Номер 58904.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 02.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20203100502755 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Въззивникът ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА , редовно призована, не
изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна П. С. С. , редовно призован, не се явява, не изпраща
процесуален представител.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило становище вх. № 22123/14.10.2020г. от П. С. С. ,
чрез пълномощника му адв. Х. Х., обективиращо изявление на страната да се даде ход на
делото в нейно отсъствие. Заявява, че оспорва въззивната жалба и развитите в нея доводи.
Изразява подробно становище по същество на спора, както моли за присъждане на разноски.
Представя договор за правна защита и съдействие, установяващ плащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило писмено становище с вх. № 23187/29.10.2020г. от
Областна дирекция на МВР – Варна, чрез процесуалния представител юрисконсулт Б. Й.,
обективираща изявление на страната да се даде ход на делото. Заявява, че поддържа
депозираната въззивна жалба. Няма доказателствени искания. Представя списък на разноски
по чл. 80 от ГПК, обективиращ същите под формата на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лева. Прави възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемата
страна адвокатско възнаграждение. Моли по същество първоинстанционното решение да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на страните
по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че
не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата:
Производството е образувано по въззивна жалба на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Варна срещу Решение № 2325 от 15.06.2020г.,
постановено по гр.д. № 16094 по описа за 2019г. на ВРС, с което на основание чл. 178, ал.
1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД въззивникът е осъден да
заплати на П. С. С. сумата от 1518.10 лева, представляваща допълнително възнаграждение
за положен извънреден /нощен/ труд от 222 часа, получен след преизчисляване на общо
положения труд за периода 07.10.2016г. – 07.10.2019г. с коефициент от 1,143 по правилата
на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, ведно със законната лихва върху вземането, от депозиране на
исковата молба /08.10.2019г./ до пълното изплащане, а също и сумата 202.45 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода 23.10.2016г. – 07.10.2019г.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Излага се, че съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР е установена осемчасова продължителност на
нощния труд, полаган от работещите на смени държавни служители, какъвто е ищецът,
поради което разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата не следва да се прилагат по отношение на него. Извънреден труд би бил налице, ако
служителите работят извън нормативно определеното време, а това не е така в конкретния
случай. Установената по-голяма продължителност на работното време на държавните
служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на работното
време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължина
обусловените функции на служителите от МВР, вменени им от чл. 2, ал. 1 от ЗМВР. Също
така се навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в
ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът
потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото
и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете
нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-
висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано
посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен
от ответника. Не е изследван и въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден,
защото е над нормата за съответното тримесечие. Дори и при прилагането на общите
трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е
незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи
за генериране на извънреден труд. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
2
неоснователен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на жалбата не е депозиран от другата страна.
С оглед изявленията на страните, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители
на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход на устните
състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273 вр. чл. 149, ал.
2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви решението си в
законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:31 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3