Решение по дело №1876/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1299
Дата: 18 ноември 2022 г.
Съдия: Светослав Василев
Дело: 20221100901876
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1299
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светослав Василев
като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело №
20221100901876 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „В.-*“ ООД твърди, че е в състояние на свръхзадълженостда
изпълни изискуеми парични задължения по търговски сделки, произтичащи
от търговската му дейност. Поддържа, че е в състояние на
неплатежоспособност и моли съда да открие производство по
несъстоятелност.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
За да се открие производство по несъстоятелност, следва да са налице
предпоставките, посочени в разпоредбата на чл. 625, ал. 1 ТЗ вр. чл. 742 ТЗ а
именно: 1. компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата,
изрично посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ; 2. длъжникът да е капиталово
търговско дружество; 3. да се установи свръхзадължеността му и 4.
затрудненията да не са временни, т.е. състоянието да е обективно и трайно
(чл. 631 ТЗ).
От правно организационната форма на молителя следва, че то е
капиталово търговско дружество, спрямо което може да бъде открито
производство по несъстоятелност на соченото основание свръхзадълженост.
За да се приеме, че едно капиталово търговско дружество е
1
свръхзадължено, следва да се установи, че неговото имущество не е
достатъчно да покрие паричните му задължения. Отчитат се само активи,
които дружеството действително притежава, оценени по тяхната пазарна, а не
балансова стойност, като се съпоставят с всички парични задължения на
дружеството. От обявените в търговския регистър финансови отчети за
периода 2015 г – 2018 г се установява, че още в края на 2016 г дружеството е
свръхзадължено, тъй като активите му са на стойност 20 хил. лева (без
проведено пълно и главно доказване на тяхното реално съществуване и без
пазарна оценка за стойността им, а на база балансова такава) не покриват
паричните му задължения, които счетоводно са в размер на 44 хил. лева (32
хил. лева текуща загуба, 8 хил.лева непокрита загуба от предходния финансов
период и 4 хиляди лева задължения към работници и служители за заплати,
осигуровки и данъци). Следва да се посочи, че паричните средства от външни
за дейността на предприятието източници като допълнителните парични
вноски на собствениците на капитала в размер на 53 хил.лева (общо за 2015 г
и 2016 г.) макар счетоводно да намаляват загубата за финансовата 2016
година, представляват пасив за дружеството и се отчитат от съда именно като
такъв при преценката за свръхзадължеността му. Състоянието на
свръхзадълженост започнало през 2016г, продължава и през следващите
финансови години за дружеството, като от финансовите отчети за 2017 и 2018
се установява, както допълнителното намаляване на актива, така и
прогресивното нарастване на пасивите му. За 2019 г дружеството подава
декларация, че не осъществява търговска дейност, а за 2020г и 2021 г не са
подавани финансови отчети. Видно от баланса съставен към месеца
предхождащ месеца на подаване на молбата за откриване на производството
по несъстоятелност, дружеството вече няма никакви активи, а само пасиви,
формирани именно от вземанията на собствениците на капитала за
възстановяване на платените от тях допълнителни парични вноски в размер
на 65 хил.лева. Това са и кредиторите на дружеството посочени от него в
молбата за откриване на производството по несъстоятелностт. Следователно
състоянието е трайно и без възможност за обратимост.
Следователно по делото се установяват всички от посочените по-горе
предпоставки на чл.742 ТЗ, поради което молбата за откриване на
производство по несъстоятелност спрямо молителя на основание
свръхзадължеността му следва да бъде уважена.
2
Относно началната дата на свръхзадължеността:
Още към 31.12.2016 г. молителят е в състояние на свръхзадълженост и
имено нея следва да се определи като начална дата на свръхзадължеността.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
В настоящия случай по делото няма данни за налични парични средства
в касата на търговеца. Няма данни за средства и по банковите му сметки. С
оглед на това съдът намира, че следва да постанови решение по реда на чл.
632, ал. 1 от ТЗ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА свръхзадължеността на „В.-*“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление на дейността: гр. София, бул. ****.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на свръхзадължеността 31.12.2016г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „В.-*“
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. София,
бул. ****.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „В.-
*“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление на дейността: гр.
София, бул. ****..
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „В.-*“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление на дейността: гр. София, бул. ****.
СПИРА производството по т. д. № 1876/2022 г. по описа на СГС, VI-7
състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от
вписване на решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде
прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да
се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
3

Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4