25.03.2022г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесет и
втора година в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар С.И.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№251 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.215
от Закон за устройство на територията и е образувано по жалба от С.Г.В. ***
против Заповед №120/27.01.2021г., издадена на Кмет на Община Свиленград. В
жалбата се твърди, че при постановяване на заповедта, с която било допуснато
ПУП-ПРЗ на ПИ 65677.701.9467 по КК на Свиленград, м.Речните лозя, като имотът
се урегулирал и обособявал като УПИ ІІІ, кв.326 – за жилищно строителство с
определено свободно нискоетажно застрояване до 10м., били допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправните
разпоредби, както и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката била
придобила ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 65677.701.1078 с площ от 3999
кв.м. по КК на Свиленград, като този имот бил съседен на процесния ПИ.
Обжалваната заповед не била в изискуемата форма, тъй като липсвали мотиви. На
14.10.2020г. жалбоподателката получила съобщение вх.№И-6456/30.09.2020г. на
Гл.архитект на Община Свиленград и посетила лично на 19.10.2020г. Община
Свиленград, за да се запознае с преписката, но ѝ било отказан достъп,
както и не получила копия от документите в преписката. Независимо от това тя
депозирала възражение в срок срещу изготвения ПУП. Изложените във възражението
доводи не били взети под внимание, а това се потвърждавало и от Докладна
записка от 02.11.2020г., в която те не фигурирали. На 15.02.2021г.
жалбоподателката лично посетила общината след получаване на съобщение
№И-748/04.02.2021г., но отново бил отказан достъп до преписката, както и да
ѝ бъде връчена обжалваната заповед, като това нарушавало правото на
защита и било съществено нарушение на административнопроизводствените правила. При
издаването на заповедта не било отчетено, че в ПУП-план за застрояване,
изготвен от арх.У. с възложител С.М., отстоянията от всички граници на
процесния имот са по три метра. На север имотът граничел с ул.*** /районна
артерия/, а на изток – ул.С.С. /скоростна градска магистрала/. Улица С.С. била
главна улица, обхождаща от север на изток Свиленград, като същата била участък
от първокласен път І-8, преливащ в границите на града. Съгласно чл.26, ал.1,
т.1 от ЗУТ външната линия на застрояване към улиците от първостепенната мрежа
се установявала на разстояние от уличната регулационна линия най-малко 15м.
Имотът имал лице на две улици, а съгласно това правилата следвало да се
определят на всяка от улиците съгласно чл.27, ал.1, а това не било направено по
отношение на ул.С.С.. В депозирания ПУП не били спазени и разпоредбите на
чл.31, ал.1, т.2 от ЗУТ, а именно: при ниско жилищно застрояване нормативите за
разстояния на сградите на основното застрояване били до границата към дъното на
урегулирания ПИ най-малко 5м. Иска се оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна или да
бъде прогласена за нищожна, както и да бъдат заплатени направените по делото
разноски.
Ответната страна – Кмет на Община
Свиленград, счита оспорването
за неоснователно, както и претендира направените по делото разноски.
Заинтересованата страна С.М.М. изразява
становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Заинтересованата страна М.Я.Т. – чрез
процесуален представител, не взема становище по същество.
Заинтересованата страна А.И.Й. не взема
становище по жалбата.
Заинтересованата страна Община
Свиленград в становище за с.з. счита, че процесната заповед е законосъобразна.
Изискванията на ЗУТ за отстояния били спазени, тъй като имотът бил ъглов и така
не важало изискването за отстояние 5 метра до дъното му при застрояване. Към
момента на издаване на процесната заповед ул.С.С. представлявала улица, част от
градската улична мрежа, като така външната линия на застрояване следвало да
бъде на отстояние най-малко на 3м. към момента на издаване на акта и двете
улици, с които граничел имотът, били част от общинската пътна мрежа.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Със Заявление №В-3926/26.06.2020г. от С.М.М.,
като собственик на имот с идентификатор 65677.701.9467 /Договор от 07.07.2017г.,
Договор от 25..11.2010г. и н.а.№18, т.І, рег.№168, д.12/2012г. – л.40-45 от
делото/, е поискано изработване на проект за Подробен устройствен план – план
за застрояване и регулация. Съгласно представеното предложение за ПУП-ПРЗ се
предвижда нискоетажно застрояване с височина до 10м. и отреждане на имота за
жилищно застрояване и обособяване на УПИ. На основание чл.135, ал.3 от ЗУТ със
Заповед №З-33/06.07.2020г. Кмета на Община Свиленград допуска да се изработи
проект за ПРЗ на ПИ с идентификатор 65677.701.9467
по КК на Свиленград, м.Речките лозя.
По подадено Заявление №В-5206/03.09.2020г.
от С.М.М. за одобряване на ПУП-ПРЗ и след като с Протокол №17/11.11.2020г. на
ЕСУТ при разглеждане на преписката е дадено одобрение, като жалбите са счетени
за неоснователни, с процесната Заповед №120/27.01.2021г. на основание чл.44,
ал.2 от ЗМСМА и чл.129, ал.2 от ЗУТ Кмет на Община Свиленград е одобрил ПУП-ПРЗ
на ПИ 65677.701.9467 по КК на Свиленград, м.Речките лозя, като имотът се
урегулира и за него се обособява УПИ ІІІ, кв.326 – за жилищно строителство и
свободно нискоетажно застрояване до 10м. съгласно приложените ПР и ПЗ.
Заповедта е обявена на заинтересованите
страни, като съгласно представеното Известие за доставяне – л.91,
жалбоподателката е получила придружаващото писмо на 11.02.2021г.
Съгласно представения н.а. №6, т.ІІІ,
рег.№4094, д.№321/2018г. жалбоподателката е собственик на ПИ с идентификатор
№65677.701.1078.
По преписката са представени жалба от А.И.
– л.83, и заявление от С.Г. от 26.10.2020, ведно със
системен бон от Български пощи ЕАД от същата дата, адресирано в първата си част
до арх.Б., ***.
От жалбоподателя е представена служебна
бележка от 02.11.2020г. – л.11, съгласно която по преписката е постъпила жалба
от А.И. и М.Т..
Съгласно Решение №189/05.03.2021г. на
основание чл.3, ал.6 от ЗП и чл.15, ал.1 – 2, т.2 във вр. с чл.2, ал.3, т.1 от
ППЗП Министерски съвет на РБългария обявява участък – публична общинска
собственост – ул.С.С. в Свиленград, с дължина 2,582 км за пътен участък –
публична държавна собственост. Видно от Разрешение за строеж №97/12.08.2008г.,
издадено от Гл.архитект на Община Свиленград, същото е за околовръстен път на
гр.Свиленград като съгласно посочените правни основания строежът е втора
категория, пътища III клас от републиканската пътна мрежа.
За пълното изясняване на спора от
фактическа страна по искане на страните съдът е назначил и изслушал
съдебнотехническа експертиза, заключението по която се възприема напълно като
компетентно и безпристрастно изготвено. Вещото лице е работило по поставените
въпроси и дава отговор, че местността Р. л., както и конкретният ПИ
65677.701.9467, попада в границите на урбанизация на територията, тъй като
попада в границите на ОУП. Съгласно предвижданията на устройствените планове
относно имота и територията, в която се намира, е определена устройствена зона
Жм с устройствени показатели: Пл до 60%, Кинт до 1,5, Н до 10,00м, Оз 40%. В
проектната документация били налични всички изискуеми реквизити за ПУП в двете
части – план за регулация и план за застрояване. Процесният план за регулация е
съобразил устройствената зона, както и са спазени изискванията на чл.19, ал.1,
т.1 от ЗУТ за минимални площи и лица /в градовете – 14м. лице и 300 кв.м.
площ/. В частта План на застрояване също били съобразени предвижданията на ОУП,
като била отложена устройствената зона, както и нейните устройствени
показатели. В конкретния случай били показани линиите на застрояване спрямо
уличните и страничните регулационни граници, посочени били съответните
отстояния – на 3,00м. от улични и дворищни регулационни граници. Предвид
обстоятелството, че парцелът бил ъглов, то бъдещото застрояване е посочено да е
в съответствие с чл.27, ал.1 от ЗУТ, а устройствените параметри били указани в
табличен вид. Одобреният ПУП-ПРЗ
съобразява изискването на чл.26, ал.1, т.3 от ЗУТ относно линиите на застрояване
към улици ІІІ клас – най-малко 3,00м. минимално изискуемо. При извършената
проверка вещото лице установява, че ул.С.С. била класифицирана като улица ІІІ
клас /районна артерия/, към която съобразно условието на чл.27, ал.1 от ЗУТ за
имоти с лице на две улици, то външната линия на застрояване следвало да бъде
поставена най-малко на 3,00м. Прави се извод, че посочените в плана отстояния
на по 3,00м. от улични и странични регулационни граници съответства на нормите
на ЗУТ.
Жалбата е
подадена на 25.02.2021г. в
Административен съд – Хасково.
При така
установените факти, съдът, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна
проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването /чл.215, ал.4
от ЗУТ/, и от лице, имащо правен интерес
от оспорването – заинтересован от оспорването по смисъла на чл.131 от ЗУТ
собственик на съседен имот.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен административен орган. Съгласно чл.129, ал.2 от ЗУТ подробен устройствен
план в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно
деление - в обхват до три квартала, както и за поземлени имоти извън границите
на населени места и селищни образувания, се одобрява със заповед на кмета на
общината в 14-дневен срок след приемането на проекта за подробен устройствен
план от общинския експертен съвет. Посоченият срок е инструктивен и
неспазването му не опорочава издадената заповед. В случая се касае за одобряване на ПУП-ПРЗ на ПИ 65677.701.9467
по КК на Свиленград, м.Речките лозя, като имотът се урегулира и за него се
обособява УПИ ІІІ, кв.326 – за жилищно строителство и свободно нискоетажно
застрояване до 10м. съгласно приложените ПР и ПЗ, поради което одобряването на ПУП-ПРЗ попада в
правомощията на кмета на общината.
Оспорената заповед е издадена в
изискуемата по закон писмена форма, съдържа задължителните установени в закона
реквизити, както и е мотивирана в достатъчна степен за извършване на проверка
относно материалната ѝ законосъобразност. Изложени са фактически и правни основания
за постановяването ѝ.
При издаването на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като
е спазена уредената в ЗУТ процедура. Заявените в този смисъл твърдения от
оспорващия са неоснователни. В съдебната теория и практика е прието, че
съществено е онова нарушение на административнопроизводствените правила, което
ако не бе допуснато, би довело до друг краен резултат, различен от
постановения. Очевидно, в разглеждания случай не може да се направи обоснован
извод, че възраженията на жалбоподателя не са разгледани, а и ако са били
разгледани, то би бил издаден акт с различно съдържание. Действително в
Протокол №17/11.11.2020г на ОЕСУТ не се сочи кои са жалбите, които са били
разгледани, а и следва да се има предвид, че в служебната бележка от
02.11.2020г. не се сочи жалба от С.В., но възраженията от жалбоподателя изцяло
се покриват със същите тези, които са предмет на разглеждане от съда в
настоящото производство. Поради това и като се има предвид, че жалбоподателката
реализира правото си на обжалване, то не може да се счете за основателно
твърдението за допуснато съществено нарушение, като в случая следва да се има
предвид и че служебната бележка е от 02.11.2020г., а протоколът е от заседание
на 11.11.2020г. Дори да липсва съобщение
за изработения ПУП за урегулиране на ПИ, изпратено до жалбоподателя, и да не е
даде3на възможност за възражения срещу проекта, това нарушение не може да бъде
възприето като съществено. Правото на защита чрез навеждане на факти и
обстоятелства и представяне на доказателства е реализируемо и в производството
по обжалване на заповедта пред съда. Именно поради това съдът приема
възраженията за процедурни нарушения като неоснователни. В случая административният
орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно
събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за
спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени
доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали
органа да издаде заповедта.
Съдът намира, че оспорената заповед е
издадена при наличие на материалноправните предпоставки. От релевантните факти,
установени от събраните по делото доказателства, включително и от назначената
СТЕ, заключението по която е неразделна част от доказателствата по делото,
следва изводът, че одобреният с оспорената заповед ПУП отговоря на всички
правила на ЗУТ и на Наредба №7 от 22.12.2003г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони и Наредба №8 от 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените
схеми и планове относно линиите на застрояване. Във връзка с релевираните от
страна на жалбоподателя възражения, съдът напълно възприема заключението на
вещото лице, което е съобразено с поставените задачи, като вещото лице е дало
подробни и обосновани отговори на поставените въпроси. Безспорно се установява
от събраните по делото доказателства, че заповедта за одобряване на ПУП-ПРЗ е
постановена след заявление от собственика на ПИ 65677.701.9467. Със заповедта
се предвижда имотът да се урегулира и за него да се обособи УПИ ІІІ, кв.326 –
за жилищно строителство, като се определи свободно нискоетажно застрояване до
10м. съгласно приложените ПР и ПЗ, неразделна част от заповедта. Основното
възражение на жалбоподателката е, че ул.С.С. е първокласен път и поради това е
приложимо правилото на чл.26, ал.1, т.1 от ЗУТ за разстояние на външната линия
на застрояване към улицата най-малко 15м., както и не е спазено правилото на
чл.31, ал.1, т.2 от ЗУТ за разстояние на сградата до границата към дъното на
УПИ – най-малко 5м. Съдът намира това възражение за неоснователно предвид
събрания доказателствен материал, включително и заключението на вещото лице.
При установеното, че към момента на издаване на заповедта ул.С.С. е била улица
трети клас /районни артерии/, както и при безспорно установеното, че имотът е
ъглов с лице към две улици, то съдът споделя напълно извода на вещото лице, че
е приложима разпоредбата на чл.26, ал.1, т.3 от ЗУТ /най-малко 3м. разстояние
от уличната регулация/ и чл.27, ал.1 от ЗУТ, съгласно която линиите на
застрояване се определят по правилата на всяка от двете улици. Именно в този
смисъл посочените отстояния на по 3м. от улични и странични регулационни
граници съответстват на нормите на ЗУТ, а поради това не са налице основания за
отмяна на заповедта.
Доколкото има изложени възражения за
нищожност на оспорения акт, то съдът счита с оглед и на изложеното относно
законосъобразността му, че същите не са основателни.
По изложените мотиви съдът приема, че не
са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорената
заповед, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед на крайния извод за
неоснователност на оспорването, то на ответната страна и заинтересованата
страна С.М.М. са дължими направените в производството разноски – за Община
Свиленград общо 735,00 лева, представляващи 585,00 лева внесено възнаграждение
за вещото лице и 150,00 лева юрк.възнаграждение; за заинтересованата страна М.
– 800,00 лева съобразно представения договор за правна защита и съдействие от
26.08.2021г. – л.271 от делото, като следва да се има предвид, че адвокатското
възнаграждение е определено под минимума на чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г.В.
*** против Заповед №120/27.01.2021г., издадена на Кмет на Община Свиленград, с
която се одобрява ПУП-ПРЗ на ПИ 65677.701.9467 по КК на Свиленград, м.Речните
лозя, като имотът се урегулира и обособява в УПИ ІІІ, кв.326 – за жилищно
строителство с определено свободно нискоетажно застрояване до 10м.
ОСЪЖДА С.Г.В., ЕГН **********,***,
да заплати направените по делото разноски, както следва: на Община Свиленград
735,00 лева и на С.М.М., ЕГН **********,*** – 800,00 лева.
Решението може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия: