Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………………………..2020 г.,
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, Шести касационен състав, в открито
заседание, проведено на шести февруари 2020 г., в следния състав:
Председател: КРАСИМИР КИПРОВ
Членове: ЙОВА ПРОДАНОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
при участието на секретаря Галина
Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска окръжна
прокуратура, като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно административно-наказателно дело № 2 по описа за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на
чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Делото е образувано въз основа на
касационна жалба на Комисията за защита на потребителите чрез Регионална
дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра срещу
решение №2142/25.11.2019 г. на Варненския районен съд (ВРС), постановено по
НАХД № 3716/2019 г., с което е отменено наказателното постановление (НП) №
В-0046973 от 12.07.2019 г. на директора на Регионална дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Комисията за защита на
потребителите, с което на „Българска Телекомуникационна компания“ ЕАД на основание чл.222а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е
наложена имуществена санкция от 1 000 лева за нарушение на 113 ал.1 от
ЗЗП.
Касаторът оспорва решението като
неправилно, като твърди, че мотивите са в противоречие със закона и събраните
доказателства. Оспорва изводите на съда за липса на нарушение, като изтъква
обратното, че същото е установено по безспорен и категоричен начин. Иска отмяна
на решението и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответната страна – „Българска
Телекомуникационна компания“ ЕАД чрез юрисконсулт А.М. в писмени бележки
вх.№1565/31.01.2020г. е оспорила касационната жалба, като неоснователна. Подчертава,
че при последната четвърта рекламация в сервиза не са били констатирани никакви
проблеми с устройството, поради което не е бил извършен и ремонт. Иска от съда
да остави в сила обжалваното решение на Районен съд Варна.
Представителят на контролиращата страна –
ВОП намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че въззивният съд е
приложил правилно материалния закон и процесуалните правила и няма основания за
отмяна на решението му.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от
страна в административно-наказателното производство, за които решението е
неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и се дължи нейното
разглеждане по същество.
Обжалваното решение е валидно, като
постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор
е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд-Варна, като първа
съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав,
съгласно правилата на ЗАНН. Проверявания съдебен акт е и допустим, тъй като
съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на
обжалване акт на правораздаване.
Административен съд-Варна, като разгледа
делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните както и след извършената на основание
чл.218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на
атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвиди посочените в
касационната жалба пороци на решението, намира същата за ОСНОВАТЕЛНА.
„Българска Телекомуникационна компания“
ЕАД е била наказана за това, че при предявена четвърта рекламация на 10.12.2018г. в шестмесечния срок от
закупуване на устройството на 12.10.2018г., търговецът не го е превел в
съответствие с договора за продажба, с което
е нарушил разпоредбата на чл.113 ал.1 от ЗЗП.
Варненският районен съд е отменил
наказателното постановление като е приел, че не е посочена клауза от договора
за покупко-продажба, за да се прецени дали е нарушен. От описанието на
нарушението не ставало ясно за какво несъответствие става въпрос, след като е имало
констатация на сервиза, че „батерията издържа в норми“. Въззивният съд е
сметнал, че липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа
страна, което е лишило нарушителя от възможността да разбере в какво е обвинен
и е възпрепятствало правото му на
защита.
Решението е неправилно, поради грешно приложение
на материалния закон. Касационната инстанция не споделя правните изводи на ВРС
за допуснати от административно-наказващия орган на съществени процесуални
нарушения, довели до лишаване на нарушителя от възможността да организира
защитата си, като излага следните съображения:
С оспореното пред Районен съд Варна
наказателно постановление административно-наказателната отговорност на
дружеството е ангажирана за допуснато
нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП, според която когато потребителската стока не
съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в
съответствие с него. В разглеждания казус, и четирите рекламации са били направени в 6-месечния срок по чл.108 от
ЗЗП, поради което несъответствието с договора за продажба се предполага, че е
съществувало към момента на доставяне на
стоката на потребителя, като в тежест на търговеца е било да установи, че липсата
на съответствие се е дължало на естеството ѝ или на характера на
несъответствието. За съдебната проверка
дали е налице „несъответствие“ не е необходимо в наказателното постановление да
се цитират разпоредби от договора за продажба, както погрешно е заключил
въззивния съд, а е достатъчно да се посочи отрицание на някое от условията за
съответствие, дадени в разпоредбата на чл.106 от ЗЗП. В настоящия случай,
административно-наказващият орган изрично е посочил, че часовникът не е бил годен
за обичайната си употреба, за която служат потребителските стоки от този вид и
марка /обратното е изискване за съответствие по т.1 на чл.106 от ЗЗП/, поради скоростното
изтощаване на батерията, с каквото оплакване са били направени и четирите
рекламации.
Недоказано е твърдението на наказаното
дружество, че часовникът е бил изправен при четвъртата рекламация, тъй като това
твърдение се извлича единствено от становище на „Алтерко“ до „БТК“ ЕАД, което
не е подписано и подпечатано. Същото не се подкрепя от съдържанието на сервизната
карта №**********/10.12.2018г., в която е записано оплакване на потребителя, че
„часовникът се изпраща за 4-ти път към сервиз, устройството работи само два
часа и батерията се изтощава, не може да се използва пълноценно“. Липсва
отразяване от страна на сервизната фирма в графата „дефектът заявен от клиента
не се наблюдава“, което да е прието от клиента чрез подписване на сервизната
карта и приемане на стоката без забележки. Твърдението на търговеца, че стоката
функционира изправно не е доказано чрез експертиза от независим спрямо „БТК“ ЕАД сервиз.
При посочените обстоятелства, неотстраняването
на повредата в едномесечен срок от предявяване на четвъртата рекламация на
10.12.2018г., каквото е изискването по чл.113 ал.2 от ЗЗП, само по себе си е отказ за превеждане на
стоката в съответствие с договора за продажбата ѝ, което
представлява нарушение на разпоредбата на чл.113 ал.1 от ЗЗП, както
правилно е установил административно-наказващия орган.
Наказателното постановление не страда от
пороците на незаконосъобразност, посочени в решението на Варненския районен
съд. Нарушението е установено по безспорен начин, правилно квалифицирано,
спазени са процесуалните правила на производството по установяване на
административно нарушение и на производството по налагане на административно
наказание. Правилно наказанието е наложено по реда на чл.222а от ЗЗП, чиято санкционна норма се
прилага за нарушения по чл.113 ал.1 от ЗЗП.
Предвид извършването на три ремонта на
същата стока в рамките на срока за гаранция по чл.115 от ЗЗП и удовлетворени
три рекламации при предявената четвърта рекламация /факти, по които наказаното дружество не
спори/, за търговеца е възникнало задължението по чл.114 ал.3 от ЗЗП да удовлетвори
искането за разваляне на договора и да възстанови заплатената от потребителя
сума, което ако беше сторено щеше да
отпадне задължението му по чл.113 ал.1 от ЗЗП.
Във връзка с отмяната на решението на ВРС
и потвърждаване на наказателното постановление за ответника възниква правото да
му бъде присъдено претендираното юрисконсултско възнаграждение, чийто
размер следва да бъде определен в
средния по реда на чл.27е от Наредбата
за заплащане на правна помощ с оглед фактическа и правна сложност на делото.
Съобразявайки гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка
с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен съд –
Варна,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение
№2142/25.11.2019 г. на Варненския районен съд, постановено по НАХД № 3716/2019
г., като вместо това постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателното
постановление № В-0046973 от 12.07.2019 г. на директора на Регионална дирекция
за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Комисията
за защита на потребителите, с което на „Българска Телекомуникационна компания“ ЕАД на основание чл.222а от Закона за защита на потребителите е
наложена имуществена санкция от 1 000 лева за нарушение на 113 ал.1 от
ЗЗП.
ОСЪЖДА
„Българска
Телекомуникационна компания“ ЕАД да заплати на Комисията за защита на
потребителите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.