№ 14696
гр. София, 04.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20231110107183 по
описа за 2023 година
Предмет на делото Предявен е иск от С. Г. К. с ЕГН **********, чрез адв. А.Д.-К., срещу 71
Средно училище „П.Я.“ – с. К., Столична община, област София – град, конститутивeн иск с
правнa квалификация чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на наложено със Заповед №
РД-10-159/12.12.2022г. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” на ищеца.
Иска заповедта да се отмени като немотивирана и незаконосъобразна, претендира разноски.
Ответникът в законния срок не представя отговор и не заявява становище по иска. В
съдебно заседание чрез директора К.Д. не оспорва наличието на трудово правоотношение и
наложеното наказание „предупреждение за уволнение“. Отделно сочи, че е наложил
наказанието след като разгледал подадената от ученика жалба и видял, че на името на
ученика било издадено Съдебно-медицински удостоверение за претърпени болки и
страдания и имало кръвонасядания.
Ищецът твърди, че не е извършил посочените в заповедта нарушения, отделно
заповедта за наказанието била мотивирана само като били взети предвид обяснения и данни
от учениците, а обясненията на другия възрастен, присъствал на случката не са взети под
внимание. Заповедта се основавала на документи, представени от самия ученик, с които
ищецът не се бил запознал, съответно не би могъл да се защити или да даде обяснения.
Посоченото като нарушение на Етичния кодекс на 71 СУ – липса на колегиалност, грубост,
иницииране на скандали – също са нарушения, посочени за първи път в заповедта, срещу
които ищецът не е могъл да се защити. Така имало неправилно изяснена фактическа
обстановка, довела до неправилност на заповедта. Моли исковете да се уважат, претендира
разноски.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
1
фактическа страна следното.
Не се спори между страните, а и от писмените документи се установява, че ищецът
работи по Трудов договор № РД-11-7/15.09.2021г. на длъжност „старши учител, начален
етап на основното образование“, последно допълнен с Допълнително споразумение о№ РД-
11-155/01.09.2022г.
С процесната Заповед № РД-10-159/12.12.2022г. на основание чл. 259, ал. 1 от
Закона за предучилищното образование, подадена Жалба вх. № 113/06.12.2022г., писмени
обяснения вх. № 130/12.12.2022г., както и на основание чл. 192, 193 и 195, ал. 1 и 2 от КТ е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ съгласно чл. 188, т. 2
КТ. В същата е посочено, че бил спазен срока по чл. 193, ал. 1 КТ, че били изслушани
присъстващите на инцидента ученици, вземайки предвид необоснованото присъствие на
наказания учител в чужд час. Имало нарушения на Закона за закрила на детето – чл. 11, ал. 1
и 2, нарушение на Етичен кодекс за работа с деца – чл. 5, нарушение на чл. 25, ал. 2, т. 13 от
Правилник за вътрешен трудов ред на 71 СУ „П.Я.“ – София, също е взето предвид
наложено наказание по чл. 188, т. 1 от 09.03.2022г.
Видно от писмени обяснения на ищеца вх. № 130/12.12.2022г. същият излага, че
дава същите по искане на директора от 07.12.2022г. във връзка с инцидент от 06.12.2022г.
Подробно С. К. е разказал как е присъствал в чужд урок – воден от г-жа И. в кабинет 203
/където си държал акордеона/ по компютърно моделиране на ученици в 6 Б клас. По едно
време зазвучала яка сръбска музика и К. си помислил, че звъни нечий телефон. Тогава г-жа
И. направила забележка на ученика М., а той казал че „не бил той“. След малко пак
прозвучала същата музика отново забележка от госпожата и отново отрицание от ученика на
по-висок тон. Това се повторила още веднъж, след което К. отишъл при ученика и го
попитал не се ли чувства малко неудобно, защото пречи на останалите. Казал му също, че
лично го видял как си гледа телефона. След забележката учителят тръгнал да си сяда на
мястото, а в гръб ученикът подхвърлил нещо, което първият не разбрал. Чул г-жа И. да казва
„не обиждай“. Учителят се върнал при ученика, който също се изправил и застанал срещу
него. Учителят попитал какво е казал, на което получил заплаха, че ще го бият. Пише, че го
е хващал за ревера, но не го е удрял, нито ученикът е падал и не наранявал на компютри.
След това г-жа И. казала „Остави го! Няма смисъл. Той няма да се промени. Не ми се пишат
после обяснения.“.
Приложено е Обяснение вх. № 131 / 13.12.2022г. от г-жа Я. И., дадени до
Директора във връзка със същия случай. В същността си писмените изявления преповтарят
изложената в обясненията на учителя К. фактическа обстановка.
В хода на делото са дадени и свидетелски показания от ж-га Я. И. като колега,
присъствал на случая. Действително на 06.12.2022г. във водения от свидетелката час по
компютърно моделиране на 6 Б клас влязъл С. К. да си остави учебни материали и акордеон.
Останал в часа, а на учениците била дадена практическа задача и учителката обикаляла
децата. Ученикът М.Т. не се занимавал със задачата, играел с телефона си. Свидетелката му
направила забележка и отишла при друг ученик да съдейства. В този момент чула музика от
2
телефон. Не взела телефона на М. , а го помолила да престане. Правила била и друг път
опити да му вземе телефона, но той не се подчинявал и не изпълнявал нищо. Говорила била
и с майката на ученика, че нищо не работи в час, че системно пречи, тя само му се накарала.
Бащата не се появявал в училище. Свидетелката знае, че е бивш ученик в същото училище.
Когато на 06.12.2022г. направила забележка, М. отговорил „не съм аз.“ и се подсмихнал.
Учителката се обърнала към ученика, с когото работи, но отново се чула музика, тя
направила забележка на М., той казвал, че не е той – и така няколко пъти. Свидетелката го
приела като провокация и решила „да работи с другите деца“ и не изгонила М. от часа.
Доколкото й било известно, не можела да го направи. М. продължил с музиката и тогава К.
отишъл до него и му направил и той забележка да престане. Обръщайки се да си седне на
мястото, в гръб М. му казал“ да ти еба майката“. Казал го сравнително тихо, но останалите
деца притихнали. К. се върнал и го попитал какво е казал, а свидетелката не искала да
повтаря псувнята на М. за да нямало стълкновения между тях. Стоейки К. при М.,
последният същи се изправил и му казал „Внимавай, ще те бият“. К. го хванал за ревера и
искал обяснения за казаното по-рано, а М. продължавал заплахата, че ще го бият, която
казал няколко пъти. Бидейки свидетелката през цяьлото време в стаята видяла как К. държи
за ревера ученика и после го пуска, не е имало удари и / или падане на земята или върху
компютри на ученика. Свидетелката казва още, че редовно се случвало до този момент К. да
си държи акордеона и други материали и на 06.12.2022г. не е влязъл нарочно или с
определена друга цел.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
Заповедта е връчена на служителя на 13.12.2022г. при отказ. Жалбата срещу
изготвената Заповед е депозирана на 09.02.2023г. – в преклузивния 2-месечен срок и така
подлежи на разглеждане по същество.
От формална гледна точка Заповедта е издадена от компетентен орган – Директора на 71
СУ, в срока по чл. 194, ал. 1 от КТ и след като са поискани и дадени обяснения от
наказвания, с което е спазена и процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ. В тежест на ответника е да
докаже, че са спазени формалните изисквания за ангажиране на дисциплинарната
отговорност /наличие на дисциплинарна власт у субекта, наложил наказанието, спазване на
предвидените срокове, изискване на обяснения, мотивиране на заповедта/, както и че
ищецът виновно е извършил нарушение на трудовата дисциплина и наложеното за него
наказание се явява съответно.
Искът за отмяна на наказанието е основателен. Наложеното дисциплинарно
наказание е за действие, което не е нарушение на трудовата дисциплина, още по-малко на
посочените в заповедта други законови норми – чл. 11, ал. 1, съгласно която всяко дете има
право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо,
психическо, нравствено и образователно развитие, и ал. 2: Всяко дете има право на закрила
3
срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо
или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси. Посочени
като нарушени са и други норми с неустановено по делото съдържание: от Етичен кодекс за
работа с деца и Правилник за вътрешния трудов ред на 71 СУ „П.Я.“ – София. Същите не са
нормативни актове от общото позитивно право, а частни правилници и наредби, за
съдържанието на които следваше да има доказателства по делото. нито е поискано да се
прилагат, нито да се изискват. Както бе посочено по-горе – в доказателствена тежест на
ответника е да установи законо- и целесъобразността на издадената от него заповед. Не се
представиха доказателства и за упоменатото в заповедта „наложено дисциплинарно
наказание по чл. 188, т. 1 КТ от 09.03.2022г.“.
Настоящият състав приема за доказано, кредитирайки изцяло дадените свидетелски
показания на присъствалата в стаята учителка св. И. и анализирайки всички доказателства
по делото, че ученикът М.Т. Т. е този, който е нарушил учебната дисциплина и е отправил
обидни квалификации и е демонстрирал недопустимо поведение по време на учебен урок.
Нещо повече, с установената няколко пъти изречена заплаха „Ще те бият“ конкретно към С.
К., има данни за наличие на "Противообществена проява", чиято законова дефиниця в чл. 49
а от Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните е
деяние, което е общественоопасно и противоправно или противоречи на морала и добрите
нрави. Псуването на учител по принцип, още повече пред целия клас и пред друг учител, е
груба и опасна проява, която говори за самонадеяност, липса на критичност и цинизъм,
граничещ с хулиганство, за М.Т. Т.. Отправената заплаха също не следва да се оставя без
санкция. Тя е типична за деца с погрешни представи как функционира обществото и със
сигурност с налични погрешни убеждения за авторитети. Отдава се дължимото на някакви
неизвестни лица, които „ще бият“ учителя, а него, стоейки пред самия ученик, не го слуша,
не му отдава дължимото уважение, не изпълнява няколкократни конкретни указания на
двама учители поотделно. Настоящият състав счита, че има данни за такава проява, а не за
упражнено каквото и да е насилие от страна на С. К. спрямо ученика М.Т.. Доказа се от
свидетелските показания, че ученикът не е удрян, нито е падал на земята или върху
предмети. Въпросната жалба на майката на М. и приложеното към нея СМУ не са
приложени по делото и съдът не може да ги коментира. Длъжен е обаче да изтъкне, че само
по себе си СМУ не е необоримо доказателство, а само носител на фактически данни, които
се преценяват в съвкупност заедно с всички останали доказателства.
Ето защо това, за което е наказан учителят С. К., че се случило на 06.12.2022г., не
представлява нарушение на трудовата дисциплина. Поради това издадената заповед
подлежи на отмяна.
По констатирания вече доказано увреден обществен морал и причинени щети на
целия клас от поведението на М.Т. Т., с цел превенция на бъдещи прояви и за репариране на
нанесените щети, съдът намира за необходимо да сезира Централната комисия за борба
срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните към МС, като
изпрати препис от настоящото решение, ведно с препис от всички материали по делото.
4
По разноските
С оглед изхода на делото и по направеното искане се следват разноски на ищеца.
Ищецът иска присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 780 лева. Съдът
констатира, че е представен Договор от 01.02.2023г. за правна защита и съдействие, в който
е посочено, че са уговорени и заплатени в брой 780 лева. Съдът приема разноските за
сторени и подлежащи на присъждане на ищецовата страна.
Ответникът дължи да заплати по силата на чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса върху
уважения иск 50,00 лева, дължими по сметка на СРС.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за НЕЗАКОННО дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“
на С. Г. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. Е.П., ул. „К.Ф.“ *** наложено със Заповед № №
РД-10-159 от 12.12.2022г. на директора на 71 СУ „П.Я.“ – с. К., район П., община Столична,
като ОТМЕНЯ същата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК 71 СУ „П.Я.“ – с. К., район П., община Столична
ДА ЗАПЛАТИ на С. Г. К. сумата 780,00/седемстотин и осемдесет/ лева разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК 71 СУ „П.Я.“ – с. К., район П., община Столична
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския районен съд сумата 50,00 /петдесет/ лева дължима
държавна такса.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните. Препис /ведно с материалите по делото/ и на ЦКБППМН на адрес: гр. София,
бул. „Княз Дондуков“ № 9, ет. 4.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5