ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№417 02.03.2018 г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско отделение, в закрито заседание, в състав :
Окръжен съдия Иван
Воденичаров
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 1905 по описа за 2017 година, на основание чл.140 във
връзка с чл.146 ал.1 ГПК взе предвид следното :
Делото е образувано по повод искова молба на Д.Н.Н.
с ЕГН ********** и Н.С.Н. с ЕГН ********** чрез адв. Н. – АК Стара Загора, съд.
адрес ***, офис 2 против Г.Д.Б. с ЕГН **********, представляван от адв. Спасова
–Василева – САК, съд. адрес ***, кантора 213.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и
приложенията към нея на ответника с указания да подаде писмен отговор в
законния срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от
неподаването му и неупражняването на права.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от
ответника.
Съдебните книжа са редовно разменени.
Проект за доклад:
Обстоятелства, на които ищецът
основава иска си:
Ищците
твърдят, че на 15.11.2010 г. са упълномощили ответника да продаде на когото
намери за добре, при цени и условия каквито прецени за добре, включително и
като договаря сам със себе си, на соибствените им недвижими имоти, придобити от
тях по наследство от Цветан Георгиев Танов, находящи се в гр. Поморие, ул.
Рибарска № 8, а именно: 1.1. ПАРТЕРЕН ЕТАЖ - гараж, лятна кухня, баня и тоалетна, на
площ от 45,18 кв.м., при граници-улица, калкан, вътрешен двор, снек бар и
стълбище и 1-2 АПАРТАМЕНТ №2, на площ от 79,34 кв.м., състоящ се от коридор, две
спални, дневна с кухненски бокс, баня и тоалетна, при граници: улица, ап. №1,
вътрешен двор, пар.У1-489, горе-ап.№4, долу- снек бар, заедно с прилежащите му
идеални части, находящ се в пар. У-488,кв.54 по плана на гр.Поморие, урегулиран
от 268 кв.м., при граници-улица, пар. 1У-487, IX- 494,VII и У1-489, съгласно
нотариален акт за учредяване на право на строеж №68, том II, дело №765/1998г.
на РС-Поморие.
На 21.12.2010 г. ответникът Б. в
двете си качества – като пълномощник на ищците
и лично за себе си, като купувач си е прехвърлил чрез продажба същите
имоти, които според нотариалния акт са:
Самостоятелен обект в сграда - АПАРТАМЕНТ №2 с
идентификатор 57491.502.33.1.2 по КККР на гр.Поморие, одобрени със Заповед №РД-18-36/29.04.2009г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.Поморие, община
Поморие, област Бургас, п.к.8200, ул.”Рибарска” №8, ет. 1, ап.2, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с брой нива на
обекта: 1, с площ 79.34 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата по
кадастралната схема №46997/16.12.2010г. на СГКК гр.Бургас: на същия етаж —
обект с идентификатор 57491.502.33.1.1, под обекта - обект с идентификатор
57491.502.33.1.5 и над обекта - обект с идентификатор 57491.502.33.1.3, който
апартамент по документ за собственост (суперфиция) е с описание: Апартамент №2,
на първи жилищен етаж, с площ 79.34кв.м., състоящ се от: коридор, две спални,
дневна с кухненски бокс, баня и тоалетна, при граници: улица, апартамент №1,
вътрешен двор, УПИ У1-489, горе апартамент №4, долу - снек-бар, който обект се
намира в сграда №1, представляваща ТРИЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с партерен и
тавански мансарден етажи, със застроена площ 154.28кв.м., построена в поземлен
имот с идентификатор 57491.502.33, идентичен с УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ У-488 в
квартал 54 по подробния устройствен план на гр.Поморие, урегулиран на площ от
268 кв.м., при граници на УПИ по документ за собственост: улица, УПИ 1У-487,
УПИ 1Х-494, УПИ VII и УПИ У1-489, ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата, съгласно чл.38 и следващите от Закона за собственост, ведно
със съответните идеални части от правото на строеж върху дворното място, в
което е построена сградата;
Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 57491.502.33.1.4 по КККР на гр.Поморие, одобрени със Заповед №РД-18-36/29.04.2009г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.Поморие, община
Поморие, област Бургас, п.к.8200, ул.”Рибарска” №8, ет. 0 - партер, с
предназначение на самостоятелния обект: друг вид самостоятелен обект в
сградата, с брой нива на обекта: 1, с площ 45.18кв.м. при съседни самостоятелни
обекти в сградата по кадастралната схема №46996/16.12.2010г. на СГКК гр.Бургас: на същия етаж — обект с
идентификатор 57491.502.33.1.5, под обекта — няма и над обекта - обект с
идентификатор 57491.502.33.1.1, който самостоятелен обект по документ за
собственост (суперфиция) е с описание: ГАРАЖ с ЛЯТНА КУХНЯ, БАНЯ - ТОАЛЕТНА, с
площ от 45.15кв.м., при граници: улица, калкан, вътрешен двор, снек-бар и
