№ 401
гр. Бургас, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20212100501289 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
261416/26.04.2021г. на ПРС от Етажна собственост на комплекс „Феста Апартмънтс
Поморие” с per. № ТСУ- 23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. К. Б. * № ***,
представлявана от Мартин Чолаков - председател на УС на ЕС, чрез упълномощения
процесуален представител адв. Ст. Стоичков от БАК против Решение № 260055/06.04.2021г.
по гр.д. № 972/2019г. по описа на РС-Поморие, в частта, с която са отхвърлени исковете на
въззивника за осъждане на Г. АЛ. Л., гражданин на Р.Ф., род. на ********г. с БУЛСТАТ-
*********, с адрес по регистър БУЛСТАТ в гр.Поморие, ул. К. Б. * № ***, бл.*, ет.*, ап.***,
в качеството й на собственик на 3/4ид.ч. от апартамент № *** да заплати на Етажната
собственост, следните суми, както следва:
- сумата от 311,60евро, равняващи се на 609,44лв., представляваща годишна такса
за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ за
2016г.;
- сумата от 94,44евро, равняващи се на 184,71лв., представляваща законна лихва
върху сумата от 311,60евро за периода от 01.01.2017г. до завеждането на исковата молба;
- сумата от 686,75евро, равняващи се на 1343,15лв., представляваща годишна
такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс
Поморие“ за 2017г.;
- сумата от 138,50евро, равняващи се на 270,89лв., представляваща законна лихва
върху сумата от 686,75евро за периода от 01.01.2018г. до завеждането на исковата молба;
- сумата от 604,07евро, равняващи се на 1182,82лв., представляваща годишна
1
такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс
Поморие“ за 2018г.;
- сумата от 60,51евро, равняващи се на 118,48лв., представляваща законна лихва
върху сумата от 604,07евро за периода от 01.01.2019г. до завеждането на исковата молба;
- лихви върху заявените главници, начиная от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
Решението се обжалва в посочените части като неправилно. По-конкретно се
навежда, че е налице неправилно приложение на материалния закон, а именно разпоредбата
на чл.51, ал.3 от ЗУЕС. Твърди, че от задължението за заплащане на разходи за управление и
поддръжка може да се освободи само лице, което е уведомило етажната собственост за
отсъствието си, каквото уведомление в конкретния случай липсва, а и не се твърди от
насрещната страна за процесния период 2016г.-2018г.; намира за недоказани твърденията, че
процесният апартамент е ползван по-малко от 30 дни през всяка от трите календарни
твърдения, като за това си твърдение в жалбата въззивникът е изложил собствен анализ на
събраните по делото доказателства.
Моли, за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с
което претенциите да бъдат изцяло уважени. Не сочи доказателства. Не са отправени
доказателствени искания. Претендира разноски.
В законния срок въззиваемата Г. АЛ. Л., гражданин на Р.Ф., род. на ********г. с
БУЛСТАТ-*********, редовно уведомена за постъпилата въззивна жалба чрез
упълномощения процесуален представител адв. П. Панайотов от ВАК е подала отговор, с
който въззивната жалба се намира неоснователна и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Счита, че посочената норма на
чл.51, ал.3 ЗУЕС от въззивника изискващ уведомяване на че имота няма да се ползва за
повече от 30дни е неприложима, поради което и въззиваемата не се е позовавала на нея, тъй
като в конкретния спор собственикът е ползвал имота за по-малко от 30дни за една
календарна година. Счита, че в тежест именно на етажната собственост е било да установи,
че собственикът е ползвал имота за повече от 30дни в рамките на една календарна година и
то за всяка от трите процесни години. Навежда, че в решението не са обсъдени останалите
наведени от въззиваемия ответник възражения против претенциите на етажната собственост
и по-конкретно, че сумите не следва да се претендират на основание решение на ОСЕС от
12.11.2014г., тъй като там е взето решение за годишните такси, но само за 2015г., а
останалите последващи ОСЕС са отменени по съдебен ред. Не ангажира нови доказателства,
няма доказателствени искания. Претендира разноски.
По делото е постъпила и насрещна въззивна жалба от Г. АЛ. Л., гражданин на
Р.Ф., род. на ********г. с БУЛСТАТ-*********, заявена чрез упълномощения процесуален
представител адв. П. Панайотов от ВАК със съдебен адрес в гр.Варна, ул. Драган Цанков №
4, офис-1 против Решение № 260055/06.04.2021г. по гр.д. № 972/2019г. по описа на РС-
Поморие в осъдителните му части и по-точно, в частта, с която Г. АЛ. Л. е осъдена да
заплати на Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с per. № ТСУ-
23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. К. Б. * № ***, представлявана от Мартин Чолаков
- председател на УС на ЕС следните суми както следва:
Сумата от 82,68 евро с левова равностойност от 161,72лв., представляваща разходи за
ремонт и обновяване на ЕС на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2018г., ведно
със законната лихва върху присъдената сума, считано от предявяване на исковата
молба – 30.12.2019г. до окончателното изплащане;
Сумата от 8,36евро с левова равностойност 16,35лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на дължимите разходи за ремонт и обновяване на етажната
2
собственост за 2018г., в размер на законната лихва върху тях за периода от
01.01.2019г. до предявяване на иска – 30.12.2019г., както и досежно присъдените
разноски в тежест на въззивницата по насрещната въззивна жалба.
В насрещната въззивна жалба се сочи, че решението на ПРС е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, поради което се моли да бъде отменено в
обжалваните осъдителни части, като исковете бъдат изцяло отхвърлени, като претендира и
разноски. Навежда се, че ПРС не е разгледал възраженията на въззивницата Л., че
процесната ЕС не е направила за процесния период никакви разходи по дейностите за
поддръжка и управление и ремонт и обновление; че таксата за поддръжка е абсолютно
неопределена/излага подробни съображения в НВЖ/; че в комплекса са учредени отделни
ЕС на отделните блокове; че решението по т.2 от ОСЕС от 12.11.2014г. важи само за
календарната 2015г.. Излага подробни съображения в жалбата си. Не сочи нови
доказателства. Не са отправени доказателствени искания. Претендира разноски.
Въззиваемата Етажна собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с
per. № ТСУ- 23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. К. Б. * № ***, представлявана от
Мартин Чолаков - председател на УС на ЕС, чрез упълномощения процесуален представител
адв. Ст. Стоичков от БАК е подал отговор, с който насрещната въззивна жалба се намира
неоснователна и моли решението да бъде потвърдено като правилно, обосновано и
законосъобразно в обжалваните части. Излага подробни съображения в отговора. Цитира
съдебна практика. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания.
Претендира разноски.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срока по чл.259
ГПК и чл.263, ал.2 от ГПК против акт на съда, подлежащ на обжалване, всяка е депозирана
от легитимирано лице, поради което са допустими.
Предявеният иск пред районния съд е с правно основание чл.38, ал.1, вр.чл.11,
ал.1, т.5,мл.50 и чл.51, ал.1 ЗУЕС, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложенията първоинстанционното производство е било образувано
по искова молба от Етажната собственост на сграда находяща се в гр. Поморие, ул. Княз
Борис № ***, представляваща комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ против Г.Л. за
дължими такси за поддръжка и управление и фонд „Ремонт и обновяване“ в качеството й на
собственик на 3/4ид.ч. на самостоятелен обект, представляващ апартамент № *** в бл.*, на
площ от 68,63кв.м. и 33,11кв.м. общи части.
Като основание за предявените осъдителни претенции сочи, че са проведени
следните ОСЕС: Така на 12.11.2014 г. е проведено общо събрание на ЕС и собствениците са
избрали ОС за форма на управление и е определена годишната такса за управление и
поддръжка в размер на 9 евро на кв.м..
На 29.06.2017г. е проведено ОС на ЕС на което и определена годишната такса за
управление и поддържане на общите части в размер на 5 евро на кв.м., а таксата за Фонд
„Ремонт и обновяване“ е 2 евро на кв.м..
Твърди се от ищеца, че след извършен частично плащане в размер на 733,72лв. за
2016г., задължението на ответната страна, възлиза на 311,60евро равняващи се на 609,44лв.
такса за поддържа и управление за 2016г., като се претендира и сума от 94,44евро/184,71лв.–
лихва за забавено плащане за периода от 01.01.2017г. до 30.12.2019г.; за 2017г. сумата от
686,75евро равняващи са на 1343,15лв. представляващи год.такса за управление и
3
поддръжка, ведно с 138,50евро/270,89лв./-законна лихва върху главницата за периода от
01.01.2018г. до 30.12.2019г.; за 2018г. сумата от 686,75евро равняващи са на 1343,15лв.
представляващи год.такса за управление и поддръжка, ведно с 68,87евро/134,70лв./ за
периода от 01.01.2019г. до 30.12.2019г.; законна лихва върху главницата за периода от
подаване на исковата молба-30.12.2019г. до окончателното плащане.
Тъй като с решение № IV-27/08.04.2019 г., постановено по в. гр. дело № 100/2019 г.
по описа на ОС - Бургас, са отменени всички решения на ОС на ЕС, проведено на 29.06.2017
г., е направено изрично изявление, че сумите се претендират като дължими на основание
решението на ОС на ЕС, проведено на 12.11.2014 г., взето по т. 2 от дневния ред.
В месечния срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците,
чрез порцесуалният им прдставител адв. Панайотов от АК-Варна, с който исковата
претенция е оспорена като неоснователна. Твърди се, че пертендираните суми не се дължат,
тъй като ищцовата ЕС не е извършвала и не извършва дейности по поддръжка и управление
на общите части на ЕС; дейности по управление и поддръжка на общите части на сградата
са извършвани от ЕС на блок „Б“, учредена с протокол от събрание, което е проведено още
на 26.08.2015 г.; таксата за управление и поддръжка е определена в нарушение на
императивна правна норма - чл.51, ал.1 от ЗУЕС; с решение от 12.11.2014 г. е определена
единствено такса за поддръжка за 2015 година (такава е точката, по която е свикан дневния
ред и по този начин следва да се тълкува и решението на ОСЕС - за приемане на такса за
поддръжка единствено за 2015 г.). За 2016 и 2017 г. няма определена такса, и тази за 2015 не
може автоматични да се приложи за следващите години, тъй като няма такава норма в
закона, нито волята на законодателя е била такава; че не е указано, никъде дали таксата се
събира само на база квадратурата на апартамента (чистата застроена площ) или само на база
общите части (описани в нотариалните актове на собствениците също като квадратни метри
общи части) или пък като сбор от двете и в тази връзка сочи, че прави възражение, че
таксата е неопределяема; възразява, че ответницата, бидейки чужд гражданин, не е
пребивавала за повече от 30дни в имота за процесните три години, поради което и не следва
да заплаща такси за поддръжка и управление, а само за фонд „Ремонт и управление“.
С обжалваното решение ПРС е уважил частично претенцията за дължими суми за
ремонт и обновяване, като е отхвърлил претенциите за суми за поддръжка и управление за
2016г., 2017г. и 2018г., ведно с претендираните лихви върху тях, като е приел че е безспорно
установено, че ответницата като съсобственик на 3/4ид.ч.от процесния апартамент има
качеството етажен собственик на самостоятелен обект и като такава дължи търсените суми,
но не и на посоченото основание - решение на ОСЕС от 12.11.2014г., тъй като то касае
изрично решение за определяне на начина на заплащане и размера на такси за поддръжка и
управление само за 2015г. и няма действие за 2016г. и 2017г.. Приел е също така, че
ответницата е чуждестранен гражданин и от справка в регистър Булстат е видно, че същата
не притежава други имоти на територията на страната, като в същото време липсват
доказателства да е пребивавала за повече от 30дни, поради което е счел, че е налице
хипотезата на чл.51, ал.2 ЗУЕС, поради което не дължи суми за поддръжка и управление, а
само за фонд“Ремонт и обновяване“. Що се касае до такса за фонд “Ремонт и обновяване“,
поради липса на решение на ОСЕС, съдът е приложил разпоредбата на чл.6, ал.1, т.9,
вр.чл.11, т.7, вр.чл.50 ЗУЕС и сам е определил съобразно посочените норми дължимите
суми от този етажен собственик.
На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
4
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на
обжалването – и допустимо.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на
районния съд в рамките на правомощията му, мотивирано и разбираемо. Същото е и
допустимо като постановено по предявените допустими искове.
По делото са безспорни между страните и се установяват от представените
писмени доказателства следните фактически обстоятелства: че ответницата е
съсъсобственик на описания по-горе самостоятелен обект в посочените ид.части. Не е
спорно и провеждането на на 12.11.2014 г. на Общо събрание на ЕС в комплекс „Феста
апартмънтс Поморие“, на което съгласно дневния ред по т.2 е следвало да се избере
управляваща компания за поддръжка на общите части и да се определи размера на
паричната вноска за разходите за управление и поддръжка на комплекса за 2015г.. На това
общо събрание са взети следните решения: по т.2 от дневния ред е взето решение за избор
на „Феста хотели“ АД за компания за управление и поддръжка, както и за определяне на
годишна такса за поддръжка в комплекса за 2015г. в размер на 9 евро на кв.м. без ДДС,
съгласно предложена от посоченото дружество оферта. Съгласно втората част на взетото по
т. 2 решение, ОС решава да се създаде фонд „Ремонт и обновление“, в който да се заделят по
2 евро на кв.м. от определената годишна такса за поддръжка от 9 евро, като само по
изключение за 2015 г. е определено във фонда да се заделят по 3 евро на кв.м. Така не е
спорно, че в претендираните с исковата молба суми е включена и таксата за ремонт и
обновяване. Служебно известно е на съда, че с решение № ІV-27/08.04.2019 г. по в. гр. дело
№ 100/2019 г. по описа на ОС – Бургас, са отменени всички решения на последващото ОС
на ЕС, проведено на 29.06.2017г.. Поради това ищецът посочва, че след отмяната на
решенията на ОС на ЕС от 29.06.2017г., размерът на етажните разходи за 2017 г., съответно
на заявените вземания за този период, се претендират въз основа на предходното решение на
ОС от 12.11.2014 г.
С Решение № 106/10.08.2018 г. по гр.д. № 376/2017г. по описа на ПРС, съдът е
отменил като незаконосъобразни решенията, взети на проведеното на 18.05.2017 г. общо
събрание на новоучредената Етажна собственост на сгради, представляващи блок А, блок Б
и блок В от комплекс „Феста Поморие Ризорт“ като е приел, че посочените три блока са част
от целия хотелски комплекс и същите не могат да формират отделна ЕС. С Решение № 73 от
23.05.2017 г. по гр.д. № 494 по описа за 2016 г. на ПРС за отмяна на решенията, взети на ОС
на етажната собственост на блок А, проведено на 22.08.2016 г., в мотивите на което, съдът е
обсъдил, че решението от 26.08.2015 г. за създаване на ЕС на блок А е нищожно поради
противоречието му с императивната разпоредба на чл. 8, ал. 2 ЗУЕС.
Страните не спорят и че ответницата е заплатила на етажната собственост на бл.* за
поддръжка на апартамента, съгласно приложени касови ордери/л.83 по гр.д. № 972/19г. на
ПРС/ сума от 242евро за 2016г. и сума от 730евро за 2016/2017г.
Изводите на съда досежно фактическите обстоятелства са обосновани с оглед
данните по делото и събраните по делото доказателства.
Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за правилно по следните
съображения:
Както бе посочено по-горе ищецът обосновава претенцията си с решения на
ОСЕС, взети на 12.11.2014г.. Обоснован и правилен е извода на ПРС, че решенията на
общото събрание от тази дата са стабилизирани. Това е така, защото с оглед изхода по гр.д.
№ 619/2019г. по описа на ПРС с предмет искова претенция по чл.40 ЗУЕС за отмяна на
решения на ОСЕС, взети на 12.11.2014г., производството по което е прекратено поради
5
недопустимост с определение № 247/26.06.2020г., потвърдено с определение №
260216/27.01.2021г. по в.ч.г.д. № 1953/2020г. по описа на БОС. В допълнение следва да се
посочи, че възможността за последващо атакуване законосъобразността на тези решения,
включително и инцидентно по други производства т.ч. и досежно противоречието им с
императивни правни норми – конкр. чл.50 и чл.51 ЗУЕС, е ограничена във времето – до
изтичане на срока по чл.40 ЗУЕС.
Споделя се извода в мотивите на обжалвания съдебен акт, че определената с
решението от 12.11.2014 г. годишна такса важи само за 2015 г., и същото няма действие за
следващите две години – 2016г. и 2017 г., тъй като видно от представения дневен ред,
общото събрание изрично е лимитирало във времето действието на решението си само за
2015г.. От протокола от ОСЕС се установява, че не са искани, предлагани, респ.внасяни и
гласувани промени в дневния ред, следователно ясно и недвусмислено е обективирана
волята на общото събрание, че така определените такси касаят само календарната 2015г../в
т.см. Р.№ 313/07.04.2019г. по гр.д. № 1332/2019г. ВКС/.
В конкретния случай е установено по категоричен начин, че с решение на общото
събрание на етажната собственост от 12.11.2014г. ответницата е задължена в качеството си
на собственик на посочения СОС да заплаща за него годишна такса за 2015г. управление и
поддръжка на притежаваните от него два самостоятелни обекта в комплекс „Феста
Апартмънтс Поморие“ в размер на 9 евро/кв.м. като 2 евро от тази такса се отделят за фонд
„Ремонт и обновяване“, при изричното уточнение, че за 2015г. ще се отделят по 3 евро за
фонд „Ремонт и обновяване“. Искът за отмяна на това решение е оставен без разглеждане
поради несвоевременното му предявяване по гр.д. № 619/19г. по описа на ПРС. При това
положение, решението на ОС на ЕС от 12.11.2014г. действително обвързва ответника, но
само за годината, за която се отнася – 2015г., съобразно взетото решение и дневния ред на
ОС. В конкретния случай ОС на ЕС изрично е лимитирало във времето действието на
взетото решение, като го е ограничило само за 2015г.. Този извод следва от изричното
записване в дневния ред на събранието, от разпоредителната част на решението и от факта,
че таксите за следващите години – 2016г. и 2017г. са различни и са определени със
самостоятелни решения, които впоследствие са отменени по съдебен ред. По тези
съображения, възражението на въззивната страна, че решението от 12.11.2014г. се отнася
само до 2015г. и не може да се прилага по аналогия за следващите години, е основателно.
Така главната претенция за търсените суми за поддръжка и управление за 2016г. и за 2017г.
правилно е преценена като неоснователна. С оглед отхвърлянето на главната претенция, на
отхвърляне подлежи и акцесорната за лихви. При недоказана по своето основание
претенция, не следва приложение на сочената от въззивника норма на чл.162 ГПК.
Досежно насрещната въззивна жалба по уважената частично с обжалваното решение
претенция за дължими суми за „Фонд ремонт и обновление“, съдът съобрази следното:
Съобразно даденото разрешение в т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС., съдът следва да приложи императивна материалноправна норма, за да
обезпечи правилното решаване на делото, както и че характера на относимата към въпроса
норма на чл. 50 от ЗУЕС, касаеща уредбата на фонд „ремонт и обновление“ има именно
такъв характер.
Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 2 т. 1 от ЗУЕС, средствата във фонд "Ремонт и
обновяване" се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с
решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в
общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната
работна заплата за страната.
В случая при влязло в сила решение за създаване на фонд „Ремонт и обновление“ и
липса на валидно решение за определяне размера на годишната вноска към този фонд за
процесния период – 01.07.2017 – 31.12.2017 г. /по съображенията, изложени по – горе/, но
6
при определен от законодателя минимален размер на тази вноска, настоящият съдебен
състав напълно споделя становището в обжалваното решение, че са налице предпоставките
за приложение на чл. 162 от ГПК като при основателност на иска, същият следва да бъде
уважен в размер на минимално предвидената от законодателя вноска в размер на 1% от
минималната работна заплата, който е известен за всеки период, съгласно публикуваните
ПМС за определяне на МРЗ за съответната година. В конкретния случай се претендират
вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2017г.. Съобразно Постановление на МС №
141/13.07.2017 г., считано от 1 януари 2017 г. минималната месечна работна за страната за
календарната 2017 г. е в размер на 460 лв. или по 4,60лв. месечно, следователно и 55,20лв.
за календарната 2017г. до които размери претенциите в тази им част се явяват основателни.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските: С оглед изхода по делото страните имат право на разноски съобразно
чл.78, ал.1 ГПК за въззивника ищец и по чл.78, ал.3 ГПК за въззиваемата ответника. Така
въззивника изрично претендира само разноски от 66лв. за заплатена държавна такса по
въззивното производство, като с оглед изхода по делото следва присъждане на такива в
размер на 23,57лв.. Въззиваемата Г.Л. претендира по настоящото дело разноски в размер на
925лв., от които 25лв. за заплатена вържавна такса по насрещната въззивна жалба, 300лв. за
адв.възнаграждение за изготвяне и подаване на насрещна въззивна жалба и 600лв. за
адв.възнаграждение за изготвяне на отговор по въззивната жалба. Срещу претендираните
от въззиваемата разноски е направено възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5
ГПК от процесуалния представител на въззивника. За да се произнесе по разноските
настоящият състав като взе предвид разпоредбите на чл.78 ГПК, на Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, сложените от страните за
разглеждане във въззивното производство въпроси, изразените становища в
първоинстанционното производство, които практически се поддържат и във въззивното;
пред настоящата инстанция е проведено едно открито заседание, в което не са събирани
доказателства и за което не са били сложени за разглеждане и произнасяне доказателствени
искания, поради изчерпването им пред първостепенния съд, характера и вида на
предявените искови претенции, намери възражението за прекомерност за частично
основателно само досежно възнаграждението за изготвяне и подаване на отговор по
въззивната жалба. Съобразно разпоредбата на чл.9 от НМРАВ за изготвяне на въззивна
жалба и отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство/какъвто е
настоящият случай за въззиваемата/ възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението
по чл. 7 или 8, но не по-малко от 300 лв.. Видно от съдържанието на представените от
въззиваемата два договора за правна защита и съдействие е извършено заплащане на
адв.възнаграждение от 300лв. за изготвяне и подаване на насрещна въззивна жалба, и
заплащане на адв.възнаграждение за изготвяне и подаване на отговор по въззивна жалба в
размер на 600лв., като страните не са предвидили процесуално представителство. Предвид
гореизложеното като прекомерно подлежи до намаляване възнаграждението от 600лв. за
изготвяне на отговор по въззивната жалба, като същото следва да бъде редуцирано до
посочения по-горе размер от 300лв., който наред с възнаграждението от 300лв. за изготвяне
и подаване на насрещна въззивна жалба. Предвид разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК и
сторените от въззиваемата разноски за заплатени държавна такса и адв.възнаграждение при
приложението на чл.78, ал.5 ГПК и изхода на делото, в тежест на насрещната следва да
бъдат присъдени сумата от 583,60лв., представляващи разноски съобразно отхвърлената
част от претенциите.
Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Окръжен съд Бургас
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260055/06.04.2021г. по гр.д. № 972/2019г. на Районен
съд - Поморие, в обжалваните части.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста
Апартмънтс Поморие”, с адрес гр.Поморие, ул. К. Б. * № ***, представлявана от Мартин
Чолаков да заплати на Г. АЛ. Л., гражданин на Р.Ф., род. на ********г. с БУЛСТАТ-
*********, с адрес по регистър БУЛСТАТ в гр.Поморие, ул. К. Б. * № ***, бл.*, ет.*, ап.***
сумата от 583,60лв. разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК Г. АЛ. Л., гражданин на Р.Ф., род. на ********г. с
БУЛСТАТ-*********, с адрес по регистър БУЛСТАТ в гр.Поморие, ул. К. Б. * № ***, бл.*,
ет.*, ап.*** да заплати на Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс
Поморие”, с адрес гр.Поморие, ул. К. Б. * № ***, представлявана от Мартин Чолаков сумата
от 23,57лв., пр едставляваща разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8