Р Е Ш
Е Н И Е
№
12.06.2014г. гр. Б.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Балчишкият
районен съд граждански
състав
на дванадесети май през две хиляди и четиринадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател : ЦОНКО ИВАНОВ
Членове :
Съдебни заседатели:
секретар М.Е.
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия
Иванов
гр.дело № 166 по описа за 2012г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по подадена от Д.А.Р., гражданин на Г., роден на ***г. в Г., с
адрес:*** съдружник в „Д.-Т. БГ" ООД, със седалище и адрес на управление: ******,
ЕИК ******, чрез пълномощник адв.Х.С.,*** срещу „Д.-Т.
БГ" ООД, със седалище и адрес на управление: ******, ЕИК ******, Т.Д.К.,
ЕГН ********** ***.******, К.Ж.К., ЕГН **********,***,
и „А.**" ООД, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление: ******.
Ищеца
чрез пълномощника си твърди, че той и ответникът Т.К. са съдружници
в ответното дружество „Д.-Т. БГ" ООД. Всеки от двамата притежава по 50% от
дяловете в дружеството, а управител е единствено Т.К.. Дружеството е учредено
през 2005г. На 02.12.2005г. с договор за покупко-продажба, обективиран
в нотариален акт №96, t.IX, рег.№6042, дело №1533/2005 г. на нотариус per. №109, дружеството закупува следния недвижим имот: поземлен
имот в с.О., община Б., област Д., местност „Т.т.",
с площ 1000 (хиляда) кв.м, представляващ имот с идентификатор 53120.16.41 по
кадастралната карта на с.О., общ.Б.. След сключването на сделката дружеството
започва да осъществява процедурите, свързани със строителството в имота. На
29.05.2008г. с договор за покупко-продажба, обективиран
в нотариален акт №137, т.V, рег.№3020, дело №593/2008 г. на нотариус per. №109, Т.К., като управител и представляващ „Д.-Т.
БГ" ООД продава на себе си притежавания от дружеството имот в с.О.,
подробно описан по-горе. Сделката е извършена в нарушение на чл.137, ал.1, т.7
от ТЗ, тъй като не е налице решение на Общото събрание на дружеството за
отчуждаване на недвижимия имот. При осъществяване на сделката е предствен неистински документ с дата 26.05.2008г., че ищеца
и Т.К. се споразумяват имотът да бъде прехвърлен на физическите лица Т.Д.К. и К.Ж.К.,
негова съпруга. Подписът, положен под този документ, не е изпълнен от Д.А.Р..
Представеният документ не носи характеристиките на решение на Общото събрание
на съдружниците в дружеството и не представлява
протокол от проведено Общо събрание. Дори да се приеме, че този документ е
протокол от Общо събрание на съдружниците, такова
общо събрание никога не е свиквано и провеждано, ищеца никога не е уведомяван
за него, нито за прехвърлянето на правото на собственост от дружеството на
управителя и съответно в никаква форма не е давано неговото съгласие,
включително чрез подписването на представения по сделката документ. Доколкото в
нотариалния акт не са изрично изключени, изградените в имота сгради на етап
груб строеж към датата на сделката, на основание чл.92 от ЗС също са
прехвърлени на Т.К.. След тази сделка прехвърленият имот е разделен на 3
по-малки парцела и на 14.05.2010г. Т.Д.К. и К.Ж.К. с нотариален акт №120, т.II,
рег.№1406, дело №276/2010г. на нотариус рег.№109, продават на ответника „А.**"
ООД следните недвижими имоти: поземлен имот -урбанизирана територия с площ
427кв.м, находящ се в с.О., общ.Б., област Д.,
местност „Т.т.", представляващ имот с
идентификатор 53120.16.257 по кадастралната карта на с.О., общ.Б., ведно с
построените в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 67.20кв.м и
разгъната застроена площ 154.16кв.м с идентификатор 53120.16.257.1, гараж със
застроена площ 24.48кв.м с идентификатор 53120.16.257.2, басейн до 100 мЗ и ограда; както и 1/2 (една втора) ид.ч.
от поземлен имот - урбанизирана територия с площ 71кв.м, находящ
се в с.О., общ.Б., област Д., местност „Т.т.",
представляващ имот с идентификатор 53120.16.259 по кадастралната карта на с.О.,
общ.Б.. Другият поземлен имот с идентификатор 53120.16.257, образуван от
разделянето на имот с идентификатор 53120.16.41, ведно с изградените върху него
постройки, както и 1/2 ид.ч. от имот с идентификатор
53120.16.259, все още са собственост в режим на съпружеска имуществена общност
на Т.Д.К. и К.Ж.К.. Извършената на 29.05.2008г. от „Д.-Т. БГ" ООД, чрез
управителя Т.Д.К. продажба на процесния имот в с.О.,
подробно описан по-горе, обективирана в нот.акт №137, т.V, рег.№3020, дело №593/2008г. на нотариус peг. №109, е нищожна на основание чл.26, ал.2, пр.2-ро от ЗЗД във връзка с чл.137, ал.1, т.7 от ТЗ като извършена без съгласие на
собственика на недвижимия имот, тъй като липсва решение на общото събрание на съдружниците в „Д.-Т. БГ" ООД за продажба на
недвижимия имот, собственост на дружеството. В условията на евентуалност процесната продажба, обективирана
в нот.акт №137, т.V, рег.№3020, дело №593/2008г. на
нотариус peг. №109, е нищожна на основание чл.38,
ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.26, ал.1, np.l-во от ЗЗД, тъй като управителят на дружеството е
прехвърлил имота, договаряйки със себе си, без да е изрично овластен
за това. В условията на евентуалност процесната
продажба, обективирана в нот.акт
№137, т.V, рег.№3020, дело №593/2008г. на нотариус per.
№109, е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.2-ро от ЗЗД като накърняваща
добрите нрави. В условията на евентуалност процесната
продажба, обективирана в нот.акт
№137, т.V, рег.№3020, дело №593/2008г. на нотариус per.
№109, е сключена от управителя Т.К. във вреда на представляваното от него „Д.-Т.
БГ" ООД поради което на основание чл.40 от ЗЗД договорът не произвежда
действие за дружеството. Правна последица от нищожността на процесната
продажба, обективирана в нот.акт
№137, т.V, рег.№3020, дело №593/2008г. на нотариус per.
№109, е липсата на вещно-прехвърлително действие на
всички последващи продажби на целия или на част от
имота, предмет на нищожната сделка, включително тази, обективирана
в нот.акт №120, т.II,
рег.№1406, дело №276/2010 г. на нотариус рег.№109, с която Т.К. и К.К. продават на „А.**" ООД част от процесния
имот, подробно описана по-горе. С оглед на изложеното за Д.А.Р., в качеството
му на съдружник в „Д.-Т. БГ" ООД се поражда правният интерес и възможност
при условията на евентуалност на основание чл.26, ал.2, пр.2-ро от ЗЗД във
връзка с чл.137, ал.1, т.7 от ТЗ; чл.38, ал.1 от ЗЗД във вр.с
чл.26, ал.1, пр.1-во от ЗЗД; чл.26, ал.1, пр.2-ро от ЗЗД; и чл.40 от ЗЗД да
иска обявяването на продажбата на поземлен имот в с.О., община Б., област Д.,
местност „Т.т.", с площ 1000кв.м, представляващ
имот с идентификатор 53120.16.41 по кадастралната карта на с.О., общ.Б., обективирана в нот.акт №137, т.V,
рег.№3020, дело №593/2008 г. на нотариус per. №109,
за нищожна. Правният интерес на ищеца за предявяване на евентуално съединените установителни искове произтича от качеството му на
съдружник в дружеството прехвърлител „Д.-Т. БР' ООД,
притежаващ половината от капитала на дружеството, тъй като с извършената
продажба се накърняват неговите членствени права.
Прехвърлянето на недвижим имот, собственост на дружеството без решение на
общото събрание на съдружнците, рефлектира, макар и опосредено, и върху имуществените права на съдружника,
които са елемент от неговото членствено право.
Правната доктрина приема, че не е нужно интересът да е непосредствен,
достатъчен е евентуален интерес. Заинтересован да предяви установителен
иск е този, чието право се засяга от правния спор, но легитимиран е и този,
чието право се засяга от правото, претендирано от
друго лице. Установителният иск съществува като
правна възможност за всеки, който има интерес от него, а такъв интерес имат не
само субектите на спорното правоотношение, а и всички трети лица, чужди на
правоотношението, чиито права се засягат от съществуването или несъществуването
на спорното право. Ето защо моли, след установяване на изложените обстоятелства
съдът да приеме за установено по отношение на ответниците
„Д.-Т. БГ" ООД, Т.Д.К., К.Ж.К. и „А.**"
ООД, че продажбата на поземлен имот в с.О., общ.Б., местност „Т.т.", с площ 1000кв.м, представляващ имот с
идентификатор 53120.16.41 по кадастралната карта на с.О., общ.Б., обективирана в нотариален акт №96, т.IХ, рег.№6042, дело №1533/2005г. на нотариус peг. №109, е нищожна на основание чл.26, ал.2, пр.2-ро от ЗЗД във връзка с чл.137, ал.1, т.7 от ТЗ, евентуално чл.38, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.26, ал.1, np.l-во от ЗЗД, евентуално чл.26, ал.1, пр.2-ро от ЗЗД,
евентуално чл.40 от ЗЗД. Моли, след признаването на договора за нищожен, на
основание чл.34 от ЗЗД да бъде постановено всяка страна по нищожния договор да
върне на другата страна всичко, което е получила от нея. Моли да му се присъдят
всички разноски в процеса Ответниците „Д.-Т. БГ" ООД ЕИК ******, чрез управителя
Т.Д.К. и Т.Д.К. ЕГН ********** ***. ***** със съдебен адрес и за двамата
ответници: *****, чрез адвокат А.А. оспорват исковете
като недопустими. Сочат, че ищецът
трябва да има правен интерес от установителен иск,
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на исковете.
Съдружникът, какъвто е ищеца няма обоснован правен интерес. Съдружникът не е
собственик и като такъв твърденията му за нищожност на сделката за продажба на
1000 кв.м. земя - ПИ с идентификатор 531 20.16.41 от 29.05.2008г. поради: липса
на съгласие на собственик -чл. 26,ал.2, предл. 2 от
ЗЗД във вр. с чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ са
неоснователни. Решението на ОСС, не е обжалвано с иск по чл. 74 от ТЗ и е
произвело действие. Представено е на управителя Т.К. от съпругата му К.. Тя е
представлявала Д.А.Р. при подписване на документи, доказателство за което е
дружествения договор на "Д. и Т. БГ" ООД и пълномощното, послужило за
подписване на този договор и други книжа. Евентуално, ищеца твърди нищожност на
същата сделка от 29.05.2008г. на основание чл. 38, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 26, ал.1, предл. първо
от ЗЗД, тъй като управителят договарял сам със себе си без изрично овластяване
за това. Представяйки решение на ОСС, неатакувано по реда на чл. 74 от ТЗ,
споразумението представлява и такова овластяване. Сделката от 29.05.2008г. не е
нищожна. Към датата 29.05.2008г. постройките не са били изградени в груб
строеж, т.е. не са възникнали в правния мир като обекти на собственост. Предмет
на сделката от 29.05.2008г. е само земята. Те не са построени от дружеството, а
от физическите лица Т. и К. К., които са харчили свои семейни средства и са ги
построили на собствен си имот, тъй като сделката от 29.05.2008г. не е нищожна.
Ищецът е знаел за извършената продажба на имота на физическите лица Т. и К. К.,
както и за сделката на продажба на "А.**" ООД като договорката между съдружниците е била при продажба на втората построена от сем.К.
къща да се уредят взаимоотношенията с Д.Р., тъй като всички пари по
строителството са дадени от съпрузите К.. Неразбирателството между съдружниците К. и Р. възникват след като започва
бракоразводния процес между К. и К. май 2010г., когато К. въвлича съдружника Р.
в "битката" срещу съпруга си Т.К.. Не е вярно, че имот с
идентификатор № 53120.16.257 е собственост в СИО на ответниците
К.. Имотът е отчужден. Това се опровергава от самото изложение и доказателства,
представени от ищеца. Втората хипотеза в евентуалност, твърдението за нищожност
на сделката от 29.05.2008г. поради накърняване на добрите нрави- чл.26, ал.1, предл. 2-ро от ЗЗД. Предложението е третото на ал.1, чл. 26
от ЗЗД. Тъй като не са изложени никакви твърдения какво действие представлява
накърняване на добрите нрави, искането не подлежи на разглеждане, евентуално е
неоснователно. Четвъртото твърдение, трето в условия на евентуалност, твърдения
за "непроизвеждане на действие на сделката на основание чл. 40 от ЗЗД, тъй
като Т.К. уговарял във вреда на дружеството". Не е налице тази хипотеза,
защото по дефиниция тя изисква 2 лица, евентуално не е налице такова
споразумение, както и не е налице вреда. Всички искове относно имот с площ от
1000кв.м., ПИ с идентификатор 53120.16.41, не могат да бъдат разглеждани и уважавани,
защото имотът не съществува в правния мир-той е претърпял видоизменение -
административно е разделен на три нови имота, поради което по обективни причини
исковете не могат да бъдат уважени. По втория главен иск, посочен като такъв по
чл. 34 от ЗЗД, счита, че пряк главен иск по чл. 34 от ЗЗД не е допустим. На
второ място, ищецът не е активно легитимиран да бъде страна по този иск, тъй
като не е страна по сделките, както и той не е носител на материалното право,
което цели да защити-не е собственик нито на земята, нито на прехвърлените земя
и изградени постройки върху нея. Искът е и неоснователен. Няма как при
положение, че първия иск предмет на делото е само земя, с втория главен иск по
чл. 34 от ЗЗД да се търси връщане на построени обекти. В заключение, моли съдът
да прекрати производството по делото и присъди на ответниците
"Д. -Т. БГ" ООД и Т.Д.К. сторените за производството разноски,
евентуално-да ги отхвърли като неоснователни,
Ответника
К.Ж.К., ЕГН:**********,*** сочи, че предявените пред съда искове са допустими.
По отношение основателността на исковете счита, че същите са основателни,
независимо, че са заведени при условие на евентуалност. Твърди, че с вторият
ответник Т.Д.К., са във фактическа раздяла от декември месец 2009г. Същия я
уведомява за извършената на 29.05.2008г. сделка в нотариална форма с акт №68,
том IV, дело № 1085/2008г.- Служба вписвания гр. Б., два месеца по-късно.
Причината да бъде уведомена е, че същия и иска парична средства, необходими за
застрояването на недвижимия имот, който съобразно представения й, и описан
по-горе НА се явява СИО. Твърди, че лично е заплатила 1/2 от вложените парични
средства за построяването в ПИ № 53120.16.257, който имот е прехвърлен на ТД „А.**“ ООД. Впоследствие разбира, че ищеца изобщо не знае
за извършеното прехвърляне на имота от Т.Д.К., поради което и заплаща дължимите
във връзка с извършваното строителство суми, тъй като смята, че имотите са на
ТД „Д.-Т. БГ" ООД , ЕИК ******. За всички посочени по-горе факти и
обстоятелства има образувани досъдебни производства пред РП Б. и пред РП Варна,
които по настоящем са висящи и е разпитвана
няколкократно по тях. Няма възражения срещу исковете. Оспорва истинността на
представения по делото документ с дата 26.05.2008г., с който Т.К. и Д.Р. се
споразумяват, ПИ № 53120.16.41 собственост на ТД „Д.-Т. БГ" ООД , ЕИК ******,
да бъде прехвърлен на Т.К. и К.К.. Твърди, че
подписът върху документа не е на съдружника Д.Р..
Ответника „А.**"
ЕООД, регистрирано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от Л.П., чрез
процесуалния представител С.В.Б., адвокат от Софийската адвокатска колегия с
адрес за призоваване и кореспонденция: ****, счита предявените четири главни
обективно съединени иска в условията на евентуалност за обявяване на
нищожността 1) по силата на чл. 26, ал. 2, пр. 2-ро от ЗЗД във връзка с чл.
137, ал. 1, т. 7 от ТЗ; 2) евентуално по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД; 3) евентуално по чл.
26, ал. 1, пр. 2-ро от ЗЗД; и евентуално по чл. 40 от ЗЗД на продажбата на ПИ в
с. О., община Б., област Д., местност „Т.т.", с
площ 1000кв.м., представляващ имот с идентификатор 53120.16.41 по кадастрална
карта на с.О., общ.Б. за недопустими. Моли да бъдат оставени без разглеждане и
да се постанови определение за прекратяване на делото. В случай, че съдът допусне
разглеждане на предявените четири главни обективно съединени иска в условията
на евентуалност, моли да се постанови решение, с което да бъдат отхвърлени
изцяло като неоснователни и недоказани. Същевременно счита предявеният по
силата на чл. 34 от ЗЗД акцесорен иск също за
недопустим, неоснователен и недоказан, поради което моли да се постанови
решение, с което да бъде отхвърлен изцяло. Моли да му се присъдят направените
по делото разноски, включително но не само и платеното адвокатско възнаграждение.
Предявеният иск по чл. 26 ал. 2, пр. 2-ро от ЗЗД във връзка с чл. 137, ал. 1,
т. 7 от Търговския закон („ТЗ") е установителен
по своя характер и противоречи на тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013г. по
т.д. № 3/2013г. на ОСГТК на ВКС. От представените с исковата молба нотариални
актове безспорно се установява, че ищецът не е страна по този договор. За него
не са възникнали преки права и задължения от оспорваната сделка, поради което
по отношение на него не би могъл законосъобразно да се обоснове правен интерес
да иска обявяването й за нищожна. На разположение на съдружник, който търси
защита на нарушените си членствени права, българското
законодателство урежда специален иск по чл. 71 от ТЗ. С този иск всеки член на
дружеството може да защити нарушеното си членствено
правоотношение или да защити отделни свои членствени
права, когато бъдат нарушени от органи на дружеството. Предвиденият изричен
правен ред за защита на членственото правоотношение и
членствените права в ООД изключва възможността от
предявяване на други искове с цел защита на членствените
си права. Поради това и счита, че ищецът не е правно легитимиран да предяви
настоящия главен установителен иск по чл. 26, ал. 2,
пр. 2-ро от ЗЗД във вр. с чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ.
Освен, че е недопустим, предявеният установителен иск
по чл. 26, ал. 2, пр. 2-ро от ЗЗД е и изцяло неоснователен. Съгласно
разпоредбата на чл. 141, ал. 2 от ТЗ управителят е овластен
да представлява и задължава дружеството пред трети лица и никакви ограничения
на неговата представителна власт (с изключение на колективното представителство)
нямат действие спрямо трети лица, без значение дали третите лица са
добросъвестни или недобросъвестни. Решенията на общото събрание на дружеството
имат значение единствено във вътрешните отношения между управителя и
дружеството. По отношение на трети лица действията на управителя са валидни,
независимо от това дали са имали санкцията на общото събрание (в настоящия
случай дали е спазено изискването на чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ). Управителят
не може да бъде ограничаван в това отношение, но същият ще носи отговорност за
действията си пред търговското дружество. По делото не е установено ограничение
на представителната власт на управителя на „Д.-Т. БГ ООД към момента на
сключването на сделката - 29.05.2008 г. Автентичността на подписа на ищеца, поставен
в протокола на съдружниците от 26.05.2008г., обективиращ съгласие на общото събрание на „Д.-Т. БГ ООД за продажба на процесния
недвижим имот, е без правно значение за валидността на сделката. Установената
от разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД забрана за договаряне сам със себе си
се отнася единствено за доброволното представителство по пълномощие и не намира
приложение при органното представителство на
юридически лица. Дори и да се приеме, че забраната за договаряне сам със себе
си е приложима и при органното представителство, то
тя се дерогира от разпоредба на чл. 301 от ТЗ, която
се явява специална по отношение на чл. 38, ал. 1 от ТЗ. Търговецът - юридическо
лице изразява волята си единствено чрез вписания в търговския регистър
представител и това е лицето, извършило действията по чл. 301 от ТЗ. Предявеният
в условията на евентуалност главен установителен иск
по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 1, пр.
2-ро от ЗЗД е неоснователен и моли да се остави без уважение.
Накърняването на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е налице, когато се
нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран,
но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от
действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване-аргументи от чл. 307 от ТЗ, чл. 302 от ТЗ, чл. 289 от ТЗ. Законодателят придава правна значимост на нарушението
на добрите нрави с оглед на защитата на обществените отношения като цяло, а не
само поради индивидуалния интерес на конкретния правен субект. Рискът от
действия на управителя на ООД, с които дружеството може да бъде увредено,
включително и при извършване на сделки между дружеството и управителя следва да
се носи от самото дружество, чийто законен представител се явява управителя и в
крайна сметка от съдружниците, които са избрали
управителя и са му поверили управлението на дружеството. Би противоречало на
добрите нрави този риск да бъде прехвърлен върху трети добросъвестни лица.
Предявеният установителен главен иск в условията на евентуалност по чл.
40 от ЗЗД е изцяло недопустим. Общите правила на ЗЗД за представителството се
прилагат доколкото специалните норми на ТЗ не установяват отклонения от тях. В
настоящия случай разпоредбата на чл. 145 от ТЗ именно въвежда отклонение от
общите правила за представителство, което кореспондира с особеностите на органното представителство при юридическите лица, както и с
принципите на търговския стокообмен. Поради това и сключените от управител на
ООД търговски сделки (дори и ако те са във вреда за търговското дружество), с
трети лица са валидни и произвеждат действие, но за тях управителят би носил
имуществена отговорност съгласно разпоредбата на чл. 145 от ТЗ. В този смисъл
разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД противоречи на чл. 141, ал. 2 от ТЗ, съгласно
която представителната власт на управителя е неограничена с изключение на
колективното представителство. Т.е. дори договаряйки във вреда на дружеството
действията на управителя са валидни и обвързват дружеството във
взаимоотношенията му с трети лица и иска в условията на евентуалност по чл. 40
от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Относно недопустимостта
и неоснователността на предявения от ищеца иск по чл. 34 от ЗЗД: С оглед акцесорния характер на иска с правно основание чл.32 от ЗЗД
за задължаване на всяка страна по обявения за нищожен договор за
покупко-продажба, да върне на другата страна всичко, което е получила от
нея,счита, че при положение, че главните искове са недопустими и неоснователни,
то и акцесорният иск също следва да бъде отхвърлен
като недопустим и неоснователен и производството по него да бъде прекратено.
Моли да му се присъдят направените по делото разноски, включително но не само и
платеното адвокатско възнаграждение.
От
доказателствата по делото, становищата на страните, съдът приема за установено
следното : Няма спор между страните, че иска за прогласяване нищожността на правна
сделка е установителен, който по общото правило на
чл.124, ал.1 от ГПК може да бъде предявен от лице, разполагащо с правен
интерес. Спор може да възникне относно всяко гражданско право, затова според
съда установителния
иск е допустим относно всякакви граждански права. В настоящото производство не
се спори от страните, че втория ответник в качеството си на управител на първия
ответник е извършил продажба на процесния имот с н.а.
№ 137. Спора е относно дали тази продажба е нищожна според разпоредбите на
чл.26, ал.2, п.2-ро от ЗЗД във вр. с чл.137, ал.1,т.7
от ТЗ както твърди ищеца. Съдът приема, че тази продажба не е нищожна,като
взема предвид тълкувателно решение № 3/15.11.2013г. по т.д. № 3/2013г. на ОСГТК
на ВКС на Р.Б.. Прието е , че решение на ОС по чл.137, ал.1, т.7 от ТК не е
условие и не е елемент от фактическия състав на сделката. Също и липсата на
решение по чл.137, ал.1,т.7 от ТК неу може да се противопоставя на третите лица,
а сделките сключени от управителя, се преценяват като действителни. Липсата на
решение или несъответствия от вътрешно-организационен характер не съставляват
липса на съгласие. „Те имат правно значение само в отношенията между
дружеството и управителя за евентуална отговорност за вреди на последния към
дружеството. Настоящия иск не е в тази хипотеза, като и предявените в условия
на евентуалност такива- чл.38, ал.1 във вр. с чл.26,
ал.1, пр.1-во ЗЗД-управителя на дружеството е прехвърлил имота, договаряйки със
себе си, без да е изрично овластен за това ; чл.26,
ал.1, пр.2-ро ЗЗД, като накърняваща добрите нрави и чл.40 ЗЗД сключена във вреда на дружеството. В тълкувателно решение № 3 е прието, че
на органния представител, какъвто е втория ответник е
признато правото неговата воля, като физическо лице, да бъде счетена във
външните отношения за воля на ЮЛ. Посочва се, че той е изразител на волята на
самото ЮЛ и в процеса на волеобразуване и волеизявяване не могат автоматично да се прилагат
ограничения, предвидени за представителството по ЗЗД. В Търговския закон има специални разпоредби (чл. 142, чл. 240б ТЗ),
които предвиждат санкции срещу конкурентна дейност (респ. срещу евентуална
възможност за накърняване интересите на дружеството), извършвана от
представляващия ТД, които разпоредби не са за договаряне сам със себе си.
Органното
представителство гарантира участието на юридическото лице в търговския оборот. Органният представител е неделима част от самото юридическо
лице и ограничения по отношение на органния
представител засягат волеобразуването и
волеизявлението на юридическото лице, което е недопустимо. Евентуални
ограничения имат правно значение само в отношенията между юридическото лице и
лицата от състава на органа, за да обосноват отговорност на последните ( чл.
240б ТЗ ) и не могат да се противопоставят на трети лица. Разпоредбата на чл.
38, ал. 1 ЗЗД относима към представителната власт, не
може да се пренесе механично към органното
представителство, при което се касае до формиране и изразяване на воля, тъй
като ще се стигне до стесняване компетентността на органния
представител. Той може да извършва правни действия в границите на
правоспособността, тъй като те са правни действия в границите на
дееспособността. Правоспособността на юридическите лице е по правило
неограничена. Ограничаването на дееспособността на представителния орган с
актове на други органи на юридическото лице, би поставило различни граници на
дееспособността в рамките на правоспособността, което е недопустимо. Систематическото място на разпоредбата на чл. 38, ал.
1 ЗЗД е в частта на представителството, затова с нея не може да се ограничи
възможността юридическото лице да формира воля. На органния
представител е признато правото неговата воля, като физическо лице, да бъде
счетена във външните отношения за воля на юридическото лице. Той е изразител на
волята на самото юридическо лице. В процеса на волеобразуване
и волеизявяване не могат автоматично да се прилагат
ограничения, предвидени за представителството по ЗЗД. С оглед изложените доводи се налага изводът за
неоснователност на иска на ищцовата страна за нищожност на сделката поради
противоречието й със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД с оглед
нарушаването на законовия запрет на чл. 38, ал. 1 ЗЗД
от органния представител на страните по делото.
Допуснатата
и приета съдебно графическа експертиза не обвързва съдът при постановяване на
решението предвид изложеното по-горе.
От
изложеното по-горе съдът прави следните правни изводи : Предявения от ищеца иск
по чл.26, ал.2, пр.2-ро от ЗЗД във вр. с чл.137,
ал.1,т.7 от ТЗ за прогласяване за нищожна при липса на съгласие покупко-продажбата
на НИ обективирана в н.а. акт №137, т.V, рег.№3020,
дело №593/2008г. на нотариус peг. №109, вписана с акт
№ 68,том IV, дело 1085/08г. вх. № 2088/29.05.2008г. на Служба
по вписванията гр.Б., с който първия ответник е продава втория ответник в режим
на СИО с третия ответник за неоснователен. Неоснователен се явява и предявения
в условията на еветуалност иск против първите трима
ответници по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 26,
ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД за обявяване процесната
продажба за нищожна защото не могат
автоматично да се прилагат ограничения за представителство по ТЗ, предвидени за представителството по ЗЗД.Също е
неоснователен и предявения от ищеца против първите трима ответници иск за
прогласяване за нищожна процесната продажба по чл.26,
ал.1, пр.2-ро от ЗЗД, като накърняваща добрите нрави поради това, че на органния представител е
признато правото неговата воля, като физическо лице, да бъде счетена във
външните отношения за воля на юридическото лице в търговския оборот. Предявеният
в условията на евентуалност иск по чл.40 от ЗЗД срещу втория ответник за
обявяване процесната продажба във вреда на
представлявания от него първи ответник също е неоснователен защото извършената
продажба има правно значение само в отношенията между дружеството и управителя
за евентуална отговорност за вреди на последния към дружеството.Следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и иска по чл.34 от ЗЗД, поради това, че атакувания
договор не се признава за нищожен.
Правна
последица от неоснователността на иска и евентуално предявените такива и предвид
изложеното по-горе води до недопустимост на предявания
срещу четвъртия ответник иск за прогласяване за нищожна сделката обективирана в нот.акт №120, т.II, рег.№1406, дело №276/2010г. на нотариус рег.№109,
вписана с акт № 86, том III, дело 429/10г.
вх. № 863/14.05.2010г., с която Т.К. и К.К. продават
на „А.**" ООД част от процесния имот. В тази
част производството по делото следва да се прекрати.
По
отношение претендираните от страните разноски съдът
следва да присъди такива, като осъди ищеца да заплати на ответника „А.**"
ЕООД, регистрирано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от Л.П. сумата от
1800лв., а на „Д.-Т. БГ" ООД ЕИК ******, чрез управителя Т.Д.К. и Т.Д.К.
ЕГН ********** ***. ***** със съдебен адрес и за двамата ответници: *****,
сумата 1115лв.
Водим
от изложеното Балчишкият районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният
от Д.А.Р., гражданин на Г., роден на ***г. в Г., с адрес:***, чрез пълномощник адв.Х.С.,*** иск по чл.26, ал.2, пр.2-ро от ЗЗД във вр. с чл.137, ал.1,т.7 от ТЗ за прогласяване за нищожна при
липса на съгласие покупко-продажбата обективирана в
н.а. акт №137, т.V, рег.№3020, дело №593/2008г. на нотариус peг.
№109, вписана с акт № 68,том IV, дело 1085/08г.
вх. № 2088/29.05.2008г. на Служба по вписванията гр.Б., с който „Д.-Т. БГ"
ООД ЕИК ******, чрез управителя Т.Д.К. продава на Т.Д.К. в режим на СИО -
ПИ-овощно насаждение с площ от 1дка, четвърта категория, местността „Т.т.“, имот идент. 53120.16.41 по
кадастралната карта на с.О., общ.Б..
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявеният в условия на евентуалнаст
от Д.А.Р., гражданин на Г., роден на ***г. в Г., с адрес:***, чрез пълномощник адв.Х.С.,*** иск по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД за обявяване нищожна покупко-продажбата
обективирана в н.а. акт №137, т.V, рег.№3020, дело
№593/2008г. на нотариус peг. №109, вписана с акт №
68,том IV, дело 1085/08г. вх. № 2088/29.05.2008г. на Служба
по вписванията гр.Б., с който „Д.-Т. БГ" ООД ЕИК ******, чрез управителя Т.Д.К.
продава на Т.Д.К. в режим на СИО - ПИ-овощно насаждение с площ от 1дка,
четвърта категория, местността „Т.т.“, имот идент. 53120.16.41 по кадастралната карта на с.О., общ.Б.,
защото не могат автоматично да се прилагат ограничения за
представителство по ТЗ, предвидени за
представителството по ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявеният в условия на евентуалнаст
от Д.А.Р., гражданин на Г., роден на ***г. в Г., с адрес:***, чрез пълномощник адв.Х.С.,*** иск по чл.26, ал.1, пр.2-ро от ЗЗД за
обявяване нищожна покупко-продажбата обективирана в
н.а. акт №137, т.V, рег.№3020, дело №593/2008г. на нотариус peг.
№109, вписана с акт № 68,том IV, дело 1085/08г.
вх. № 2088/29.05.2008г. на Служба по вписванията гр.Б., с който „Д.-Т. БГ"
ООД ЕИК ******, чрез управителя Т.Д.К. продава на Т.Д.К. в режим на СИО -
ПИ-овощно насаждение с площ от 1дка, четвърта категория, местността „Т.т.“, имот идент. 53120.16.41 по
кадастралната карта на с.О., общ.Б., като накърняваща добрите нрави, поради
факта че на органния представител е
признато правото неговата воля, като физическо лице, да бъде счетена във
външните отношения за воля на юридическото лице в търговския оборот.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявеният в условия на евентуалнаст
от Д.А.Р., гражданин на Г., роден на ***г. в Г., с адрес:***, чрез пълномощник адв.Х.С.,*** иск по 40 от ЗЗД за обявяване извършена във
вреда покупко-продажбата обективирана в н.а. акт
№137, т.V, рег.№3020, дело №593/2008г. на нотариус peг.
№109, вписана с акт № 68,том IV, дело 1085/08г.
вх. № 2088/29.05.2008г. на Служба по вписванията гр.Б., с който „Д.-Т. БГ"
ООД ЕИК ******, чрез управителя Т.Д.К. продава на Т.Д.К. в режим на СИО -
ПИ-овощно насаждение с площ от 1дка, четвърта категория, местността „Т.т.“, имот идент. 53120.16.41 по
кадастралната карта на с.О., общ.Б., защото извършената продажба има правно
значение само в отношенията между дружеството и управителя за евентуална
отговорност за вреди на последния към дружеството.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявеният в условия на евентуалнаст
от Д.А.Р., гражданин на Г., роден на ***г. в Г., с адрес:***, чрез пълномощник адв.Х.С.,*** иск по 34 от ЗЗД да бъде постановено всяка страна
по нищожния договор да върне на другата страна всичко, което е получила от нея.
Прекратява производство
като недопустимо по предявения срещу „А.**" ООД иск за прогласяване за
нищожна сделката обективирана в нот.акт
№120, т.II, рег.№1406, дело №276/2010г. на нотариус рег.№109,
вписана с акт № 86, том III, дело 429/10г.
вх. № 863/14.05.2010г.
Решението в прекратителната част подлежи на обжалване в едноседмичен
срок пред Д.ки окръжен съд.
ОСЪЖДА
Д.А.Р., гражданин на Г., роден на ***г. в Г., с адрес:*** да заплати на „Д.-Т.
БГ" ООД ЕИК ******, чрез управителя Т.Д.К. и Т.Д.К. ЕГН ********** ***. *****
със съдебен адрес и за двамата *****, сумата 1115лв., направени разноски за
тази инстанция.
ОСЪЖДА Д.А.Р.,
гражданин на Г., роден на ***г. в Г., с адрес:*** да заплати на „А.**"
ЕООД, регистрирано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от Л.П. сумата
1800лв. направени разноски за тази инстанция.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Д.ки окръжен съд.
Съдия :