ЕОС“М.“ ЕООД гр.*в предвидения в
закона срок с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.В жалбата
са изложени подробни доводи и съображения за неоснователността на
иска.Твърди се, че се касае за доброволно платена сума, с която е изпълнено
едно задължение по повод възникнало между страните облигационно
правоотношение.Моли съда да отмени атакуваното решение като неправилно
и незаконосъобразно и отхвърли така предявения иск изцяло с произтичащите
1
от това последици.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява , но чрез
упълномощен представител представя писмени бележки с подробно изложени
доводи за неоснователност на исковата претенция.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна Ц.Й. чрез пълномощника й адв.Д.М. срещу така
подадената жалба с изложени доводи за нейната неоснователност.Отговорът е
подробно мотивиран и в него се обсъждат доводите изложени във въззивната
жалба.Моли съда да постанови решение с което да остави жалбата без
уважение и потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание въззиваемата не се представлява , но е
постъпило писмено допълнително становище от процесуалния й
представител.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на
страните, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от
надлежна страна в процеса по отношение на подлежащ на обжалване съдебен
акт и е процесуално допустима.Разгледана по същество е частично
основателна по следните съображения:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
чл.55,ал.1, пр.3 от ЗЗД за сумата от 3103,36лева платени на отпаднало
основание по изп.д.№ 518/2014година по описа на ЧСИ М.И. с рег.
№*.Първоинстанционния съд след задълбочен анализ на доказателствата по
делото е приел, че по образуваното изп.дело ищцата е превела сумата от 3
103.36 лева на ответника, факт, който не се оспорва от „ЕОС М.с” ЕООД.
Факта на плащането се установява от приложеното удостоверение, издадено
от ЧСИ М.И., от което е видно, че на 26.02.2016г. са преведени на взискателя
176.61 лева, на 29.06.2016г. са преведени на взискателя 178.81 лева и на
18.01.2019г. сумата от 2 747.94 лева, преведени директно на взискателя или
общо в размер на 3 103.36 лева.Тъй като издадената заповед за изпълнение
въз основа на която е издаден изпълнителния лист и е образувано процесното
2
изпълнително дело е обезсилена, МРС е приел, че е отпаднало основанието
въз основа на което са получени горните суми и е уважил исковата претенция
изцяло.Тези доводи на първоинстанционния съд не се споделят изцяло от
настоящата инстанция по следните съображения:
Предявен е иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД за върщане
на получени суми на отпаднало основание.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
на 23.04.2014г. по ч.гр.д. № 80482/ 2014г. на РС Монтана е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
в полза на „У.Б.“ АД срещу Ц.Й., кредитополучател, и Й.Ц., поръчител, с
която заповед длъжниците били осъдени да заплатят на кредитора сумата от 8
854.00 лева, неизплатена главница по Договор за потребителски кредит, ведно
със законната лихва до изплащане на вземането, сумата от 1 042.45 лева
договорна лихва от 30.06.2013г. до 16.04.2014г., сумата от 197.92 лева
държавна такса и 691.94 лева адвокатско възнаграждение.
На 05.06.2014г. е образувано изп.д.№ 518/2014г. при ЧСИ М.И., по
което са предприети са действия от съдебния изпълнител по проучване на
имущественото състояние на длъжниците и налагане на необходимите
обезпечителни мерки.Впоследствие като взискател по делото е конституиран
ЕОС „М.“ поради извършена цесия на процесното вземане към длъжниците.
С разпореждане от 07.06.2019г. е приключено изпълнителното дело,
поради изплащане на задължението по него.
Установено е също така, че с определение от 31.12.2020г. на РС
Монтана по ч.гр.д. № 80482/2014г., е обезсилена спрямо ищцата издадената
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, както и
издадения на основание чл.418 ГПК изпълнителен лист.
Преди обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист,
по образуваното изп.дело №518/2014г. на са преведени от ищцата постъпили
директно по сметката на взискателя, съответно сума в размер на 176.61 лева
на 26.06.2016г., сума в размер на 178.81 лева на 29.06.2016г. и на 18.01.2019г.
сума в размер на 2 747.94 лева или общо сума в размер на 3 103.36 лева.
Посочените плащания представляват предмета на исковата претенция.
От приложената на л.117 от изпълнителното дело молба вх.
№01030/18.02019година подадена до ЧСИ от ЕОС“М.“ е видно, че след
3
датата на сключване на цесията 23.11.2015година от Ц.Й. по сметка на
взискателя е постъпило доброволно плащане в размер на 2747,94лева.Тази
сума не е превеждана по изпълнителното дело, а директно е преведена на
взискателя.Длъжникът е платил доброволно едно свое задължение, породено
от задължение за връщане на потребителски кредит извън изпълнителното
производство.За тази сума не може да се приеме, че е платена на отпаднало
основание, тъй като не касае изпълнителното производство, по което е
обезсилен издадения изпълнителен лист и за същата не са налице условията
на чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД.Ето защо в тази част, с която е присъдена и
сумата от 2747,94лева атакуваното решение е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено, а исковата претенция отхвърлена като неоснователна.За
останалат част от присъдената сума са налице условията на чл.55,ал.1пр.3 от
ЗЗД и жалбата следва да бъде оставена без уважение, а решението
потвърдено. Следва да бъде отменено решението и в частта за разноските над
присъдената сума от 94,60лева .
С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят
разноски за настоящата инстанция в ръзмер на 55,18лева.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260312 от 14.07.2021година постановено по
гр.д.№368//2021година по описа на Районен съд гр.Монтана В ЧАСТТА , в
която е осъдена ЕОС“М.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.*,
ДА ЗАПЛАТИ на Ц.А. над сумата от 355.42 лева до присъдената от
3103,36ливо, представляваща получена сума по образувано изп.дело
№518/2014г. по описа на ЧСИ М. И., на отпаднало основание, чл.55, ал.1,
предл.3 ЗЗД, ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска,
09.02.2021г., до окончателното й изплащане, както и над сумата
от 94.60 лева до присъдените 860.00лева разноски в производството, като
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част като законосъобразно.
ОСЪЖДА Ц.А. със снет по делото адрес ДА ЗАПЛАТИ НА
ЕОС“М.“ ЕООД, софия сумата от 55,18лева разноски в настоящето
4
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5