Р Е
Ш Е Н
И Е
№..................
/...............06.2022 г.
Гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание
проведено
на двадесет и пети
май през две
хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
при участието на секретаря
Елена П.,
като разгледа докладваното
от съдията
т.д. № 1593/2019 г., по описа на ВОС, ТО
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба вх. № 28221/26.09.2019 г., на Д.А.Д., ЕГН **********,***, в качеството
на кредитор, с която при задължителното
участие като съищец на Л.М.Б., в качеството му на Синдик на
„АГРОБУЛС“ ООД, ЕИК *********, (н), със служебен адрес гр. Варна,
ул. „Д-р Заменхов“, № 12, ет. 2, ап. 2, са предявени обективно кумулативно и
евентуално съединени искове, с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ, в
условията на евентуалност чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, в условията на евентуалност
чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл. 55, ал. 1, т. 3, вр. чл. 649, ал. 2 ТЗ, за:
1. Обявяване недействителността
по отношение на кредиторите
на несъстоятелността на длъжника „Агробулс“ ООД, (н), на сделката сключена
между „АГРОБУЛС“ ООД (н), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Аврен, обл. Варна, ул. «Тодор
Ноев», № 29, «НАЧАЛО 2019» ЕООД, (предходно наименование „Полигрейн“ ЕООД) ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Бояна, общ. Вълчи дол, обл.
Варна, представлявано от И.Т. и «ОТП ЛИЗИНГ» ЕООД (предходно наименование „Сожелиз
България“ ЕООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Ал. Стамболийски“, № 73, ет. 3,
обективирана в Допълнително споразумение № 1/15.09.2016 г. към
Индивидуален договор за финансов лизинг № ****** г. и Приемо-предавателен
протокол от 15.09.2016 г., за прехвърляне на правата върху Трактор
***, *****, рег. ***;
2. Обяване недействителността, по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
длъжника „Агробулс“ ООД, (н), на последващата сделка, по силата на която «НАЧАЛО
2019» ЕООД, (предходно
наименование „Полигрейн“ ЕООД) ЕИК ********* е продало на «ПОЛИГРЕЙН БГ» ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Аврен, обл. Варна, ул. «Кирил и
Методий», № 13, представлявано от П.Д., Трактор ***, *****,
рег. ***, за сумата 4000.00 лв., обективирана в Договор за покупко-продажба
на земеделска и горска техника, рег. № 13876/15.12.2017 г., на Нотариус № 147,
с район на действие районът на ВРС;
3. Осъждането на
«Полигрейн БГ» ЕООД да върне в масата на несъстоятелността придобитата по
силата на недействителната сделка движима вещ - Трактор ***, *****, рег. ***.
Ищецът твърди, че по отношение на търговеца „Агробулс“
ООД е открито производство по несъстоятелност с Решение от 21.09.2018 г., по
т.д. № 1742/2017 г., на ВОС, ТО като молбата за откриване на производството е
депозирана на 20.12.2017 г. Обосновава качеството си на кредитор с твърдения,
че с Определение № 1635/25.04.2019 г., постановено по т.д. № 1742/2017 г., на
ВОС, ТО, предявеното вземане в размер на 2141.00 лв., е било изключено от
Списъка на неприетите вземания и е включено в одобрения Списък на приетите
вземания от 12.11.2018 г. Твърди още, че вземането му в размер на 856.84 лв.,
придобито по силата на договор за цесия е прието в Списък на приети вземания от
03.01.2019 г., който е одобрен с т. 5 на Определение № 1635/25.04.2019 г.
Сочи, че в двугодишен срок преди подаване на молбата
за откриване на производството по несъстоятелност длъжникът се е разпоредил
чрез последователни сделки с имуществото си в полза на „Начало 2019“ ЕООД, с
предходно наименование „Полигрейн“ ЕООД. Така с Допълнително споразумение №
1/15.09.2016 г. към Индивидуален договор за финансов лизинг от 12.05.2015 г.,
лизингополучателя „Агробулс“ ООД е заместен от „Полигрейн“ ЕООД, при участието
на „Сожелиз България“ ЕООД, в правата по договора за лизинг. Сочи, че към
датата на заместването несъстоятелния длъжник е заплатил 15 бр. вноски, които
не са му били възстановени от новия лизингополучателя „Полигрейн“ ЕООД, поради
което тази сделка била безвъзмездна, в условията на евентуалност даденото по
нея надхвърляло полученото.
Излага, че страните по тази сделка са свързани лица по
см. на пар. 1 ДРТЗ, тъй като И.Т. – съдружник и управител на несъстоятелния
длъжник „Агробулс“ ООД е също и управител на „Начало 2019“ ЕООД (преди
„Полигрейн“ ЕООД). В периода 09.02.2015 г. – 14.06.2019 г., собственик и
управител на „Начало 2019“ ЕООД е П.Д., която също е собственик и управител и
на „Полигрейн БГ“ ЕООД. Излага още, че И.Т. е майка на лицето Пламен Н., с
когото П.Д. съжителства на съпружески начала и с когото имат общо дете. Още
излага, че П.Д. е дъщеря на другия съдружник и управител на „Агробулс“ ООД (н)
и е била служител на това дружество. Служител на същото дружество, а и
представител по пълномощие е бил и Пламен Н..
С последваща сделка от 15.12.2017 г. „Начало 2019“
ЕООД продало на „Полигрейн БГ“ ЕООД процесната вещ за сумата от 4000.00 лв.
Предвид представляването на двете дружества от едно и също лице – П.Д. се
твърди, че приобретателя по договора не е бил добросъвестен. Поради описаната
свързаност се твърди у страните по сделките да е било налице знание, че по този
начин се увреждат кредиторите на несъстоятелното дружество и масата на
несъстоятелността.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Агробулс“ ООД (н),
не депозира писмен отговор.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Начало 2019“ ЕООД, депозира писмен отговор, в който счита, че
ищецът не е обосновал правен интерес от водения иск, доколкото процесната вещ
никога не е принадлежала на несъстоятелния длъжник. Сочи, че с договорът за
лизинг вещта се предоставя на за ползване и срещу възнаграждение като е налице
само възможност лизингополучателя да придобие вещта, при изпълнение на
определени условия. Излага, че към началната дата на неплатежоспособността –
31.12.2016 г. не е било налице нито едно от условията за придобиване на
собствеността от несъстоятелния. Отделно сочи, че след датата на
неплатежоспособността несъстоятелния длъжник не е бил в състояние да заплаща
лизинговите вноски, нито пък да придобие собствеността върху лизинговата вещ,
по нейната остатъчна стойност поради липса на средства за това. Още излага, че
доколкото договорът за финансов лизинг
урежда правото да се ползва чужда вещ, то лизинговата вноска се дължи за
времето на ползване на вещта, а следващия „ползвател“ дължи лизинговите вноски
за своето ползване като за последния съществува възможност, но не и задължение
да придобие вещта по остатъчната й стойност. Излага, че е заплатил и други
задължения на несъстоятелния длъжник, поради което сделката не е безвъзмездна.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Полигрейн БГ“ ЕООД, депозира писмен отговор, в който оспорва
предявения иск. Излага, че процесната вещ никога не се намирала в патримониума
на несъстоятелния длъжник, доколкото последният е бил само ползвател по силата
на сключения договор. Ползването на вещта била основната цел на договора, а
евентуалното й придобиване по остатъчна стойност само възможност. Излага още,
че встъпвайки в правата на лизингополучател „Начало 2019“ ЕООД е поело и всички
задължения по лизинговия договор.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ОТП Лизинг“ ЕООД, депозира писмен отговор, в който оспорва
иска като неоснователен и недоказан. Излага, че със сключеният Анекс към
договора за лизинг се прехвърлят правата на отв. „Агробулс“ ООД да ползва
лизинговата вещ на третото лице „Полигрейн“ ЕООД. Сочи, че в чл. 6 от него е
отразено изявлението на „Агробулс“ ООД, че няма никакви претенции или
възражения към лизингодателя. Към момента на сключеният Анекс вещта не е била
собственост на „Агробулс“ ООД, а същата е била ползвана при условията на
сключения договор. Сключването на Анекса по никакъв начин не уврежда
кредиторите на несъстоятелността, тъй като към релевантния момент единствените
права на несъстоятелния длъжник върху лизинговата вещ е правото да я владее
срещу заплащането на лизингови вноски. Сочи, че не е налице увреждане на
кредиторите, доколкото не е налице разпореждане с вещ от патримонуима на
несъстоятелния и не е налице разпореждане с вещ чрез безвъзмездна сделка или с
възмездна такава, по която дадената значително да надхвърля полученото. В
тежест на ищеца е да докаже, както увреждането, така и знанието на
лизингодателя за това, тъй като знанието за увреждане следва да е налице у
всички контрагенти по атакуваната сделка.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, в която оспорва депозираните
от ответниците отговори. Сочи, че със сключването на Анекса несъстоятелния
длъжника е бил лишен от възможността да ползва вещта, така и от възможността да
придобие собствеността, поради което и е налице увреждане на кредиторите на
несъстоятелността, тъй като не е бил компенсиран за направените вноски. Сочи,
че дори да е налице плащане на други задължения на несъстоятелния, то те нямат
връзка с процесното прехвърляне на права по сключения договор за финансов
лизинг.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът „Агробулс“ ООД (н), депозира писмен отговор, но предвид липсата
на подаден отговор на исковата молба, допълнителният такъв няма да бъде
коментиран.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът „Начало 2019“ ЕООД, депозира писмен отговор, в който оспорва
твърденията изложени в допълнителната искова молба и по същество приповтаря
изложените в първоначалния отговор доводи и твърдения като ги поддържа.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът „Полигрейн БГ“ ЕООД, депозира писмен отговор, в който оспорва
твърденията изложени в допълнителната искова молба и по същество поддържа
доводите изложени в отговора.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът „ОТП Лизинг“ ЕООД, не депозира допълнителен отговор.
Задължителната страна съищец - Л.Б., Синдик, депозира писмени становища, първоначално и допълнително, в
които заявява, че предявения иск е вероятно основателен. Счита за безспорен
факта, че през 2015 и 2016 г. е имало разпореждане с имуществото на
несъстоятелния длъжник, чрез няколко сделки на голяма стойност, но при
откриване на производството банковите сметки и касата на дружеството са били
празни. Изразява становище по доказателствените искания и прави искане за
допълване на задачата на ССЕ. Поддържа изложените обстоятелства в допълнителната
искова молба на ищеца.
В
съдебно заседание, ищецът, чрез процесуален
представител, поддържа исковете
по изложените в исковата молба и допълнителната такава, твърдения и доводи. По
същество отправя искане за уважаване на предявените искове.
В
съдебно заседание, ответникът „Агробулс“
ООД (н), не
се представлява
В
съдебно заседание, ответниците „Начало
2019“ ЕООД, „Полигрейн БГ“ ЕООД и „ОТП Лизинг“
ЕООД, чрез процесуални представители поддържат доводите и възраженията изложени
в първоначалните и допълнителните отговори.
В съдебно заседание Синдикът Л.Б. поддържа изразените
становища.
Варненски Окръжен
Съд, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
За служебно
известни на съда са обявени обстоятелствата по т.д. № 1742/2017 г., на ВОС, ТО
и вписаните обстоятелства по партидите на дружествата в ТР, воден при АВ.
Не е било предмет
на спор между страните, че по силата на
Решение № 665/21.09.2018 г., постановено по т. д. №
1742/2017 г. на ВОС е открито
производство по несъстоятелност на ответника "АГРОБУЛС" ООД и е определена начална дата на
неплатежоспособността
– 31.12.2016 г.
Не е било предмет
на спор, а и се установява от представеният по делото Индивидуален договор за
финансов лизинг № ****** г., че на
същата дата „Сожелиз България“ ЕООД, в качеството на Лизингодател е сключило с
„Агробулс“ ООД, в качеството на Лизингополучател, Договор за финансов лизинг,
по силата на който Лизингодателя следвало да придобие собствеността върху посочената в Нареждане за покупка (прилож. В) лизингова вещ -
употребяван Трактор ***, *****, рег. ***, за сумата 164065.04 евро, без ДДС.
Срокът на договора е уговорен на 30 месеца . Уговорената сума за финансиране
била в размер на 120065.05 евро, без ДДС, при остатъчна вноска в размер на
8203.25 евро, без ДДС и авансова вноска 44000.00 евро, без ДДС. Към договора
бил изготвен и подписан Погасителен план, видно от който е, че последната
погасителна вноска е с падеж 05.11.2017 г.
Видно от
представеният Приемо-предателен протокол, без дата, лизинговата вещ е предадена
на Лизингополучателя, който факт също не е бил спорен между страните.
Не се спори между
страните и, че на 15.09.2016 г. е подписано Допълнително споразумение № 1 към сключеният
Договор за лизинг, по силата на което новият Лизингополучателя „Полигрейн“
ЕООД, ЕИК *********, е поело със съгласието на Лизингодателя, правата и
задълженията на заместеният Лизингополучателя „Агробулс“ ООД, по сключения и
валиден Договор за лизинг № ****** г. В
Допълнителното споразумение страните са посочили, че към момента на сключването
му заместеният Лизингополучател „Агробулс“ ООД е заплатил 15 бр. падежирали
лизингови вноски по Договора, а първата дължима лизингова вноска е тази с падеж
05.09.2016 г.
На същата дата –
15.09.2016 г. е подписан и Приемо-предавателен протокол, по силата на който
лизинговата вещ - употребяван Трактор ***,
*****, рег. *** е предаден на новия Лизингополучател – „Полигрейн“ ЕООД.
Представени по
делото са и Общи условия за финансов лизинг на „Сожелиз България“ ЕООД.
Не е било предмет
на спор между страните и, че на 15.12.2017 г., по силата на сключеният Договор
за покупко-продажба на земеделска и горска техника, рег. № 13876, на Нотариус №
147, „Полигрейн“ ЕООД е продало на „Полигрейн БГ“ ЕООД, процесната движима вещ
- Трактор ***, *****, рег. ***, за сумата 4000.00 лв. Видно от договора е, че
двете дружества са представлявани от П.Д..
Постъпила по
делото е Справка за актуално състояние на трудови договори, от която се
установява, че П. А. Д. е била в ТПО с „Агробулс“ ООД за периода 23.09.2015 г.
– 19.10.2015 г. и 04.04.2016 г. – 16.06.2016 г.
Постъпила
поделото е Справка за актуално състояние на трудови договори, от която се
установява, че лицето П.Ц. Н. е бил в ТПО с „Агробулс“ ООД за периода
24.11.2014 г. – 27.07.2016 г. От справката се установява и, че Н. е бил в ТПО с
дружеството „Начало 2019“ ЕООД за периода 26.07.2016 г. – 20.01.2017 г.,
24.04.2017 г. – 18.05.2017 г. ТПО е било налице и с „Полигрейн БГ“ ЕООД за
периода 28.06.2019 г. – 31.07.2019 г.
От представеното
Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки № АУ012469ПР/04.02.2021 г. се
установява, че З.Д.Ж. майка на Д.А.Д. и П. А. Д..
От представеното
Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки № АУ012469ПР/04.02.2021 г. се
установява, че П. А. Д. е майка на А.П. Н..
От представеното Удостоверение
за съпруг/а и родствени връзки № АУ012469ПР/05.02.2021 г. се установява, че И.В.Т.
е майка на П.Ц. Н. и баба на А.П. Н..
От представеното Удостоверение
за съпруг/а и родствени връзки № АУ012469ПР/04.02.2021 г. се установява, че П.Ц.
Н. е баща на А.П. Н..
По делото е
назначена ССЕ, чието заключение, неоспорено от страните е приобщено от съда към
доказателствата по делото и се кредитира като компетентно и безпристрастно
дадено. От заключението и поясненията на вещото лице в с.з. 02.03.2022 г., се
установява, че по Погасителен план към Договор за лизинг, „Агробулс“ ООД е
погасило вноски до № 15, включително. Сумите внесени от сметката на ответника
„Агробулс“ ООД възлизат на 181171.79 лв., с включена първа авансова вноска.
Вещото лице посочва, че в тази сума не са включени три вноски общо в размер на
18400.00 лв., както следва: на 06.06.2016 г. – 1363.74 лв., без данни за
вносител; на 30.06.2016 г. – 1340.00 лв., без данни за вносител, на 08.09.2016
г. – 798.36 лв., вносител П.Д. и на 09.09.2016 г. - 14897.96 лв., вносител И.Т..
Посочените вноски са осчетоводени в счетоводството на „ОТП Лизинг“ ЕООД и
погасяват задължения на „Агробулс“ ООД, но не са осчетоводени в счетоводството
на „Агробулс“ ООД, поради липса на документи. Експертът е установил, че по
същият Договор след 15.09.2016 г. от името на „Полигрейн“ ЕООД („Начало 2019“
ЕООД) са извършени
плащания в размер на 149043.54 лв., а от името на „Полигрейн БГ“ ЕООД, но за
сметка на „Полигрейн“ ЕООД („Начало 2019“
ЕООД) за извършени
плащания общо в размер на 56082.56 лв.
По делото е
назначена тройна СОЕ, чието заключение е приобщено към доказателствата и се
кредитира от съда като компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се
установява, че към 15.12.2017 г. действителната пазарна стойност на процесния
трактор възлиза на 73500 евро, без ДДС като тази стойност е относима за
техническо годно за експлоатация МПС. Доколкото от страна на ответника
„Полигрейн БГ“ ЕООД са били направени разходи за привеждането на вещта в
експлоатация, предвид лошото й техническо състояние, то действителната пазарна
цена на вещта към 15.12.2017 г. е определена на сумата 63000 евро, без ДДС. В
тази й част заключението на вещите лица е оспорено от ищеца, но доказателствени
искания не са направени.
Във връзка с
оспорване наличието на ТПО между „Агробулс“ ООД и П.Д. за периода 04.04.2016 г.
– 16.06.2016 г. по делото е представен Трудов договор от 04.04.2016 г. и
Допълнително споразумение към него от същата дата, от които се установява
наличието на ТПО между страните за срок от 3 месеца, на непълно работно време.
Във връзка с
оспорване автентичността на подписите в документите е открито производство по
реда на чл. 193 ГПК. В границите на производството е назначена
съдебно-почеркова експертиза, чието заключение, неоспорено от страните е прието
и се кредитира от съда като компетентно и безпристрастно дадено. От
заключението се установява, че подписите положени на местата „Работодател“ в
трудовият договор и „Ръководител“ в допълнителното споразумение към него са изпълнени от лицето И.В.Т.. Установява се
и, че подписите положени на местото „Работник/служител“ в трудовия договор и
„Работник“ в допълнителното споразумение са изпълнени от лицето П. А. Д..
В резултат от заключението съдът счита оспорването за
неуспешно проведено.
Предявените главни и евентуални отменителни искове
по чл. 647, ал. 1 ТЗ са средство за обявяване за
относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелния
длъжник на безвъзмездни или възмездни
правни действия и сделки
с имуществени права от масата на несъстоятелността, които увреждат кредиторите и следва да са
извършени в посочените в цитираната разпоредба срокове, преди подаване на молбата
по чл. 625 ТЗ, за
откриване на производството по несъстоятелност, както и да отговарят на останалите
елементи от отделните фактически състави. Целената с иска последица е
възстановяване на масата на несъстоятелността в състоянието, в което е
съществувала преди извършване на атакуваните сделки.
По отношение на Допълнително
споразумение № 1/15.09.2016 г. към Индивидуален договор за финансов лизинг № ****** г.
и Приемо-предавателен протокол от 15.09.2016 г., за прехвърляне на правата
върху Трактор ***, *****, рег. ***, е предявен главен иск по чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ.
Следователно за основателността на този иск следва е са налице още и следните
елементи от фактическия състав на нормата – атакуваната сделка, по която страна
е длъжника, да е безвъзмездна и да е извършена в двугодишен срок преди подаване
на молбата.
В конкретния случай, не е било
предмет на спор между страните обстоятелството, че молбата по чл. 625 ТЗ, въз основа на която е
открито производството по несъстоятелност по т.д. № 1742/2017 г., на ВОС, ТО, е подадена на 20.12.2017 г. Споразумението - предмет на предявения
преферентен иск, е сключено на 15.09.2016 г.
Следователно налага се извода, че то попада в така наречения "подозрителен"
период, визиран от разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ – ограничен на две
години преди датата на подаване
на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, т.е. налице е първата визирана в Закона предпоставка на иска
по чл. 647, ал. 1, т. 2
ТЗ.
Несъмнено се установява по делото, от събраните специални знания, а и от
текста на атакуваното Споразумение, че към момента на неговото сключване по
Договора за лизинг от страна на длъжника са били заплатени първоначална вноска
от 44000 евро и 15 бр. лизингови вноски. Следователно и при съобразяване на
представения погасителен план сумата възлиза на 85964.66 евро, без ДДС.
Отнесена към общата придобивна стойност на процесният трактор, без ДДС –
164065.04 евро, без ДДС, сумата се равнява на 52.40 %. Така, по силата на
сключеното Допълнително споразумение новият лизингополучател и втори ответник в
настоящото производство – „Начало 2019“ ЕООД (преди „Полигрейн“ ЕООД), със съгласието на заместеният лизингополучател и
несъстоятелен длъжник, както и на лизингодателя – третия ответник, е поел
изцяло правата и задълженията по Договора за лизинг (пар. 1 от Споразумението). Налага се извода, че е налице новиране във фигурата на
лизингополучателя по договора.
Същевременно, видно от разпоредбата на чл. 16 от ОУ за финансов лизинг едно
от правата на лизингополучателят е в края на срока на лизинга и при заплащане
на всички дължими лизингови вноски, съгласно приложение Б – погасителен план,
както и при заплащане на остатъчната стойност, да придобие лизинговата вещ.
Видно от представената по делото фактура № **********/17.12.2017 г. (л. 358 от делото) е, че отв.
„Начало 2019“ ЕООД (преди „Полигрейн“
ЕООД) е упражнил това
си право.
Следователно налага се извода, че в отношенията между „Агробулс“ ООД и
„Полигрейн“ ЕООД, сключеното Допълнително споразумение и изявленията в него, по
естеството си обективират и безвъзмезден договор за цесия, по силата на който
„Агробулс“ ООД като цедент, прехвърля в полза на цесионера „Полигрейн“ ЕООД,
вземането си от лизингодателя, за придобиване на лизинговата вещ по нейната
остатъчна стойност и то след заплащане от страна на последния само на
половината от лизинговите вноски, тъй като към момента на сключването на
споразумението другата половина са били заплатени вече от „Агробулс“ ООД.
Тук е мястото да се отбележи, че наведените от ответниците възражения, че в
случая се касае за договор за наем на процесната вещ, доколкото правото на
собственост върху нея никога не е попадало в патримониума на несъстоятелния
ответник, се преценяват като неоснователни. Действително уредбата на ТЗ
касателно лизинга е лаконична и препращаща към някои от разпоредбите на ЗЗД,
уреждащи наемното правоотношение, това обаче в никакъв случай не означава, че е
налице пълна идентичност между договорът за наем и договорът за лизинг.
Всъщност по-големи са приликите при оперативния лизинг. При този вид лизинг се
предоставя само правото на ползване на актива и не е предвидено прехвърляне на
собствеността.
В случая се касае за финансов лизинг – договор, с който лизингодателят се
задължава да придобие вещ от трето лице, при условия, определени от
лизингополучателя и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.
Договорът поначало има смесен характер, доколкото включва уговорки за ползване
на вещта, както и уговорки характерни за договор за поръчка – лизингодателя
извършва правни действия по придобиване на вещта. При този вид лизинг, след заплащане на предварително определените месечни вноски, представляващи част от придобивната стойност, както възнаградителна
лихва, в периода на наемане, на лизингополучателя се предлага възможност за придобиване на
вещта. Когато се изплати последната вноска и лизингополучателят
е заплатил цялата цена на актива, лизингодателят му прехвърля собствеността. Посочените особености са
само част от всички елементи, поради които и финансовият
лизинг може да се разглежда като форма на кредитиране от страна на лизингодателя – става
дума за инвестиционен кредит, тъй като се влагат средства с инвестиционна
цел. Действително правото на собственост
върху вещта не е попадало в патримониума на несъстоятелното дружество, но както
бе посочено по-горе в патримониума на длъжника е попадало правото на изкупуване
на лизинговата вещ, след изплащането на нейната стойност. Безспорно това право
е имуществено и след като е изплатил половината от стойността на лизинговата
вещ, от това право длъжника се е лишил безвъзмездно в полза на отв. „Начало
2019“ ЕООД, посредством сключеното допълнително споразумение към договора за
лизинг, което както бе посочено по-горе обективира и договор за цесия.
От страна на ответника „Начало 2019“
ЕООД, са наведени възражения и, че сделката обективирана в разглежданото
Допълнително споразумение от 15.09.2016 г. не била безвъзмездна, тъй като били
заплатени други задължения на несъстоятелния длъжник – „Агробулс“ ООД. От
страна на този ответник са представени тристранни споразумения, протоколи и
списъци за изплащане на рента по договори за наем (стр. 215-278 от делото). От всички тези доказателства обаче не може да се
направи извод, че обективираните в тях изявления за встъпване, поемане и
прихващане на задължения на „Агробулс“ ООД е извършено единствено и само с
оглед на сключеното Допълнително споразумение към договора за лизинг и
придобитите по него права, а не в резултат на други правоотношения между
страните.
С оглед гореизложеното, извършената от страна на длъжника „Агробулс” ООД
безвъзмездна сделка, обективирана в Допълнително споразумение № 1/15.09.2016 г. към
Индивидуален договор за финансов лизинг № ****** г. и Приемо-предавателен
протокол от 15.09.2016 г., за прехвърляне на правата върху Трактор
***, *****, рег. ***, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата
по чл. 625 ТЗ, следва да бъде обявена за недействителна по отношение на
кредиторите на несъстоятелността. Така предявеният иск с правно основание чл.
647, ал. 1, т. 2 ТЗ като основателен ще следва да бъде уважен. Поради
несбъдване на вътрешно процесуалното условие, не следва да бъдат разглеждани
предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 647, ал.
1, т. 3 и чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ.
По отношение Договор за покупко-продажба
на земеделска и горска техника, рег. № 13876/15.12.2017 г., на Нотариус № 147,
с район на действие районът на ВРС, по
силата на която «НАЧАЛО 2019» ЕООД, (предходно наименование „Полигрейн“
ЕООД) ЕИК ********* е
продало на «ПОЛИГРЕЙН БГ» ЕООД, ЕИК *********, Трактор
***, *****, рег. ***,
за сумата 4000.00 лв.
В
практиката на ВКС (например решение № 56 от 1.08.2018 г. на ВКС по т. д. №
1538/2017 г., I т. о., ТК) се приема, че с изменението на чл. 649, ал. 1 ТЗ законодателят
е отчел сходството между исковете по чл. 647 ТЗ и иска по чл.
135 ЗЗД, поради което е уеднаквил процесуалният режим на същите. Предвид това, разрешенията по
приложението на чл. 135 ЗЗД следва да бъдат съобразени и при
разглеждането на исковете по чл. 647 ТЗ. В този смисъл следва да бъде
съобразено и разрешението, дадено в т. 3 от ТР № 2/9.07.2019 г., на ВКС, ОСГТК,
тълк. д. № 2/2017 г., че защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД при последваща
разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е
разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД
за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с
имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат. Следователно
последващата сделка следва да има за предмет същото имущество или имуществено
право, с което длъжникът се е разпоредил при първата атакувана сделка и
последващите сделки да са извършени от титуляр на това право. В конкретния
случай обаче, такъв идентитет не е налице, доколкото предмет на последващата
атакувана сделка не е имущественото право от което длъжникът се е лишил
безвъзмездно чрез първата атакувана сделка. Предмет на атакуваната сделка е
самата лизингова вещ и правото на собственост върху нея, които никога не са
попадали в патримониума на длъжника и с тях той не се е разпореждал. Поради
което и тази сделка няма последващ характер, по отношение на първата атакувана,
в смисъла вложен в цитираното по-горе ТР и предявения иск за обявяване
недействителността й по отношение на кредиторите на несъстоятелността като
неоснователен ще следва да бъде отхвърлен, без да бъдат разглеждани
релевираните от ищеца специфични основания за недействителност.
По обусловения иск за осъждането на «Полигрейн БГ»
ЕООД да върне в масата на несъстоятелността придобитата по силата на
недействителната сделка движима вещ - Трактор ***, *****, рег. ***. Доколкото
уважаването на този иск е обусловено от успешното провеждане на иска за
обявяване недействителността на Договора
за покупко-продажба на земеделска и горска техника, рег. № 13876/15.12.2017 г., с предмет
процесната движима вещ и предвид изхода на спора по обуславящия иск, то той
също ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските.
С оглед изхода от предявените искове и
с оглед разпоредбата на чл. 649, ал. 6 ТЗ, дължимата държавна такса по първия
от предявените искове в размер на 80.00 лв., следва да бъде възложена в тежест
на ответника „Начало 2019“ ЕООД. Дължимата държавна такса за разглеждането на
втория и третия от предявените искове – по 5120.00 лв., определена съобразно
застрахователната стойност на процесната вещ към датата на предявяване на
исковете – 128000.00 лв., следва да бъде възложена в тежест на масата на
несъстоятелността.
С оглед изхода от
спора по първия от предявените искове, направеното искане, представен списък по чл. 80 ГПК и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват направените по този иск разноски. Същите възлизат на
заплатеното за този иск адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо
лице. Доколкото в представеният договор за правна помощ е посочено общо
възнаграждение в размер на 4280.00 лв., без да е налице диференциация, то съдът
приема, че подлежащото на присъждане по всеки иск е в размер на 1/3 от сумата
или 1426.66 лв. На обсъждане подлежи релевираното от отв. „Полигрейн БГ“ ЕООД
възражение за прекомерност. Съдът съобрази, че предвидения съобразно Наредба №
1/2004 г. за МРАВ, минимален размер за неоценяемите искове възлиза на сумата
600.00 лв., поради което така претендирания размер 1426.66 лв. се преценява
като прекомерен и следва да бъде редуциран до сумата 1000.00 лв. при
съобразяване на фактическата и правна сложност на спора и събрания обем доказателства.
Така размерът на дължимите разноски възлиза на сумата 1250.00 лв.
С оглед
отхвърлянето на втория и третия от предявените искове и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза
на
отв. „Начало 2019“ ЕООД се следват направените по тези искове разноски, възлизащи
на сумата 750.00 лв., разноски за експертиза, които следва да бъдат възложени в
тежест на на масата.
С оглед
отхвърлянето на втория и третия от предявените искове и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза
на
отв. „Полигрейн БГ“ ЕООД се следват направените по тези искове разноски,
възлизащи на сумата 850.00 лв., разноски за експертизи, които следва да бъдат
възложени в тежест на на масата.
Мотивиран от
изложеното, съставът на ВОС,
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „АГРОБУЛС“
ООД, ЕИК *********, (н), сделката сключена между „АГРОБУЛС“ ООД
(н), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Аврен, обл. Варна,
ул. «Тодор Ноев», № 29, «НАЧАЛО 2019» ЕООД, (предходно наименование „Полигрейн“
ЕООД) ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Бояна, общ. Вълчи
дол, обл. Варна, представлявано от И.Т. и «ОТП ЛИЗИНГ» ЕООД (предходно
наименование „Сожелиз България“ ЕООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Ал. Стамболийски“, № 73, ет. 3, обективирана
в Допълнително споразумение № 1/15.09.2016 г. към Индивидуален договор за
финансов лизинг № ****** г.в обективирани в нотариален акт № 39, том II, д. № 216/2017 г, на Нотариус №
174, с район на действие ВРС и нотариален акт № 40, т. II, д. № 217/2017 г., на
Нотариус № 174, с район на действие ВРС, за
прехвърляне на правата върху Трактор
***, *****, рег. ***, по иска предявен
от Д.А.Д., ЕГН **********,***, в качеството на кредитор, при задължителното участие като съищец на Л.М.Б., в
качеството му на Синдик на „АГРОБУЛС“ ООД, ЕИК *********, (н), със служебен адрес гр.
Варна, ул. „Д-р Заменхов“, № 12, ет. 2, ап. 2, на осн. чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Д.А.Д.,
ЕГН **********,***, в качеството на кредитор, при задължителното участие като съищец на Л.М.Б., в
качеството му на Синдик на „АГРОБУЛС“ ООД, ЕИК *********, (н), със служебен адрес гр.
Варна, ул. „Д-р Заменхов“, № 12, ет. 2, ап. 2 за обяване
недействителността,
по отношение на кредиторите на несъстоятелността на длъжника „Агробулс“ ООД,
(н), на последващата сделка, по
силата на която «НАЧАЛО 2019» ЕООД, (предходно наименование „Полигрейн“ ЕООД)
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Бояна, общ. Вълчи дол,
обл. Варна, е продало на «ПОЛИГРЕЙН БГ» ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Аврен, обл. Варна, ул. «Кирил и Методий», № 13, Трактор
***, *****, рег. ***, за сумата 4000.00 лв., обективирана в Договор за
покупко-продажба на земеделска и горска техника, рег. № 13876/15.12.2017 г., на
Нотариус № 147, с район на действие районът на ВРС, чл. 647, ал. 1, т. 2, в
условията на евентуалност чл. 647, ал. 1, 3 ТЗ, в условията на евентуалност чл.
647, ал. 1, т. 6 ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Д.А.Д., ЕГН **********,***, в
качеството на кредитор, за осъждането на «ПОЛИГРЕЙН БГ»
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Аврен, обл. Варна,
ул. «Кирил и Методий», № 13 да върне в
масата на несъстоятелността придобитата по силата на недействителната
сделка, движима вещ - Трактор ***, *****, рег. ***, чл. 55, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 649, ал. 2 ТЗ.
ОСЪЖДА
«НАЧАЛО 2019» ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Бояна, общ. Вълчи дол, обл. Варна да
заплати по сметка на ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, в
полза на бюджета на
съдебната власт, сумата 80.00 лв. (осемдесет лева), представляваща държавна
такса по делото, на осн. чл. 649, ал. 6 ТЗ.
ОСЪЖДА
масата на несъстоятелността на „АГРОБУЛС“ ООД, ЕИК *********, (н) да заплати по сметка на
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в
полза на бюджета на
съдебната власт, сумата 10240.00 лв. (десет хиляди двеста и четирдесет лева), представляваща държавна
такса по делото, на осн. чл. 649, ал. 6 ТЗ.
ОСЪЖДА
«НАЧАЛО 2019» ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Бояна, общ. Вълчи дол, обл. Варна и «ОТП ЛИЗИНГ» ЕООД (предходно наименование
„Сожелиз България“ ЕООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Ал. Стамболийски“, № 73, ет. 3
да заплатят на Д.А.Д., ЕГН **********,***, сумата 1250.00
лв. (хиляда двеста и петдесет лева), представляваща разноски по
делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ТЗ.
ОСЪЖДА
масата на несъстоятелността на „АГРОБУЛС“ ООД, ЕИК *********, (н) да заплати на «НАЧАЛО 2019»
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Бояна, общ. Вълчи
дол, обл. Варна, сумата 750.00
лв. (седемстотин и петдесет лева), представляваща разноски по
делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ТЗ.
ОСЪЖДА
масата на несъстоятелността на „АГРОБУЛС“ ООД, ЕИК *********, (н) да заплати на «ПОЛИГРЕЙН БГ» ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Аврен, обл. Варна, ул. «Кирил и Методий», № 13, сумата 850.00
лв. (осемстотин и петдесет лева), представляваща разноски по
делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ТЗ.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски Апелативен Съд, в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: