Решение по дело №66/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Директор на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“-гр.Варна срещу Решение № 10/08.01.2024г., постановено по АНД № 2328/2023г. по описа на Районен съд- гр.Шумен, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0001805/06.07.2023год. на Директор на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“-гр.Варна, с което на "Комплексна механизация" ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.Васил Левски №37, представлявано от К. С. е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.53 от ЗАНН за нарушение на чл.96г ал.1 предложение първо от ЗАвП. В жалбата се твърди, че въззивният съд не е приложил правилно материалния закон, понеже от събраните по делото доказателства се установявало безспорно, че от фактическа страна дружеството е осъществило нарушението, за което е санкционирано. Сочи още, че доказателствата по делото, а именно представена справка от информационната система „DQC карти“, съобразена при издаването на процесното НП, е видно, че на водача на товарен автомобил, извършил процесния превоз, никога не е била издавана карта за квалификация и има индикации за неистински или неверн документ, предвид представената карта от ответната страна. С оглед на тези съображения, се иска настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, както и да потвърди отмененото с него наказателно постановление. В открито съдебно заседание, редовно призован касаторът не изпраща процесуален представител.

Ответникът по касация- "Комплексна механизация" ЕООД изпраща процесуален представител в открито съдебно заседание, който поддържа жалбата.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество- за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което предлага то да бъде потвърдено.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 23-0001805/06.07.2023год. на Директор на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“-гр.Варна, с което на "Комплексна механизация" ЕООД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.53 от ЗАНН за нарушение на чл.96г ал.1 предложение първо от ЗАвтП.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, при извършена проверка на транспортната дейност на "Комплексна механизация" ЕООД, притежаващо Лиценз за обществен превоз на товари на територията на Република България № 09350, валиден до 31.10.2027г. от служители на РД "АА", било констатирано, че на 08.08.2022 г. бил осъществен превоз на товари с товарен автомобил [Марка] от кат.№3, с рег. №[рег. номер], за управлението на който се изисква СУ на МПС кат. "С". От приложения по делото пътен лист било установено, че превозът е извършен от водача Н. А., който не притежавал валидна карта за квалификация на водача, издадена по реда на Наредбата по чл.7б ал.1 от ЗАвтП, видно от направената служебна справка в информационната система на ИА "АА". За констатираното нарушение по отношение на дружеството бил издаден Акт за установяване на административно нарушение № 332494 от 04.05.2023г., в който актосъставителят посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.96г ал.1 предл. първо от ЗАвтП. Актът бил съставен в присъствието на представител на дружеството и подписан от него без възражения. В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН не били депозирани такива. Въз основа на така съставения акт и материалите в административно-наказателната преписка било издадено процесното Наказателно постановление.

При разглеждането на делото са разпитани като свидетели актосъставителят и водачът на товарния автомобил относно изложените в акта и НП обстоятелства, като е прието, че показанията на служителя на АА не се подкрепят от приобщените писмени доказателства по делото.

От страна на дружеството- жалбоподател в съдебно заседание са били представени и приети по делото писмени доказателства- заверено ксерокопие на Свидетелство за управление категория „С“, Удостоверение за професионална компетентност за превоз на товари № 1-083427/11.06.2020г. по чл.18 от Наредба № 41/2008г. на МТ и Карта на водач № А5VU000, издадена на 12.05.2020г., валидна до 11.05.2025г., от които се установява, че водачът Н.Ахмед е притежавал необходимата категория и професионална квалификация за управление на товарен автомобил и извършване на превози на товари. Въззивният съд е установил, че към момента на извършване на превоза- 08.08.2022г., картата на водача е била валидна, следователно дружеството не е осъществило от обективна страна състава на посоченото в АУАН и НП административно нарушение и наложената санкция подлежи на отмяна.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. Правилни и обосновани са направените от въззивна инстанция правни изводи, които настоящата инстанция не следва да повтаря и на осн.чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

С оглед приобщените по делото доказателства, както и след анализ на събраните писмени доказателства, касационната инстанция приема, че релевираното административно нарушение, квалифицирано по чл.96г ал.1 предл. първо от ЗАвП, във връзка с чл.7б ал.1 от ЗАвП не извършено от дружеството ответник по касация. Съгласно чл.7б ал.1 от ЗАвП, лицензираните превозвачи, лицата по чл.24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с моторни превозни средства от категории M2, M3, N2, N3 и с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе. За съответствие с изискването за квалификация на водача, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години. В настоящия казус е налице приета като доказателство по делото карта за професионална квалификация на водача. Според графа „4с“ от картата, същата е с издател самия административният орган, извършил проверката- ИА „АА“, като касационният състав споделя изложените аргументи по отношение на валидността ѝ към датата на установяване на нарушение, на основание §52 от ПЗР на Наредба № 41 от 04.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация. Възражението за неистински документ или такъв с невярно съдържание по отношение на картата на водача е направено за първи път с касационната жалба, като завереният препис на официалния документ не е бил оспорен в открито съдебно заседание пред първа инстанция.

Съдът намира, че липсата на удостоверяване на налична карта на водача в регистър на издателя ИА „АА“ не води до извода за липса на изискуемия документ, понеже чл.7б ал.1 от ЗАвП изисква притежание на карта за квалификация на водача, а не вписване в регистъра. Предвид посочените съображения, неоснователно се явява твърдението на касатора, че нарушението е безспорно доказано, тъй като в обратната насока са събрани достатъчно доказателства, подкрепящи твърденията на ответника по касация.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

По отношение на претенцията на ответника по касация за присъждане на деловодни разноски, на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН, в тежест на касатора следва да бъдат присъдени деловодни разноски, представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. по договор за правна защита и съдействие от 11.03.2024г.

Водим от горното и на основание 63в от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА изцяло Решение № 10/08.01.2024г., постановено по АНД № 2328/2023г. по описа на Районен съд- Шумен.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", гр. София да заплати на "Комплексна механизация" ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.Васил Левски №37, представлявано от К. С. сумата 300.00 лева /триста лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.