МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 331/30.2017 Г. ПО НОХД № 331/2017
Г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Делото
е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура-Видин, с който е
повдигнато обвинение против подсъдимия П.С.Г.
- роден на *** г. в гр. Горна Оряховица, обл. Велико Търново , живущ ***,
българин, с българско гражданство, със средно образование, пенсионер по болест,
женен, осъждан, ЕГН:********** за ВИНОВЕН в това, че На 07.10.2015
г. на ГКПП
- Дунав мост
Видин - Калафат,
чрез посредственото
извършителство на Х. Т. К.,
ЕГН: ********** *** Търново, използвайки незнанието му на фактическите
обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението, което изключва
умисъла му относно престъплението, направил опит да преведе през границата на
страната от Р. България в Р. Румъния сирийските граждани А.А., роден на ***г. в
Сирия, Баран А., 24.09.1997г. в Сирия, Д. С., роден на *** г. в Сирия, А. А.,
роден на ***г. в Сирия, Д. И., роден на ***г. в Сирия и А.А., роден на ***г. в
Сирия без разрешение на надлежните органи на властта, като превежданите не са
български граждани и за целта е използвал МПС - микробус "Ивеко",
модел "Дейли 35S14LWВ" с английски рег.№Х123DАL, като престъплението
не е довършено поради независещи от дееца причини -престъпление по чл. 280, ал.
2, т. 3 и т. 4, във вр. с ал. 1, във вр. с чл.18, ал. 1 от НК.
Представителят на РП-Видин заяви в
с.з., че поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт.
Подсъдимият, лично и чрез защитника
си, заяви в с.з., че не се признава за виновен по така повдигнатото обвинение и
моли да бъде оправдан.
По делото няма конституиран частен
обвинител и граждански ищец.
Съдът, като се запозна с
доказателствата, прие за установено следното:
На 06.10.2015г. за времето от 20.00ч.
до 08.00ч. на 07.10.2015г. свд. Ю.Б.Х. -- полицай към ГКПП-Дунав мост
Видин-Калафат при ГПУ-Видин изпълнявал като дежурен служебните си задължения.
Съгласно оперативния дневник бил разпределен да изпълнява служебните си
задължения на трасе „изход" цялата смяна. На 07.10.2015г., около 07.47ч.
за излизане от страната се явил товарен автомобил микробус „Ивеко Дейли" с
английски per.№....... Свд. Х. пристъпил към извършване на гранична проверка.
Водачът слязъл от микробуса и му подал документите си, от които Х. установил,
че лицето бил българският гражданин Х.Т.К. ***. Същият треперел и бил видимо
притеснен. Започнал да говори нещо тихо и отначало свд. Х. не разбрал какво
искал да му каже. Казал на К. да се успокои и да обясни какъв бил проблема. К.
му казал, че превозва в микробуса скрити бежанци в тайник, в задната страна на
товарното помещение. Също така казал, че зад него бил спрял лек автомобил „Ситроен Ц8"
управляван от негов познат на име П.С.Г. и същият го накарал да превози през
ГКПП „Дунав мост Видин Калафат" укритите в микробуса чужди граждани.К.
добавил, че задната врата на микробуса се отваряла посредством издърпване на
палче от долната страна на вратата. Свд. Х. отишъл до следващия поред за
гранична проверка автомобил, а именно „Ситроен Ц8" и поискал на водача
документ за самоличност. Същият му предоставил такъв, от който установил, че
водачът бил П.С.Г. ***. Х. разпоредил на
двамата водачи да останат по местата си и отворил задната врата на микробуса.
Вътре в тайник на два реда върху пейки били седнали шестима мъже, видимо от
арабски произход. Х. докладвал на началника на смяната и запазил
местопроизшествието. В последствие пристигнали служители от ГПУ-Видин и
продължили работа по случая, като установили самоличността на укритите лица, а
именно: А.А., роден на ***г. в Сирия; Б. А., роден на ***г. в Сирия; Д. С.,
роден на 09Л1.1991г. в Сирия; А. А., роден на ***г. в Сирия; Д. И., роден наО***г.
в Сирия и А.А., роден на ***г. в Сирия. След това всички лица и автомобилите
били приведени в ГПУ-Видин за по-нататъшна работа. Изложената от свд. Х.
фактическа обстановка е напълно потвърдена от показанията на свд. К.. В
показанията са от ДП, дадени пред съдия от PC - Видин, същият твърди, че на
06.10. 2015 г. подсъдимият Г., който му е съсед, го попитал дали може да
шофира, горецитираният микробус, който бил негов до Австрия, за да транспортира
от там до България черна и бяла техника, като обещал за курса да му заплати
сумата от 300 лв. Свидетелят се съгласил. Същият ден, Г. му се обадил по
телефона и му казал да вземе гореописаният микробус и да иде на бензиностанция
„МАТ" в гр. Горна Оряховица, където сменили круша на габаритите на буса.
След това двамата с Г. се върнали пред блока в който живеели. Г. помолил К. да
го изчака в лекият му автомобил „Ситроен Ц8, а той отишъл до апартамента си да вземе
документите на буса. Към 19.00 часа тръгнали за гр. Видин, като подсъдимият Г.,
казал на свд. К. да шофира с буса към бензиностанция „Лукойл", намираща се
след с. Момин сбор. Пристигайки към 20.00 часа свидетелят изчакал обвиняемият
около час, след което седнали да пият кафе. Тогава Г. казал на свидетеля, че
трябва да изчакат негов познат Ж. Митничаря. Същото лице пристигнало около
02.10 часа на 07.10. 2015 г. Двамата с Г. се отделили и провели разговор, след
което обвиняемият отишъл при К. и му казал, че ще транспортира бежанци с буса,
като за целта в него имало направен тайник. След това към 02.30 часа
подсъдимият казал на свидетеля да тръгне с буса в посока гр. Севлиево, а той и
Жоро Митничаря останали на бензиностанцията. Г. му казал още, когато мине севлиевският баир да спре на отбивка от
лявата страна, където двамата с Жоро щели да го чакат.К. спрял на уговореното място
и там го чакали Г. и Жоро, като двамата по пътя го били изпреварили с личните
си автомобили. След като спрял буса, Жоро извикал друго лице на име Йоско, при
което от съседните храсти започнали да излизат хора , приличащи на външен вид
на араби, които се качили в тайника на буса. След това подсъдимият казал на
свидетеля да кара в посока гр. София, а после за гр. Видин. Тъй като бил много
уплашен К. взел решение да се обади на тел. 112. обаждайки се на въпросният
телефон, обяснил на полицая, че транспортира бежанци с микробус и пътува за гр.
Видин, а пред него в лек автомобил „Ситроен Ц8" с ДК № ВТ 7566 пътува
организатора Г..По време на разговора свидетелят обяснил, че се движи между
селата Сопот и Български Извор. Полицаят му обещал, че ще бъдат спрени, но след
като подминал гр. Правец, К. твърди, че изгубил надежда, че това ще
стане.Пристигайки на ГКПП-Дунав мост Видин-Калафат, К. търсел контакт с
граничният полицай и при първа възможност го уведомил, че превозва бежанци в
буса, а организатора е в следващият го лек автомобил „Ситроен Ц8. При
извършената проверка бежанците били открити и всичките, заедно с него и Г. били задържани.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от показанията на
свидетелите , както и от приетите
писмени доказателства и заключението на вещото лице по извършената
видеотехническа експертиза и от веществени доказателства - 1 бр. флаш памет,
съдържаща снимков материал от камерите на бензиностанция „Лукойл" в с.
Момин сбор.
Между посочените гласни и писмени
доказателства няма противоречие, поради което съдът ги кредитира.
Подсъдимият не се признава за виновен като твърди, че не е
знаел за шестте превозвани лица, както и че няма нищо общо с извършеното
престъпление.
Извършеното
престъпление и участието на подсъдимия в него се доказва от показанията на свидетелите
, които са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, поради което
Съдът ги кредитира. От посочените гласни доказателства, се налага изводът
относно извършеното деяние и авторството му. Всички установени по делото
релевантни факти относно времето, начина и механизма на извършеното престъпно
посегателство, по безспорен начин налагат извода, че именно подсъдимият е автор
на престъплението, което е предмет на обвинителния акт.
При това положение съдът счита, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 280,
ал. 2, т. 3 и т. 4, във вр. с ал. 1, във вр. с чл.18, ал. 1 от НК. Събраните по делото доказателства по
безспорен начин доказват, че извършеното от подсъдимия деяние е чрез
посредствено извършителство на Х.К.. Това е така, тъй като доказателствата по
делото сочат, че К., макар, че е наказателно отговорно лице не е знаел
фактическите обстоятелства / същият е бил въведен в заблуждение от Г., че ще
превозва от Австрия до България черна и бяла техника /, принадлежащи към
състава на престъплението му и Г. е използвал това незнание на К. за
осъществяване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.Това
означава, че макар да е наказателноотговорно лице, в действията на К. липсва
умисъл. В тази насока напълно коресдпондират по между си свидетелските
показания на К. и Х.. Видно от приложената справка за съдимост, подс. Г. не е
осъждан /реабилитиран е/, което следва да се приеме за смекчаващо отговорността
обстоятелство.
От субективна страна подсъдимият е съзнавал
противообществения характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
Деянието е извършено с пряк умисъл по смисъла н чл. 11, ал. 2 от НК, който
извод се налага от конкретното поведение на подсъдимия.
От обективна страна подсъдимият П.С.Г.
- роден на *** г. в гр. Горна Оряховица, обл. Велико Търново , живущ ***,
българин, с българско гражданство, със средно образование, пенсионер по болест,
женен, осъждан, ЕГН:**********, на
07.10.2015 г. на
ГКПП - Дунав
мост Видин -
Калафат, чрез
посредственото извършителство на Х. Т. К., ЕГН: ********** *** Търново, използвайки
незнанието му на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на
престъплението, което изключва умисъла му относно престъплението, направил опит
да преведе през границата на страната от Р. България в Р. Румъния сирийските
граждани А.А., роден на ***г. в Сирия, Б. А., 24.09.1997г. в Сирия, Д. С.,
роден на *** г. в Сирия, А. А., роден на ***г. в Сирия, Д. И., роден на ***г. в
Сирия и А.А., роден на ***г. в Сирия без разрешение на надлежните органи на
властта, като превежданите не са български граждани и за целта е използвал МПС
- микробус "Ивеко", модел "Дейли 35S14LWВ" с английски
рег.№Х123DАL, като престъплението не е довършено поради независещи от дееца
причини -престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, във вр. с ал. 1, във вр.
с чл.18, ал. 1 от НК.
Причина за извършеното деяние е ниската
правна култура на подсъдимия, несъобразяването му с установения правов ред в
страната.
Съдът, съобразявайки горното и разпоредбата
на чл. 54 от НК, приема, че целите на наказанието по чл. 36 от НК ще се
постигнат, като следва да се признае подсъдимия П.С.Г. - роден на *** г. в гр.
Горна Оряховица, обл. Велико Търново , живущ ***, българин, с българско
гражданство, със средно образование, пенсионер по болест, женен, осъждан, ЕГН:**********,
за ВИНОВЕН в това, че На
07.10.2015 г. на
ГКПП - Дунав
мост Видин -
Калафат, чрез посредственото извършителство на Х. Т. К., ЕГН: ********** *** Търново, използвайки
незнанието му на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на
престъплението, което изключва умисъла му относно престъплението, направил опит
да преведе през границата на страната от Р. България в Р. Румъния сирийските
граждани А.А., роден на ***г. в Сирия, Баран А., 24.09.1997г. в Сирия, Д. С.,
роден на *** г. в Сирия, Аари А., роден на ***г. в Сирия, Д. И., роден на ***г.
в Сирия и А.А., роден на ***г. в Сирия без разрешение на надлежните органи на
властта, като превежданите не са български граждани и за целта е използвал МПС
- микробус "Ивеко", модел "Дейли 35S14LWВ" с английски
рег.№Х123DАL, като престъплението не е довършено поради независещи от дееца
причини -престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, във вр. с ал. 1, във вр.
с чл.18, ал. 1 от НК, за което и на основание същия текст и чл. 36 и чл.54 от НК го ОСЪЖДА като му налага наказание
„Лишаване от свобода” за срок от
ЕДНА ГОДИНА и на осн.чл.66 ал.1 от НК отлага изтърпяване на наложеното
наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила и му
налага наказание „Глоба” в размер на 10 000 лв.
ОСЪЖДА подсъдимия П.С.Г.,
със снета по делото самоличност да заплати по сметка на ОД на МВР – Видин
сумата от 135,55 лева, представляваща
разноски за експертизи по досъдебното производство.
На основание чл.280
ал. 4, предложение „второ” от НК следва да се отнеме в полза на Държавата
веществените доказателства, а именно:
микробус „Ивеко” модел „Дейли” 35S14LWВ" с английски рег.№Х123DАL,
ведно с контактен ключ намиращ се на съхранение в ГПУ Видин.
Следва дасе върнат
на собствениците веществените доказателства както следва: 1 бр. Мобилен телефон „Нокиа” бежов на цвят
и 1бр. СИМ карта на „Виваком” в него, 1 бр. мобилен телефон „Нокиа” черен на
цвят и 2 бр. СИМ карти на „Виваков” в него, 1 бр. английски документ за
регистрация на МПС № 54163 528 5109 и 1 бр.външна преносима памет/флаш памет/ от 16 GB съдържаща
видеозаписи на Лукойл АД.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
Р А Й О Н Е Н С Ъ Д И Я :