№ 4490
гр. Варна, 01.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Бойко Ал. Мачорски
като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно
гражданско дело № 20253100502071 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава XX ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 67957/01.08.2025 г. по описа на
ВРС на Община Варна срещу решение № 2671/14.07.2025 г., постановено по
ГД № 8305/2024 г. по описа на ВРС, с което е признато за установено по
отношение на Община Варна, код по Булстат: 0000000093422, адрес: гр.
Варна, бул. Осми приморски полк № 43, представлявана от кмета Благомир
Коцев, че Х. К. Т., холандски гражданин, роден на 21.8.1948 г. в ***,
Нидерландия, с адрес: *** 2, 3994ZS ***, Нидерландия, код по Булстат:
********* и съпругата му Т. Т. В., холандска гражданка, родена на 1.6.1949 г. в
***, Нидерландия, с адрес: Штрандмееp 2, 3994ZS ***, Нидерландия, код по
БУЛСТАТ: ********* ca собственици на 1/2 ид. ч. от жилище с идентификатор
***.85.1.18, адрес: гр. Варна, район Одесос, ул. *** № 26, ет. 7, ап. 10, като
самостоятелният обект се намира на етаж 7 в сграда с идентификатор
***.85.1, с предназначение на сградата: жилищна сграда - многофамилна,
разположена в ПИ с идентификатор ***.85, с предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда
или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в
документа площ: 56.78 кв.м., със съседни самостоятелни обект в сградата: на
същия етаж: ***.85.1.17, ***.85.1.16, под обекта: ***.85.1.16, над обекта:
няма, ведно с прилежащи части: изба № 17 с площ от 5.09 кв.м., при граници:
коридор, изба № 18, УПИ № XIII-5, изба № 16, ведно с 3.6239% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж, равняващи се на 9.67 кв.м.
ид.ч., придобита чрез недобросъвестно владение, упражнявано в периода от
13.02.2006 г. до датата на исковата молба - 04.07.2024 год.
Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на решението.
Намира, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата
на чл. 14 ЗМДТ. Поддържа, че въззиваемите не са били задължени да подават
декларация за придобиване на недвижим имот, респективно не е било налице
задължение и за общинската администрация да я обработи. Твърди, че липсва
основание за откриване на партида, а именно представени доказателства за
1
придобиването на процесния имот от въззиваемите. Намира, че вписването
следва да бъде извършено след уведомяване на общинската администрация по
реда на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ. Излага, че обработката на декларацията по
чл. 14 ЗМДТ и откриването на партида на името на въззиваемите не е условие
нито за снабдяване с констативен нотариален акт, нито е условие за издаване
на удостоверение за данъчна оценка или заверка на молба – декларация.
Развива прострА. съображения в подкрепа на поддържаната теза. Моли за
отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковата претенция
като неоснователна. Претендира заплащането на юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивна жалба с вх.
№74123/29.08.2025 г. от въззиваемите чрез процесуален представител, с който
оспорват жалбата. Намират, че въззивникът създава пречки за провеждането
на производство по чл. 587, ал. 2 ГПК, като отказва да обработи подадената от
тях декларация по чл. 14 ЗМДТ. Твърдят, че на основание чл. 14, ал. 9 ЗМДТ са
били длъжни да подадат декларация. В молба – декларация за обстоятелствена
проверка задължително се вписвало, че за имота е подадена декларация и това
удостоверяване следва да сочи, че данъците са платени. Посочват, че е налице
пречка да бъде признато право на собственост с констативен нотариален акт
без да са платени задължения за данък недвижими имоти и такса битови
отпадъци за процесната идеална част. Развиват доводи в подкрепа на
основателността на заявената пред първоинстанционния съд претенция и
оспорват изложеното във въззивната жалба. Намират жалбата за
неоснователна, а решението – правилно.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл. 267, ал. 1 ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок, от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о. с. з. с призоваване на страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 10.11.2025 г. от 13:30 часа, за които дата и час да се
призоват страните чрез процесуалните им представители, ведно с връчване на
препис от настоящото определение, като на въззивника да се изпрати копие от
отговора на въззивната жалба, подаден от въззиваемите.
ПРИКАНВА страните към спогодба, включително към уреждане на
спора чрез Съдебен център по медиация към ВОС. Процедурата по медиация е
доброволна, неформална, поверителна и безплатна за страните и в сравнение
със съдебното производство се отличава с редица предимства като бързина,
процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на
взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси извън предмета на
делото, което може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на
делото) и зачетено от съда по съответен процесуален ред. Съдебният център
по медиация е на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 12. Участие в
2
медиация страните могат да заявят на тел. 052 623 362, като могат да поискат
и допълнителна информация на e-mail: ****************@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3