стълбище, находящи се на партерен етаж на долуописаната сграда, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата, който обект се намира в
сграда №1, представляваща ТРИЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с партерен и тавански
мансарден етажи, със застроена площ 154.28кв.м., построена в поземлен имот с
идентификатор 57491.502.33, идентичен с УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ У-488 в
квартал 54 по подробния устройствен план на гр.Поморие, урегулиран на площ от
268кв.м., при граници на УПИ по документ за собственост: улица, УПИ ГУ-487, УПИ
IX- 494, УПИ VII и УПИ У1-489, ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата, съгласно чл.38 и следващите от Закона за собственост, ведно
със съответните идеални части от правото на строеж върху дворното място, в
което е построена сградата;
1/3 идеална част от Поземлен имот с
идентификатор по КККР на гр.Поморие, одобрени със Заповед №РД-18-
36/29.04.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота:
гр.Поморие, община Поморие, област Бургас, п.к.8200, ул/Фибарска” №8, с площ
268 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на
трайно ползване високо застрояване (над 15 метра), при съседи, съгласно
кадастрална скица№46995/16.12.201 Ог. на СГКК гр.Бургас: поземлени имоти с
идентификатори 57491.502.32, 57491.502.37, 57491.502.35 и 57491.502.507, в който имот е построена описната
по-горе жилищна сграда, и който е идентичен с УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ У-488 в
квартал 54 по подробния устройствен план на гр.Поморие, урегулиран на площ от
268кв.м., при граници на УПИ по документ за собственост: улица, УПИ 1У-487, УПИ
1Х-494, УПИ VII и УПИ У1-489, за която липсва изрично упълномощаване.
Според нотариалния акт общата
продажна цена на имотите е 47 000 лв., която е била получена напълно в
брой при обща данъчна оценка на имотите е 46 479, 10 лв. Продажната цена
не е била платена на ищците до момента на исковата молба. За продажбата те
узнали едва през 2017 г. и то при справка в имотния регистър.
Ищците твърдят, че правните последици от
договора настъпват директно в техния патримониум и увреждат интересите им.
Твърдят, че ответникът е договарял сам със себе си в тяхна вреда в частта от
договора, с която са продадени двата самостоятелни обекти в сграда. В тази част
договора не произвежда действие на осн.чл. 40 ЗЗД. Посочват, че продажната цена
не е реалната пазарна цена на имотите, а поне два пъти по – висока, поради
което тя се явява крайно неизгодна за тях. Ответникът-пълномощник не е отчел и
до момента резултата от сделката, а ги е заблуждавал, че имотите все още не са
продадени. За продажбата те узнали едва през 2017 г. и то при справка в имотния
регистър. Според ищците в тази част договора не поражда действие, тъй като е
сключен в тяхна вреда – на представляваните.
В другата част от договора, с
която се прехвърля 1/3 ид. ч. от поземления имот, липсва изрично
упълномощаване за това, поради което в
тази част договора е нищожен, като сключен при липса на съгласие.
Евентуално ищците твърдят, че
договорът във всичките му части е нищожен поради противоречието му с добрите
нрави. В тази връзка въвеждат, че имотите са продадени на цена в пъти по –
ниска от действителната пазарна за такива имоти, а липсата на еквивалентност на
престациите е основание за нищожност на сделка, сключена в противоречие на
добрите нрави.
Ищците отправят искането: да бъде постановено решение, с
което:
1/ да бъде прогласена нищожността
на договора за продажба в частта му, с която са продадени на двата
самостоятелни обекта в сграда, като сключен във вреда на ищците упълномощители;
2/ да бъде прогласена нищожността
на договора за продажба в частта му, с която е продадена 1/3 ид. ч. от поземления
имот, върху който е построена сградата, поради липса на съгласие;
ЕВЕНТУАЛНО на двата иска
3/ да бъде прогласена нищожността
на договора за продажба, като сключен в противоречие на добрите нрави;
4/ да бъде прието за установено,
че ищците са собственици на процесните имоти;
5/ да бъде осъден ответника да
предаде собствността и владението върху процесните имоти.
Правна квалификация: Исканията имат правното си основание в чл. 40 ЗЗД; чл. 26, ал.2,
предл. второ ЗЗД; чл. 26, ал.1, предл. трето ЗЗД; чл. 124 ГПК и чл. 108 ЗС.
Обстоятелства, на които ответникът основава възраженията си.
На първо място ответникът не признава въведената
фактическа обстановка. Не признава истинността на следните твърдения:
незнанието за извършената продажба и узнаването й едва през 2017 г. ;
узнаването от нотариуса, а не от ответника ; поддържането на заблуждение, че
имотите все още не са продадени;
неплащането на цената; недобросъвестността ; нееквивалентността на престациите;
нанесената вреда; знание за увреждане на ищците от страна на ответника.
Твърди, че ответника е бил
надлежно упълномощен от ищците да продава процесните имоти, като пълрномощното
следва да се тълкува в полза на упълномощения. Ответнискът е имал
представителната власт. Налична е ясната воля за свободно договаряне на осн.
чл. 9 и чл. 40 ЗЗД, която следва да се тълкува с оглед чл. 20 ЗЗД и чл. 40 ЗЗД.
Волята е за продажба включително и на земята, която е обща част на осн. чл. 38
ЗС и е била собствена на наследодателя на ищците. Поради това не е налице липса
на съгласие.
По отношение неплащането на
цената се твърди, че не е относимо. Независимо от това твърди, че момента на
узнаване на сделката е без значение, а от сключването е изминала пет годишна
давност, на която се позовава.
Относно твърденията, че липсва
отчет за сделката, същото е неотносимо, като независимо от това също се позовава
на изтекла давност.
Относно наличието на увреждане на ищците и
вредата като елемент от чл. 40 ЗЗД твързди, че няма доказателства ответника да
е действал във вреда на ищците. Продажната цена не е е нееквивалентна. Освен
това от значение са и личните взаимоотношения и уговорките на страните по
сделката. Ищците са придобили по наследство от техен починал внук, за когото
дълги години се е грижил ответника, заплащал е дълговете му, издържал го,
грижил се за него, приел го в семейството си, плащал и за лечението му,
заплатил и погребението му. Освен това ответникът през цялото време е полагал
грижи и за ищците, помагал им с храна, лечение, както и всичко необходимо. От
значение е и състоянието на имотите към момента на продажбата и извършените от
ответника подобрения в тях преди това. Не е налице и субективния елемент на чл.
40 „знание за увредата“ предвид взаимоотношенията между страните.
Ответникът не признава твърдяното
противоречие с добрите нрави. В тази връзка въвежда, че ищците са наясно и са
знаели за грижите и всички разходи, които е направил за техния наследодател,
както и размерът им от 100 000 лв. Ищците през цялото време са били
освободени от тези грижи – материални, финансови. При сравнение на даденото от
страна на ответника и продажната цена на имотите, то увреждането е повече за ответника,
отколкото за ищците. Ответникът никога не е имал намерение да уврежда ищците,
още повече, че намаление на имуществото на ищците не е настъпило. В нарушение
на добрите нрави е поведението на ищците, които са изчакали срока за
претенциите на ответника към ищците в качеството им на наследници и след
унищожаването по тяхно съгласие на всички писмени документи- ценни книги,
договори, разписки. През целия този период отношенията между страните са били
близки, приятелски, ответникът е давал парични средства за издръжката на ищците
и се е отзовавал на техните нужди. Позовава се на приложението на ТР № 5/2014
г. ОСГТК на ВКС за отхвърлянето на иска по чл. 26, ал.1 ЗЗД. При определяне
еквивалентност на престациите следва да се съобрази и чл. 9 ЗЗД. В случая
свободата на договаряне и равностойността на престациите следва да се преценява
съобразно интереса на страните, договорките и повлияването им на цената според
изложеното по – горе. Нееквивалентността на престациите не води автоматично до
нищожност на договора поради нарушение на добрите нрави. Ищците са знаели за
продажбата, бездействали са седем години, през което време ответника се е
грижил за тях и са унищожили са всички документи, поради което няма
нееквивалентност.
По доказателствените
искания на страните:
Страните
са представили допустими писмени доказателства. Ищецът е поискал назначаване на
експертиза и разпит на свидетели, ответникът е поискал ищците да отговорят по
чл. 176 ГПК на посочени въпроси, по което съдът ще се произнесе в открито съдебно
заседание след изслушване на страните и отделяне на спорно от безспорно.
По доказателствената тежест:
По делото липсват
въведени неподлежащи на доказване факти
по смисъла на чл.154 ал.2 и 155 от ГПК. На основание чл.146 ал.1 т.5 във връзка
с ал.2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и 154 ал.1 от ГПК
всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тези факти.
В случая главното
доказване е на ищеца, който доказва с всички допустими доказателствени
средства: елементите на относителната недействителност по чл. 40 ЗЗД – увредата
и недобросъвестността на ответника ; основанията за нищожност по чл. 26 ЗЗД,
както и установяване на материалното право на собственост и законовите
предпоставки за осъдителния иск за собственост. Ответникът доказва въведените
от него възражения с всички допустими доказателствени средства, включително
експертизи.
Мотивиран
от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за 12.04.2018 г. от 11.30 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на ищците препис от отговора с приложенията.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от определението.
СЪОБЩАВА
на страните проекта си доклад по делото.
ДОПУСКА
приложените писмени доказателства.
ОБЯВЯВА произнасяне в открито заседание по другите
искания.
УКАЗВА тежестта на доказване според
мотивната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: