О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260068/12.1.2021г.
гр. Ямбол , 12.01.2021 г.
Ямболският районен съд, ХV- ти граждански състав
На 12.01 2021 година
В закрито заседание в следния
състав:
Председател: Марина Х.
като
разгледа докладваното от съдия Х.
гр. дело № 3139 по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба предявена от Г.Х.М. против „АСВ“АД с искане да бъде
прието за установено спрямо ответника, че вземането му предмет на ИЛ от
16.12.2015 год. по ч.гр.д. № 2451/2015 год. , въз основа на който е образувано
ИД № 293/2016 год. по описа на ЧСИ Ирина Х. не съществува поради изтекла
погасителна давност и нередовно уведомяване на длъжника за извършената цесия.
ЯРС, след като се запозна с исковата молба, намира
така предявената претенция за недопустима, предвид следното.
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК. Съгласно
разпоредбата на чл.
439,ал.2 ГПК искът, с който се оспорва изпълнението, може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. В случая, в исковата молба се твърдят
факти, които са настъпили към датата на връчване на заповедта за изпълнение /давност текла до момента на подаване
на в съда на заявлението по чл. 410 ГПК и цесия/ и въз основа на
които длъжникът е могъл да подаде възражение по чл. 414 от ГПК. При
положение, че не е сторил това, то възможността да се позове на тези факти е
преклудирана, поради което предявеният иск е недопустим. След влизане в сила на заповедта за изпълнение длъжникът може да оспорва вземането по исков ред само при условията на чл.
424 от ГПК- когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат
известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е
могъл да се снабди в същия срок, или при условията на чл. 439,ал.2 ГПК - въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая
посочените в исковата молба факти са такива, които са били настъпили и известни
на страната преди изтичане на срока по чл. 414 от ГПК за подаване на
възражение, поради което въз основа на същите не може да се оспорва
съществуването на вземането нито на основание чл. 424, нито на основание чл. 439,ал.2 ГПК. Съгласно цитираната по- горе разпоредба искът би бил допустим само ако се
твърдеше, че вземането е било погасено по давност , /респ. цесията е извършена/ след влизане
в сила на заповедта за изпълнение. Доколкото обаче в случая
твърденията на страната са, че давностният срок е изтекъл преди образуване на
заповедното производство, то тя е разполагала с възможност да оспори вземането
в срока за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК и при положение, че
не е сторила това, възражението й за погасяване по давност на вземането въз основа на тези
факти е преклудирано от влязлата в сила заповед за изпълнение. Т.к. същата е издадена в
полза на ответника, и с оглед гореизложеното , нито извършената цесия/за което
обстоятелство не се сочат доказателства/, нито съобщаването й са факти настъпили след влизане в сила на
заповедта.
Ето защо и на осн. чл. 130 ГПК, ЯРС
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3139/2020
год. по описа на ЯРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд Ямбол в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: