РЕШЕНИЕ № 1813
гр. Бургас, 18.09.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, гражданска колегия, в
публичното заседание на дванадесети септември през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот
Атанасов
при секретаря Станка
Атанасова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 609/2017
год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е делбено,
във фазата по извършване на делбата.
С влязло в законна сила
Решение № 2042/13.12.2017 год., постановено в първата фаза от настоящото производство,
е допуснато извършването на съдебна делба между Д.Б.Б. и А.Д.Д. по отношение движими
вещи – лек автомобил и домашно обзавеждане, при равни квоти от по 1/2 за всяка от
страните.
В хода на втората делбена
фаза съделителят Д. моли за извършване на делбата чрез разпределение на вещите
по чл. 353, ГПК, като лекият автомобил бъде поставен в неин дял, а другите вещи
– в дял на Д.Б..
Съделителят Б. не
изразява становище за начина на извършване на делбата.
В първото по делото
открито съдебно заседание от втората делбена фаза А.Д. е предявила претенция по
сметки, на основание чл. 346, ГПК, за осъждане на насрещната страна да й
заплати сумата от 400 лева, представляваща половината от стойността на
разходите – наемна цена за паркиране, направени от ищеца за съхраняване на
съсобствения лек автомобил; ангажира доказателства и моли за присъждане на
деловодните разноски.
Ответникът по претенцията
по сметки я оспорва като неоснователна.
По делото е изготвено
експертно заключение по съдебно-техническа експертиза, неоспорено от
съделителите, което съдът цени като обективно и безпристрастно. Вещото лице е предложило
два варианта за разпределение на вещите, установило е и актуалната им пазарна
стойност.
Съдът, след запознаване с
данните по делото, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен
материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, счита, че делбата
следва да бъде извършена по реда на чл. 353, ГПК. В тази насока съдът основава
решението си както на изразеното желание от страна на А.Д., така и на факта, че
всяка от страните държи част от процесните вещи – тези при Д.Б. представляват
част от обзавеждането в трайно обитаваното от него жилище, а лекият автомобил е
ползван от другата страна и се намира в нейна фактическа власт. Съществената
географската раздалеченост в местоживеенето на страните, както и трайното
установено ползване на част от вещите от всеки съделител мотивира съда да
приеме, че способът за делба по чл. 353, ГПК е най-подходящ, тъй като тегленото
на жребий би било неудобно, вкл. и по отношение последващото задължение за
предаване владението на част от вещите на другата страна.
С оглед изложеното,
лекият автомобил следва да бъде поставен в дял на А.Д., а другите делбени вещи
– в дял на Д.Б.. Разликата в стойностите на вещите от 4342 лева и 5920 лева –
съгл. неоспореното от страните експертно заключение, налага осъждане на Д.Б. да
заплати на насрещния съделител парично уравнение в размер от 1578 лева.
С оглед извършването на
делбата, в тежест на всеки съделителите следва да бъде възложена държавна такса
от 205,24 лева (чл. 8 от Тарифа за държавните такси).
Предявената претенция по
сметки (чл. 346, ГПК) на А.Д. съдът намира за доказана по основание, но
частично по размер. Видно от съдържанието на представения писмен договор за
наем и разписките към него, съсобственикът Д. е заплащала месечен наем от по 30
лева за ползване на 20 кв. м. от дворно място в гр. *****, където е бил
паркиран делбеният лек автомобил. По делото няма данни съсобственикът Д.Б. да е
знаел за сключването на този договор, съотв. да е бил съгласен с него, поради
което отношенията между страните следва да се уредят от нормата на чл. 61, ал.
2, ЗЗД, тъй като сключването на наемния договор е и в интерес на
наемателя-съсобственик А.Д. (вж. Определение
№ 317/14.06.2018 год. по к. гр. д. № 3951/2017 год. на ВКС; 6-74-ППВС и
85-68-ОСГК на ВС). Съдът счита, че наемната цена е плащана за запазване на
лекия автомобил, паркиран в дворно място, встрани от интензивно улично
движение, т. е. разходът е бил насочен към запазване на вещта от неправомерно умишлено
или небрежно човешко посегателство. Недоброто понастоящем състояние на
автомобила се дължи не на наетото място на паркиране, а на продължителното бездействие
и на двамата му съсобственици за поддържане на вещта в изправно техническо и
естетическо състояние. По отношение размера на вземането съдът намира, че за
процесния период дължимият наем възлиза на общо 765 лева, т. е. съсобственикът Б.
дължи половината от него, съобразно квотата си, или 382,50 лева, с която сума
се е обогатил (чл. 61, ал 2, ЗЗД; Решение № 132/09.11.2009 год. по т. д. №
563/2008 год. на І ТО на ВКС). Фактът, че А.Д. е заплатила по-висок по размер
наем от задължението си по договора – съгл. разписката на л. 108 по описа на
делото, не може да влече след себе си увеличаване паричното задължение на
другия съсобственик. Изложеното мотивира съда да приеме претенцията за доказана
за сумата от 382,50 лева, като за горницата й до 400 лева тя следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
В тежест на съделителя Д.Б.
следва да бъде възложена и държавната такса от 50 лева върху уважената част от претенцията
по сметки.
Молбата на съделителя Д.
за присъждане на деловодни разноски следва да бъде оставена без уважение.
Делото не съдържа доказателства за направен от тази страна разход, свързан с
претенцията й по сметки (чл. 78, ал. 1, чл. 355, изр. второ, ГПК), поради което
не е налице основание за присъждане на разноски. Заплатените адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице са във връзка с делбеното производство,
чието развитие не е последица от неправомерно поведение на Д.Б., за да е
допустимо приложението на чл. 78, ал. 1, ГПК.
Мотивиран от изложеното, на
основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ, по реда на чл. 353, ГПК, допуснатите до
делба движими вещи между съделителите Д.Б.Б., ЕГН **********, и А.Д.Д., ЕГН **********,
като:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на
съделителя А.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, следната движима вещ: ЛЕК
АВТОМОБИЛ марка „Шкода”, модел „Октавия” – дизел, рег. № *****, цвят – светло
сив металик, рама № *******, двиг. № *****, находящ се във фактическа власт на
съделителя А.Д.Д..
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на съделителя Д.Б.Б., ЕГН **********, с
адрес ***, следните движими вещи: LCD телевизор марка „Филипс“ – 28 инча; бяла
миялна машина „Мидеа“ – за 4 комплекта; микровълнова фурна „LG“ – модел
МВ-3724V; 80-литров бойлер марка „Tesy“, модел „Tesy Bilight GCV804420B11TSR“;
климатик марка „Осака“ – сплит система CH-30-CN; прахосмукачка „Самсунг 1600W“;
хладилник с външна камера марка „Уърлпуул“ – модел ARC2353IH/инокс; вградена
фурна марка „Горение“ – модел ВО710RAB/инокс; вграден кухненски аспиратор марка
„Горение“, модел BHP623E10X; 2 бр. вградени керамични котлони марка „Горение“,
модел ЕСТ331CS; ъглова холна гарнитура – модел „Тони“, код на продукта 60-5854;
холна маса; кухненски ъгъл – модел „Крит“, код на продукта 105-8667; спален
комплект, включващ легло с размери 180/200 см. и два четирикрилни гардероба;
кухненска маса за хранене и двукрилен гардероб, находящи се във фактическа
власт на съделителя Д.Б.Б..
ОСЪЖДА Д.Б.Б., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
А.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер от 1578 (хиляда петстотин
седемдесет и осем) лева, представляваща парично уравнение на дела на А.Д. в
движимите вещи, поставени в дял на Д.Б..
ОСЪЖДА Д.Б.Б., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 61, ал. 2, ЗЗД във вр. с чл. 346, ГПК, да заплати на А.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, сума в размер от 382,50 (триста осемдесет и два запетая петдесет)
лева, представляваща половината от направените от А.Д. разноски за запазване на
съсобствения между страните лек автомобил марка „Шкода”, модел „Октавия”, рег.
№ ******, съгласно договор за наем на площ за паркиране от 07.01.2016 год. за
периода 07.01.2016-21.02.2018 год., И ОТХВЪРЛЯ претенцията – за горницата й над
382,50 лева до 400 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 78,
ал. 1, ГПК на А.Д.Д., за осъждане на Д.Б.Б. да й заплати направените по делото
разноски.
ОСЪЖДА Д.Б.Б., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати
на Бургаския районен съд държавна такса в размер от 50 (петдесет) лева, дължима
върху уважената претенция по сметки.
ОСЪЖДА Д.Б.Б., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати
на Бургаския районен съд държавна такса за извършване на делбата в размер от 205,24
(двеста и пет запетая двадесет и четири) лева.
ОСЪЖДА А.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати
на Бургаския районен съд държавна такса за извършване на делбата в размер от 205,24
(двеста и пет запетая двадесет и четири) лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по
въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА