Р Е Ш Е Н И Е
Номер 94 19.03.2018
година гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa 21 февруари две хиляди
и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР:……….ПЕНКА ВАСИЛЕВА………………………………………….. Прокурор……………………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в.гр.д. № 1026 по описа за
Обжалвано е решение № 504 от
03.11.2017г., постановено по гр.дело № 2010/2016 г. по описа на Казанлъшкия
районен съд, с което е признато за
установено по отношение на „ТАЙС - 91" АД представлявано от председателя
на съвета на директорите Георги Михайлов Каличков, че „ТЕХМАШ" ООД,
представлявано от управителя си О.И.П. е собственик на основание договор за
прехвърляне на предприятие от 02.06.2003 г. и давностно владение на следния
имот: трафопост от 15 кв.м., находящ се в сграда-чепкало, представляваща
едноетажна тухлена сграда със застроена площ от 255 кв.м., находяща се в гр.
Казанлък, западна промишлена зона, южно от Завод за инструменти и нестандартно
оборудване „Коста Дзънов", в ПИ с планоснимачен номер 7060, в квартал 470,
УПИ парцел X/7060/7061 с идентификатор 35167.501.7060.7 по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-88/26.11.2015 г. на
изпълнителния директор на АГКК. Отменен е на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК
Нотариален акт за констатиране право на собственост № …, том …, рег. № …, нот.
дело № …г. на нотариус с рег. № 445 – М.П.,
вписан в Служба по вписванията под № …, том …, рег. № …, дело № …от …г.,
с който „ТАИС - 91" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Казанлък, ж.к. Индустриален № 32 било признато за собственик на следния недвижим
имот - трафопост от 46 кв.м, представляващ самостоятелна едноетажна сграда,
залепена за сграда „Чепкало", находяща се в УПИ Х-7060, 7061 в кв. 470 по
плана на гр. Казанлък. Присъдени са разноски.
Въззивникът „Тайс-
Въззиваемият „Техмаш” ООД – гр. Казанлък, чрез адв. С.М.,
изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на
първоинстанционния съд е правилно и обосновано, постановено при съобразяване на
материалния закон и без да са налице съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Подробни съображения по всички оплаквания в
жалбата излага с писмен отговор, докладвани в с.з. Представя и писмена защита.Моли
съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди решението на
първоинстанционния съд, като им присъди направените в настоящото производство
деловодни разноски.
Съдът, като обсъди направените в
жалбата оплаквания, намери за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Ищецът„ТЕХМАШ" ООД, представлявано от управителя си О.И.П.
твърдят в исковата си молба, че между страните имало спор относно собствеността
на трафопост от 46 кв.м. / в хода на процеса е установено и страните не спорят,
че е с площ 15 кв.м./, представляващ самостоятелна едноетажна сграда, залепена
за сграда „Чепкало", находяща се в УПИ Х-7060, 7061 в кв. 470 по плана на
гр. Казанлък. Ищцовото дружество придобило собствеността върху процесния
трафопост заедно с придобиването на собствеността върху сграда „Чепкало"
вследствие на сключването на Договор за прехвърляне на предприятие от
02.06.2003 г., съгласно който цялото предприятие на ЕТ „Иртис-П.– О.П."
като съвкупност от права, задължения и фактически отношения било прехвърлено на
„ТЕХМАШ" ООД. Преди това сграда била придобита на основание
покупко-продажба от ЕТ „Иртис-П.- О.П.", обективирана в нотариален акт за
продажба на недвижим имот № …, том…, нот. дело № …г., съставен от П.К.-нотариус
при Районен съд - Казанлък. Отделно от горното, се твърди, че ищцовото
дружество установило добросъвестно
владение над процесния недвижим имот на 02.06.2003 г. - датата на сключване на
Договор за прехвърляне на предприятието на ЕТ „Иртис-П.- О.П.". От този
момент владението на „ТЕХМАШ" ООД върху този имот не било прекъсвано и с
изтичането на 5 годишния срок на придобивната давност на 02.06.2008 г.
„ТЕХМАШ" ООД станало собственик на
имота на основание чл. 79, ал. 2 от ЗС. В условията на евентуалност, дори да се
приемело, че владението върху процесния трафопост било недобросъвестно, то
същото е продължило непрекъснато повече от 10 години и на 02.06.2013г. ищцовото
дружество станало собственик на имота на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗС. Ответното дружество също претендирало, че е
собственик на процесния трафопост като се позовало на нотариален акт за констатиране
право на собственост № …, том …, рег. № …, нот. дело № …г. на нотариус с рег. №
445 – М.П., вписан в Служба по
вписванията под № …, том …, рег. № …, дело № …от …г. Ищецът моли съда да
постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на „ТАЙС - 91" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Казанлък, ж.к. Индустриален № 32, представлявано от
председателя на съвета на директорите Г.М.К., че „ТЕХМАШ" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, Западна
индустриална зона, представлявано от управителя си О.И.П., е собственик на
следния недвижим имот - трафопост от 15 кв.м., находящ се в сграда-чепкало,
представляваща едноетажна тухлена сграда със застроена площ от 260 кв.м.,
находяща се в гр. Казанлък, западна промишлена зона, южно от Завод за
инструменти и нестандартно оборудване „Коста Дзънов", в ПИ с планоснимачен
номер 7060, в квартал 470, УПИ парцел X/7060/7061 с идентификатор
35167.501.7060.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-88/26.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, както и да се
отмени на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК Нотариален акт за констатиране право
на собственост № …, том …, рег. № …, нот. дело № …г. на нотариус с рег. № 445 –
М.П., вписан в Служба по вписванията под
№ …, том …, рег. № …, дело № …от …г. Претендира за присъждане на сторените по
делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК
ответникът „Тайс-
По делото е установено че на 31.07.1997 г.
с нотариален акт за продажба на недвижим имот № …, том. …, нот. дело № …г.,
съставен от П. К.- нотариус при Районен съд - Казанлък, ответното дружество
„ТАИС - 91" АД продало на ЕТ
„Иртис-П.", представлявано от О.И.П., следния свой недвижим имот:
сграда-дюшеци, представляваща едноетажна масивна стоманенобетонна конструкция
със застроена площ от 150 кв.м. и сграда-чепкало, представляваща едноетажна
тухлена сграда със застроена площ от 260 кв.м., находящи се в гр. Казанлък,
западна промишлена зона, южно от Завод за инструменти и нестандартно оборудване
„Коста Дзънов", ведно с терена под тях, построени в имот с пл. № 7060, в
кв. I - първи по плана на града, при граници на имота: север - „ЗИНО" АД,
юг - земеделски земи, запад -„Първи май-К-АД" и движимите вещи, находящи
се в горепосочените сгради, а именно: ел. табло, топловъздушен апарат ТВА-10,
трафопост тип 250/20 и ел. табло за сумата
от 1 356 000 лв.
С писмо с изх. № И- 13 от 04.03.1998г.
тогавашният изп. директор на „ТАЙС – 91“ АД
инж. Д.М. е уведомил НЕК – АД – София ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ относно
закриване на партида на обект № 023
„Дараци“, поради промяна на собствеността и е помолил да бъде прехвърлена или
открита нова на ЕТ „Иртис-П.“- гр. Казанлък.
На
02.06.2003г. бил сключен Договор за прехвърляне на предприятие, съгласно който
цялото предприятие на ЕТ „Иртис-П.- О.П." като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения било прехвърлено на ищцовото дружество
„ТЕХМАШ" ООД, ЕИК *********.
На 23.11.2004г. с Нотариален акт за
констатиране право на собственост върху недвижим имот № 194, том VI, рег. №
9348, дело № 1072/2004 г. на нотариус с рег. № 100 – П.К., вписан в Служба по
вписванията под № …, том …, рег. № …, дело № …от …г., „ТЕХМАШ" ООД било
признато за собственик по покупка на сграда – чепкало – представляваща
едноетажна масивна сграда, със застроена площ от 260 кв.м. и сграда – дюшеци –
представляваща едноетажна масивна стоманено бетонна конструкция със застроена
площ от 150 кв.м., ведно с терена под тях, построени в имот с пл. № 7060, в кв. 1 пром. зона, кад.
район № 501 по плана на гр. Казанлък, обл. Стара Загора, при граници и съседи
по скица: север:“ЗИНО“ АД, юг – земеделски земи и запад – „Първи май“ АД.
На 18.05.2009г. е съставен Нотариален акт
за поправка на констативен нотариален акт № …, том …, рег. № …, дело № …г. на
нотариус с рег. № 100 – П.К., съгласно който в Нотариален акт № …, том …, рег.
№ …, дело № …от …г. по описа на нотариус П. К. рег. № 100 Казанлък, на страница
първа на ред 17 се добавяло „и движими вещи, находящи се в сградите, описани
по-горе, а именно: ел. табло, топловъздушен апарат ТВА-10, трафопост тип 250/20
и ел. табло", и на страница първа ред 25,
вместо „1994 г." да се чете „1997 г.“.
На 16.04.2009г. ответното дружество се
снабдило с Нотариален акт за констатиране право на собственост № …, том …, рег.
№ …, нот. дело № …г. на нотариус с рег. № 445 – М.П., с който бил признат за
собственик на следния недвижим имот -трафопост от 46 кв.м, представляващ
самостоятелна едноетажна сграда, залепена за сграда „Чепкало", находяща се
в УПИ Х-7060, 7061 в кв. 470 по плана на гр. Казанлък. Видно от Удостоверение
за данъчна оценка от 13.04.2009г. с изх. № 1544 на Община Казанлък, приложена
към нотариалното дело обектът е производствен с площ 46 кв.м. с данъчна
оценка 11 388, 90 лв.
В представения по делото препис на Акт за
държавна собственост на недвижим имот № 6143/31.05.1995 г. сграда чепкало била
отразена под №7, оценена на стойност 160 245 лв., с дата на построяване 1962год., а трафопостът бил
отразен под №11, със застроена площ от 46 кв.м., оценен на стойност 225 366 лв.,
с дата на построяване 1976г.
От представеното по делото извлечение
от инвентарна книга на
дълготрайни активи от с/ка 203 на дружеството„ТАИС - 91" АД към
31.10.2004 г. и към 23.10.2008г. е описан и трафопост с балансова стойност
6819, 66 лв.
В приложената по делото Таблица
за дълготрайните материални активи земи и сгради са описани сграда –
чепкало и трафопост, с година на въвеждане съответно 1962г. и
Между „ТАИС - 91" АД – гр. Казанлък,
като собственик и Д.И.Т. като ползвател били сключени съответно на 27.10.2008г. и 16.04.2009г. договори с
предмет предоставяне ползването на
трафопост от
На 20.05.2009г. „ТЕХМАШ" ООД
изпратило писмо до „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, в което
посочва, че на 18.05.2009г. на основание заповед на изп. директор на КЕЦ гр.
Казанлък към трафопост тип 250/20 и ел. табло, находящи се в сграда – чепкало
С писмо с изх.№ 1420/24.07.2009г. „ЕВН
България Електроразпределение" ЕАД уведомило ищцовото дружество, че не
може да бъде арбитър във връзка със спора му с ответното дружество за собственост по отношение на ел. съоръжение.
По делото е назначена съдебно-техническа
експертиза и допълнителна такава, които
съдът възприема като компетентно и обективно изготвени. В заключенията си
вещите лица са посочили, че към настоящия момент процесният имот – трафопост съществува.
Построен е в Поземлен имот с идентификатор 35167.501.7060 и е с идентификатор
35167.501.7060.7.. Намира се в западната част на гр.Казанлък, при съседи:
юг-земеделска земя, запад-"Първи май К АД", север-"ЗИНО"АД.
Сградата е с размери 27,95м. х 8,50м. -промишлена сграда с трафопост;
3,50м. х 5,00м. –склад. Застроената площ на производственото помещение със
склад е в размер на 240,00 м2 от замерване. Застроена площ на трафопост е
15,00м2 от замерване. Застроена площ на цялата сграда-255,00 м2 от замерване.
Изготвена е и е приложена скица към експертизата за размерите и помещенията в
сграда с идентификатор 35167.501.7060.7. Цялата сграда по вид е едноетажна
промишлена сграда, с масивна конструкция, монолитна; с предназначение- за
промишлени цели; със строителни характеристики: стени-тухлена зидария от плътни
тухли със стоманобетонови колони и пояси; таван-стоманобетонова плоча, гредоред
с каратаван; под-бетонова настилка; покрив-дървена конструкция с керемиди и
стоманобетонова плоча. По кадастрална карта в сграда с идентификатор
35167.501.7060.7 не са обособени самостоятелни обекти с отделни идентификатори.
В Нотариален акт № 44/31.07.1997г. сградата е описана като
"сграда-чепкало, представляваща едноетажна тухлена сграда със застроена
площ 260м2". В Нотариален акт 135/16.04.2009г. е описана сграда
"трафопост от 46м2, представляващ самостоятелни едноетажна сграда,
залепена за сграда-чепкало". При огледа се констатирало, че в една сграда,
която е с идентификатор 35167.501.7060.7 са обособени два самостоятелни
обекта-промишлен обект и трафопост. Няма две отделни сгради за тези обекти. В съдебно
заседание вещото лице Д.Д. уточнява, че помещението, в което са разположени трансформатора и ел. таблото е с по- високи
стени, каквито са изискванията за построяване на трафопост. Трафопостът имал
самостоятелно функционално предназначение и можел да се разглежда като отделен
самостоятелен обект в сграда, със съответните общи части от сградата. Към
делото е приложена данъчна оценка от Дирекция "МП" гр.Казанлък за
имот с идентификатор 35167.501.7060.7, която оценка се отнасяла за цялата
сграда (чепкало и трафопост) с площ 260,00м2 и земя 410м2. Данъчната оценка е
както следва: за сграда-26 360лв., а за земя-3 585,90лв. Процесният трафопост
не бил самостоятелна сграда, а част от сграда №7. В съдебно заседание вещото
лице Д. Денева уточнява, че сградата била една – чепкало, склад и трафопост и е
построена по едно и също време. Вещите лица дават заключение, че УПИ X, кв.470
по План за регулация, одобрен с Решение № 433/2006г. на Общински съвет
гр.Казанлък се състои от Поземлен имот 7060 и Поземлен имот 7061. Този план за
регулация е действал при съставяне на нот. акт №135/16.04.2009г.. УПИ X, кв.470 по План за регулация от 2013г.
на гр.Казанлък се състои от Поземлен имот 7060, Поземлен имот 7061 и Поземлен
имот 7022. След промяна на План за регулация е добавен Поземлен имот 7022 към
УПИ Х. В североизточната част на сграда "Чепкало"/оцветена с жълт
цвят по извадки от планове за регулация на стр. 154 и 155 от делото/в Поземлен
имот 7060 е нанесен Трафопост /оцветен със зелен цвят по извадки от планове за
регулация на стр. 154 и 155 от делото/.
Видно от Удостоверение за данъчна оценка
от 07.04.2017г. с изх. № ********** на Община Казанлък процесният имот е
производствен с площ 46 кв.м. с данъчна оценка
8 934, 10 лв. и се намира в ПИ с планоснимачен номер 7060, в квартал
470, УПИ парцел X/7060/7061, одобрен през 2006.
В съдебно заседание адвокатите на страните
са уточнили, че спорът за правото на собственост касае обекта – трафопост,
предмет на изследване на съдебно-техническата експертиза, който не бил самостоятелна сграда, а част от сграда
с идентификатор 35167.501.7060.7, но
имал самостоятелно функционално предназначение и можел да се разглежда като
отделен самостоятелен обект в сграда, със съответните общи части от сградата.
Относно квадратурата за процесния трафопост действително било налице
разминаване от една страна в АДС и в
Удостоверението за данъчна оценка, където били посочени 46 кв.м., а от друга страна с квадратурата,
посочена от вещите лица по съдебно-техническата експертиза в размер на 15
кв.м., която била и действителната.
По делото е назначена съдебно- счетоводна
експертиза, която съдът също кредитира като компетентна и добросъвестно
изготвена. От същата се установява, че до 1993г. в активите на дружеството -
ответник са се включвали: -сграда чепкало - построена 1962г., на стойност 11
930 лева; сграда трафопост - построена 1976г., на стойност 0,00 лева. и
заведена със стойност 225 366 лева след направена оценка.
При ЕТ „Иртис – П.- О.П.“ били заведени на
31.07.1997г. общо сгради - дюшеци,
чепкало, със стойност 24 112,61 лева. При придобиване на предприятието на ЕТ от
„Техмаш“ ООД на 02.06.2003г. са заведени сгради - дюшеци, чепкало + трафо на
стойност 18 679,18 лева.
На база на ПМС 179/13.09.1991 г и
направената оценка се дават следните стойности на сгради: - сграда чепкало – 160 245 лева; сграда трафопост – 225 366 лева.
Към 31.03.1996 год. - извлечение от
инвентарна книга, в активите на дружеството продължавали да се водят двете
сгради със същите стойности. През 1997 год. била направена преоценка и
стойността на сграда - трафопост е увеличена на 6 535 614 лева. Сграда чепкало
е отписана, тъй като е продадена. През
1999 год. е отразена ревалоризацията и стойността на сградата става 6 535.61
лева. От представеното извлечение от инвентарна книга от 31.10.2004г., страница
28 от делото, било видно, че се води сграда трафопост, която е заведена
(придобита) 31.12.1997 год. и стойността й е била 6819.66 лева. От документите,
които експертът успял да събере, не можело да се каже дали описаният в
експертизата трафопост е същият, за който страните спорят и ако е, защо
стойността му е значително по-висока и датата на придобиване била различна.
По делото е назначена и съдебно-
електротехническа експертиза, която също се възприема изцяло от съда. Според заключението
на вещото лице основната част от сградите в имот „Дараци", понастоящем с
идентификатор 35167.501.7060, са построени през 1962 година като производствена
база на фирма „Стил" гр.Казанлък. Една от тези производствени сгради е
„Чепкало", в която е обособен самостоятелен обект „трафопост".
Трафопостът бил предназначен да захранва с ел.енергия ел. производствените
мощности, монтирани в сградите на фирма „Стил" в имот „Дараци".
Доколкото в нормативната уредба няма термин "вътрешен енергиен обект"
може да се твърди, че процесният трафопост не представлява самостоятелен
инвестиционен обект, който следва да се поддържа от ЕРП, ЕВН или друг
лицензиран доставчик на ел.енергия, а е самостоятелен обект в сграда от
структурата на държавно и по-късно частно стопанско предприятие.
По делото са събрани гласни доказателства.
Разпитани са свидетелите Д.А.И. и Ж.И.У.. Свидетелят И. от 1996г. бил стругар в цех Чепкало при ЕТ „Иртис П.“, а от 2003г.
при „ Техмаш“ ООД. Работното му време било сутрин от 08.00 часа до 17.00 часа.
Процесният трафопост се намирал в самите очертания на сградата. Имал външна
стена, отделен бил с врата, имало и ел. табло. Едни и същи тухли били
използвани за построяване на сградите чепкало и трафопост, които били отделени
със стени.
Свидетелят
Ж.И.У. бил бивш началник на „Енерго - механичен отдел“ на отдел „Дараци“
от 1980г. до 1993г. В обект - цех
„Дараци“ имало само един трафопост, намиращ се
в помещението на чепкало. Друг трафопост не е имало в дараци от
Съгласно
разпоредба на чл.124 ал.1 от ГПК -положителен установителен иск за
собственост, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това. Правен интерес от предявяването на иска е налице
при оспораване на ответника на претендираното от ищеца право. По настоящото
дело ответното дружество оспорва твърденията на ищеца, че е собственик,
заявявайки собственически права по отношение на процесния трафопост. С оглед на
изложеното предявения установителен иск е допустим, разгледан по същество е
основателен.
По
делото е установено, а и страните не са оспорили факта, че процесният недвижим
имот, представлява трафопост от 15 кв.м., находящ се в сграда- чепкало,
представляваща едноетажна тухлена сграда със застроена площ от 255 кв.м.,
находяща се в гр. Казанлък, западна промишлена зона, южно от Завод за
инструменти и нестандартно оборудване „Коста Дзънов", в ПИ с планоснимачен
номер 7060, в квартал 470, УПИ парцел X/7060/7061 с идентификатор
35167.501.7060.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-88/26.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК.
От съдебно-техническа експертиза се установява,
че трафопостът е долепен до сграда - чепкало, няма самостоятелна стена, а
използва тази на сграда – чепкало, има обща покривна конструкция, трафопостът
има самостоятелно функционално предназначение и може да се разглежда като
отделен самостоятелен обект в сграда, със съответните общи части от сградата, който
при извършените замервания на място е установено, че е с площ 15 кв.м. и може
да бъде предмет на вещен иск.
Спорният обект на собственост, посочен
като трафопост в исковата молба, следва да се приеме, че от техническа гледна
точка представлява уредба, съоръжение, посредством което се преобразува и
разпределя електрическа енергия, което съоръжение се намира в отделна сграда
или отделно помещение в сграда. Трафопостът е съвкупността от уредбата и
сградата или помещението в сградата.
За уважаване на предявен установителен иск
за собственост е необходимо ищецът да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че е собственик на имота. В настоящия случай и двете страни
легитимират правото си на собственост с нотариални актове – ищецът с нотариален
акт за правна сделка, а ответникът с констативен нотариален акт. В този случай
в доказателствена тежест на всяка от страните е да докаже своето право.
От доказателствата по делото се
установява, че на 31.07.1997 г. ответното дружество „ТАЙС - 91" АД е
продало на ЕТ „И.-П.", представлявано от О.И.П., недвижим имот: сграда-дюшеци, представляваща
едноетажна масивна стоманенобетонна конструкция със застроена площ от 150 кв.м.
и сграда-чепкало, представляваща едноетажна тухлена сграда със застроена площ
от 260 кв.м., находящи се в гр. Казанлък, западна промишлена зона, южно от
Завод за инструменти и нестандартно оборудване „Коста Дзънов", ведно с
терена под тях, построени в имот с пл. № 7060, в кв. I - първи по плана на
града, при граници на имота: север - „ЗИНО" АД, юг - земеделски земи,
запад -„Първи май-К-АД" и движимите вещи, находящи се в горепосочените
сгради, а именно: ел. табло, топловъздушен апарат ТВА-10, трафопост тип 250/20
и ел. табло. От гореизложеното следва, че при покупката на сграда чепкало е
закупен и съществуващия като част от нея трафопост. На 02.06.2003 г. е сключен
Договор за прехвърляне на предприятие, съгласно който предприятието на ЕТ
„Иртис-П.- О.П." като съвкупност от права, задължения и фактически
отношения е прехвърлено на „ТЕХМАШ" ООД, от което следва, че дружеството е
станало собственик и на сграда чепкало и
процесния трафопост. Дружеството ги е заприходило в счетоводството си в сметка
203 сгради. От заключението на СТЕ се установява, че процесният трафопост
представлява отделен самостоятелен обект в сграда, със съответните общи части
от сградата чепкало.
В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона
за електростопанството от 1975г. (отм.) е залегнал принципът, че енергийните
обекти са държавна собственост, като изключение от този принцип е допуснат в
чл. 2, ал.2 от ЗЕ /отм./, според който кооперативни и други обществени
организации с разрешение на Асоциация
"Енергетика" могат да придобиват и притежават отделни електроенергийни
обекти по предходната алинея за задоволяване на собствените си нужди от
електрическа енергия. Следователно
изключението по чл. 2, ал.2 от ЗЕ /отм./
се отнася само за такива
енергийни съоръжения, които
обслужват единствено нуждите на
съответната кооперация или друга
обществена организация. От събраните по делото доказателства е установено, че
процесният трафпост бил построен с предназначение да захранва с ел. енергия
производствените мощности, монтирани в сградите на фирма „Стил" в имот
„Дараци". Той е самостоятелен обект в сграда от структурата на държавно, а
по-късно частно стопанско предприятие, който е предназначен да захранва само
един потребител и попада в изключението, предвидено с разпоредбата на чл. 2,
ал. 2 от Закона за електростопанството (отм.). Следователно може да принадлежи
на частноправни субект.
С оглед гореизложеното съдът приема, че
ищцовото дружество е собственик на процесния трафопост, придобит след
прехвърляне предприятието на собствника на имота ЕТ „Иртис-П.- О.П.",
който го е придобил чрез покупко – продажба от ответното дружество.
От събраните по делото доказателства не е
установено ответникът да е собственик на процесния трафопост. Ответникът „ТАЙС
- 91" АД основава правото си на собственост на акта за държавна
собственост № 6143 от 31.05.1995 г., съгласно който трафопостът е с площ от 46
кв.м., докато по делото е установено, че процесният трафопост е 15 кв.м. От
данните по делото следва да се направи извода, че се касае за различни
трафопостове. В акта за държавна собственост сграда чепкало била отразена под
№7, оценена на стойност 160 245 лв., с дата на
построяване 1962год., а трафопостът бил отразен под №11, със застроена
площ от 46 кв.м., оценен на стойност 225 366 лв., с дата на построяване 1976г.
От заключението на вещите лица по СТЕ се
установява, че сграда чепкало и залепеният за нея трафопост са строени по едно
и също време -1962г. В Удостоверението за данъчна оценка, от което се ползва
ответното дружество не е описан трафопост, а
производствен обект. В данъчната оценка за сграда чепкало изрично е
отбелязан процесният трафопост. От гореизложеното следва, че през 2009г.
ответното дружество се е снабдило с констативен нотариален акт за собственост с
предмет трафопост, но от представените
по делото документи не може да се направи категоричен извод, че те установяват
право на собственост върху процесния трафопост.
Дори да се приеме, че „ТЕХМАШ" ООД не
е придобил собствеността върху процесния трафопост чрез придобиването на
предприятието на ЕТ „Иртис-П.", тъй като трафопостът не е бил обект на
нотариалния акт за покупко-продажба между „ТАЙС 91" АД и ЕТ „Иртис-П."
от 31.07.1997 г., то „ТЕХМАШ" ООД е установило добросъвестно владение по
отношение на процесния недвижим имот, а именно сграда Чепкало, представляваща
едноетажна тухлена сграда със застроена площ от 260 кв.м., включително над
намиращия се в нея процесен трафопост на датата на сключване на Договор за
прехвърляне на предприятието на ЕТ „Иртис-П.- О.П." - 02.06.2003 г.
Съгласно чл. 70, ал.2 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят
му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена и че
достатъчно е според цитирания текст, добросъвестността да е съществувала при
възникване на правното основание, като добросъвестността се предполага до
доказване на противното. Презумпцията не е оборена от ответника в настоящето
производство. От 02.06.2003г. владението на
„ТЕХМАШ" ООД не е прекъсвано, поради което дружеството е придобило
собственост върху трафопоста след изтичане на пет години от придобиването му.
От друга страна, твърденията на ответника, че той е владял процесния трафопост са
недоказани. Представеният договор, сключен между ответника и ЕТ“Д.Т.– М.“ е от
27.10.2008г. или след изтичане на придобивната давност в полза на ищеца.
С оглед гореизложеното, предявеният иск по
чл. 124, ал. 1 от ГПК досежно процесния трафопост следва да бъде уважен.
От събраните по делото пред
първоинстанционния съд доказателства безспорно е установено, че „ТЕХМАШ"
ООД е собственик на намиращия се в сграда Чепкало трафопост.
По отношение на искането съдът да отмени
посочения в исковата молба нотариален акт на основание чл. 537, ал.2 ГПК, то не представлява
самостоятелен иск, а е законна последица от уважаването на иск, при който са
установени права, които се засягат с нотариалното удостоверяване (ТР№ 178/1986
г., ОСГК на ВС). На отмяна по реда на
чл. 537, ал.2 ГПК подлежат само констативните нотариални актове (ТР №
3/29.11.2012 г. на ВКС-ОСГК). Констативният нотариален акт, с който е признато
право на собственост върху недвижимите имоти по реда на чл. 587 ГПК, не се
ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. С
оглед на това съдът намира,че Нотариален акт за констатиране право на
собственост № …, том …, рег. № …, нот. дело № …г. на нотариус с рег. № 445 – М.П.,
следва да бъде отменен,тъй като с него
незаконосъобразно е признато правото на собственост върху процесния
трафопост на „ТАЙС - 91" АД.
Предвид гореизложените съображения
въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено изцяло. При постановяването му не са
допуснати нарушения на материални и процесуалния закони.
С оглед изхода на делото – неоснователност
на въззивната жалба следва да бъдат присъдени направените разноски от въззиваемия в настоящото производство, които
съгласно представения своевременно списък с разноските по чл.80 от ГПК са в
размер на 1200 лв.- адвокатско възнаграждение.
Водим от
горните мотиви, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 504 от 03.11.2017г.,
постановено по гр.дело № 2010/2016 г. по описа на Казанлъшкия районен съд
ОСЪЖДА „ТАЙС - 91" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Казанлък, ж.к. Индустриален № 32,
представлявано от председателя на съвета на директорите Г.М.К. да заплати на
„ТЕХМАШ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Казанлък, Западна индустриална зона, представлявано от управителя си О.И.П.,
направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 1200 лв./хиляда
и двеста лева/.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при
наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: