РЕШЕНИЕ
№ 412
гр. Гоце Делчев, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Юлианна К. Павлова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20241220101258 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано във връзка с постъпила искова
молба от И. Б. К. от гр.******, обл.******* против И. С. Р. от гр. ********,
общ. ****, обл. ********.
Иска да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцата плащане на
сумата от 5000 (пет хиляди) лева, ведно със законната лихва върху тази сума
от момента на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателно
изплащане на сумата, ведно с направени разноски по делото.
Твърди се от ищеца, че на ********* г. в гр. *********, в магазинът й
на ул. „********“ № **, ответникът получил от нея сумата от 5000 лева, за да
си послужи с нея, с обещанието да я върне след един месец. При получаването
на сумата, подписал пред свидетели, че я получава. Многократно след
изтичането на месеца ищцата разговаряла с ответника да й върне заетата от
него сума, но той категорично отказвал. Поради тази причина тя поискала
издаване на заповед за незабавно изпълнение. Съдът уважил искането и издал
заповед за изпълнение, срещу която постъпило възражение, поради което е
1
предявен и настоящият иск.
Правното основание на иска е по чл.240 и чл.79 от ЗЗД във вр. с
чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК.
Ответникът в писменият си отговор, твърди, че не са верни
изложените от ищцата твърдения. Твърди, че не е получавал в заем средства
от нея и никога не са имали уговорки да получи от нея суми в заем и да ги
връща. Заявява, че с ищцата били съдружници в „**********“ ООД и
извършвали търговска дейност заедно, по повод на което и двамата влагали
свои собствени средства за закупуване на имущество на фирмата и за
извършване на търговската дейност. Със заявление от ******* г. той е
освободен от участие като съдружник и управител в „*********“ ООД и
същото се преобразувало в ЕООД, собственост и управлявано само от ищцата.
Като физически лица страните не са имали никакви взаимоотношения, вкл. и
договорни. Представения към исковата молба лист от тефтер с числа, не
представлява документ по смисъла на чл. 179 или чл. 180 от ГПК, тъй като
няма белезите на документ и не съдържа задължителните реквизити на
официален или на частен документ. Същия няма няма характера и на договор,
тъй като не съдържа основните и задължителни елементи на договора. Във
възражението, което подал в заповедното производство са посочени
причините за неизпълнението.
Правното основание на възраженията на ответника е по чл.240 във вр.
с чл.8, ал.1 от ЗЗД, чл. 179 или чл. 180 от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Страните по делото са били съдружници в „*********“ ООД до
******* г., когато било взето решение ответника да продаде дяловете си в
дружеството на ищцата. На същата дата бил сключен и договор за покупко-
продажба на дружествени дялове, с който И. С. Р. продал на И. Б. К.
собствените си 20 броя дружествени дялове от „********“ ООД, ЕИК
********. Съответно след продажбата дружеството било преобразувано от
ООД на ЕООД с едноличен собственик на капитала И. Б. К..
По делото е представен лист от тетрадка, с изписан на ръка текст, като
в горната лява част стои текст „*******“, а в горната лява част са записани
две дати – по-горе е ******* г., а под нея – ********* г. На първия ред от
2
тетрадката е изписано име „И. С. Р.“, а на втория ред е записано: „1. 5000 лв.
на В. сметката“ срещу този текст е поставен подпис. На следващите редове са
записани различни суми и са записани различни пояснения: „ на В. сметката“,
„отваряне на фирмата“ „В.“, „застраховка влекач“, „от мойта лична сметка“,
„от А.“, „на В. от курс“ и други.
По делото са разпитани свидетели, ангажирани от ищцата и от
ответника.
Според свидетелката Х., сестра на ищцата, тя работи в магазин,
собственост на сестра й - ищцата по делото. Ответника многократно е
посещавал този магазин - понякога за да разглежда мебели, а друг път, за да
търси пари от сестра й, с уговорка да ги върне. Получавал е пари и след това
ги е връщал. На дата ******** г. той получил от сестра й сума в размер на
5000 лева, която му била предадена в банкноти от по 100 лева. На тетрадка
било записано, че дължи 5000 лева, отгоре била записана дата и Р. се разписал
на тетрадката, след което получил парите. Уговорката била да върне парите
след 1 месец, но не ги върнал. Сестрата на свидетелката започнала да му
звъни по телефона и да пита: „Един месец мина, кога ще ми върнеш парите?“.
Парите не били върнати и сестра и се ядосвала. Свидетелката заявява, че не
помни други дати, на които са давани пари в заем на И. Р., а дата ******* г.
помни, тъй като сестра й била родена на 27, а месеца помни, тъй като било
студено и след празниците. Сестра й давала на ответника и други пари след
това, тъй като Р. обещал твърдо, че ще върне първата сума. По време на
даване на парите в магазина били само тя и сестра й. В двора имало и друг
човек, който влязъл когато се подписвали и сестра й дала парите. Към *****
г. и по –късно страните са нямали общ бизнес. Парите които Р. получил били,
по негови думи, за лични нужди - за осъществяване на ремонт.
Свидетеля П. заявява, че пазарува от магазина, собственост на
ищцата, а понякога, когато има нужда, помага в него и по двора. Ищцата го
била викнала да разглобява счупена кола в двора. Тъй като било студено, той
влязъл в офиса да се стопли и чул К. да казва: „И., давам ти 5000 лева и до
месец да ми ги върнеш“. Видял, че дава банкноти от по 100 лева на човек,
когото свидетеля разпознава като присъстващия в залата ответник. Ищцата
дала на човека да се подпише в някаква тетрадка. Човека се подписал,
преброил парите и си тръгнал. След това свидетеля разбрал, че парите не са
3
върнати. Мисли че било****** г., ******, зимно, студено време. Заявява, че
офиса, в който влязъл да се стопли, е отделно от магазина помещение, но се
чува всичко, тъй като вратата е стъкло. Вратата е огледална и отвътре се
вижда, но отвън – не, затова ответника не го видял. Ищцата и ответника били
на около 3-4 метра от него. Чул как И. казала, че дава парите и иска да се
върнат до един месец и ответника потвърдил, че ще ги върне до месец.
Според свидетеля С. Р., баща на ответника, през **** г. синът му и
ищцата имали обща транспортна фирма. Парите, влагани във фирмата – за за
купуване на товарен автомобил и друго, са влагани и от двамата. През ***** г.
финансовото състояние на ответника било добро, разполагал със средства и не
му се е налагало да търси от някого пари. Твърди, че в началото на ****** г.
синът му дал на ищцата 1000 лева за учредяване на фирмата. Той не знае И. да
е получавал от ищцата пари в заем. Счита, че ако такова нещо се е случило,
той би знаел, тъй като живее в една къща със сина си. Знае с какви средства
разполага И., той споделя с него и с майка си. Те имали възможност да му
помогнат, ако е имал нужда от пари, но през******* г. не им е търсил, тъй
като е нямал финансови затруднения.
При отговор на поставени по реда на чл.176 от ГПК въпроси,
ответника заявява, че не е подписвал разписка за получени от ищцата 5000
лева.
По делото са изготвени две заключения по съдебно – графическа
експертиза, съответно от вещото лице Г. К. М. и от вещото лице Т. Н. Т.. И
двете вещи лица са категорични в заключенията си, че с оглед съвпадащите
общи графически признаци, ръкописния подпис на ред 1-ви от представения
по делото лист от тетрадка е изпълнен и положен от И. С. Р..
Съдът намира, че с оглед изложеното в заключенията на вещите лица
и дадените в съдебни заседание пояснения относно това защо се дава превес
на съвпадащите признаци, а тези които се различават, не разколебават
становището за авторството на подписа, заключенията следва да се
кредитират по делото.
Съдът не намира основания да подлага на съмнение показанията на
свидетелите, доколкото те не се намират в противоречие, а различията им се
дължат на различните контакти, които свидетелите имат със страните и
различните обстоятелства, които са възприели. Така показанията на
4
свидетелите Х. и П. се подкрепят и допълват взаимно, а показанията на
свидетеля Р. не им противоречат. Този свидетел заявява, че през ****** г.
синът му е разполагал със средства, нямал е финансови проблеми, а ако е
имал, той би разбрал, тъй като живеят в една къща. Възможно е обаче, дори да
е имал достатъчно средства, ответника да е имал инцидентно нужда от повече
от тези, с които е разполагал в момента. Възможно е също да не е уведомил за
тази нужда родителите си, а да поиска средства от други лица или друго лице,
особено, ако това е лице, с което е партньор в търговско дружество, както е
бил с ищцата.
На ****** г. И. Б. К. предявила пред Районен съд – Гоце Делчев
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, с
което искала да бъде издадена заповед за изпълнение срещу И. С. Р. за сумата
от 5000 лева, ведно със законната лихва то ******г. до изплащане на
вземането. Твърди се че вземането произтича от дадени на заем 5000 лева.
Съдът уважил заявлението и е издадена заповед за изпълнение на
претендираната сума, ведно с разноски за държавна такса в размер на 100 лева
и отхвърлил искането за заплащане на адвокатско възнаграждение, доколкото
не е представено пълномощно и договор.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило в срок възражение от
длъжника, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване
на вземането си. Разпореждането за предявяване на иск е получено от
заявителя на ***** г.
Предвид изложеното, съдът намира, че настоящия иск е предявен в
определения от закона едномесечен срок, пред надлежен съд, от правоимащо
лице, поради което се явява допустим, а разгледан по същество е основателен,
по следните съображения:
Договорът за наем е реален консесуален договор, за валидността на
който не се изисква писмена форма – същият е неформален. Договорът е
реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в
собственост, а другият елемент - съгласието за връщане. Договорът се счита
сключен в момента, когато въз основа на постигнато между страните съгласие
едната страна даде, а другата - получи в заем пари. Следователно, на
доказване подлежи, както факта, че определена парична сума е предоставена
на ответника, така и факта, че получаването й е обвързано със задължение за
5
връщането й в определен срок.
За да бъде уважен предявения иск, ищецът следва да установи в
процеса при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
договорно правоотношение между страните по неформален договор за заем,
по силата на които ищецът е предал на ответника сума в размер на 500 лева
със задължение за връщането й и настъпването на изискуемостта на това
задължение.
От доказателствата по делото – представен лист от тетрадка, в който
срещу записаното „1. 5000 лв. на В. сметката“ е поставен подпис на ответника
И. С. Р. и показанията на свидетелите Х. и П., разгледани във взаимна връзка
се установява, че между страните е сключен договор за заем, при което на
****** г. ищцата е предала на ответника сумата в размер на 5000 лева, а той се
е задължил да я върне в срок до един месец.
С оглед размера на дадената в заем сума от 5000 лева, не са налице
ограниченията по чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, съгласно които не се допускат
свидетелски показания за установяване на договори на стойност, по-голяма от
5000 лева. Поради това съдът цени показанията на посочените по - горе
свидетели, установяващи както факта на предаване на сумата от 5000 лева от
ищцата на ответника на посочената дата, така и поетото от него задължение да
върне сумата в срок до 1 месец.
Не се доказа по делото ответника да е върнал заемната сума, както в
срок от 1 месец, така и по-късно.
Поради горното, предявения иск да бъде признато за установено, че е
налице вземане на ищеца от ответника в размер на 5000.00 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до изплащане на вземането, е основателен и следва да се уважи.
Съгласно практиката на ВКС обективирана в ТР № 4/18.06.2014 г. по
т.д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.422, респ. чл.415,
ал.1 от ГПК, следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските
в заповедното производство в зависимост от резултата по спора.
По заповедното производство от страна на ищцата са сторени
разноски в размер на 100.005 лева за заплащане на държавна такса, които на
основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да се присъдят в тежест на ответника.
6
По настоящото исково производство ищеца е сторил разноски в
размер на 100.00 лева за заплащане на държавна такса и 1000.00 лева за
адвокатско възнаграждение, които на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да
се присъдят в тежест на ответника.
От страна на ответника се повдига възражение за прекомерност на
заплатения от ищцата адвокатски хонорар. Съдът намира възражението за
неоснователно. Основание за искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК е претендирано
от страната несъответствие между размера на заплатеното за труда на
адвоката и действителните усилия, необходими по конкретното дело с оглед
фактическата и правната му сложност. Уговарянето и заплащането на
адвокатския хонорар съставляват признание на страната, че това е цената на
адвокатския труд по конкретното дело. В случаи като настоящия, когато
платеното от възразилата страна адвокатско възнаграждение (2500 лв.) е по-
високо от това, срещу което се възразява (1000 лв.), искането за намаляване на
последното поради прекомерност е винаги неоснователно (в посочения
смисъл определение № 374/20.11.2017 г. по гр. д. № 687/2017 г. на III г. о. на
ВКС, опр. № 343 от 23.10.2017 г. по гр. д. № 2090/2016 г., III г. о., опр. №
143/17.06.2020 г. по гр. д. № 3451/2019 г. на ВКС, IV г. о., опр. № 976 от
5.03.2024 г. по ч. гр. д. № 5221/2023 г., IV г. о.).
С оглед изхода от спора на ответника не се присъждат разноски.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на И. С. Р., ЕГН ********** от
гр.*******, обл.**********, че дължи на И. Б. К., ЕГН ********** от
гр.*******, обл. ***********плащане на сумата от 5000 (пет хиляди) лева,
ведно със законната лихва върху тази сума от момента на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК – ********* г. до окончателно изплащане на
сумата.
Осъжда И. С. Р., ЕГН ********** от гр.*********, обл.********* да
заплати на И. Б. К., ЕГН ********** от гр.*********, обл. **********
сторените съдебни и деловодни разноски в размер на 100.00 (сто) лева по
заповедното производство и в размер на 1100. 00 (хиляда и сто) лева по
исковото производство.
7
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград, в
двуседмичен срок от деня на получаване на съобщението и за двете страни.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
8