№ 7602
гр. С., 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20241110100981 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу В. К. Г., с
която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
С., ж.к. „Л.“ бл. 229, вх. В, ет. 3, ап. 81, с аб. № 133***. Поддържа, че съгласно тези ОУ
е доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена
дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответника му дължи следните суми: сумата от 2931,54 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 24.10.2023 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 533,70 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.08.2021 г. до 11.10.2023 г., сума в размер на 24,40 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода 01.09.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва за забава от 24.10.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 5,58 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
услугата дялово разпределение, начислена за периода от 15.11.2020 г. до 11.10.2023 г .,
1
за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 27.10.2023 г. по
ч.гр.д. № 58313/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав.
Ответника в срока по чл. 131 ГПК е подала отговор на исковата молба, в който
оспорва исковете по основание и размер. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Н.“ АД не изразява становище.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за установяване, че ответникът дължи
претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за
дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за
погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на
обтоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по
см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
частично основателни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
2
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството
потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е
собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на Наредбата за държавните имоти от 24.04.1985 г., по силата на който К. Г. К и Й. Т.
К. са закупили правото на собственост върху апартамент № 81, находящ се в гр. С.,
ж.к. „Л.“ № 229, вх. В, ет. 3. От удостоверение за наследници № РОК22-ВК08-
845/2/27.07.2022 г. и № РОК22-ВК08-845/1/27.07.2022 г. се установява, че наследници
на Й. Т. К. са съпругът К. Г. К и дъщеря В. К. Г., а наследник на К. Г. К – В. К. Г..
Последната е придобила правото на собственост по силата на наследствено
правоприемство.
Установено е по делото също така, че по отношение на процесния недвижим
имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на
етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В
случая обстоятелството е доказано от приложения по делото договор, сключен между
етажната собственост и „Н. И.“ ООД, както и от протокол от проведено Общо събрание
на собствениците на етажната собственост, с което етажните собственици са взели
3
решение да се сключи договор с дружеството, извършващо услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост.
Приложен е и договор за извършване на услугата дялово разпределение между ищеца и
„Н.“ АД от 03.06.2020 г.
В доклада по делото на основание чл. 155 като служебно известно и ненуждаещо
се от доказване е отделено обстоятелството, че общите условия на ищеца за продажба
на топлинна енергия за битови клиенти са влезли в сила.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото, като въз
основа на доказаното качество на ответника собственик на процесния недвижим имот.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано,
изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на
поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно
същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се
отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово
разпределение, че в имота няма монтирани отоплителни тела и топлоразпределители,
но се ползва топла вода и има водомер за отчитането . При отчетите за процесния
период са попълвани талони за отчет, които са подписани от потребител. Количеството
топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляемия обем на
жилището – 216 м3, като топлинна енергия за отопление на имота и за отопление на
общите части не се начислява. Съгласно заключението на вещото лице размерът на
непогасената главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. възлиза на сумата от 3000,35 лв., след отчитане на разликата между
прогнозно начислената стойност и действителната такава, изчислена по изравнителни
сметки, от които 2681,09 лв. за топла вода и 319,26 лв. за сградна инсталация.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума, което обуславя
основателност на исковата претенция.
За неоснователно съдът намира възражението на ответната страна, че в имота
липсва монтиран водомер за топла вода. Твърдението се опровергава от заключението
по съдебно-техническата експертиза, съгласно което за процесния период е извършен
реален отчет на водомера в имота, за което са съставени талони за отчет, подписани от
потребител. Тези талони са приложени по делото (л. 95,96). Нещо повече, в случая
служебно съдът е поставил задачата към вещото лице, след посещение на имота на
място, да установи дали в същия има монтиран водомер за топла вода. В изпълнение на
задачата вещото лице лично на 18.03.2024 г. е посетило имота, където в присъствието
на ответницата направила оглед на място в банята, при което установила монтиран
водомер за студена и такъв за топла вода. Посочила е номера на водомера за отчет на
топла вода и пломбата, които съответстват на тези в изравнителните сметки, както и
показанията към момента на огледа. Към заключението е приложена и снимка на
водомера.
На следващо място, при така установената основателност на иска по основание,
следва да се обсъди направеното с отговора на исковата молба възражение за
4
погасяване по давност на част от дълга за главница.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия. В случая за процесния период са приложими
общите условия в сила в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия в сила от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно задълженията за заплащане на месечните начислени суми са установени
като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за периода на
съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок след това (45
дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./
давността е спряна в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
Следователно в конкретния случай давността е прекъсната и спряна, считано от
датата на предявяване на иска – 24.10.2023 г. – датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК, от която дата според фикцията по чл. 422, ал. 1 ГПК искът се счита
предявен. Спиране и прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла.
Предвид приложимост на специалната 3-годишна давност в случая се обуславя
изводът, че погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила
преди 24.10.2020 г., а непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила
след тази дата. Т.е. в процесния случай спирането на давността в периода от 13.03.2020
г. до 20.05.2020 г. не ползва ищеца по отношение на заявените в производството
вземания.
В случая погасени по давност са вземанията за периода от м. 05.2020 г. до
м.08.2020 г., а непогасени по давност са вземанията за периода от м. 09.2020 г. до м.
04.2022 г. Според поставената задача вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
е установило размера на непогасената по давност главница за доставена топлинна
енергия за периода от м. 09.2020 г. до м. 04.2022 г. - от м. 02.2019 г. до м. 04.2021 г. –
2592,05 лв.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума. Предвид
гореизложените изводи искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.
150 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия следва да се уважи
частично, като се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 2592,05 лв.,
представляваща стойността на доставената топлинна енергия дължима за периода от
01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 24.10.2023 г. до
окончателното плащане. За разликата над сумата от 2592,05 лв. до пълния предявен
размер от 2931,54 лв. и за периода от 01.05.2020 г. до 31.08.2020 г. искът подлежи на
5
отхвърляне като погасен по давност.
По делото ищецът претендира от ответника и вземане за възнаграждение за
дялово разпределение в размер на 24,40 лв. за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от 24.10.2022 г. до изплащане на вземането.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.
61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, като
съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през
процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него.
На следващо място, от заключението на съдебно – счетоводната експертиза
(таблица 4) се установява, че за извършените услуги за дялово разпределение за
периода от м.09.2020 г. – м.04.2022 г. са издадени описаните в таблица 4 от
заключението фактури на обща стойност – 24,40 лв. Същите не са погасени по давност.
По делото не се твърди и не се установява посочената сума да е погасена чрез плащане.
Предвид изложеното по-горе, искът за заплащане на възнаграждение за дялово
разпределение следва да се уважи за пълния предявен размер, ведно със законната
лихва за забава от 24.10.2023 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на релевирания период приложими са Общите условия за
продажба на топлинна енергия „Т. С.“ ЕАД на битови клиенти в гр. С., в сила от
12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно предвид
наличието на уговорен срок за плащане, задължението за заплащане на обезщетение за
забава възниква при реализиране на условието – неплащане на задълженията по
общата фактура в срока по чл. 33, ал. 2 ОУ. Основата, върху която се изчислява
лихвата е неплатената част от реално дължимата сума, а именно неплатената част от
задълженията по общата фактура. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само
върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за
плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г.
6
/чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава
/арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане по давност се
погасяват и акцесорните вземания, произтичащи от него. Ето защо, по отношение на
погасените по давност вземания за главница за доставена топлинна енергия за периода
от 01.05.2020 г. до 31.08.2020 г. не се дължи мораторна лихва на основание чл. 119
ЗЗД. Според заключението по съдебно-счетоводната мораторната лихва върху
непогасената по давност част от задължението за главница за реално доставена
топлинна енергия, изчислено за периода от 15.08.2021 г. до 11.10.2023 г. възлиза на
сумата от 447,04 лв.
По делото не се твърди от ответника, а и от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза не се установява дължимата от ответника мораторна лихва,
начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, да е погасена чрез
плащане.
Предвид изложеното по-горе искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва
да се уважи за сумата от 447,04 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.08.2021
г. до 11.10.2023 г., като за разликата над сумата от 447,04 лв. до пълния предявен
размер от 533,70 лв. искът следва да се отхвърли като погасен по давност.
Искът за мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
следва да се отхвърли като неоснователен по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана втората
предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът е
изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По разноските:
При този изход на спора право на възнаграждение има както ищецът, така и
ответната страна.
Ищецът претендира разноски, от които 689,90 лв. в исковото производство
(69,90 лв. държавна такса, 520 лв. депозити за експертизи, като следва на основание чл.
78, ал. 8 ГПК да бъде признато и правото на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв.), и 119,90 лв. в заповедното производство (69,90 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение).
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 604,68 лв., представляваща дължими
разноски по исковото производство и 105,09 лв. разноски по заповедното
производство съразмерно на уважената част от исковете.
Ответната страна претендира разноски в размер на 650 лв. за платено адвокатско
възнаграждение, като съдът намира възражението за прекомерност на същото за
неоснователно. Предвид изхода на спора ищецът следва да бъде осъден за заплати на
7
ответницата сумата от 80,29 лв. съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че В. К. Г., ЕГН
********** дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 2592,05 лв.,
представляваща стойността на доставената топлинна енергия дължима за периода от
01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., за топлоснабден имот с адрес гр. С., ж.к. „Л.“ бл. 229, вх.
В, ет. 3, ап. 81, с аб. № 133***, ведно със законната лихва, считано от 24.10.2023 г. до
окончателното плащане;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 24,40 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.09.2020 г. –
30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 24.10.2021 г. до изплащане на
вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 447,04 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.08.2021 г. до 11.10.2023 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 27.10.2023
г. по ч.гр.д. № 58313/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
********* срещу В. К. Г., ЕГН ********** искове както следва:
- с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за разликата над за
разликата над сумата от 2592,05 лв. до пълния предявен размер от 2931,54 лв. и за
периода от 01.05.2020 г. до 31.08.2020 г., като погасен по давност;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД като за разликата над сумата от 447,04 лв.
до пълния предявен размер от 533,70 лв., като погасен по давност;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5,58 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение,
начислена за периода от 15.11.2020 г. до 11.10.2023 г., като неоснователен,
за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 27.10.2023
г. по ч.гр.д. № 58313/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. К. Г., ЕГН ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 604,68 лв., представляваща дължими
разноски по исковото производство и 105,09 лв. разноски по заповедното
производство съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* да
заплати на В. К. Г., ЕГН ********** сумата в размер от 80,29 лв., представляваща
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
8
Решението е постановено при участието на „Н.“ АД като трето лице – помагач
на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9