Р Е Ш Е Н И Е
№47
гр. Велико Търново, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.И. |
И с участието |
|
на прокурора |
С. И. |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10022 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2023 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът К.Й.Д., поданик на Кралство Белгия, постоянно пребиваващ на
територията на Република България, е обжалвал като неправилно решение №505 от
8.12.2022 година, постановено по АНД№691/2022 година по описа на
Великотърновският районен съд. Доколкото може да се извлече от оплакванията,
формулирани в касационната жалба, касаторът претендира неправилност на решението
поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
нарушен закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Прави се
оплакване, че неправилно е интерпретирана информация, представляваща цифров
файл, съдържащ се на технически носител, представен по делото, както и, че
съдът не е разпитал важен свидетел – преводачът Мариана Д.. Изразени са
подозрения, че съставът на съда е пренебрегнал факта, че направен тест за
наличие на алкохол и наркотици е бил манипулиран, като съдията е пренебрегнал
посоченото обстоятелство. В открито заседание повтаря и доразвива посочените
оплаквания. Сочи, че протоколът от последното съдебно заседание е бил
манипулиран. Моли за отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касация, Началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Велико Търново, не е изразил становище по касационната жалба.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил като законосъобразно
наказателно постановление №21-1275-000496 от 23.03.2021 година на ответника по
касация, с което на настоящият касатор на основание чл.179, ал.2 във връзка с
ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба от 200 лв.
Посоченото решение е постановено, след като
решение №578 от 26.11.2021 година, постановено по АНД №901/2021 година по описа
на ВТРС, с което е потвърдено процесното пред въззивният съд наказателно
постановление, е било отменено с решение №94 от 2.06.2022 година на АСВТ,
постановено по КНАХД №10028/2022 година по описа на съда и делото е върнато на
друг състав от същия съд за ново разглеждане и произнасяне. Видно от вмотивите
на касационното решение, на първоинстанционният съд е указано да допусне
изслушване на съдебно - автотехническа експертиза, която да установи точният
механизъм на ПТП, в което е участвал касатора, включително и обстоятелството
каква е скоростта на лекия автомобил, марка „Лексус“, който също е част от
възникналото ПТП. Отново от мотивите на това решение се констатира, че всъщност
касационната инстанция е установила превратна и непълна преценка на
доказателствата, и по-специално на данните, които се съдържат на приетия като
веществено доказателство технически носител от видеорегистратор. Посочено е в
тези мотиви, че съдът неправилно кредитира и определени свидетелски показания,
доколкото същите мога да дадени от лице, което има интерес от изхода на делото.
В процесното понастоящем решение въззивният съд
от фактическа страна е приел, че описаната в АУАН и процесното пред него НП
обстановка се потвърждава от писмените и гласните доказателства
/документите съдържащи се в
административно-наказателната преписка и свидетелските показания на свидетелите
Боянов и Ризова/. Тази обстановка според съда се потвърждава и от огледа на ВД
– флаш памет, както и от изводите на вещото лице по допуснатата от съда
автотехническа експертиза. Коментирано е по-специално, че вещото лице е
направило извод, който е в смисъл, че основната причина за настъпилото ПТП е
пресичането от страна на управлявания от касатора лек автомобил на траекторията
на движението на лек автомобил, марка „Лексус“, който въпреки движението си в
рамките на скоростта, разрешена в населеното място, не е имал техническа
възможност да спре. Всъщност касаторът сам се е поставил в тези неблагоприятни условия
и така е обусловил настъпването на произшествието.
От правна страна въззивният съд е приел, че
липсват допуснати процесуални нарушения при издаването на наказателното
постановление, като последното е законосъобразно и от формална страна. Приел е,
че поведението на касатора се вписва в приложената от
административно-наказващият орган разпоредба на чл.179, ал.2 във връзка с ал.1,
точка 5 от ЗДвП. Приел е най – сетне, че размерът на наказанието е правилно
определен от наказващият орган и от районният съд.
Решението е правилно.
Според състава на чл. 179, ал. 2, предложение
трето от ЗДвП, на който е основано оспореното пред районният съд постановление
"Който поради нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се
наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.".
Този състав е субсидиарен /прилага се,
доколкото деянието не е престъпно/, като изисква причинно - следствена връзка
между съставомерния резултат - причиняване на ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от
ДР на ЗДвП и нарушаването на някое от изискванията, визирани в нормата на чл.
179, ал. 1 от закона /които са посочени изчерпателно/ от страна на субекта на
нарушението.
Както се констатира от материалите по делото,
районният съд е изпълнил указанията, дадени му с решение №94 от 2.06.2022
година по КНАХД №10028/22 година на касационният състав на АСВТ. Съдът е
извършил оглед на данните, съдържащи се в представената и приета по делото флаш
памет, като е допуснал и изслушал съдебно-автотехническа експертиза.
Според изводите на последната, основната
причина за пътно-транспортното произшествие е пресичането на траекторията на
движение на лек автомобил „Лексус“ от лекия автомобил „Ситроен Берлинго“,
управляван от касатора. От проведеното открито съдебно заседание на 14.11.2022
година е видно, че жалбоподателят /понастоящем касатор/ не е оспорил изводите
на експерта като противоречащи на информацията, съдържаща се в представената от
него пред районният съд флаш памет, нито е поискал изслушването на нова
експертиза, на допълнителна експертиза или на тройна съдебно - автотехническа
експертиза.
Следва да се отбележи най - сетне, че
районният съд, в изпълнение на дадените му от касационната инстанция указания,
е направил оглед на представеното и прието веществено доказателство – флаш
памет, като при този оглед никакви забележки и възражения не са релевирани от
никоя от страните в процеса. Няма и намек за възражение от страна на касатора,
което да е в смисъл, че вещественото доказателство не е изследвано в цялост
или, че огледът не отговаря на изискванията на приложимия в случая чл.285 от НПК. Няма възражения и по съдържанието на протокола, документирал извършването
на огледа, който отговаря на изискванията на
чл.311 от НПК, приложим с оглед чл.84 от ЗАНН.
Всъщност механизмът на деянието и на
настъпването на пътнотранспортното произшествие, освен от заключението на
вещото лице, се потвърждава и от съставения по реда на чл.4 от Наредба № Iз-41
от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд протокол – лист 11 от НАХД
№901/2021 година на ВТРС. От самото съдържание на този протокол е видно, че той
е подписан без възражения от настоящият касатор, като и в него изрично е
отбелязано, че причина за ПТП е именно неспазването на пътен знак Б-2 от водача
на автомобил 1, който е „Ситроен Берлинго“.
Оплакването за манипулиран тест за алкохол
/вероятно на другия водач, участвал в ПТП/ не намира никаква опора в
материалите по делото, като този въпрос никога не е бил предмет на изследване
нито в хода на производството по издаване на наказателното постановление, нито
в хода на първоинстанционното производство. Твърденията на касатора досежно
манипулацията на т.н. „видео“ /видеоклип, записан на приетото веществено
доказателство/, не намират никаква опора в материалите по делото, като преценката
на всички останали доказателства, които са надлежно събрани от съда, установява
механизъм на деянието, според който именно неспазването на забраната, въведена
със знак В-2 е основната причина за настъпването на ПТП, както правилно
констатира и районният съд.
Следва за яснота на касатора да се посочи, че
по отношение на застрахователя на лицето, което не е сочено като причинител на
ПТП важат правилата, подробно разписани в разпоредбата на чл.411 от КЗ, като за
прилагането им е без значение каква е формата на вината на причинителя на
съответното произшествие, стига същият да има валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
С оглед на посочените доказателства, правилно
съдът е приел, че в случая става въпрос за реализиране на състава на чл. 179,
ал. 2, предложение трето от ЗДвП въ връзка с ал.1, т.5 от з.з. Нарушаването на
забраната на пътен знак В-2 от касатора е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпването на пътнотранспортно произшествие по смисъла на §6, т.30 от ДР на
ЗДвП.
Правилно този състав е приложен от ответника
по касация, доколкото няма данни за извършено престъпление, като е определена и
санкция, която е в абсолютен размер.
Правилното решение следва да остане в сила.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав, същото
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №505 от 8.12.2022 година, постановено по
АНД№691/2022 година по описа на Великотърновският районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.