Р
Е Ш Е
Н И Е № 260046
гр. Раднево,
28.04.2021г.
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛЕН
състав, в открито съдебно заседание на тридесети март, две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА
при секретаря Живка Манолова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 58/2021 г.
по описа на съда, намира следното:
Производството е образувано
по повод жалба на „Пламстар-ПС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в град Р.,
ул.”И. Г. С.”№х, чрез адвокат Д., срещу Наказателно постановление №
24-002789/08.02.2021г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” -
гр. Стара Загора, с което за нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ
и на основание чл. 416, ал. 5,
вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2000
лева.
С жалбата се моли за отмяна
на атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че дружеството не е
извършвало вмененото му нарушение, тъй като договора, сключен с Тошко Тошев има
характер на граждански, посочен е резултата, който се цели и е постигнат, след
което договора е прекратен. Жалбоподателят развива подробни доводи, че
административно наказателното обвинение не е формулирано от фактическа и правна
страна достатъчно пълно, точно и ясно, че наложената имуществена санкция е
завишена по размер и административно наказващия орган не е преценил приложението на чл.28 от ЗАНН.
Оспорва се размерът на наложената санкция, като се излагат съображения за
произволност на така индивидуализирания размер от 2000 лева и под условие за
евентуалност се прави искане за изменение на НП, чрез прилагане на разпоредбата
на чл.415 „в”, ал.1 от КТ.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от пълномощник - адв.Д., който
поддържа доводите, изложени в жалбата и моли за отмяна на НП и прилагане на
чл.415 „в” КТ.
Административнонаказващият
орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Стара Загора, надлежно призован, се
представлява от юрисконсулт Л., която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението,
за което е санкционирано дружеството е безспорно доказано. Застъпва становище,
че работодателя към датата на проверката не е сключил трудов договор, поради
което правилно е бил санкциониран. Пледира за потвърждаване на НП в неговата
цялост.
Съдът приема, че жалбата е
подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
При извършена проверка във връзка с
писмо на ТД на НАП от 23.12.2020г. на „П.-ПС” ЕООД, ЕИКххххххххххсъс седалище и
адрес на управление град Р., обл. С. З. ул.”И. Г. С. „№х, ет.2, ап.5 на 12.01.2021г.
на адреса на управление на фирмата и по представени писмени документи на
18.01.2021г. на адреса на управление на фирмата и по представени писмени
документи на 18.01.2021г. в Дирекция Инспекция по труда със седалище Стара
Загора , се установи, че „П.- ПС”ЕООД, ЕИК хххххххххххххв качеството си на
работодател, приема на работа в горепосоченото предприятие, като „Шофьор на
товарен автомобил” от 11.10.2020г. Т. Т. Т. с ЕГН **********, без преди това да сключи с него
писмен трудов договор – в случая бил представен граждански договор от
09.10.2020 година . Приета е дата на нарушение -11.10.2020г.
АНО е приел, че с това жалбоподателя е
нарушил чл.61, ал.1 от КТ, който гласи, че трудовия договор се сключва между
работника или служителя и работодателя преди постъпване на работа, поради което
и на основание чл.416, ал.5 КТ във връзка с чл.414, ал.3 е наложил имуществена
санкция в размер на 2000 лева.
Прието е от АНО, че нарушението е
извършено на 11.10.2020 година, като акта за установяването му е издаден на
18.01.2021г. т.е. в сроковете предвидени в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, тъй
като нарушението е открито на същата
дата, във връзка с писмо на ТД на НАП от 23.12.2020г.
Наказателното постановление е издадено
на 08.02.2021г. отново в срок.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП и от
гласните доказателства, разпита на свидетеля Х.М.. Като цяло между страните
няма спор, че към момента на проверката между работодателя и Тошев е имало
сключен граждански договор и че Тошев е престирал труд. Не се спори и че е
имало уговорена работа и резултат, който да бъде постигнат за определено време.
Имало е и уговорено еднократно възнаграждение, като се твърди, че между
страните действително е бил сключен граждански договор, а не трудов.
Спори се само и единствено относно характера
на договорните отношения между страните- дали те представляват по съществото си
трудов или граждански договор. Доколкото в българското право липсва легална дефиниция
на понятията „трудов договор” и „граждански договор”, разграничителният
критерий между тях следва да се изведе от правните им характеристики. Трудовият
договор има за предмет престирането на работна сила – жив труд от работника за
продължителен срок, който в повечето случаи е за неопределено време или срочен
такъв за извършване на определена работа по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, т.е. на
определена длъжност, в рамките на определено работно време, на работно място,
със средства и материали на работодателя. Работникът има задължение да спазва
определен ред и трудова дисциплина, да получи правно регламентирано трудово
възнаграждение и др., докато при гражданския договор се дължи конкретен трудов
резултат за определен срок, при което изпълнителят е оперативно самостоятелен
да определи времето, през което ще реализира „изработването на нещо”, без да е
ограничен от работно време, работно място, непременно лично постигане на
резултат, който може да бъде приет от възложителя или при некачествено
изпълнение да не бъде приет и съответно заплащане на договорено възнаграждение,
както и спазване на други правила. Следващото се възнаграждение се договаря
свободно и се изплаща окончателно след приемане на изработката, което има
еднократен характер. Престацията на труд е предмет на трудово, а не на
облигационно отношение, при автономия на договарянето, ограничена от
повелителните разпоредби на закона. Разграничителен критерий между граждански и
трудов договор освен това е и определеното работно място при трудовия. При граждански
договор не се предоставя място за полагане на труд. Разпоредбата на чл. 1, ал.
2 от КТ задължава правоотношенията по повод предоставяне на работна сила да се
уреждат само като трудови правоотношения с писмен трудов договор - чл.62, ал.1 КТ. Ако между съответната организация и физическото лице се уговори престиране
не на работна сила, а за определен трудов резултат, сключеният договор не е
трудов, а граждански, чиято правна регламентация е по ЗЗД (Тълкувателно решение
№ 86 от 27.02.1986 год. по гр. д. № 86/1985 год. на ОСГК). В случая,
отношенията са трудови, тъй като се престира труд, а именно в рамките на десет дни от 11.10.2020г. до
21.10.2020г. да извърши превоз на товари между Република България и град Текуч,
Румания, с посочения товарен автомобил, който е собственост на фирмата
жалбоподател. Гражданският договор съдът цени само досежно обстоятелството, че
труд е престиран, в рамките на уговореното време- т.е. 10 дни. Но представения
граждански договор противоречи с всички останали доказателства по делото,
поради което съдът не го цени като такъв. Извършеното нарушение е безспорно
установено, както от обективна така и от субективна страна според съда.
Безспорно от показанията на проверяващите
се налага извода, че Т. е престирал своята работна сила, като шофьор и е осъществявал трудови функции, които
са свързани пряко с дейността на дружеството, като е превозил стоките в рамките
на уговореното в договора време и до мястото, уговорено в договора. Нарушението
е доказано както от обективна, така и от субективна страна. „П.- ПС”ЕООД безспорно
представлява работодател по смисъла на
§1 от КТ. В тази посока собственика на капитала на дружеството е
представила достатъчно доказателства на проверяващите.
Не е посочено и не е направен опит да
се посочи мястото на извършване на
нарушението- не става ясно къде точно е реализирано то- в седалището на фирмата
ли, или по време на осъществяване на трудовата дейност…. А това е основен
реквизит на наказателното постановление и без него то не може да бъде
законосъобразно, тъй като противоречи на разпоредбата на чл.57, ал.1 т. 5 от ЗАНН.
Съдът счита, че наказателното постановление
е незаконосъобразно и на други основания, но
не поради посочените в жалбата възражения, а поради това, че неправилно е
определена правната квалификация на нарушението, каквато е константната практика
на Административен съд С. З., нееднократно установена в решения по КАНД 499;
497 и 498 от 2019г., по описа на СтАС.
Съдът е постановил следното, при
абсолютно идентични казуси отново касаещи Инспекцията по труда и по трите дела,
цитирани по-горе:
„За да отмени наказателното постановление
Районен съд Р. е приел, че извършването на деянието е доказано по безспорен
начин, но в случая се касаело за нарушение по чл.61, ал.1 от КТ, а не по чл.1,
ал.2 от същия кодекс. Посочено е, че съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а
съгласно чл. 62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Именно тези две
норми, посочени като нарушени в
санкционния акт, кореспондират с установеното, че работодателят не е
сключил писмен договор. Обосновано е, че за така извършеното нарушение
по чл.61, ал.1 от КТ е предвидена санкция в разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ
и административнонаказващият орган неправилно е приложил санкционната норма на
чл.414, ал.1 от КТ. Изложени са съображения, че непосочването на приложимата
санкционна норма и прилагането на неотносима към нарушените разпоредби
санкционна норма, представлява нарушение, допуснато в
административнонаказателния процес, което е съществено и е основание за отмяна
на издадения санкционния акт като незаконосъобразен. По тези съображения
районният съд е отменил наказателното постановление.
Решението на Старозагорския районен съд
е незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния
закон.
Настоящият касационен състав не споделя
доводите на районния съд, че е налице неправилна правна квалификация на
деянието, тъй като се касаело не за нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, а за такова
по чл.62, ал.1 от КТ. Разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ задължава отношенията по
повод предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови. С тази
норма законодателят е направил разграничение между трудовото правоотношение и
другите правоотношения, когато в съдържанието на последните се включва
използване на човешки труд и се предоставя в една или друга степен или форма
неговото използване (граждански договори, в съдържанието на които има полагане
на труд). Когато предоставянето на работна сила правно не е изразено в трудово
правоотношение, а в гражданско такова е налице заобикаляне и избягване на
гарантираната от трудовото законодателство закрила. Казано с други думи, когато
за предоставянето на работна сила от работник или служител е сключен граждански
договор за полагане на труд между него и работодателя, е налице нарушение на
чл.1, ал.2 от КТ и се предпоставя ангажиране на административнонаказателна
отговорност по чл.414, ал.1 от КТ.
Разглеждания случай е именно такъв. В
хода на въззивното производство е установено от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, че на 03.05.2019г. Д. К. е извършвал трудова дейност в
стопанисвания от ответника по касация обект, като взаимоотношенията между
дружеството и работника са уредени с подписан между тях граждански договор от
01.05.2019г. за поръчка. Както беше посочено обаче идеята на закона е такива
взаимоотношения да се уреждат само като трудови, поради което правилно
административнонаказващия орган е ангажирал отговорността на „Р. – ИК ЕООД за
извършено нарушение на чл.1, ал.2 от КТ. По
изложените съображения настоящата инстанция намира, че описаното в АУАН и
наказателното постановление административно нарушение е безспорно установено, а
оплакванията в касационната жалба са основателни.”
Т.е. би следвало нарушението да се
квалифицира по реда на чл.1, ал.2 от КТ и наказанието да се наложи на основание
чл.414, ал.1 от КТ, тъй като съдът следи практиката си и би следвало да е
предвидим в своите решения. В противен случай би следвало да се инициира
постановяването на тълкувателно решение от ВАС по казуси с противоречиви
решения от съдилищата по едни и същи казуси.
Това налага извода, че от АНО
неправилно е приложен материалния закон и е неправилно определена правната
квалификация на нарушението, наказателното постановление е незаконосъобразно и
поради останалите пороци на наказателното постановление, посочени по-горе и следва да се отмени.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН съдът
следва да присъди и направените по делото разноски в размер на 400 лева за
заплатеното адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Така мотивиран,
на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-002789/ 18.01.2021г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр.С. З., с което за нарушение на чл. 63, ал. 1 КТ
и на основание чл. 416, ал. 5,
вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на „П.-ПС” ЕООД, ЕИК хххххххххххххсъс седалище в град Р., ул.”И.
Г. С.”№х е наложена „Имуществена
санкция” в размер на 2000 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” - гр.Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на „П.-ПС”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище в град Р., ул.”И. Г. С.”№х сумата от 400/четиристотин/ лева,
представляваща размера на направените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. С. З. в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се
изпрати на страните на посочените по делото адреси.
СЪДИЯ: