Решение по дело №178/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 №   260350                                  23.02.2021 година                      гр. Бургас

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд                              ХVI граждански състав

На четиринадесети януари                         две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА                

при секретаря Недялка Димитрова 

изслуша докладваното от съдията Петрова

гражданско дело № 178/2020г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:   

 

               Производството е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, с която е предявил срещу ответника А.Р.А., ЕГН **********, адрес: ***, обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422 от ГПК, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, дължими на основание договор за потребителски паричен кредит от 06.10.2016г., сключен с „Провидент Файненшъл България” ООД: сумата от 558,32 лева (петстотин петдесет и осем лева и тридесет и две стотинки) главница, представляваща задължение по договор за потребителски кредит № *********/06.10.2016г. между „Провидент файненшъл България” ООД и ответника, сумата от 50,46 лева (петдесет лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща договорна лихва за периода 21.01.2017г. до 19.08.2017г., сумата от 26,65 лева (двадесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки) такса за оценка на досие за периода 28.01.2017г. до 19.08.2017г., сумата от 102,82 лева (сто и два лева и осемдесет и две стотинки) такса услуга „кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода 28.01.2017г. до 19.08.2017г., сумата от 239,97 лева (двеста тридесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки) такса услуга „кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода 28.01.2017г. до 19.08.2017г., сумата от 141,67 лева (сто четиридесет и един лева и шестдесет и седем стотинки) обезщетение за забава, начислено за периода от 21.01.2017г. до 30.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 30.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, които вземания са цедирани в полза на ищеца и съставляват предмета на Заповед за изпълнение № 4138/01.11.2019 год. по ч. гр. д. № 9307/2019 год. на БсРС. Претендира разноски. Към исковата молба са представени писмени доказателства.     

              Излагат се твърдения, че на 06.10.2016г. ответникът е сключил с „Провидент Файненшъл България” ООД договор за потребителски паричен кредит, по силата на който му е бил предоставен кредит в размер на 800 лева, който кредитополучателят се задължил да върне, ведно с договорна лихва. С договор за цесия и заместване в дълг, сключен на 01.07.2017г. кредиторът „Провидент Файненшъл България” ООД е прехвърлил на „Изи Асет Мениджмънт” АД неизпълнените задължения на длъжника по посочения договор. По силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. и приложение № 1 към него от 01.06.2018г. „Изи Асет Мениджмънт” АД е прехвърлил неизпълнените договорни парични задължения на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Крайният падеж на договора е настъпил на 19.08.2017г.

               Искът е по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

              В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника. В съдебно заседание адв. М. сочи, че експертизата следва да установи точния размер на задълженията.

              Предвид доказателствата и закона, съдът намира следното:

              По делото е приложен сключен между ответника - кредитополучател и кредитодателят „Провидент файненшъл България” ООД договор за потребителски кредит № *********/06.10.2016г., по силата на който кредитодателят се е задължил да предостави в заем на ответника сумата в размер на  800 лева, а последният да му върне сумата от общо 1463.52 лева /включваща освен предоставената в заем сума от 800 лева още и сумата от 40 лева – такса за оценка на досие, фиксирана лихва в размер на 109.28 лева и такса за услугата „Кредит у дома“ в размер на 514.24 лева /със срок на погасяване 45 седмици, платима на седмични вноски от по 32.53 лева всяка /последната в размер на 32.20 лева/ за периода, считано от 15.10.2016г. при фиксиран годишен лихвен процент 29.73% и ГПР 49.10%. Представен е и подписан от ответника стандартен европейски формуляр по чл. 5 от ЗПК, съдържащ изискуемата преддоговорна информация.

              Видно от заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза неизплатените суми по договора за потребителски кредит № *********/06.10.2016г., подписан между „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД и А.Р.А., възлизат на 978,22 лева, по видове задължения: главница 558,32 лева по вноски с дати на падеж 19.01.2017г. - 17.08.2017г., възнаградителна лихва 50,46 лева по вноски с дати на падеж 26.01.2017г. - 17.08.2017г., такса оценка на досие 26,65 лева по вноски с дати на падеж 26.01.2017г. - 17.08.2017г., такса услуга кредит у дома 342,79 лева по вноски с дати на падеж 26.01.2017г. - 17.08.2017г. Лихвата за забава, изчислена за периода от 19.01.2017г. до 01.10.2019г., възлиза на 141,67 лева.

            Не се спори и са представени писмени доказателства, че вземанията по кредита са прехвърлени на „Изи Асет Мениджмънт” АД с договор за цесия от 01.07.2017г., сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и „Изи Асет Мениджмънт” АД, а впоследствие по силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. и приложение № 1 към него от 01.06.2018г. „Изи Асет Мениджмънт” АД е прехвърлил неизпълнените договорни парични задължения на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД. В приложението към договора за цесия фигурира ясно името на ответника и процесния договор за кредит, поради което следва извод, че са прехвърлени в полза на новия кредитор именно процесните вземания. Старият кредитор /цедент/ е подписал пълномощно, с което е упълномощил новия кредитор /цесионер/ да уведомява от негово име на основание чл.99, ал.3 ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. В изпълнение на пълномощното, новият кредитор, ищец по делото, е изпратил до длъжника уведомителни писма за цесиите. Видно е от данните по делото, че писмото с уведомленията не е било връчено на ответника, поради което БРС намира, че то следва да се счита за връчено с връчване на исковата молба на особения представител в хода на исковото производство – чл.235, ал.3 ГПК. Фактът, че ответникът се представлява от особен представител не е пречка за връчване на уведомлението за цесията. Особеният представител действа по делото от името на ответника. Той може да противопоставя на ищеца всякакви възражения, отблъскващи иска – както процесуални, така и материалноправни /например възражение за давност/. След като особеният представител може да релевира всякакви възражения, логично е, а и равенството на страните в процеса го изисква той да е адресат на заявления от страна на ищеца, които са материалноправни по същността си и водят до изменение на спорното право, като тези възражения могат да се вземат от съда предвид по чл.235, ал.3 ГПК. Разбира се, особеният представител може да приема само такива заявления на ищеца, които са свързани с предмета на делото, тъй като той има представителна власт само за този спорен предмет. Да се приеме друго значи изцяло да се попречи на ищеца да реализира правата си като кредитор и до голяма степен да се обезсмисли фигурата на особения представител. Нарушава се и равенството в процеса, след като ищецът няма да може да отправя заявления, свързани със спорното право до представителя на ответната страна, докато последната ще може чрез същия този представител да отправя всякакви възражения и заявления. Ето защо БРС счита, че няма пречка съобщението за цесиите да се връчи на особения представител. В случая е налице такова връчване, поради което цесиите са произвели действие по отношение на длъжника.

              При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е заплащал в срок уговорените вноски, поради което следва да се приеме, че сумите, уговорени с договора, не са платени. Както беше установено, остава неплатена главница от 558,32 лева по вноски с дати на падеж 19.01.2017г. - 17.08.2017г., възнаградителна лихва от 50,46 лева по вноски с дати на падеж 26.01.2017г. - 17.08.2017г. и лихвата за забава от 141,67 лева, изчислена за периода от 19.01.2017г. до 01.10.2019г. При това положение следва да се приеме, че за А.Р.А. е възникнало валидно задължение да заплати на „АСВ” ЕАД главницата, договорната и мораторната лихва по процесния договор за потребителски кредит.

             Съдът намира обаче, че не се дължи претендираната сума от 26,65 лева – такса за оценка на досие за периода 28.01.2017г. до 19.08.2017г., сумата от 102,82 лева – такса услуга „кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода 28.01.2017г. до 19.08.2017г. и сумата от 239,97 лева – такса услуга „кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода 28.01.2017г. до 19.08.2017г. Съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая претендираните такси са свързани с усвояване и управление на кредита, поради което по силата на закона не се дължат от ответника. По изложените съображения исковете за такси се преценяват за неоснователни.

               Искът по чл.422, ал.1 ГПК за неплатена главница, договорна лихва и мораторна лихва е основателен и следва да бъде уважен. Върху главницата се дължи законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане.

              За сумите, представляващи такса за оценка на досие, такса услуга „кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя  и такса услуга „кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна.                             

               На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото производство от 445.62 лева и разноски в заповедното дело от 50.26 лева, съразмерно на уважената част от иска.

               По изложените съображения, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

               ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Р.А., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б., част от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4138/01.11.2019г. по ч.гр.д. № 9307/2019г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 558,32 лева (петстотин петдесет и осем лева и тридесет и две стотинки) главница, представляваща задължение по договор за потребителски кредит № *********/06.10.2016г., сключен между „Провидент файненшъл България” ООД и ответника, сумата от 50,46 лева (петдесет лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща договорна лихва за периода 21.01.2017г. до 19.08.2017г., сумата от 141,67 лева (сто четиридесет и един лева и шестдесет и седем стотинки) обезщетение за забава, начислено за периода от 21.01.2017г. до 30.10.2019г., които вземания са цедирани в полза на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 30.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ останалите исковете за установяване дължимостта на сумата 26,65 лева (двадесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки) такса за оценка на досие за периода 28.01.2017г. до 19.08.2017г., сумата от 102,82 лева (сто и два лева и осемдесет и две стотинки) такса услуга „кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода 28.01.2017г. до 19.08.2017г., сумата от 239,97 лева (двеста тридесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки) такса услуга „кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода 28.01.2017г. до 19.08.2017г.

            ОСЪЖДА А.Р.А., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б., сумата от 445.62 лева (четиристотин четиридесет и пет лева и шестдесет и две стотинки), представляваща направени деловодни разноски по гражданско дело № 178/2020г. на БсРС и сумата от 50.26  лева (петдесет лева и двадесет и шест стотинки), представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 9307/2019г. по описа на РС-Бургас.

             Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

Вярно с оригинала:

СА