О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2020 Дупница
Номер Година Град
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
20.01. 2020
на Година
закрито Мирослав Саневски
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 2790 2019
дело № по описа за година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 389, ал. 1 ГПК по допускане обезпечение на предявен иск. Делото е образувано по искова молба, подадена от Е.А.В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез упълномощения адв. Е.Й., с адрес ***, срещу Е.Г.З., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която искова молба е предявен иск с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК за прогласяване нищожността на влязло в сила определение от 12.09.2019г., постановено в открито съдебно заседание по гражданско дело № 1667/2019г. по описа на РС-Кюстендил.
С исковата молба е направено особено искане за допускане на обезпечителна мярка „запор“ върху вземането на ответника към ищцата за присъдените в негова полза деловодни разноски в размер на 450.00 лв. по гр.д. № 1667/2019г. по описа на РС-Кюстендил. Излагат се твърдения, касаещи наличието на обезпечителна нужда, с оглед да се предотврати незаконосъобразното удовлетворяване на ответника като взискател.
След като се запозна с представените по делото доказателства, съдът констатира следното:
Молбата с исканото обезпечение е допустима по смисъла на чл. 389, ал. 1 ГПК, предявена е пред компетентния съд, а именно РС - Дупница, пред който е висящо производството по гр. д. № 2790/2019 г. Разгледана по същество, съдът намира молбата за неоснователна по следните съображения:
Обезпечението на иска цЕ.да предостави привременна защита на спорното право, докато спорът е висящ, срещу такива недобросъвестни действия на ответника, които биха затруднили или осуетили удовлетворяването на ищеца. Посредством обезпечението, без да се предрешава спора, се съхранява съществуващото фактическо и правно положение до влизане в сила на съдебното решение, което окончателно ще разреши спора.
За да допусне исканото обезпечение и наложи обезпечителна мярка за обезпечаване изхода от висящия спор между страните, съдът следва да извърши проверка относно допустимостта и вероятната основателност на иска, чието обезпечение се търси, наличието на обезпечителна нужда и съответствието на предлаганата обезпечителна мярка на обезпечителната нужда. Тези предпоставки трябва да съществуват кумулативно. Липсата на коя да е от тях лишава от основание исканото обезпечение. Налице е вероятна основателност на иска, когато той е подкрепен с писмени доказателства (чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК), които да установяват твърдените от молителя обстоятелства, на които той основава иска си. Що се касае до обезпечителната нужда, разпоредбата на чл. 391, ал. 1 ГПК недвусмислено определя същата като такава необходимост от обезпечението, че ако обезпечение не бъде допуснато, то това ще направи невъзможно или ще затрудни ищеца при осъществяването на правата му по решението.
Съдът намира, че в разглеждания случай не е налице нито една от законовите предпоставки за допускане на исканото обезпечение. На първо място, обосноваващите исковата претенция обстоятелства се свеждат до твърдения на ищеца - молител в производството по чл. 389 и сл. от ГПК, че влязлото в сила определение от 12.09.2019г., постановено в открито съдебно заседание по гражданско дело № 1667/2019г. по описа на РС-Кюстендил е нищожно.
При този характер на предявения иск и на сегашния етап от първоинстанционното производство (препис от исковата молба не е връчен на ответника), съдът намира, че искът не е подкрепен с убедителни доказателства по смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК и в този смисъл същият не е вероятно основателен.
Съдът намира също, че не е налице и следващата предпоставка за допускане на обезпечението - наличие на обезпечителна нужда по смисъла на чл. 391, ал. 1 ГПК. Това е така, тъй като евентуалното уважаване на предявения иск би довело до възстановяване висящността на делото, по което е постановено прекратителното определение, чиято нищожност се иска да бъде обявена. В този смисъл произтичащите от решението права нямат никаква пряка връзка с исканото обезпечение.
Не на последно място следва да се отбележи, че посочената обезпечителна мярка се явява и неподходяща по смисъла на закона, тъй като обезпечителната мярка „запор“ се налага за да се осигури удовлетворяване на вземане, предмет на осъдителен иск, а не за да се предотврати незаконосъобразното събиране на присъдено вземане.
Ето защо, съдът намира направеното искане за неоснователно и ще го остави без уважение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ели А.В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез упълномощения адв. Е.Й., с адрес ***, за допускане на обезпечение на предявения иск с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК, за прогласяване нищожността на влязло в сила определение от 12.09.2019г., постановено в открито съдебно заседание по гражданско дело № 1667/2019г. по описа на РС-Кюстендил, чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху вземането на ответника Е.Г.З., ЕГН: **********, с адрес: *** към ищцата за присъдените в негова полза деловодни разноски в размер на 450.00 лв. по същото гражданско дело.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Кюстендилския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на молителя.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: