Р
Е Ш Е Н И Е
София, 14.05.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на тридесети
април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 12897/2016 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД от
Е.Н.И., ЕГН **********, чрез адв. В.Н. – САК, със съдебен адрес:***, против З.
„А.“ АД, ***, за сумата 35 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
претендирани пряко от застрахователя, ведно със законната лихва върху главницата, считано 11.06.2016
г. до окончателното й изплащане и разноските по делото, в това число и
адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
В исковата молба
се твърди, че на 11.06.2016 г. около 13,40 часа С.С. управлявал л.а. „Мерцедес Е220“ с
рег.№ ******по общински път СФО 1400 в посока гр. Костинброд – с. Пролеша. В
същото време, З.Л.управлявала л.а. „Фиат Браво“ с рег. № ******по път І-8 с
посока Сливница – София и при Т-образното кръстовище, образувано с общински път
СФО 1400 предприела завиване на ляво в посока гр. Костинброд. В този момент
водачът на л.а. „Мерцедес Е220“ С.С., движейки се с превишена скорост, въпреки
възприемането на извършващия маневра „завиване на ляво“ л.а. „Фиат Браво“,
навлязъл в неговото полуплатно на движение. Настъпил челен удар между двата
автомобила, в резултат на който на пътуващата в л.а. „Фиат Браво“ Е.И. били причинени телесни
увреждания.
Ищцата е постъпила по
спешност в УМБАЛСМ „Пирогов“ с диагноза: „Контузио торацис. Фрактура костарум
7,8,9,10,11,12 синистра. Хемоторакс минималис синистра“, които травми, по своя
медико – биологичен характер обуславят трайно затруднение движението на снагата
за период от к
Окол два месеца. Възстановяването й, според
нея е трудно, като е търпяла болки и страдания през един продължителен период
от време и най – вероятно ще изпитва негативните последици от събитието през
целия си живот.
Във връзка с ПТП е съставен констативен протокол с
пострадали лица № 39/08.07.2016 г. Образувано е ДП № 186/2016 г. по описа на
РУП – Сливница, пр. пр. № 763/2016 г. по описа на РП – Сливница, което е
прекратено.
Според отразеното в исковата
молба, за автомобила, причинил катастрофата, ищцата твърди да е сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по з.п. BG/11/115002778113/10.11.2015
г., валидна за периода 15.11.2015 г. – 14.11.2016 г.
Ищцата
е представил писмени доказателства. Поискал е допускане на гласни доказателства
и назначаване на съдебномедицинска и автотехническа експертизи.
В хода по
същество моли съда да уважи предявения иск изцяло, като основателен и доказан,
с всички законни последици, включително и направените разноски по списък.
Направил е възражение относно размера на разноските на ответника.
Ответникът З. „А.“ АД оспорва предявените искове
изцяло по основание и размер. Претендира разноски.
На първо място счита иска за недопустим, тъй като
съгласно чл. 380 от КЗ в сила от 01.01.2016 г. лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение е длъжно преди да предяви претенцията си по съдебен
ред, да отправи до застрахователя писмена претенция. Едва след разглеждането й
и произнасянето по същата от страна на застрахователя, пострадалия има право да
предяви искането пред съда.
Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение,
породено от договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за
процесния л.а.
Оспорва изцяло отговорността на водача на л.а. Мерцедес
Е220 за настъпване на процесното ПТП, поради виновно или противоправно негово
поведение.
Твърди, че не са налице всички елементи на фактическия
състав на непозволеното увреждане.
Оспорва механизма на станалото ПТП, както и наличието на
пряка причинно-следствена връзка между твърдените вреди и произшествието.
Прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата.
Прави възражение за независимо съизвършителство на
вредоносния резултат от страна на водача на л.а. „Фиат Браво“.
Оспорва твърдението, че в резултата на ПТП за ищцата са
възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер вреди.
Отделно от това, оспорва размера на предявената
претенция, като заявява, че тя е много завишена и не отговаря на критерия за
справедливост според чл. 52 ЗЗД.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва.
Оспорва претенцията за присъждане на разноски като
неоснователна.
Представил е писмени доказателства. Поискал е допускане на гласни доказателства и е поставил
допълнителни въпроси на съдебномедицинската и автотехническата експертизи.
По тези
съображения моли съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни
и недоказани, алтернативно – да намали размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски.
Прави възражения по отношение претендираното от повереника на ищцата адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ЗА, като заявява, че в този случай размерът му не може
да бъде предварително посочен, а се определя от съда в зависимост от уважената
сума.
По делото е
конституирано като трето лице – помагач на ответника, на
основание чл. 219 ГПК, З. „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***. Което е дало становище, че привличането му за участие в
процеса по реда на чл. 219 ГПК е неоснователно. Оспорва всички твърдения, на
които ответникът е основал искането си за привличане като голословни. Оспорил е
противоправността на действията на водача на лекия автомобил „Фиат Браво“,
застрахован при него, както и вината на този водач. Оспорил е твърденията, че
тя е напуришал чл. 25 и чл. 150 ЗДП, както и че не е осигурила предимство на
другия автомобил. Оспорва твърдението, че е била неправоспособен водач. Оспорва
наличието на причинна връзка.
По отношение на
исковата претенция, тя е частично основателна, според тертото лице – помагач,
като възраженията на ответника за съпричиняване са основателни, тъй като ищцата
не е била с поставен обезопасителен колан. Не оспорва твърдяния от ищцата
механизъм на катастрофата, като твърди, че вината за нея е изцяло на водача на
л.а. Мерцедес, застрахован при ответното дружество.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 35 000 лв., ведно
със законните последици.
От събраните
по делото доказателства се установява, че на 11.06.2016 г. около 13,40 часа С.С. управлявал
л.а. „Мерцедес Е220“ с рег.№ ******по общински път СФО 1400 в посока гр.
Костинброд – с. Пролеша. В същото време, З.Л.управлявала л.а. „Фиат Браво“ с
рег. № ******по път І-8 с посока Сливница – София и при Т-образното кръстовище,
образувано с общински път СФО 1400 предприела завиване на ляво в посока гр.
Костинброд. В този момент водачът на л.а. „Мерцедес Е220“ С.С., движейки се с
превишена скорост, въпреки възприемането на извършващия маневра „завиване на
ляво“ л.а. „Фиат Браво“, навлязъл в неговото полуплатно на движение. Настъпил
челен удар между двата автомобила, в резултат на който на пътуващата в
л.а. „Фиат Браво“ ищца Е.И. били
причинени телесни увреждания.
По делото не се спори, че във връзка с със станалото ПТП
е съставен констативен протокол с пострадали лица № 39/08.07.2016 г. Установява
се, че образуваното ДП № 186/2016 г. по описа на РУП – Сливница, пр. пр. №
763/2016 г. по описа на РП – Сливница за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, е прекратено по искане на пострадалата с
Постановление от 07.09.2016 г. на ком. прокурор от РП Сливница.
В хода на делото бе прието за безспорно установено
между страните обстоятелството, че към момента на ПТП е налице валидно
застрахователно правоотношение по отношение на л.а. „Мерцедес Е220“ с рег.№ ******,
причинил катастрофата, по застраховка „Гражданска отговорност“ по з.п. BG/11/115002778113/10.11.2015 г., валидна за
периода 15.11.2015 г. – 14.11.2016 г.
Спорът
между страните се свежда до механизма на станалото ПТП, наличието на всички
описани от ищцата телесни повреди и причинно – следствената връзка между ПТП и
тях, наличието на съпричиняване от страна на пострадалата, респ. изключителен
принос, и размера на исканото обезщетение, който ответникът счита за прекомерно
завишен с оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на
живот.
По искане на ищеца и във връзка с направеното оспорване
на механизма на станалото ПТП, за неговото установяване, по делото е разпитана
свидетелката А.А., братовчедка на пострадалия. В показанията си тя заяви, че е участвала в станалото ПТП,на
05. 02.2016 г.,, тъй като е пътувала в същия л.а. Голфът катастрофата между Смоляновци и Монтана, на
около 26 км от Монтана. Стана вечерта около 10.00 часа, беше вечерта, беше
тъмно, не беше осветено. Свидетелката заяви, че е седяла отЗ. вдясно. Ц. е
седял в дясно отпред, бил е с поставен предпазен колан, доколкото тя си спомня.
Катастрофата е станала в
съседното платно.Ударът е бил челен. Свидетелката няма спомен от катастрофата.
Спомня си, че, след като се събудила, е започнах да вика, това е станало след
удара. Преди удара не няма спомен. Седяла е З. Ц.. Колата, в която са били, е
предприела изпреварване. Когато се е свестила, е започнала да вика, видяла е Ц.,
който е висял от седалката, извикала го е, но той не е реагирал, бил е в
безсъзнание. Автомобилът караше В.от дясно на него Ц., от ляво от А.е седяла Е..
В хода на делото – по искане на страните и за доказване на техните
твърднеия и възражения е изслушано и прието
заключение на
комплексна СМАТЕ, която съдът
кредитира като безпротиворечива и съответстваща с оригиналния доказателствен
материал, от която се установява, че механизмът на ПТП от 13.04.2011 г. е
следният:
На
11.06.2016 г. около 13,50 часа лек автомобил „Мерцедес” модел Е220 CDI per. № *******, управляван от С.Г.С., се движи по Общински път СфО1400 с посока
на движение от гр. Костинброд към с. Пролеша. В същото време л.а. марка „Фиат”
модел „Браво” per. № ******с водач З.Л.Тотева се
движи по пътя от разклона на главен път София - Калотина, и прави ляв завой на
Т- образното кръстовище на пътя с. Пролеша - към гр. Костинброд. В лекия
автомобил, освен Тотева, на предна дясна седалка се е намирала пътничката Е.Н.И.,
а отзад в детско столче 4-годишното дете на Антонио Тотев, син на водачката.
Водачът на л.а. Мерцедес преминава в лентата за насрещно движение, в същото
време водачът на л.а. Фиат извършва левия завой и навлиза в дясната лента за
своята посока на движение предназначена за движение на превозните средства в
посока от с. Пролеша към гр. Костинброд. Настъпва челен удар между двата
автомобила, предимно в дясна до средна част на лекия автомобил Мерцедес и
централна предна част на л.а. Фиат. В резултат на удара и по - голямата
кинетична енергия на л.а. Мерцедес, автомобилът Фиат се връща назад спрямо
мястото на удара, завъртайки се в посока към с. Пролеша. Л.а. Мерцедес
продължава движението си напред и двете превозни средства се спират в
положението регистрирано от следствените органи.
Според
експертите, причините за настъпването на произшествието не са технически, т.е.
не се дължат на внезапно настъпила техническа неизправност на автомобилите, а
имат субективен характер и са вследствие на:
А/ Навлизане
на водача на л.а. Мерцедес С.С. в насрещната лента за движение - предприемане
на неправомерна спасителна маневра. Известно е, че при възникване на опасност
водачът е длъжен да намали или да спре. Спасителната маневра е правомерна
тогава когато вследствие на нея възникват материални щети, без да пострадват
хора.
Б/ Водачката на л.а. Фиат З.Т. не е изпълнила изискванията
на знак Б1 от закона за движение по пътищата - „Пропусни движещите се по пътя с
предимство”.
Съгласно заключението данни,
въз основа на които може да бъде определено мястото на удара в случая са:
Протоколът за оглед на местопроизшествието относно: а/ разположението на двата
автомобила след удара: л.а. Фиат - предна дясна гума на разстояние 11,80 м.
след ориентира и на 2,50 м. в ляво от десния край на пътното платно, задна
дясна гума на 14,50 след ориентира и на 3,40 м. в ляво от десния край на пътното
платно; л.а. Мерцедес- предна лява гума на разстояние 12,60 м. след ориентира и
на 0,33 м. вдясно от десния край на пътното покритие, задна лява гума на
разстояние 15,36 м. след ориентира и на 0,34 м. вдясно от десния край на
пътното покритие; б/ разположението на петното от горивни материали и
разпръснати парчета стъкла. / за посока на огледа е приета посоката с. Пролеша
- гр. Костинброд. За ориентир е приет метален пътен знак състояя се от два
метални стълба на които са поставени три табели с посоки отгоре надолу
ХераковоЗ, Пролеша! и Костинброд/; в/ деформациите по автомобилите.
При горните данни мястото на удара е на около 18 метра
след ориентира за посоката на огледа и на около 1-2 метра в ляво от десния край
на платното за движение - за същата посока, т.е. мястото на удара е изцяло в
лентата за движение на ППС в посока с. Пролеша - гр. Костинброд. /
Прието е, че, пред вид деформациите по
автомобилите, определеното място на удара, разположението на автомобилите след
удара, както и останалите материали по делото,
с достатъчна точност може да се направи извод, че скоростта на движение
на л.а. „Мерцедес” модел „Е220” с per. № ******непосредствено преди удара и в района на
произшествието е била 70- 80 км/ч. Скоростта на движение на л.а. марка „Фиат”
модел „Браво” с per. № ******е
била променлива -в началото ускорителна, и след това равномерна, като към
момента на удара е била 20-25 км/ч. При описания челен удар се получава, че
сумарната скорост към момента на удара е била в границите на 90-105 км/ч.
Опасната
зона за спиране на л.а. Мерцедес при скорост на движение 70-80 км/ч е била
съответно 53-65 м., а на л.а. Фиат при скорост на движение 20-25 км/ч е била
около 9 метра при 20 км/ч и около 12 м. при 25 км/ч..
От техническа гледна точка, както е отразено в
приетата експертиза, произшествието е било предотвратимо за водачите на лек
автомобил марка „Мерцедес” модел „Е220” с per. № ******и лек автомобил марка „Фиат” модел „Браво” с per. № ******. Произшествието не би настъпило, ако водачът на л.а. Мерцедес не е
навлизал в лентата за насрещно движение, а водачът на л.а. Фиат е спазил
изискванията на знак Б1 от ЗДвП.
Според протокола за оглед:
,,...В района на произшествието освен пътния знак използван за ориентир (
„Указателна табела” Ж 6) се намери пътен знак Б1. Същият се намери на
Т-образното кръстовище между общинския път СфО 1400 и разклона за ПП 18...
Пътното платно /общинския път СфО 1400 / е предназначено за движение в двете посоки,
прав пътен участък, който е част от Т-образно кръстовище. Пътното платно е без
неравности и наклон. Платното е сухо с асфалтово покритие...Не се открива
хоризонтална маркировка...”
|
|
В лекия автомобил„Фиат” модел „Браво” с per. № ******, ищцата Е.Н.И. се е возила на предната дясна седалка до шофьора.
Този модел автомобили е оборудван с триточков инерционен предпазен колан за
предна дясна седалка. Считаме, че ищцата е била с предпазен колан, но поради
високата резултантна скорост при челния удар от порядъка на 90 — 105 км/ч.,
травмата която е получила, именно серийното счупване на ребра в ляво е
предизвикано от самия колан, който минава в тази област, като имаме предвид и
липсата на въздушна възглавница, която също поема част от кинетичната енергия
на тялото. При описаната резултантна скорост 90-105 км/ч., ако ищцата е била
без поставен обезопасителен колан би следвало да има травматични увреди по
главата придружени с мозъчно сътресение и/или увреда на челното стъкло, а
такива не са описани в медицинската документация и при огледа на автомобила.
Вещите лица
дават заключение, че вследствие претърпяното ПТП на 11.06.2016г., ищцата Е.Н.И.
е получила следните травматични увреждания: Контузия на гръдния кош съпроводена
със счупване на 7,8,9,10,11,12 ребра в ляво. Минимален хемоторакс (кръв в
гръдната клетка).
Контузията на гръдния кош съпроводена със счупване
на7,8,9,10,11,12 ребра в ляво и минимален хемоторакс (кръв в гръдната клетка) и
причинило трайно затруднение в движението на снагата за срок от около 2 месеца.
Проведено е болнично лечение във И-ра Хирургична клиника при УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов” от 11.06.2016г. до 14.06.2016г. изразяващо се с медикаментозна
терапия с вливания на инфузионни разтвори, бронхолитици, обезболяващи, лечебна
физкултура и диетична храна. При изписването е била в добро общо състояние,
съответстващо на естеството на заболяването.
Експертизата заявява, че няма приложена медицинска документация
по делото даваща основание да се говори за ексцес.
Ищцата не се е явила на преглед и не мога да се
произнеса по настоящото й здравословно състояние.
Прогнозата по отношение на гръдната травма със
счупване на 6 поредни ребра (7,8,9,10,11,12 ребра в ляво) по принцип е
благоприятна - зарастване на счупванията.
За
доказване механизма на станалото ПТП съдът допусна и разпита като свидетел и
другият участник в катастрофата участник в нея.
В показанията си свидетелят С.С., водач на л.а.
Мерцедес, заяви, че катастрофата е станала на 11.06.2016 г. около 13,30 – 14,00
ч. на кръстовището, на детелината на излизане от Костинброд, посока Божурище. Свидетелят
се е движел в права посока, а водачката на л.а. Фиат Браво – по посока на
детелината. Според него тя сигурно е идвала от София, защото му е излязла от
дясната страна, директно срещу него, движела се е в посока Костинброд. Двете
коли са се ударили..Излязла е от път без предимство, той се е движел по път с
предимство, Тя рязко е свила. Кръстовището е У образно. Свидетелят заяви, че, като
се прибира от Божурище, застава на средата, оглежда се хубаво и тогава тръгва.Според
него, водачката на л.а.Фиат Браво е скосила левия завой, плътно до храстите,
изведнъж от храсталака изскочила една кола и той не е имало какво да направя.Тя
изобщо не е спряла. Наложило се е да се опита свидетелят да избегне удара и за
това е минал в крайно ляво, близко до мантинелата и, вместо да си продължи , тя е навила пълен десен, дала е газ и се е забила в неговата дясната страна, като
го е ударила с преден десен калник.
Според показанията на
свидетеля, пътят не е бил мокър. Храстите не позволяват да се види дали има
автомобил или няма.От далеч има видимост.Имало е супер много дупки, там е извън
населено място, той е карал с 70-80
км/ч, водачката нее гледала на ляво,била
е скосила завоя. Свидетелят твърди, че
не е имал възможност да гледа дали е подавала мигач. Единственото, което е видял
е,че е гледала на дясно.
Според него, може би жената
или се е объркала и ли е решила да играе на руска ролетка.Ударът е станал преди
навлизане на кръстовището, свидетелят вече е бил в насрещното, а тя се е забила
в неговата кола.
За установяване
на претърпените неимуществени вреди ищцата поиска и съдът допусна разпит на свидетелката
З.Т., водач на единия участвал в катастрофата л.а. – Фиат Браво.
В показанията си тя заяви, че познава ищцата, живее с нея в
едно домакинство, в с.Петърч. Присъствала е на станалото на 11.06. 2016 г. ПТП,
тя е карала едната кола .Катастрофата е станала след като, навлизайки в Т
образното кръстовище, другият автомобил навлезе в нейното платно на движение
плато и ги е удари челно.Ищцата е седяла вдясно от нея. Заявява, че след удара
нейното действие е било да й откопчая колана, тя беше със затруднено дишане.
Вратата не е можела да се отвори. Хората които бяха от вън са се опитали да
помогнат, но и те също не са можели да отговорят вратата. Ищцата се е оплаквала
от режещи силни болки от лявата страна. През това време са пристигнали и полиция и линейка и пожарна и са я
транспортира до Пирогов, където се е установило, наличие на счупени ребра от
лявата страна, опасявали са се от вътрешни кръвоизливи, правили са й преливания.
Свидетелката заявява, че ищцата е
изпитвала много силни болки, направо е виела от болка. Не са и правили
операция. Била е абсолютно обездвижена, ползвала е подлога, имала е абсолютна
нужда от асистент, който да и помага, и именно това е вършела свидетелката
всеки ден в продължение на три-четири дни.
Болките са продължили и след
изписването от болницата. Правили са й системи за обезболяване. Продължила е да
е на легло и в къщи. И отново за нея се е грижила свидетелката. В това си
състояние е продължило около месец и половина, близо два месеца, като ищ;ата не
е можела да се движи изобщо.
Постепенно е започнала лекичко да
става, махнали са й памперсите,. Това и състояние, до процеса на самостоятелно
обслужване е продължило около 6-7 месеца. Според свидетелката, тя и днес се
нуждае от помощ, не може да върши ежедневните си битови неща, без да изпитва
никаква болка. И сега заявява, че постоянно я боли, трудно се движи, има болки
в цялата гръдна област, продължава да пие обезболяващи. Свидетелката знае, че
ищцата е имала счупване на ребрата. Те са зараснали, но самата травма, която е
от последствията от това счупване.Психически е била много зле и до ден днешен
се страхува да се вози на предна седалка,страхува се при по - дълъг престой в
автомобил, започва да се притеснява поти се,
почва леко да нервничи.
Все пак е възрастен човек и при
нея трябва да минат години, за да изпитва болка, калцирането на костите не е
като при малките деца. Препоръките от лекарите
дори от личния лекар са активна почивка, да не се натоварва областта от
гръдния кош. до ден днешен са активна почивка да не се натоварва областта.
Процедури не са назначавани, трябва просто да ограничава движенията си.
Други релевантни
към спора доказателства по делото не са представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни
доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове по чл. 226, ал.
1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане на
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие
настъпилото на 11.06.2016 г. ПТП пряко от застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобила, чиито водач е причинил катастрофата.
Според посочената разпоредба, увреденият,
спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко
от застрахователя.
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а, според ал.2 на същия текст, при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Непозволеното
увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи ,при условията на
кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността
както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с
гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние,
противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина,
независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно
основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното
производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа
обстановка, твърдяна от ищцата.
В настоящия
случай по безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава
на непозволеното увреждане. Вещите лица изчерпателно посочват причините за
настъпването на катастрофата и те се коренят в поведението и на двамата шофьори
– на водача на л.а. Мерцедес и на водача на л.а. Фиат Браво. В резултат на
станалото ПТП ищцата е получила описаните по – горе травматични увреди и е
претърпяла болки и страдания, които са в причинна връзка с катастрофата, а
презумпцията за вина не само че не бе опровергана, но и бе установено такава у
двамата водачи – водачът на застрахования при ответника автомобил Мерцедес и
водачката на л.а. Фиат Браво, в който е пътувала пострадалата, застрахован при
третото лице - помагач..
Съдът намира, че
конкретният размер на обезщетението следва да се съобрази с разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, съгласно която размерът на причинените неимуществени вреди при
непозволено увреждане се определя от
съда по справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на ищцата.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В резултат на катастрофата, описана подробно по – горе, на ищцата са причинени телесни увреждания, чиито характер и
интензитет е доказан с приетите доказателства – свидетелски показания и заключението
на КСМАТЕ. Пострадалата ищца е изпитвала болки, страдания и неудобства и й е причинено трайно затруднение в
движението на снагата за срок от около 2 месеца. Лечението й е проведено успешно, без да са останали трайни затруднения
понастоящем, въпреки че все още последиците не са отшумели изцяло и ще бъде
необходимо по – продължително време.
В хода на делото от
ответната страна бе направено възражение за съпричиняване и съдът дължи
произнасяне по него.
От свидетелските
показания и от приетото и неоспорено експертно заключение на КСМАТЕ се установи
по безспорен на(чин, че ищцата е била с поставен обезопасителен колан. С оглед
на това съдът приема, че съпричиняване от страна на пострадалата не бе доказано
от ответника, поради което и възражението му е неоснователно.
Настоящият състав, като съобрази
всички обстоятелства по делото, намира, че исковете са доказани по основание, а, досежно техния размер, следва да бъде разгледано и възражението на ответника за неговото
намаляване и той да бъде определен съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД – по
справедливост от съда. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при
които е извършено, прогнозата за
възстановяване на пострадалия, причинените морални
страдания, възрастта на ищцата
и пр.
Като съобрази описаните по-горе и
доказани увреждания и последиците от тях, и свързаните с тях физически и
емоционални болки и страдания на пострадалата ищца, техния вид,
интензитет и продължителност, вида и тежестта на уврежданията и последиците от
тях, възрастта й и приложи принципа
за справедливост, съдът намира,
че обезщетение в претендирания в
исковата молба размер - 35 000 лева, би било адекватна
обезвреда на претърпените и доказани в производството неимуществени вреди.
По тези
съображения съдът приема, че искът е основателен и доказан и като такъв следва
да бъде уважен изцяло за сумата 35 000 лв.
По отношение на претенцията за
присъждане на законна лихва, съдът приема, че същата се дължи върху присъдената главница така, както е поискана, а именно
– считано от завеждане на делото – 11.06.2016
г. до окончателното изплащане на сумите.
С оглед изхода на
делото на адвоката - повереник на ищеца следва да бъдат присъдени адвокатско
възнаграждение в размер 1 580 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Тъй
като ищцата е освободена от заплащане на
държавна такса, ответното дружество на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да
бъде осъдено за заплати по сметка на СГС сумата 1 400
лв. – държавна такса, съобразно уважената част от иска.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
„А.“ АД, *** да заплати на Е.Н.И., ЕГН **********, чрез адв. В.Н.
– САК, със съдебен адрес:***, на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД, сумата
35 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
претендирани пряко от застрахователя, ведно със законна лихва, считано от 11.06.2016
г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД да заплати на адвокат В.Н.
– САК, със съдебен адрес:*** адвокатско
възнаграждение в размер 1 580 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА
ЗАД „А.“ АД да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата
в размер 1 400 лв. –
представляваща държимата държавна такса за производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участие на трето лице –
помагач на ответника, на основание чл. 219 ГПК, ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“АД, ЕИК ******, седалище
и адрес на управление:***.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: