РЕШЕНИЕ
№127
24.02.2023., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет трета година в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
при участието на секретаря Йорданка Попова, като разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. дело № 778 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 175 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Предмет
на разглеждане в настоящото съдебно производство е жалбата на „Стил Плюс“ ООД,
със седалище гр.София, против Акт
за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК с №АУЗД7611001020-1 от
27.04.2022г. издаден от Главен инспектор – орган по приходите в Общинска
Данъчна Дирекция гр. Хасково, Община Хасково, потвърден изцяло с Решение
№53С-92#1/07.07.2022г.
на Директор на Общинска Данъчна Дирекция – Хасково
В жалбата се твърди, че актът е издаден от
некомпетентен орган. В АУЗД било посочено, че издателят му е оправомощено лице
по силата на заповед № 2216 от 17.12.2020г. Не ставало ясно обаче дали
служителят притежава необходимата компетентност за 2022г., предвид датата на
издаване на акта. В случай, че не било надлежно оправомощаване на издателя му, то
актът бил незаконосъобразен.
По отношение
местните данъци се твърди, че на 23.06.2010г. от дружеството била подадена
Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти, с вх. №
3659 от 23.06.2010г. отнасяща се до 14 недвижими имота с партиден № ************.
Излагат се доводи, че така подадената декларация не съответствала на
действителното правно положение, тъй като било налице дублиране на имот производствен обект – сграда за
енергопроизводство, с идентификатор 77195.208.76.13. Ето защо жалбоподателят
имал правен интерес да бъде преизчислен данък сгради съобразно корекциите по
партиден № ************за 2020г. и 2021г. Същевременно, лихвите за просрочие
върху главницата, към датата на издаване на АУЗД7611001020-1 били изчислени
неправилно и незаконосъобразно. По декларация вх.№ ********** от 12.11.2019г.
отнасяща се до имот с партиден № ******* данъкът бил
правилно изчислен, но отново неправилно били изчислени лихвите за просрочие
върху главницата, към датата на издаване на акта.
По отношение
такса битови отпадъци се твърди, че с АУЗД били установени такси битови
отпадъци за имот с партиден № 126582669001за 2020г. и 2021г. и за имот с
партиден № ******* за 2020г. и 2021г. Сочи се, че общинската наредба и
конкретно чл.15а от същата, противоречал на регламентацията на чл.67 от ЗМДТ.
Отделно от това не било доказано и фактическото престиране на услугата
касателно имотите на „Стил Плюс“ООД.
Излагат ес и
доводи, че размерът на таксата за битови отпадъци за 2020г. и 2021г. бил
определен съответно с Решение №14 от 20.12.2021г. обективирано в Протокол № 3
от заседание на ОбС-Хасково проведено на 20.12.2019г., и с Решение 17.11.2020г.
Първото решение било отменено със съдебен акт на Хасковски административен съд.
Към датата на издаване на Решението на ОбС-Хасково от 17.11.2020г.за приемане и
одобряване на план - сметката за необходимите разходи по услугите за събиране и
транспортиране на битови отпадъци, третиране на битови отпадъци в съоръженията
и инсталациите в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване на територията на община Хасково за 2021г. по чл.66 от ЗМДТ, била
действаща старата редакция на чл. 67 от ЗМДТ допускаща изчислението за такса
битови отпадъци да е на база данъчна оценка и задължаваща задължените лица да
декларират количеството отпадъци за всяка календарна година. Към датата на
издаване на акта за установяване на задължение за данък обаче действала редакцията на чл. 67 от ЗМДТ,
според която размерът на таксата за битови отпадъци се определял според
количеството на битовите отпадъци и само при невъзможност за прилагането му
приложение следвала да намери ал.2 на същата норма. Същевременно, необходимостта
от подаване на нарочна декларация от задълженото лице не се съдържала в
разпоредбата на чл.67 от ЗМДТ. По тази причина за оспорващото дружество
оставало непонятно, защо таксата битови отпадъци била изчислена на база 13
промила на база данъчната оценка на имотите, а не на реално използваните
услуги.
Твърди се също,
че актът е издаден при нарушения на формата поради липса на изложени фактически
основания, което било самостоятелно основание за отмяната му . Доколкото установения с АУЗ размер на
задълженията за данъци и такси по видове и периоди , както и лихвите за
просрочие към тях, изчислени към 27.04.2022г. бил изцяло неправилен и
неоснователно начислен се моли обжалваният акт да бъде изцяло отменен. В
жалбата се излагат и съображения относно неправилността и незаконосъобразността
и на потвърждаващото АУЗ решение, както и се иска по реда на инцидентния
съдебен контрол да се прогласи клаузата на чл.15, ал.2 и ал.4 от Наредбата за
определяне и администриране на местните такси и услугите на територията на
Община Хасково за нищожна, поради противоречието й с чл. 67 от ЗМДТ.
По изложените
съображения се моли за отмяна на оспорения акт в неговата цялост. При условията
на алтернативност се моли за отмяна на акта в частта на установените задължения
за ТБО за 2020г. и 2021г. и лихиите върху тях, както и по отношение на
дублирания имот. С допълнителна молба вх. № 7499 от 07.11.2022г.претендира се
присъждане на разноски, съгласно представен списък.
Ответникът-Директор на Общинска Данъчна Дирекция –
Хасково, в представена по делото писмена молба оспорва подадената жалба. Излага
доводи за недопустимост на жалбата, като твърди че същата е насочена срещу
Решение с рег. индекс № 53 С-92-2#1 от
07.07.2022г. на Директор Дирекция“Общинска данъчна дирекция“, който не подлежал
на съдебно оспорване. По това съображение се моли жалбата да бъде оставена без
разглеждане. Алтернативно излага доводи и за неоснователност на оспорването. Претендират
се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
С декларация по чл.14 от ЗМДТ, вх.
3659 от 23.06.2010г.”Стил Плюс”ООД е декларирало имот с партиден № ************,
представляващ земя и сгради, находящи се на територията на гр.Хасково(л.79 и сл.).
С нотариален акт № 98, том II,
рег. № 1766, дело № 164 от 05.07.2019г. на нотариус с район на действие
РС-Хасково(л.183), Стил плюс”ООД е признато за собственик на
недвижими имоти намиращи се в гр*** с площ 27 458кв.м., ведно с
построените и попадащи в имота сгради,
както следва: 1.Сграда с
идентификатор 77195.208.40.5, със ЗП
26 кв.м., с предназначение – промишлена сграда, 2.Сграда с идентификатор 77195.208.40.6
със ЗП 52 кв.м., с предназначение – промишлена сграда; 3.Сграда с идентификатор 77195.208.40.7
със ЗП 95 кв.м. и предназначение-промишлена сграда; 4.Сграда с идентификатор 77195.208.40.8
със ЗП 616 кв.м. и предназначение промишлена сграда; 5. Сграда с идентификатор 77195.208.40.9
със ЗП 369 кв.м. и предназначение – промишлена сграда; 6. Сграда с идентификатор 77195.208.40.10
със ЗП 736 кв.м. с предназначение – промишлена сграда; 7.Сграда с идентификатор 77195.208.40.11;
със ЗП 20 кв.м. и предназначение – промишлена сграда; 8. Сграда с идентификатор 77195.208.40.12
със ЗП 47 кв.м. и предназначение –промишлена сграда; 9. Сграда с идентификатор 77195.208.40.13
със ЗП – 17 кв.м. и предназначение промишлена сграда; 10. сграда с идентификатор 77195.208.40.14
със ЗП 12 кв.м. и предназначение-сграда за енергопроизводство; 11.Сграда с идентификатор 77195.208.40.15 със ЗП 2910 кв.м., с
предназначение - промишлена сграда ; 12.
Сграда с идентификатор 77195.208.40.16 със ЗП 3357 кв.м. и
предназначение промишлена сграда и 13.
Сграда с идентификатор 77195.208.40.17
със ЗП 12 кв.м. и предназначение - промишлена сграда.
Със Заповед № 1209 от 29.07.2019г. на Кмета на Община Хасково е одобрен
проект за изменение на ПУП на УПИ VI, кв. СИЗ гр. Хасково по силата на което същия имот се разделя на два урегулирани
поземлени имота :УПИ XIII и
УПИ XIV.Според обяснителна записка
на проекта, след измененията УПИ XIII е с площ от 2617кв.м., а УПИ XIV с площ от 24 404.6 кв.м.
Видно от скица №15-826010 от 10.09.2019г. на СГКК-Хасково(л.221), идентификаторът
ПИ 77195.208.40 е променен на 77195.208.76. Променен е и идентификаторът на
попадащите върху имота сгради , както следва : 1. Сграда със ЗП 26 кв.м е
получила идентификатор 77195.208.76.8; 2. Сграда със ЗП 52 кв.м. е получила
идентификатор 77195.208.76.9; 3. Сграда със ЗП 95 кв.м. е получила
идентификатор 77195.208.76.7 4.Сграда с идентификатор със ЗП 616 кв.м. е
получила идентификатор 77195.208.76.3; 5. Сграда със ЗП 369 кв.м. е получила
идентификатор 77195.208.76.5; 6. Сграда със ЗП 736 кв.м. е получила
идентификатор 77195.208.76.4; 7. Сграда със ЗП 20 кв.м. е получила
идентификатор 77195.208.76.10; 8. Сграда със ЗП 47 кв.м. е получила
идентификатор 77195.208.76.11; 9. Сграда със ЗП – 17 кв.м. е получила
идентификатор 77195.208.76.12; 10. сграда със ЗП 12 кв.м. и предназначение сграда за енергопроизводство е получила
идентификатор 77195.208.76.13; 11.Сграда със ЗП 2910 е получила идентификатор
77195.208.76.2; 12. Сграда със ЗП 3357
кв.м. е получила идентификатор 77195.208.76.1. Сграда със ЗП 12 кв.м. и
предназначение промишлена сграда е получила идентификатор 77195.208.76.6.
След допуснатите изменения на ПУП и измененията на идентификаторите на
горепосочения имот за УПИ XIV и находящите се върху него сгради от страна на дружеството е подадена нова
коригираща декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 5963/12.11.2019г. (л.207 и сл.), в която е удостоверило новите идентификатори
на недвижимия имот и сградите върху него, а за УПИ XIII кв.2 по плана на гр.Хасково е подадена нова
коригираща декларация вх. № 5964/12.11.2019г. (л.175 и сл.),
С вх. № 5966/12.11.2019г. (л.187
и сл.), дружеството е подало и декларация по чл.14 от ЗМДТ, с която е декларирало имот с партиден № ******* представляващ земя от 590 кв.м.
С Акт за
установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК с №АУЗД7611001020-1 от 27.04.2022г.издаден на
основание чл.107, ал.1 и ал.3 от ДОПК, във връзка с чл.4, ал.1, 2, 3 и чл.9б от
Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), заповеди за определяне границите на
районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 от ЗМДТ, и честотата на
извозване, както и подадени данъчни декларации по чл.14, чл.17 и чл.54 от ЗМДТ,
орган по приходите в Общинска Данъчна Дирекция гр. Хасково – С. С. И. на
длъжност Главен инспектор, е установил размера на задълженията за данъци, такси
и глоби по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 27.04.2022г.
на „Стил Плюс“ ООД, с посочени в табличен вид размери за данък върху недвижими
имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци
(ТБО) за 2020г. и 2021г.
Касателно имот с партиден номер ************, находящ
се в гр.*** са установени задължения за 2020г. и 2021г.,
както следва:
-За 2020г. за ДНИ в размер на 6 152.95 лева , от които
главница в размер на 5269.57 лева и лихва в размер на 883.38 лева и за ТБО в
размер на 12 589.18 лв., от които 10 781.74лв главница и 1 807.44лева
лихва;
-За 2021г. за ДНИ в размер на
5619.41лв, от които главница в размер на 5269.57лв и лихва в размер на 349.84лв
и за ТБО в размер на 36 526.13лв, от които 34 252.17лв главница и
2 273.96лв лихва.
Касателно имот с партиден № ******* са установени
задължения за 2020г. и 2021г., както следва:
-За 2020г. за ДНИ в размер на 25.83 лв, от които главница в
размер на 22.12лева и лихва в размер на 3.71лева и за ТБО в размер на 45.20лв лв.от които 38.71
лв.главница и 6.49 лв лихва ;
-За 2021г. за ДНИ в размер на 23.58 лв.,
от които главница в размер на 22.12 лв.и лихва в размер на 1.46 лв.и за
ТБО в размер на 153.30 от които 143.76
лв.главница и 9.54 лв. лихва.
Видно от
известие за доставяне с баркод ИД PS 6300 01А3L5 U процесният акт за
установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК е бил получен на 03.05.2022г.
С жалба рег.
индекс 53 С-92-2/19.05.2022г., подадена на 17.05.2022г., видно от приложената
по делото товарителница, така издаденият Акт за установяване на задължения по
чл.107 ал.3 от ДОПК е обжалван в цялост пред Директор Дирекция „Общинска
Данъчна Дирекция“ при Община Хасково.
С Решение № 53
С-92#1 от 07.07.2022г. на Директора на дирекция Общинска
Данъчна Дирекция - Хасково, на основание чл.107, ал.4, във връзка с чл.155,
ал.1 и ал.2 от ДОПК и чл.4, ал.5 от ЗМДТ обжалваният акт е потвърден изцяло.
Решението е получено
от адресата си на 16.07.2022г.
Жалбата до съда
е подадена на 01.08.2022г. чрез куриер(л.243 гръб
–л.244) и заведена с
рег. индекс 53 С-92-2#2 от
03.08.2022г. при Община Хасково.
Горната непротиворечива фактическа обстановка
се установява от приетите като писмени доказателства по делото документи
съдържащи се в административната преписка.
За изясняване делото от фактическа
страна е допуснато и изслушано заключение по съдебно счетоводна експертиза,
прието при оспорване от жалбоподателя. Въпреки оспорването, жалбоподателя не
ангажира доказателства и доказателствени искания за оборване изводите на вещото
лице.
Тук е мястото да се посочи, че съдът
кредитира изцяло заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза. Същото
е изготвено от вещо лице разполагащо с необходимата компетентност и познания,
последното пълно и точно е отговорило на поставените му въпроси, като е обосновало
същите, а изводите му са в съответствие с приетите по делото писмени
доказателства. Ето защо за съда не възниква съмнения във правилността на това
допълнително заключение и го цени изцяло, като ще го обсъжда по-долу в мотивите
на решението.
При
така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Жалбата е депозирана от надлежна страна, при наличие на правен
интерес. Доводите на ответника, че жалбата е недопустима, тъй като със същата
се оспорва Решение № 53 С-92#1 от
07.07.2022г. на Директора на дирекция Общинска Данъчна Дирекция – Хасково,
което е акт не подлежащ на оспорване, е неоснователно. Видно от петитума на
сезиращата съда жалба и изрично стореното уточнение от жалбоподателя, постъпило
с вх. № 6261 от 20.09.2022г. (л.239-л.240) предмет
на оспорване е именно издадения АУЗ №АУЗД7611001020-1 от 27.04.2022г. издаден от Главен инспектор– орган
по приходите в Общинска Данъчна Дирекция гр. Хасково, Община Хасково, спрямо който е спазено изискването на чл.
107, ал. 4 във вр. чл. 144, ал. 1 от ДОПК за
задължително обжалване по административен ред. Предвид това съдът намира,
че жалбата е подадена срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол. Срокът за оспорване на
потвърдения с решението на ответника акт за установяване на задължение за данък,
изтича на 30.07.2022г. - събота,
неприсъствен ден. Ето защо и съобразно правилата за броене за срокове, уредени
в чл.60, ал.6 и ал.5 от ГПК, вр. с чл.44 от АПК, вр. с пар.2 от ДР на ДОПК,
следва да се приеме, че срокът за обжалване на административният акт изтича на
01.08.2022г. – първият следващ присъствен ден. Жалбата е депозирана именно на
тази дата, поради което следва да се приеме, че срокът за оспорване е спазен.
По изложените съображения съдът намира, жалбата за допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Оспореният АУЗ по чл.107,ал.3 от ДОПК е издаден от служител на общинската
администрация, имащ правата и задълженията на орган по приходите, определен със
заповед на Кмета на Община Хасково №2216/17.12.2020г. Оправомощаването не е
скрепено със срок, поради което и доколкото няма данни, нито се твърди от
страните по делото процесната заповед да е отменена, то към датата на издаване
на оспорения акт издателят му е надлежно оправомощен да издава актове от
оспорения вид. Следователно обжалваният акт е издаден от компетентен
административен орган, по смисъла на чл. 4, ал. 1 във връзка с ал. 3, изр. 1,
предл. 1 и ал. 4 от ЗМДТ, а възраженията в жалбата са неоснователни.
Спазена е установената от закона форма – актът е писмен, посочени са
фактическите и правни основания за издаването му, касателно имоти с партиден № ************
и партиден № *******. В мотивите
на АУЗ са описани подробно декларираните от търговското дружество имоти – земи и
сгради и местонахождението им. Посочени са и разпоредбите от ЗМДТ, съобразно
които са определени размерите на ДНИ и ТБО. В изложените в акта мотиви волята
на административния орган е изразена обосновано и е налице яснота относно
установените с акта задължения. Предвид това възражението на жалбоподателя на
акта за липса на изложени фактически съображения е неоснователно.
В производството по издаване на
оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби.
Актът, е издаден при условията на чл. 107, ал. 3 от ДОПК: във връзка с подадени
декларации по чл. 14 от ЗМДТ, и при извършена проверка за публични задължения
за имоти, собственост на жалбоподателя,
при която е установено, че дружеството има неплатени задължения за ДНИ и ТБО за
притежавани и декларирани имоти с подробно изброените в акта декларации а
именно: декларация вх. 3659 от 23.06.2010г.(л.79 и сл.) представляващи имот с партиден №126582669001, и декларация вх. № 5966/12.11.2019г.
за имот с партиден № ******* представляващ земя.
Относно материалната законосъобразност на обжалвания акт, в частта му
предмет на производството, съдът намира следното:
Задълженията за ДНИ и ТБО са
публични общински вземания - по аргумент от чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК, установяването на публичните вземания се
извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В разглеждания
случай това е ЗМДТ, съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от който, установяването на
местните данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по
реда на ДОПК. Предвиденият в ДОПК процесуален ред е специален по отношение на
общия ред за издаване на административни актове, предвиден в АПК. Процесният
акт е издаден по реда на чл. 107 от ДОПК и по същество е акт за установяване на
задължения по данни от декларации на задълженото лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 от ЗМДТ(в приложимата му
редакция), с
данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на
страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти,
разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания,
и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат
предназначението по чл. 8, т. 1 от
Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на
земята, когато това се изисква по реда на специален закон, като с оглед разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, субекти на това задължение (данъчно задължени лица) са
собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Съответно в чл. 62 от ЗМДТ (в приложимата редакция) е предвидено, че такса за битови отпадъци се заплаща
за услугите по 1.
събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за
тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации;
3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места и селищните образувания в общината. По аргумент от
разпоредбата на чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, задължението за заплащане на ТБО е за лицето – собственик на облагаем с
данък недвижими имот.
С разпоредбите на чл.67, ал.4 и
ал.5 от ЗМДТ са установени два способа
за определяне размера на дължимата такса - според количеството на битови
отпадъци, а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци -
върху основа, определена от общинския съвет
Възможните основи са изброени неизчерпателно в ал.8 на чл.67 ЗМДТ, като
цитирания в жалбата § 13, ал.1 от ЗР на
ЗИДЗМДТ към 2020г. и 2021г. , а и понастоящем не е влязъл в сила, поради което не
е имало законова пречка данъчна основа
за изчисляване на ТБО да е.данъчната оценка на имота.
В случая действително таксата е
определена не според количеството на генерираните отпадъци, а върху основа,
избрана от Общински съвет – Хасково, отчитаща вкл. и данъчната оценка на имота и броя на
декларираните вид, и брой съдове за изхвърляне на отпадъци от предприятията. По
какви причини органът на местното самоуправление е избрал определяне на размера
на ТБО по този ред, е въпрос на законосъобразност и на целесъобразност на решенията
по чл. 66 от ЗМДТ, които не са предмет на оспорване
по настоящото дело и не подлежат на косвен съдебен контрол в настоящото
производство, доколкото оспорването на тези актове на общинския съвет става в
отделно производство, различно от настоящото. По същото съображение не подлежи
на косвен съдебен контрол и разпоредбата на чл.15, ал.2, и ал.4 от Наредбата за
определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията
на Община Хасково.
По делото между страните няма спор, че оспорващото дружество се легитимира
като собственик на имот с партиден № *******
представляващ земя от 590 кв.м.. Същото се установява и от скица №15-826008 от
10.09.2019г. на СГКК-Хасково, видно от която пред същата служба дружеството се
е легитимирало като собственик на имота с НА №126, том 12, рег. № 3879 дело №
1822 от 12.07.2019г. издаден от Служба по вписванията, гр. Хасково.
По делото безспорно се установява от
приложените по делото доказателства съдържащи се в административната преписка –
нотариални актове, договори за прехвърляне на предприятие, споразумителни
протоколи и скици на СГКК – Хасково, че дружеството е собственик на ПИ и 77195.208.76 и находящите се върху него 13 бр. сгради с
идентификатори 1.Сграда с идентификатор 77195.208.76.8; 2.Сграда с идентификатор 77195.208.76.9; 3.Сграда с
идентификатор 77195.208.76.7 4;4.Сграда с идентификатор 77195.208.76.3; 5.Сграда с идентификатор 77195.208.76.5; 6.Сграда с идентификатор 77195.208.76.4; 7.Сграда с идентификатор
77195.208.76.10; 8.Сграда с идентификатор 77195.208.76.11; 9.Сграда с
идентификатор 77195.208.76.12; 10.Сграда с идентификатор 77195.208.76.13 и предназначение - сграда за
енергопроизводство; 11.Сграда с идентификатор 77195.208.76.2; 12.Сграда с идентификатор
77195.208.76.1 и Сграда с идентификатор
77195.208.76.6. Същите в съвкупност са и
посочени в оспорвания по делото акт, като имот
с партиден № ************.
Обратно на изложеното в жалбата, не се
установява в процесния АУЗ да е налице дублиране на производствен обект –
сграда за енергопроизводство с идентификатор 77195.208.76.13 с РЗП 12 кв.м. Действително,
описани са две сгради с РЗП 12 кв.м., година на построяване 1982г., с конструкция
МЗ-масивни монолити и с еднакъв идентификатор - 77195.208.76.13., но също така
е посочено и че двете сгради имат различни отчетни стойности. Съответно първата
описана сграда е посочена с отчетна стойност 1070.13 лева, а втората с отчетна
стойност 590.85 лева. От нотариален акт №98, том II рег. № 1766 от
2019г. се установява, че дружеството е собственик на две сгради от 12 кв.м.
находящи се в ПИ 77195.208.76(стар идентификатор 77195.208.40), със съответни идентификатори 77195.208.76.13 – с предназначение сграда за
енергопроизводство(стар идентификатор77195.208.40.14) и 77195.208.76.6 с
предназначение – промишлена сграда(стар
идентификатор77195.208.40.17). В декларация вх. № 5963/12.11.2019г. също са
декларирани две сгради от 12 кв.м.едната като трафопост(позиция 13 на
стр.209) , а другата като автомивка(позиция 6 на
стр.208- гръб).В относимата декларация по чл.17 от ЗМДТ, вх. № 7621 от 23.06.2010г.(л.130) дружеството е декларирало сградата
от 12 кв.м. представляваща автомивка с отчетна стойност 590.85 лв, а сградата
трафопост с отчетна стойност 1070.13 лева .Тези отчетни стойности се
установяват и от изготвеното по делото заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза.
При тези доказателства съдът
достига до извода че сред притежаваните от дружеството върху процесния имот 77195.208.76
сгради са и две такива, които макар и с еднаква квадратура - 12 кв.м., са с
различно предназначение, с различни идентификатори и с различна отчетна
стойност, съответстваща на тази посочена в оспорения акт. При това положение,
както правилно е приел и ответникът видно е, че
в АУЗД7611001020-1 от
27.04.2022г. е допусната очевидна фактическа грешка при посочване идентификатора
на имота с отчетна стойност 590.85 лева. Тази грешка по никакъв начин не оказва
влияние върху законосъобразността и формата на акта, доколкото не влияе върху изводите на органа
досежно броя притежавани имоти, данъчната и отчетната стойност им стойност,
предназначението на сградите, а оттук и възможността всеки един от тях надлежно
да бъде индивидуализиран.
От гореизложеното следва, че оспорващото дружество е данъчно задължено лице за ДНИ и за ТБО по отношение на посочените в Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК с №АУЗД7611001020-1 от 27.04.2022г. издаден от Главен инспектор– орган по приходите в Общинска Данъчна Дирекция гр. Хасково ,имот с партиден № ************ и имот с партиден № ******* .
Относно задълженията за ДНИ:
Чл.10,
ал.1 от ЗМДТ сочи, че
с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на
страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти,
разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания,
и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат
предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на
територията и след
промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на
специален закон.
Според чл.
19, ал.1 от ЗМДТ данъкът
се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал.
1 към 1 януари на
годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата
година. Същевременно, в чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ е регламентирано, че данъчната
оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им
стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната
им оценка съгласно приложение № 2. Разпоредбата на § 1, т. 17 ДР на ЗМДТ определя, че отчетната
стойност е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената
стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно
завеждане. Т.е. отчетната
стойност е стойността, по която активът се води счетоводно в предприятието.
Релевантна за определяне на размера на задълженията за ДНИ и ТБО е стойността,
на която активът е заведен счетоводно. Последващите оценки на актива, които не
са намерили счетоводен израз като обезценка или преоценка, не се отразяват на
отчетната стойност.
При извършената проверка от вещото
лица в Община Хасково същото е
установили, че с Решение №239
взето по протокол № 17 от заседание на общинският съвет проведено на
19.12.2008г. размерът на ДНИ е определен на 2 на хиляда върху данъчната оценка на
недвижимия имот.
От експертизата се установява, че изчислена
въз основа на декларираните данни в Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, чл.17 от ЗМДТ
и инвентарни книги на дружеството и съгласно приложение № 2 от същия закон, за
имот с партиден № 7611F6271 отчетната стойност възлиза на 55.96 лева, а данъчната оценка на 11
058.61 лева.
Следователно и по смисъла на чл. 21, ал.1 от ЗМДТ относима за
изчисляване задълженията за ДНИ за този имот е именно данъчната оценка на имота, която е
по-висока от отчетната му стойност. В обжалваният акт данъчната оценка е изчислена
на 11 058.60 лв., т.е.е с 0.1 стотинка по-ниска от изчисленото от вещото
лице. Предвид това, неправилно според настоящия съдебен състав е изчислен
размера на данъчната основа за същия имот. Посоченото в акта за установяване на
задължения обаче е по-благоприятно за жалбоподателя, поради което за
изчисляване размера на задължението съдът намира, че не следва да съобразява
изчислената от вещото данъчна основа, а следва да вземе предвид именно
данъчната оценка на процесния имот посочена в обжалваният акт. По същия начин е
процедирало и вещото лице при изчисляване задълженията за ДНИ.
Съобразно установеното от вещото лице и
извършените от него в тази връзка изчисления данъчната основа за имот с
партиден №7611F6271 следва да е в размер на 11 058.60
и дължимият ДНИ за имота е в размер на 22.12лв.както за 2020г., така и за
2021г. Следователно, въз основа на заключението на вещото лице, може да се
направи извода, че при правилно приложение на нормативната регламентация по чл. 19 – чл. 21 от ЗМДТ, за имот партиден № 7611F6271, размера на задълженията на жалбоподателя за ДНИ за
20220г. и 2021г. е правилно определен.
По отношение на имот с партиден № ************,
от експертното заключение се установява, че данъчната оценка на ПИ 77195.208.76 и находящите се върху него 13 бр. сгради, е по-висока от отчетната им стойност, съобразно
инвентаризационните книги и декларациите по чл.14 и чл.17 от ЗМДТ, и при
изчисление на дължимия данък недвижими имоти е относима именно тя. Това е
възприето и от административният орган при издаване на акта за установяване на
задължение.
Сумарно, съобразно изчисленията на вещото
лице в експертизата данъчната оценка за имот с партиден № ************ възлиза на 2 634 784.17 лева. Сумарно,
посочените в оспореният акт данъчни оценки на всеки един от обектите попадащи в
посочения имот, са в размер на 2 634 784.10 лева. Т.е., възприетото от
органа фактическо положение касаещо данъчната оценка на имота е по-благоприятно
за данъчно задълженото лице. Съдът не разполага с правомощия да утежнява
положението на жалбоподателя спрямо възприетото в оспореният акт, поради което
следва да се приеме, че данъчната основа на имота, следва да е в размер на
сумарната стойност на данъчните оценки на общо 14 – те обекта попадащи в него,
която е посочена в акта.
При изчислена данъчна основа за
имот партиден № ************ в размер на 2 634 784.1
лева, то дължимия ДНИ за имота следва да е в размер на 5269.57 лева , както за 2021г., така и за
2021г. Следователно, въз основа на заключението на вещото лице, може да се
направи извода, че при правилно приложение на нормативната регламентация по чл. 19 – чл. 21 от ЗМДТ, за процесния имот с партиден
№ ************ размерът на задълженията на жалбоподателя за
ДНИ за 2020г. и 2021г. е правилно определен.
Общо дължимият данък недвижими
имоти за 2021г. и 2020г. за двата процесни имота възлиза на 10 583.38 лева
– така както е посочено и в оспорения акт. Съобразно изчисленията на експерта
законната лихва за забава за 2-та имота, за 2020г., възлиза на 887.83 лева,
сума по-голяма посочената в акта, която сумарно за двата имота възлиза на
887.09 лева. За 2021г. вещото лице сочи, че законната лихва за забава върху
констатирания ДНИ за двата имота следва да е в размер на 352.04 лева, която
сума отново е по-голяма като размер от
посочената в акт законна лихва, сумарно възлизаща на 351.3 лева. Независимо
от неправилното изчисляване на размера на лихвата за 2020г. и 2021г., върху
главницата за ДНИ, за двата
имота,съдът намира, че в настоящия случай не може да бъде утежни положението на
данъчно задълженото лице, т.к. определеният в по-малък размер публично
задължение е грешка на данъчната администрация.
По отношение ТБО:
Както беше посочено, съгласно
разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ (в приложимата й редакция), такса за битови
отпадъци се заплаща за услугите по
1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и
инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения
и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване
в населените места и селищните образувания в общината. Следователно в рамките на ТБО се включва такса за три
отделни, самостоятелни услуги – за събиране и транспортиране, за третиране на
битовите отпадъци в съоръжения, и инсталации и за поддържане на чистота на
териториите за обществено ползване, като видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ на територията на общината, както
и честотата на сметоизвозване, се определят със заповед на кмета на общината /чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ/.
Съгласно чл.66, ал.3 от ЗМДТ, размерът на таксата за единица основа
се определя в левове за всяка календарна година и се приема с решението на
общинския съвет по чл.
66, ал. 3, т. 2 за одобряване на план-сметката.
От материалите по делото се установява, че с т.5 от Решение № 14 прието по протокол № 3 от заседание на ОбС-Хасково проведено на 20.12.2019г.(л.26) е определен размера на таксата за битови отпадъци за 2020г., като е прието за всички нежилищни имоти на предприятия, че когато предприятието не е подало декларация в установения срок, декларирало е по-малко от необходимия му брой от съответния вид съдове, или не могат да се установят броя на използваните съдове, се заплаща годишна такса в размер на 13 на хиляда върху по-високата стойност от данъчната оценка и отчетната стойностна на недвижимите имоти(т.5.1). С т.5.2 от решението е предвидено, че в зависимост от вида и броя на декларираните съдове за изхвърляне на битови отпадъци на предприятията, размера на таксата е : 1. За събиране и транспортиране на битови отпадъци: за кофа 110л.-550лв, за контейнер тип бобър- 1560лв., за контейнер с обем 4 куб.м.; 2. За третиране на битовите отпадъци поддържане и експлоатация на депа за битови отпадъци, както и отчисления по чл.60 и чл.64 от ЗУТ – в размер на 0.5 промила върху по-високата стойност от данъчната оценка и отчетната стойността на недвижимите имоти; 3. За поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - 3 промила върху по-високата стойност от данъчната оценка и отчетната стойността на недвижимите имоти.
С т.II от решение №241 прието по протокол № 13 от заседание на ОбС-Хасково на 18.12.2020г.(л.24) е определен размера на таксата за битови отпадъци за 2021г. като с т.5 е прието, за всички нежилищни имоти на предприятия: т.5.1 - когато в установения срок не е подадена декларация по чл.18, ал.5 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Хасково , деклариран е по.малко от необходимия му брой от съответния вид съдове за битови отпадъци или когато не може да се установи броя на използваните съдове да се заплаща годишна такса в размер на 13 промила върху по-високата стойност от данъчната оценка и отчетата стойносттта на недвижимите имоти, по видове както следва: 1. Събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране- 8 промила; 2. Третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации-3 промила; 3. Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината - 2 промила.
С т.5.2 от решението е предвидено, че в зависимост от вида и броя на декларираните съдове за изхвърляне на битови отпадъци на предприятията размера на таксата е : 1. За събиране и транспортиране на битови отпадъци: за кофа 110л.-5 50лв, за контейнер тип бобър- 1560лв., за контейнер с обем 4 кубм. – 1560лв; 2. За третиране на битовите отпадъци поддържане и експлоатация на депа за битови отпадъци , какот и отчисления по чл.60 и чл.64 от ЗУО – в размер на 0.5промила върху по-високата стойност от данъчната оценка и отчетната стойност на недвижимите имоти; 3. За поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - 3 промила върху по-високата стойност от данъчната оценка и отчетната стойност на недвижимите имоти.
Жалбоподателя оспорва реалното извършване на
дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване; по поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване и поддържане на депо и други съоръжения за
обезвреждане на битови отпадъци и съответно предоставянето на тези услуги за
2020г. и 2021г. като основание за възникване на задължението за заплащане на
ТБО. Това възражение съдът намира неоснователно по следните съображения: Безспорно,
притежаваните от дружеството-жалбоподател имоти с партиден №7611F6271 и партиден №
************ са включени в границите на районите,
определени с издадените на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ от Кмета на Община Хасково Заповед
№ 1888 от 23.10.2019г. и Заповед № 1895 от 30.10.2020г. за предоставяне на
услугите по чл. 62 от ЗМДТ - сметосъбиране, сметоизвозване,
обезвреждането в депа на битовите отпадъци и поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване през 2020г. и 2021г. – т. е имотите на
жалбоподателя са били включени в район на организирано сметосъбиране и
сметоизвозване, както и на предоставяни услуги по обезвреждане на битовите
отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на честотата на териториите
за обществено ползване.
По делото като писмено
доказателство е приет договор за възлагане на обществена поръчка от
03.01.2017г., с който Община Хасково е възложила на „Грийн партнърс-БКС-2016“
ООД да изпълнява обществена поръчка с предмет : „Събиране и извозване на битови
отпадъци от територията на град Хасково до Регионалния Център за третиране на
неопасни отпадъци в землището на с. Гарваново
и почистване на територии за обществено ползване в град Хасково - миене, ръчно
и машинно метене., който е бил в сила и към 2020г. и 2021г. Приети, като
писмено доказателство са и протоколи съставени във връзка с изпълнение на този
договор, установяващи количеството и заплащане на извършени работи за периода
01.01.2021г.-31.12.2021г. и за периода 01.01.2020г. -31.12.2020г. за дейностите
:метене и миене на територията на Община Хасково(л.286-л.387). Приобщени към доказателственият
материал са и протоколи за установяване количеството и заплащането за
извършената работа за периода
01.01.2021г.-31.12.2021г. и за периода 01.01.2020г. - 31.12.2020г. за дейността
събиране и извозване на битови отпадъци. Следователно, от така приетите писмени
доказателства се установява безспорно, че дейностите по поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване и по събиране и транспортиране на битови
отпадъци, са били надлежно извършвани.
По делото без оспорване от страните е приет и договор за възлагане на
обществена поръчка с предмет“ Избор на оператор за експлоатация и поддръжка на
регионалния център за третиране на неопасни отпадъци за общините Хасково, Димитровград
и Минерални бани“ от 19.06.2015г. и месечни протоколи за периода
01.01.2020г.-31.12.2020г., с приложени към същите фактури(л.536-562), доказващи
изпълнението на дейностите по договора. Като писмено доказателство е приет
и договор за възлагане на обществена
поръчка с предмет“ Избор на оператор за експлоатация и поддръжка на регионалния
център за третиране на неопасни отпадъци за общините Хасково, Димитровград и Минерални
бани“ от 01.10.2020г., месечни протоколи за периода от 01.01.2021г. до
31.12.2021г. и фактури към тях удостоверяващи надлежното му изпълнение(л.572-л.619) Ето защо, доказано съдът намира и
осъществяване на дейността по третиране
на битови отпадъци за процесните спорни по делото периоди.
Доколкото оспорващото дружество не
попада в кръга на лицата, освободени от заплащането на ТБО на основание,
регламентирано в ЗМДТ то за него е било налице задължение за заплащане на ТБО
за имоти с партидни номера №7611F6271 и партиден №
************ .
От експертизата се установява, че
за 2020г. дружеството е подало декларация, с която е заявило контейнер тип бобър
Следователно и на основание чл. 5.2 от Решение № 14/20.12.2019г., вещото лице
изчислява размера на таксата на 3.5 промила върху данъчната оценка на
имотите + 1560 лева. За 2021г. вещото
лице е установило, че няма данни дружеството да е подавало изискуемата
декларация, при което е изчислило, че приложим за определяне размера на ТБО е
чл.5.1 от Решение № 214/18.12.2020г., а именно 13 промила върху данъчната
основа на недвижимите имоти. Предвид това дължимата ТБО за двата имота възлиза на
10 820.45 лева за 2020г. и на 34 395.96 лева за 2021г. или общо за
двете години вещото лице е изчислило, че дължимата ТБО е в размер на 45 216.41
лева. В оспореният акт дължимата ТБО е установена за двата имота, в по-нисък
размер. Съответно, както вече се посочи по-горе в мотивите на решението, макар
и неправилно изчислена от общинска данъчна администрация, сумата за ТБО за
2020г. и 2021г. за двата имота, последната не може да бъде изменена от съда
съобразно изчисленията на вещото лице доколкото същото би довело до утежняване положението на данъчно задълженото
лице.
Съответно към датата на издаването
на оспорения акт в частта му касаеща, установяване размера на ТБО за двата
имота за 2020г. и 2021г., ИАА е бил в съответствие с материалния закон.
Също така от доказателствата по
делото се установява, че Решение №
14 от 20.12.2019 г., обективирано в Протокол № 3 от заседание на Общински съвет
- Хасково, проведено на 20.12.2019г., в частта му на раздел ІІ т. 1, т. 3, т.
4, т. 5.1. и т. 5.2. от решението, е отменено с Решение №375/06.08.2021г.,
постановено по адм.дело № 402/2020 г. по описа на АдмС-Хасково, оставено в сила
с Решение № 8386/03.10.2022г. по адм.дело № 10047 от 2021 г. по описа на ВАС.
Установява се също, че Решение №
241/18.12.2020 г. на Общински съвет - Хасково, прието по протокол № 13 от
заседание на ОбС от 18.12.2020 г. в частта му по т. ІІ подт. 1., в частта ѝ, с която е определен размерът
на ТБО за 2021 г. за населението на гр.Хасково, т. ІІ подт. 4., с която е
определен размерът на ТБО за 2021 г. за населението в селата в община Хасково и
цялата подт.5 от раздел II, с
която е определен размерът на ТБО за 2021 г. за всички нежилищни имоти на
предприятия, е отменено с Решение № 634 от 16.12.2021 г., постановено по адм.дело
№ 61/2021 г. по описа на АдмС-Хасково, оставено в сила с Решение №
8642/06.10.2022 г., постановено по адм.дело № 1279/2022 г. по описа на ВАС.
Влизането в сила на съдебното решение,
с което се отменя определения с общ административен акт от местния законодателен
орган, размер на таксата за битови отпадъци за 2020г. и 2021г. за всички
нежилищни имоти на предприятия е нов факт, който не е съществувал към датата на
издаване на акта за установяване на задължение и потвърждаващото го решение.
Съответно органите по приходите е нямало как да формират изводите си въз основа
на този съдебен акт. Този нов факт е съществуващ към приключване на устните
състезания по делото и на основание горецитираната разпоредба на чл.142, ал.2,
от АПК, вр. с пар.2 от ДР на ДОПК, съдът следва да прецени значението му за
делото. В тази насока намира следното:
Съгласно
установената трайна практика на касационната инстанция, новите факти, са от
значение за делото само ако са настъпили след издаване на оспорения акт и
променят с обратна сила съществуващото към този момент правно положение. Т.е.
касае се за факти от действителността, които имат спрямо спорното
правоотношение значение на юридически или доказателствени факти и са от
значение за решаване на делото по същество. Правно значение имат само тези
факти, които променят правното положение съществувало към издаване на
оспореният акт или отменят тези факти, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила
променят правното значение, или отменят съществуването на фактите, въз основа
на които органът е взел решението си. Това могат да бъдат правни норми, на
които законодателят е придал обратно действие и те регулират по друг начин
определен факт, или съдебно решение, което с обратна сила отменя акт, който е
фактическо или правно основание за издаване на оспорения акт, или отрича с
обратна сила факт, на който органът се основава, за да постанови акта си, или
акт, който е фактическо или правно основание за издаване на оспорения акт е
отменен или оттеглен от издалия го орган. Това изрично е възприето в Решение № 12679 от 13.12.2021 г. на ВАС
по адм. д. № 7980/2021 г., VII о., Решение № 13633 от 4.11.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 13630/2019 г., VII о, Решение № 1557 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 6030/2019 г., II о. Решение № 10022 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. №
14514/2018 г., VII о., и мн.други.
След
като общите административни актове определящи размера на публичните задължения
за такса битови отпадъци за 2020г. и 2021г. за нежилищните имоти на предприятия,
находящи се на територията на Община Хасково, които са правопораждащи факт за
издаване на обжалвания акт, са били
отменени с влязло в сила съдебно решение, то установеният размер на
задължението за ТБО за 2020г. и 2021г. на дружеството – жалбоподател, в случая
е без правно основание. Безспорно отмяната на решенията на ОбС-Хасково за
определяне размера на ТБО за 2021г. и 2021г. с влязъл в сила съдебен акт е нов
факт от значение за делото и попада в приложното поле на чл. 142, ал.2 от АПК,
вр. с пар.2 от ДР на ДОПК. Този факт променя с обратна сила съществувалото към
издаване на Акт за
установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК с №АУЗД7611001020-1 от
27.04.2022г. издаден от Главен инспектор – орган по приходите в Общинска
Данъчна Дирекция гр. Хасково
правно положение. Отмененият общ административен акт се счита за неиздаден и
правните последици от издаването му се считат за ненастъпили. В този смисъл и Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016
г. на ВАС по т. д. № 2/2015 г., ОСС, І и ІІ колегия. Така, към момента се установява липсата на визиран в хипотеза на чл.67 от ЗМДТ юридически факт. Предвид това понастоящем обжалвания в настоящото съдебно
производство Акт за
установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК с №АУЗД7611001020-1 от
27.04.2022г. издаден от Главен инспектор– орган по приходите в Общинска Данъчна
Дирекция гр. Хасково се
явява незаконосъобразно издаден, касателно частта на установения размер ТБО за 2020г и за 2021г. за имоти с
партидни №7611F6271 и партиден №
************ Това обстоятелство е основание за отмяна на оспорения ИАА,в
частта на установените с него задължения
за ТБО за 2020г. и за 2021г., ведно със законните лихви за просрочие към тях.
Таксата, каквато по естеството си е
и ТБО, представлява финансово плащане, дължимо на държавата или общините по
повод на предоставяни от тях дейности и услуги на юридически лица и граждани. В
тази връзка, при безспорно установеното, че в процесния период на жалбоподателя
са били осигурени и предоставени услугите по чл. 62, т.1-т.3 от ЗМДТ, а по
делото няма данни да е извозвал сам генерираните от него отпадъци до
регламентирано или нерегламентирано сметище за негова сметка, то същия дължи
заплащане на ТБО на Община Хасково. Задължението за плащане на тази услуга,
следва не от отменения акт на Общински съвет Хасково, а от разпоредбата на чл.
64 ЗМДТ, съобразно която таксата по чл. 62 се заплаща от лицата по чл. 11 за
имотите на територията на общината, които по смисъла на посочената разпоредба
са собственици на недвижим имот.
В този смисъл независимо, че Решение № 14 от 20.12.2019 г., на Общински
съвет- Хасково и Решение № 241/18.12.2020 г. от 18.12.2020 г. на ОбС-Хасково са
отменени, в частта им касаещи определения размер на ТБО за 2021г. и 2020г. за
нежилищните имоти на предприятия, то оспорващото дружество остава данъчно
задължено лице и доколкото съответната услуга му е била престирана, то дължи
заплащане на такса битови отпадъци за процесните периоди, ведно със законната
лихва за забава. Предвид естеството на спора, което
не позволява установяването от съда на размера на дължимия размер на публичното
общинско вземане на такса битови отпадъци за първи път в хода на съдебното
производство на база ново прието в хода
на съдебното производство основание, то следва след отмяната на оспорения ИАА в
горепосочените му части, на основание чл. 160, ал.3 от ДОПК преписката да бъде
върната за ново разглеждане на органа по приходите , който следва да установи
размера на дължимото от оспорващото дружество задължение за ТБО за 2020г. и
2021г. за имоти с партидни номера №7611F6271 и
партиден № ************.
