РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1387
гр. Пловдив, 06.07.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на десети
юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря М.Г. и с участието на прокурора Димитър Молев, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 1229 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от И.Г.К., с ЕГН **********, депозирана чрез
адвокат Д., против Решение № 260052 от 22.03.2021г. на Асеновградския районен
съд, постановено по АНД №58 по описа на съда за 2021г., с което е потвърден
електронен фиш серия К № 3708059 на ОДМВР Пловдив, с който на И.Г.К., с ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 189,
ал.4, във вр. с чл. 182, ал.2, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е
наложено административно наказание-глоба в размер на 100лв. за нарушение на чл.
21, ал.1 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател посочва, че
решението на районния съд е необосновано и неправилно.
Излага съображения относно съществени нарушения
на процесуалните правила, допуснати в хода на административнонаказателното
производство.
Претендира се отмяната на решението
на районния съд, респективно отмяната на електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия
К № 3708059 .
Претендират се съдебните разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът
по касационната жалба намира
касационните оплаквания за неоснователни. Изразява подробни писмени
съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение и възразява относно
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е установил
следната фактическа обстановка:
На 10.05.2020г., в 16:53 часа, в
община Садово, на главен път I-8 в зоната на км.243, посока на движение на
контролираните МПС от запад на изток е фиксирано нарушение на скорост с
автоматизирано техническо средство TFR - 1М
№ 566, монтирано в служебен
автомобил. В контролирания участък действа ограничение на скоростта60 км/ч,
въведена с пътен знак В-26. В 16, 53 часа системата заснела товарен автомобил
„Фиат Дукато“ с рег. № ***, да се движи със скорост от 82 км/ч при разрешена за
участъка 60 км/ч. Издаден е електронен фиш срещу собственика на автомобила И.Г.К.,
на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП и е наложено
административно наказание-глоба в размер на 100лв. за нарушение на чл. 21, ал.1
от ЗДвП.
Районният съд е приел, че при издаването на електронния
фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушението
е установено по несъмнен начин със
съответно техническо средство- мобилна система за видеоконтрол TFR - 1М № 566,
за което средство е издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване
при БИМ.
Съдът е приел, че правилно е определен и
субектът на административно-наказателната отговорност.
Изводите на районния съд са правилни и
изградени въз основа на събраните писмени доказателства.
Неоснователни са възраженията на касационния
жалбоподател за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на ЕФ
и на съдебния акт.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013г., легалната дефиниция на понятието
"електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §
6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Действително
с разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП е предвидено, че влезлият в сила
електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила
наказателни постановления и електронни фишове. Ето защо то не обосновава
необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за
съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите
на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. Напротив, съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, електронният фиш
съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на
нарушението, регистрационният номер на МПС, собственика, на когото е
регистрирано това превозно средство, описание на нарушението, респективно
ползвател, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините
за доброволно плащане. Тези реквизити, в случая са налице в издадения
електронен фиш както правилно е
установил и районният съд.
В случая
са спазени изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата), доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че процесното техническото
средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към момента на
установяване на нарушението е било технически изправно. В този смисъл,
нарушението е установено от техническа система, надлежно калибрована, при която
измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система
радар-камера–компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение
участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък, за
което в административната преписка се съдържа нарочен протокол от проверката на
автоматизираното техническо средство за видеоконтрол. С оглед на изложеното
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Предвид изложените мотиви касационната
инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно,
поради което същото следва да се остави в сила.
Предвид изхода на спора искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Делото
не е с фактическа и правна сложност, поради което, на основание чл. 63, ал. 5
от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, на ответника следва да се
присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева, платимо от
касационния жалбоподател.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260052 от
22.03.2021г. на Асеновградския районен съд, постановено по АНД №58 по описа на
съда за 2021г.
ОСЪЖДА И.Г.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати в полза на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Пловдив сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.