№ 1093
гр. Варна, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Н. Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20243100501830 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба на С. С. И. от гр. Варна, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 1645/11.05.2024, постановено
по гр. дело № 20243110101837 по описа на РС-Варна за 2024 година, с което:
1) С. С. И., ЕГН ********** Е ЗАДЪЛЖЕН ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от
извършване на домашно насилие спрямо Л. П. И. ЕГН **********, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН;
2) С. С. И., ЕГН ********** Е ОТСТРАНЕН от съвместно обитаваното
с Л. П. И. ЕГН ********** жилище, находящо се в гр. Варна, ж. к. „Вл. В.“,
***, за срок от 15 /петнадесет/ месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2 от
ЗЗДН;
3) На С. С. И. ЕГН ********** Е ЗАБРАНЕНО ДА ПРИБЛИЖАВА за
срок от 15 (петнадесет) месеца Л. П. И. ЕГН ********** на разстояние
по-малко от 50 (петдесет) метра, както и следните адреси: гр. Варна, ж. к. „Вл.
В.“, *** – жилището, в което молителката Л. И. живее; гр. Варна, ж. к. „Ч.“,
***, офис Продерма – работното място на молителката Л. И., на основание чл.
5, ал. 1, т. 3 вр. ал. 2 ЗЗДН;
4) На С. С. И. ЕГН ********** Е ЗАБРАНЕНО да осъществява контакт
с пострадалото лице Л. П. И. ЕГН ********** под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както
1
и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 15
(петнадесет месеца), на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 вр. ал. 2 от ЗЗДН;
5) С. С. И. ЕГН ********** Е ЗАДЪЛЖЕН ДА ПОСЕЩАВА
специализирана програма за преодоляване на агресията и справяне с гнева към
Фондация „SOS-семейства в риск“, с адрес гр. Варна, ул. „С.“ ***, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 6 от ЗЗДН.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в
необсъждане на всички събрани по делото доказателства (писмени и гласни) в
цялост и поотделно, в неправилен анализ и преценка на доказателствата, в
резултат на което е и необосновано. Неправилно е прието, че събраните по
делото доказателства установявали твърдяният да е извършен от ответника по
молбата на Л. И. за защита от домашно насилие акт на домашно насилие.
Навежда, че неправилно са кредитирани изцяло показанията на св. Ч.,
въпреки, че същата не е възприела каквито и да е наранявания по сестра си
(молителката Л. И.) но пък много подробно е описала стар инцидент, от преди
повече от 3-4 години. Жалбоподателят счита, че дори и на посочената в
молбата за защита от домашно насилие дата – 14.02.2024 год. – да е имало
някакъв скандал между страните, същият категорично не е с интензитета,
който се твърди, нито е застрашавал физическата цялост на молителката.
Счита, че решението е постановено при неизяснена и недоказана фактическа
обстановка, поради което е и неправилно. Навежда също, че неправилно не са
били допуснати до събиране, поискани от него доказателства, които биха
спомогнали за изясняване на фактическата обстановка по делото.
Отправеното с жалбата искане е за отмяна на обжалваното решение и за
постановяване на друго, с което молбата на Л. П. И. за защита от домашно
насилие да се отхвърли, а в евентуалност – решението да се отмени в частта
му, с която е наложена забрана на С. И. да осъществява контакт с Л. И. под
каквато и да е форма, както и да посещава специализирана програма за
преодоляване на агресията и справяне с гнева, а също и да бъде намален
срокът на наложените мерки, като същите да бъдат наложени за минималния,
предвиден в ЗЗДН, срок.
В писмени възражения, подадени в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН,
насрещната страна Л. П. И., чрез процесуален представител, оспорва жалбата,
счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено.
Подадена е и частна жалба от Л. П. И. срещу Определение №
7343/28.06.2024 год. по същото дело, с което е отхвърлена молбата й по чл.
248 ГПК за допълване на първоинстанционното решение в частта му за
разноските и за присъждане в нейна полза на разноски за
първоинстанционното производство за заплатено адвокатско възнаграждение
за един адвокат.
В частната жалбата са наведени оплаквания, че определението е
неправилно, като се настоява за отмяната му и за присъждане в полза на
молителката на разноски за първоинстанционното производство за заплатено
2
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Отговор на частната жалба не е подаден.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява и
не изразява становище.
В съдебно заседание молителката – ответник по жалбата, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата, счита обжалваното решение за
правилно и настоява да бъде оставено в сила.
Съдът съобрази следното:
В молбата си до РС – Варна с рег. № 12657/14.02.2024 год. молителката
Л. П. И. от гр. Варна е навела следните твърдения:
С ответника С. Стоел И. са съпрузи. От брака си има родени две
ненавършили пълнолетие деца. Семейното жилище на страните е в гр. Варна,
ж. к. Вл. В., ***. На 14.02.2024 год., около 07:30 часа сутринта, в семейното им
жилище, между страните възникнал конфликт, предизвикан от ответника, при
който ответникът блъснал молителката и я ухапал по ръката; при опит
молителката да избяга в друга стая й нанесъл удар с юмрук в лицето,
молителката се скрила в банята, ответникът я последвал и отново я ударил в
лицето. Описаните актове били извършени в присъствието на двете деца на
страните. Твърди, че описаното не е изолиран случай, през 2021 год. и през
2023 год. ответника също й е нанесъл побой.
Въз основа на изложеното молителката счита, че на посочената по –
горе дата – 14.02.2024 год., спрямо нея са извършени актове на домашно
насилие от ответника С. С. И. и настоява срещу него да бъдат наложени мерки
за защита от домашно насилие.
В съдебно заседание молителката се явява лично и с процесуални
представители, поддържа молбата си за защита от домашно насилие.
В съдебно заседание ответникът оспорва молбата. Твърди, че на
14.02.2024 год. сутринта в семейното жилище на страните е имало „бутане“,
но не е удрял молителката. Заявява, че е бил провокиран от съпругата си.
Вечерта на 13-ти февруари 2024 год. не бил допуснат от молителката в
семейното жилище и прекарал нощта в друго жилище на страните. На 14-ти
сутринта влязъл в семейното жилище да си вземе ключовете за автомобила,
при което молителката го нападнала, започнала да го плюе, взела ключовете за
автомобила и отказвала да му ги даде.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно, че страните са съпрузи, сключили са граждански брак на
08.03.2007 год. в гр. Варна и от брака си имат родени две деца – Н. И., родена
на 09.08.2010 год. и В. И., роден на 02.05.2013 год. Не е спорно също, че
живеят в общо домакинство, в апартамент, находящ се в гр. Варна, ж. к. Вл. В.,
***.
От медицинско удостоверение № 160/2024 г., изд. от МБАЛ „Света
3
Анна – Варна“ АД, е видно, че на 14.02.2024 год. при извършен преглед на
молителката от лекар в отделение Съдебна медицина при „Света Анна –
Варна“ АД са установени следните травматични увреждания: кръвонасядания
в областта на дясното слепоочие и горния клепач на дясното око; по задната
повърхност на дясната длан се е установено издължено, червеникаво
кръвонасядане с размери около 2/0.3 см. Според удостоверението, описаните
трамватични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети и биха могли да бъдат получени по указаните от пациента време и
начин – на 14.02.2024 г. около 07:30 часа съпругът на Л. И. й нанесъл удари с
ръце в областта на лицето, бутнал я, притискал я към стената, ухапал я в
областта на дясната ръка. В своята съвкупност описаните трамватични
увреждания са обусловили чувство на болка и страдание. Дадена е препоръка
за преглед от специалист офталмолог, тъй като Л. И. е заявила при прегледа,
че вижда замъглено с дясното си око.
От медицински удостоверения с № 601/2021 год. и с № 288/2023 год.,
изданени от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, се установява, че молителката е
посетила съдебен лекар на 29.06.2021 год. и на 22.03.2023 г. по повод нанесени
й на 28.06.2021 год. и на 21.03.2023 година побои от съпруга й, като при
извършените прегледи са установени множество наранявания и травми по
главата и тялото й, описани в мед. удостоверения. Част от нараняванията (по
главата и лицето) са показани и на снимките на Л. И. (л. 58-61 от делото на
РС-Варна), за които снимки ответникът признава, че установяват стари
наранявания, които е причинил на съпругата си в резултат на насените й през
юни 2021 год. и март 2023 год. побои. (Снимките на л. 58-61 от делото на РС-
Варна не са електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ вр.
чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на
Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и
по смисъла на чл. 184 ГПК, както е приел първоинстанционният съд, тъй като
те не материализират електронно изявление, вкл. и такова, което съдържа
несловесна информация. Те са веществени доказателства и процесуалният ред
за приобщаването им към делото е чл. 204 ГПК.).
Към молбата си за защита от домашно насилие Л. П. И. е приложила
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която е декларирала, че на 14.02.2024 год. от
ответника С. И. спрямо нея са извършени описаните и в молбата й актове на
насилие – блъскане, ухапване по ръката, нанасяне на удари с юмрук в лицето.
От служебно изисканите от първоинстанционния съд справки е видно,
че срещу ответника С. И. не са водени други дела по ЗЗДН и не са налагани
мерки по същия закон. Съгласно справка от РП-Варна, е налице висящо
досъдебно производство № 185/2024 год. по описа на III – то РУП на ОДМВР
– Варна, за извършено на 14.02.2024 г. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а от
НК с пострадал Л. П. И.. Към датата на изготвянето на справката (28.02.2024
год.) няма лице, което да е привлечено в качеството на обвиняем. В същият
смисъл е и справката от 28.02.2024 год. от ОД МВР – Варна, от която е видно,
че по сигнал (жалба) от Л. П. И. от гр. Варна от дата 14.02.2024 год. е
4
образувана преписка № 493ЗМ-185-14.02.2024 год. за това, че на 14.02.2024
год. съпругът й С. С. И. й е нанесъл побой.
От справка за съдимост от РС-Варна е видно, че ответникът С. И. не е
осъждан, а според Удостоверение от 23.02.2024 год., изд. от УМБАЛ „Св.
Марина“ ЕАД ответникът не се води на психиатричен отчет.
От справка от 22.02.2024 год. от МВР, Дирекция „НС 112“ РЦ 112 –
Варна е видно, че на 14.02.2024 год. в 07:38 часа е подаден сигнал на
национален телефон 112, като не е спорно, че сигналът е подаден от
молителката Л. П. И.. Видно от изслушаните записи молителката е обяснила,
че съпругът й за пореден път й е „посегнал“, пред очите на децата.
От показанията на свидетелката Д. П. Ч. (сестра на молителката) се
установява следното: За инцидента от 14.02.2024 год. узнала от сестра си,
която по- късно същия ден й се обадила и й разказала за случилото се – че
ответникът я е нападнал отново, удрял я е с юмруци. На следващия ден
свидетелката е посетила жилището на страните и децата им В. и Н., които
присъствали на скандала, също разказали на свидетелката за това как
ответникът е нападнал майка им, започнал да й посяга, да я удря с юмруци по
тялото и главата, да я натиска на душа в банята. На 15.02.2024 г. молителката
била в командировка и свидетелката останала през нощта с децата.
Свидетелката обяснява, че и преди 14.02.2024 год. ответникът е нанасял побой
на молителката – през 2021 год. и през 2023 год.; оттогава са и снимките на л.
58-61 от делото на РС-Варна.
От проведена през месец март 2024 год. кореспонденция между
свидетелката Д. Ч. и ответника С. И. чрез мобилното приложение „Viber“,
приобщена към делото по реда на чл. 204 ГПК, е видно, че по повод на
инцидента от 14.02.2024 год. със сестра й, ответникът е заявил на
свидетелката, че боят [на молителката] й бил малко. На въпрос на
свидетелката към ответника защо е бил сестра й, ответникът е отвърнал
„защото устата й е голяма“.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Молбата е подадена от лице, което е съпруг на извършителя и в срока по
чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН от твърдяните да са извършени от ответника актове на
домашно насилие против молителката и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство или в интимна връзка. Според чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН
молбата се подава в срок до три месеца от акта на домашно насилие.
За да бъде квалифициран един акт като акт на домашно насилие по чл.
2, ал. 1 ЗЗДН той трябва е съзнателен, т. е., умишлен, като актът на физическо,
5
психическо и емоционално насилие следва да е извършен с цел да накърни
телесния или психически интегритет на пострадалото лице.
От анализа на събраните по делото доказателства съдът приема, че от
ответника спрямо молителката са извършени твърдяните в молбата актове,
съставляващи актове на домашно насилие, а именно – осъществено физическо
насилие.
Декларираното от молителката в декларацията й по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
относно извършени спрямо нея от ответника актове на насилие изцяло се
подкрепя от писмените доказателства – медицинското удостоверение №
160/2024 г., изд. от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, както и от показанията
на свидетелката Д. Ч., с която молителката е споделила за извършените от
ответника спрямо нея на 14.02.2024 год. актове на насилие, а също и от
изявленията на ответника от м. март 2024 год., приобщени по реда на чл. 204
ГПК, които съдът окачествява като признания на неизгодни за страната факти.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката Д. Ч. тъй като
показанията й са непротиворечиви и последователни, същите са в резултат на
нейни лични възприятие относно отношенията между страните, намират
опора и в други доказателства – обсъденото по – горе медицинско
удостоверение и заявеното от самия ответник при проведената през месец
март 2024 год. чрез мобилно приложение кореспонденция между него и
свидетелката Д. Ч., според което същият признава за нанесения на 14.02.2024
год. побой над съпругата си.
За да кредитира показанията на свидетелката като достоверни съдът
отчита и обстоятелството, че показанията й в частта, в която тя свидетелства и
за други актове на осъществено домашно насилие от ответника спрямо
молителката също се подкрепят от ангажирани по делото писмени
доказателства – обсъдените по – горе медицински удостоверения с №
601/2021 год. и с № 288/2023 год., изданени от МБАЛ „Света Анна – Варна“
АД. От друга страна, по делото няма нито едно доказателство, което да е в
опровержение на показанията на свидетелката Д. Ч. или да ги поставя под
съмнение. Само по себе си обстоятелството, че свидетелката е сестра на
молителката не е основание показанията й да бъдат изначално игнорирани и
приети за недостоверни.
Обвързващата доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН е задължителна за съда само ако няма други доказателства, които я да
оборват, тъй като по съществото си тя представлява частен документ. В
случая доказателствената сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не само, че
не е опровергана, а обратно – ангажираните от молителката доказателства са
изцяло в подкрепа на декларираните в декларацията й факти относно
осъщественото спрямо нея от ответника физическо насилие, поради което и
съдът приема, че е проведено нужното главно и пълно доказване на
твърденията й за извършено от ответника спрямо нея домашно насилие –
физическо насилие, изразяващо се в нанесен на 14.02.2024 год. побой.
6
Въз основа на изложеното съдът намира, че на дата 14.02.2024 годв.
спрямо молителката Л. П. И. е осъществено от страна на ответника С. С. И.
домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, а именно: физическо
насилие, изразяващо се в нанесен на 14.02.2024 год. побой.
По тези съображения настоящият състав счита, че молбата на Л. П. И.
против С. С. И. за защита от домашно насилие е основателна и подлежи на
уважаване.
Доводите във въззивната жалба за необоснованост на решението, тъй
като било постановено въз основа на ненадеждни доказателства, настоящият
състав намира за неоснователни.
Според чл. 13, ал. 1 от ЗЗДН в производството по издаване на заповед за
защита са допустими доказателствените средства по Гражданския
процесуален кодекс. Съгл. ал. 2 доказателствени средства в производството по
ал. 1 могат да бъдат и: 1. протоколите, докладите, оценката на риска и други
актове, издадени от дирекциите "Социално подпомагане", от Министерството
на вътрешните работи, от лекари, както и от психолози, консултирали
пострадалото лице; 2. (в сила от 01.01.2020 год.) документите, издадени от
доставчици на социални услуги, лицензирани по реда на Закона за социалните
услуги; 3. декларацията по чл. 9, ал. 3. В ал. 3 на чл. 13 от ЗЗДН е предвидено,
че когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на
основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3.
Както се посочи по – горе, декларираното в депозираната в съответствие
с чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителката Л. И. декларация относно извършеното от
ответника спрямо нея физическо насилие изцяло се подкрепя от останалите
събрани по делото доказателства (писмени, гласни и веществени), които
обсъдени в съвкупност и в тяхната взаимна връзка обосновават извод за
извършени от ответника спрямо молителката актове на физическо насилие,
описани по–горе. Дори и да бъдат игнорирани останалите доказателства, то
съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН и при липсата на доказателства, опровергаващи
изнесеното в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, последната съставлява
годно доказателствено средство от гледище на ЗЗДН за извършеното насилие.
С оглед вида и характера на конкретните актове, чрез които е
осъществено домашното насилие, изразяващи се във физическо насилие
спрямо молителката и тяхната интензивност, като съобрази и извършените
предходни, преди срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, актове на насилие от ответника
спрямо молителката (нанесени тежки побои през 2021 год. и 2023 год.) съдът
намира, че мерките за защита, предвидени в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т.6
от ЗЗДН спрямо ответника са подходящи.
По същите съображения мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН
следва да бъдат наложени за максималния срок, предвиден в ЗЗДН, при
приложение и на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН, както е подходил и
първоинстанционният съд.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
7
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените
доказателства в полза на молителката – ответник по жалбата следва да се
присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 1000 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
По частната жалба на Л. П. И. срещу Определение № 7343/28.06.2024
год. по гр. дело № 1837/2024 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлена
молбата й с вх. № 39816/17.05.2024 год. по чл. 248 ГПК за допълване на
първоинстанционното решение в частта му за разноските и за присъждане в
нейна полза на разноски за първоинстанционното производство за заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат, съдът намира следното:
В хода на производството пред първата инстанция молителката Л. И. е
представила доказателства за извършени от нея разноски за
първоинстанционното производство за заплатено адвокатско възнаграждение
за един адвокат, заедно със списък на разноските по чл. 80 ГПК и е отправила
искане за присъждане в нейна полза на сторените разноски.
В мотивите на решението си, при обсъждане на въпроса за разноските
по повод отправеното от молителката искане за присъждане в нейна полза на
извършените разноски, районният съд е приел, че нормата на чл. 78, от ГПК е
неприложима по делата по ЗЗДН пред първата инстанция, тъй като
производството по ЗЗДН е такова по спорна съдебна администрация и
съответно не е присъдил разноски по полза на молителката; липсва и
отхвърлителен диспозитив по заявеното от молителката искане за присъждане
на разноски.
С молба от 17.05.2024 год., подадена в срока по чл. 248, ал. 1, предл.
първо ГПК, молителката Л. И. е поискала допълване на първоинстанционното
решение в частта му за разноските и ответникът С. С. И. да бъде осъден да й
заплати сторените в производството разноски в размер на 1100 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
С обжалваното Определение № 7343/28.06.2024 год. по гр. дело №
1837/2024 год. по описа на РС-Варна, съдът е отхвърлил молбата. Приел е, че
нормата на чл. 78 от ГПК е неприложима по делата по ЗЗДН пред първата
инстанция, тъй като производството по ЗЗДН е такова по спорна съдебна
администрация. Позовал се е и на ТР № 2/2019 год. и на каузална съдебна
практика – Определение № 385/25.08.2025 год. по ч. гр. дело № 3423/2015
год. на ВКС на РБ, Първо г. о.
Определението е неправилно.
Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, при издаване на заповед за защита съдът
възлага държавната такса и разноските по делото на извършителя на
домашното насилие. А според чл. 11, ал. 3 ЗЗДН при отказ за издаване на
заповед или при отмяна на заповедта, държавната такса и разноските по
делото се заплащат от молителя, освен когато молбата е за защита на
ненавършили пълнолетие лица или на лица в безпомощно състояние, поради
тежко увреждане, заболяване, старост или на лица, поставени под запрещение.
От анализа на горните разпоредби следва, че независимо, че производствата
по ЗЗДН са такива по спорна съдебна администрация, в самия ЗЗДН е налице
8
изрична норма, която урежда отговорността за разноските в зависимост от
изхода от спора. Позоваването на Определение № 385/25.08.2025 год. по ч. гр.
дело №3423/2015 год. на ВКС на РБ, Първо г. о., в случая е неуместно,
доколкото в него е разгледан въпросът за отговорността за разноски в
производствата по чл. 127, ал. 2 СК, а освен това цитираната практика е и
неактуална понастоящем, предвид ТР № 3/2023 год. на ОСГК на ВКС на РБ, в
което е възприето становището за съответно приложение на нормите на чл. 78
ГПК в уредените в СК производства по спорна съдебна администрация.
В случая, съобразно изхода от делото, представените доказателства и
отправеното своевременно искане, в полза на молителката следва да се
присъдят разноски и за първоинстанциноното производство, на основание чл.
11, ал. 2 ЗЗДН, в размер на сумата от 1100 лева, съставляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Изложеното налага обжалваното определение да се отмени и да се
постанови друго, с което в полза на молителката се присъдят и разноските за
първоинстанционното разглеждане на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1645/11.05.2024, постановено по гр. дело
№ 20243110101837 по описа на РС-Варна за 2024 година;
ОСЪЖДА С. С. И. ЕГН ********** с адрес: гр. Варна, ж. к. Вл. В., ***
да заплати на Л. П. И. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Вл. В.“, ***,
на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, сумата от 1000 лева (хиляда лева) разноски за
настоящата инстанция, съставляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
един адвокат;
ОТМЕНЯ Определение № 7343/28.06.2024 год. по гр. дело №
20243110101837 по описа на РС-Варна за 2024 година, с което е отхвърлена
молбата с вх. № 39816/17.05.2024 год. по рег. на РС-Варна на Л. П. И. ЕГН
********** от гр. Варна по чл. 248 ГПК и вместо това постановява:
ОСЪЖДА С. С. И. ЕГН ********** с адрес: гр. Варна, ж. к. Вл. В., ***
да заплати на Л. П. И. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Вл. В.“, ***,
на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, сумата от 1100 лева (хиляда и сто лева) –
разноски за първоинстанционното производство, съставляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10