При новото произнасяне на органа
същия следва да прецени значението на
новоприетите от ОБС-Хасково решения с № 789/16.12.2022г. и с № 790 от
16.12.2022г., с които местния законодателен орган отново е определил размера на
таксата за битови отпадъци съответно за 2020г. и за 2021г., както и е предвидил
възможност за прихващане, като съобрази и доколко решението касаещо определяне
размер на ТБО за 2020г. е относимо към настоящия казус, предвид, че последното
не третира случаите, в които предприятията са подали декларации за определяне
брой съдове за изхвърляне на битови отпадъци, каквато хипотеза се установява да
е налице спрямо жалбоподателя касателно 2020г.
С оглед на изложеното съдът приема,
че Акт за установяване на
задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК с №АУЗД7611001020-1 от 27.04.2022г. издаден
от Главен инспектор – орган по приходите в Общинска Данъчна Дирекция гр.
Хасково, Община Хасково, потвърден изцяло с Решение №53С-92#1/07.07.2022г. на Директор на Общинска
Данъчна Дирекция – Хасково, в частта му, с която на дружеството са установени
задължения за: ДНИ за имот с партиден номер ************ находящ се в
гр.Хасково за 2020г. в размер на 5 269.57 лева главница, ведно със законна
лихва в размер на 883.38 лева; ДНИ за същия имот за 2021г.в размер на 5269.57
лв. главница и 349.84лв лихва, както и за ДНИ за имот с партиден № ******* за
2020 г. в размер на 22.12лв. главница и лихва в размер на 3.71 лева и за 2021г.
в размер на 22.12 лева главница и лихва върху тази сума в размер на 1.46 лева е законосъобразен - издаден е от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, постановен е в съответствие
с материалноправните разпоредби на които се основава и при спазване на
административно-производствените правила. Жалбата срещу акта в тази му част се
явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
В частта, с която на дружеството са установени
задължения за ТБО за имот с партиден номер ************ находящ се в гр.Хасково
и имот с партиден № ******* ведно с лихви за просрочие върху тях се явява
незаконосъобразно издаден по отношение изчисления размер на задължение за
2020г. и 2021г. Предвид това в посочената част акта следва да бъде отменен и
преписката върната на органа по приходите за установяване дължимия размер на
такса битови отпадъци от дружеството.
При този изход на спора основателни са
претенциите и на двете страни за
присъждане на разноски по делото.
Жалбоподателят претендира разноски в общ размер на 6 550 лева, от които 50 лева ДТ, 6500 лева адвокатски хонорар
съобразно договор за правна защита и съдействие от 01.11.2020г.(л.266). Съразмерно на уважената част на
жалбата(уважен
размер: претендиран размер х действително сторени разноски) на същия следва да се присъдят
разноски в размер на 5283.43 лева.
Ответникът претендира разноски за
юрисконсулско възнаграждение. С оглед правната и фактическа сложно стан делото
и високия материален интерес, по принцип
дължимото възнаграждението на юрисконсулта би следвало да е 360.00 лева.
Съразмерно на отхвърлената част на жалбата, изчислено по същата формула на същия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 69.61 лева.
Възражението за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, макар и своевременно заявено, е
неоснователно. Определеното в настоящото производство е под минималния размер
за адвокатско възнаграждение, изчислено по реда на чл.8, ал.1, вр. с чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК, чл.172, ал.1 и чл. 173, ал.2 от АПК
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Стил Плюс“ ООД, със седалище гр.*** против Акт за установяване на задължения по
чл.107 ал.3 от ДОПК с №АУЗД7611001020-1 от 27.04.2022г. издаден от Главен
инспектор – орган по приходите в Общинска Данъчна Дирекция гр. Хасково, Община
Хасково, потвърден изцяло с Решение №53С-92#1/07.07.2022г. на Директор на Общинска
Данъчна Дирекция – Хасково, в частта му с която на дружеството е установено
задължение за данък недвижими имоти за имот с партиден № ************ находящ
се в гр.Хасково, за 2020г в размер на 6152.95
лева, от които 5269.57 лева главница и 883.38 лева лихва за просрочие, и за
2021г. в общ размер на 5619.41 лева от които 5269.57 лева главница и 349.84
лихва за просрочие, и с която на дружеството е установено задължение за данък
недвижими имоти за имот с партиден № *******
за: 2020г. в размер 25.83 лева, от които 22.12 лева главница и 3.71 лв. лихва
за просрочие и за 2021г. в размер на 23.58 лева, от които 22.12 лева главница и
2.46 лв. лихва за просрочие.
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК с
№АУЗД7611001020-1 от 27.04.2022г. издаден от Главен инспектор – орган по
приходите в Общинска Данъчна Дирекция гр. Хасково, Община Хасково, потвърден
изцяло с Решение №53С-92#1/07.07.2022г. на Директор на Общинска Данъчна Дирекция – Хасково, в
частта му с която на дружеството е установено задължение за такса битови
отпадъци за имот с партиден № ************ находящ се в гр.Хасково, за 2020г. в
общ размер на 12 589.18 лева, от които 10781.74 лв. главница и 1 807.44 лв
лихва за просрочие и за 2021г. в общ размер на
36 526.13 лв., от които 34 252.17лв главница и 2 273.96 лв. лихва
за просрочие, и в частта на установеното на дружеството задължение за такса битови отпадъци за имот с
партиден № ******* за: 2020г. в общ
размер на 45.20 лева от които 38.71 лева главница и 6.49 лв. лихва и за 2021г.
в общ размер на 153.30 лв. от които 143.76 лева главница и 9.54 лева лихва за
просрочие.
ВРЪЩА
преписката на органа по приходите за ново произнасяне по отношение установяване
размера на дължимата ТБО от „Стил
Плюс“ООД, гр*** за 2020 г. и 2021г. за имот с партиден № ************ находящ се в гр.*** и имот с партиден №
*******, находящ се в гр.Хасково.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на „Стил Плюс“ ООД, гр. София, с ЕИК **********
разноски по адм.дело № 778/2022г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 5283.43 лева.
ОСЪЖДА „Стил Плюс“ ООД, гр. София, с ЕИК ********** да заплати на Община
Хасково разноски по адм.дело № 778/2022г. по описа на АдмС-Хасково в размер
на 69.61 лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: