М
О Т И
В И
към присъда по НОХД N 6789 по описа за 2013 год. на Варненския районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт
срещу Б.К.Б. , за това , че:
на 13.10.2013 г. в гр.Варна извършил действия с цел да
възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление изразяващо се в опипване по гърдите и вкарване на ръката под
бельото , целуване по врата и опити за целуване по устата по отношение на лице,
навършило 14 годишна възраст-С.Д.И. с ЕГН: **********, като употребил за това
сила, изразяваща се в хващане на ръката и изблъскване на телефона от ръцете й - престъпление по
чл.150, ал. 1 от НК.
В
хода на съдебните прения представителят на ВРП поддържа внесеното обвинение с
фактическата обстановка и правната квалификация, посочени в обвинителния акт,
като счита, че обвинението е доказано по безспорен начин. Пледира предвид отегчаващите отговорността на
подсъдимия обстоятелства – изключителния цинизъм и дързост при извършване на деянието, на подсъдимия да
бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от пет години.
Защитницикът
на подсъдимия – адв. Е. пледира за
налагане на наказание в минимален размер. Като смекчаващи отговорността на
лицето обсотятелства се сочи оказаното в хода на досъдебното производство
съдействие, изразеното съжаление за стореното, както и семейното му положение.
Подсъдимият Б.К.Б. се признава за виновен като признава изцяло
фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителният акт. Същият
изразява съжаление за стореното.
Съдът
като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и като взе
предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Свидетелката С.Д. *** в едно домакинство с баба си. На 12.10.201З г. И. се срещнала с
приятели. Срещата им продължила до ранните часове на 13.10.2013 г. Около 04,30 часа на същата дата св. И. ***. Тя
се прибирала пеш към дома си сама, след като вече се била разделила с нейните
приятели. Тъй като домът й се намирал на 5 минути пешеходно разстояние от
мястото, където се разделили с приятелите си , тя им казала, че може са се
прибере сама. Свидетел ката И. продължила да върви сама, пеш по тротоара откъм
дискотека „Час пик". Когато преминала покрай дискотеката И. видяла, че
пред входа на заведението има три момчета .облечени с дънки и кожени якета.
Единият от тях бил подсъдимия Б..
На 12.10.2013 г. около
04,30 часа подс. Б.К.Б. ***, пред
дискотека „Час пик". Докато бил пред входа на заведението, Б. забелязал
св. И., която видимо била на неговата възраст. Подсъдимият си помислил,че св. И.
може да е пияна и същият да успее да прави секс с нея. За да осъществи
намеренията си подс. Б. тръгнал след св.И.. И. преминала покрай него пред
дискотека „Час пик" и продължила да върви по тротоара, минавайки покрай
входа на „Териториална Проектантска Организация".Следвайки я, подс.Брисов
минал покрай Териториална проектантска организация. И. продължила да върви
нагоре по улицата. Когато достигнала до кръстовището на ул."Отец
Паисий" и ул. „Прилеп" тя пресякла улицата и минала от лявата страна
на пътя. Стигнала по паркинга като минала покрай паркираните пред блока коли.
Стигайки до входа в който живее , тя
отключила външната врата и влязла вътре. Не дръпнала вратата зад себе си тъй
като същата била снабдена с механизъм за автоматично затваряне. Тя се затваряла
бавно. Преди да се затвори входната врата, подс.Б. следвайки И., успял да влезе
във входа, веднага след нея. И. застанала на площадката пред асансьора и натиснала
бутона на същия. Когато асансьорът спрял на първия етаж, св. И. отворила
вратата и видяла,че по стъпалата се качва подс.Б.. Изчакала подсъдимият да
влезе в асансьора, а след него се качила и тя. И. попитала подсъсдимия за кой
етаж на блока е, но той не отговорил нищо на въпроса. Вместо това посегнал да
натисне бутона за седми етаж.Св.И. му казала,че тя е за шести етаж. Тогава подс.Б.
натиснал бутона за шести етаж. Когато асансьорът потеглил нагоре подс. Б. се
обърнал с лице към св.И., през блузата и
я хванал за двете гърди и започнал да я опипва. Св.И. избутала ръцете му, попитала
го:„Какво правиш?" и го ударила. Подс.Б. не отговорил, а вместо това
изсумтял и я затиснал с тялото си към
стените на асансьора. Навел си главата към лицето на И. и направил опит да я
целуне по устата,но св.И. си извъртяла главата в страни. През това време
асансьорът достигнал до шести етаж.Тогава подс.Б. бръкнал под блузата на св.И.
с едната си ръка и започнал да я опипва по гърдите. Опитал се да бръкне и под
сутиена и.Другата си ръка обв.Б. вкарал в дънките на пострадалата И., след
което си вкарал ръката под бикините й, но не успял да достигне до половите и
органи, тъй като св.И. клекнала на пода.Той продължил да е опипва по задните
части през дънковия панталон. Подс. Б. също клекнал заедно с пострадалата И., като
продължил да я опипва по гърдите и целува по врата.Св. И. седнала на пода на
асансьора и започнала да блъска подсъдимия, опитвайки се да го ритне. Докато се
опитвала да се отскубне от подсъдимия,
св.И. успяла да го ощипе по лявата страна на врата. След това го бутнала
назад, но не успяла да се измънкне, тъй
като той й бил хванал ръката. Св. И. се опитала да го заговори, за да спре да я
опипва, като го попитала: „Къде си тръгнал". Обвиняемият Б. отново не
отговорил, а продължил да я опипва по гърдите и да я целува по врата.Тя
продължила да се съпротивлява и да се опитва да го удари, но той успял да й
хванал и двете ръце и я бутнал към стените на асансьора.Затиснал и единият крак
и продължил да я опипва по гърдите.В един момент св.И. успяла да освободи
едната си ръка и започнала да рови в чантата си, за да си намери мобилния си телефон.Успяла
да го намери и го извадила от чантата си. Опитала се да набере оператор на тел.
112,но по погрешка набрала номер 111. Б.
ударил ръката на св.И. и изблъскал телефона й, като продължил да я държи за
другата ръка. Докато И. се дърпала и се
опитвала да се освободи от подсъдимия, телефонът паднал на земята.Св.И. отново
достигнала до телефона си, вдигнала го и този път успяла да набере тел. 112. Понеже
не можела да доближи телефона до ухото си, тъй като подсъдимият Б. й държал
ръката, на вискоговорител св.И. съобщила на оператор,че се намира в гр.Варна,на
ул. Прилеп.В този момент подсъдимият Б. я оставил, излязъл от асансьора и
побягнал надолу по стълбите.Св.И. изключила телефона и влязла в дома си. Същата
била силно уплашена от преживяното.Обадила се на своя приятелката да й съобщи
за случилото се. По-късно на същата дата св.И. се явила във 02 РУП при ОД МВР
гр.Варна.По случая било образувано досъдебно производство.
В хода на разследването
било извършено разпознаване на подсъдимия от св. И..
По делото е била
назначена и изготвена съдебнопсихиатрична експертизана обв. Б., като видно от
заключението на същата освидетелстваният Б. не страда от психично заболяване.Не
са налице анамнестични и клинични белези за зависимост към психоактивни
вещества.Интелектуално паметовото ниво е в границите на нормата.От
съдебнопсихиатричната изследване не са събрани данни за сексуални
отклонения.Към момента на извършване на деянието обв.Б. е бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Видно от изисканото и
приложено по делото свидетелство за съдимост /л. 21-Л.22
от ДП/, подс. Б.К.Б. е осъждан с присъда:
- по НОХД № 5804/2008 г. Присъда
он 30.04.2009г. на
PC -Варна,влязла в сила на 16.05.2009 г., за
престъпление извършено на 19.04.2008 г. по чл.194,ал.1 НК,вр.чл.20,ал.2,вр.чл.55,л.1,т.2,б."б" от НК като му е наложено
наказание: "Пробация" за срок от 6 /шест/месеца;
Подс. Б.К.Б. е роден на *** ***,
с постоянен адрес: гр.Варна,ул. „***.,българин, български гражданин, основно
образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН **********.
Горепосочената
фактическа обстановка, такава каквато е очертана и в обстоятелствената част на
обвинителния акт на ВРП се установява и потвърждава от събраните по реда на
глава ХХVІІ от НПК доказателства, а именно: признанията на подс. Б., направени
по реда на чл.371 ал.1 т.2 от НПК, показанията на св. И., експертното заключение по съдебнопсихологичната експертиза, протоколът
за разпознаване, свидетелството за съдимост.
Доказателствата са непротиворечиви и не навеждат съда на различни
изводи. Те очертават една и съща фактическа обстановка, а именно, такава, каквато
е посочена в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Позовавайки се на направените самопризнания от подсъдимия и
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, съдът приема за
установени обстоятелствата, посочени в обвинителния акт. Съдът намира, че
горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно,
категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях
своите фактически изводи.
Предвид изложеното и от
изяснената фактическа обстановка, се налага от правна страна изводът, че подсъдимият Б.К.Б. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.150, ал. 1 от НК, като на
13.10.2013 г. в гр.Варна извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание
без съвкупление
изразяващо
се в опипване по гърдите и вкарване на ръката под бельото , целуване по врата и
опити за целуване по устата по отношение на лице, навършило 14 годишна възраст-С.Д.И.
с ЕГН: **********, като употребил за това сила, изразяваща се в хващане на
ръката и изблъскване на телефона от ръцете й.
От доказателствата
по делото се установиха по несъмнен начин обективните признаци на осъществено
от Б. престъпление по чл. 150, ал.1 от НК, а именно, че на посочените в
обвинителния акт дата и място подсъдимият е извършил блудствени действия по
смисъла на чл. 150, ал.1 а именно действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на св. И. – лице навършило
14-годишна възраст.
Изпълнителното деяние
осъществено от подс. Б. се характеризира и с другия акт на изпълнителното
деяние по състава на чл. 150, ал.1 от НК, а именно упражнена принуда – под
формата на сила – притискане на тялото и
хващане на ръцетена пострадалата.
Обект на престъплението са
обществени отношения, свързани с половата неприкосновеност на личността.
От субективна страна,
подсъдимият е действал
с пряк умисъл като е съзнавал,
че пострадалата не е
съгласна да се извършат блудствени действия
с нея и че с употребената сила сломява съпротивата й като е искал
настъпване на този резултат.
От субективна
страна деянието се характеризира и с особена цел на подсъдимия – да възбуди и
удовлетвори полово желание .
Правната квалификация не се оспорва и от страните по делото.
Предвид горното съдът постанови
осъдителна присъда.
При
индивидуализацията на
наказанието, съдът взе предвид както смекчаващите така и отегчаващите
отговорността на подс. Б. обстоятелства. Като отегчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство е съобразено обремененото му съдебно
минало,
Доколкото
съдебната практика приема, че признаването на вината в хипотезата на
съкратеното съдебно следствие не може да бъде отчетена като обстоятелство за
смекчаване на наказателната отговорност /Решение № 473 от 31.05.2007 г. на ВКС
по н. д. № 219/2006 г., III н. о/, съдът не взе предвид
самопризнанието на подс. Христов при обсъждане на определящите степента на
обществена опасност обстоятелства. Като
смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство е съобразена младата му
възраст, изразеното искрено съжаление за стореното и оказаното съдействие в
хода на досъдебното производство.
С
оглед на изложените констатации съдът намира, че деянието
е
извършено от подс. Б. при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, с оглед на което определи на същия наказание „Лишаване от свобода” в
минимален размер, а именно за срок от две години, като съобрази, че същото е
справедливо и ще изпълни целите, визирани в чл. 36 от НК.
Като съобрази, че са налице
предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК, а именно Б. не е осъждан с налагане на
наказание „Лишаване от свобода”, съдът отложи изтърпяването на наказанието с
изпитателен срок от три години, като съобрази, че целите по чл. 36 от НК могат
да бъдат постигнати без ефективно изтърпяване на санкцията.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия беше възложено задължението за заплащане на сумата, явяваща се и
направените по делото разноски в размер на 60 /шестдесет/ лева.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: